За свекървите, децата и още нещо...

  • 61 055
  • 975
  •   1
Отговори
# 135
  • при късмета
  • Мнения: 25 711
Разбирам те. Ама няма на теб да ти е неудобно нали? Остави ги щом го искат и двамата.
И защо реши, че ще стигнат до раздяла заради една покупка? Доводите ти за това, че ще се разделят, защото ще се скарат и някой трябва да е виновен, са несъстоятелни.
Ти си отгледала син, който не може да се справи с едно скарване с жена си ли? Или ти би се разделила с някой по подобна причина и мислиш, че и друг ще го направи? Не намирам логично обяснение.

И да се скарат, ще се сдобрят, както те си знаят. Ако ще се разделят диван няма да е причината, можеш да бъдеш сигурна

# 136
  • София
  • Мнения: 5 499
Дочете ли до край поста ми? В България е трудно в хол да сместиш два дивана, а въпросната комбинация съдържа два дивана и един фотьойл.

Дочетох.

Без да звучи нападателно, отстрани ситуацията ви изглежда така:

- Мамо, избрахме да си купим този диван (с фотьойли, мотьойли, гарнитури, салати итн)
- Ама баш този ли, хубав е, обаче нямате място за него в хола, къде ще ви е масата (...)
- Ами не държим на масата, а и много ни харесва, мислим все пак да го вземем, мерак ни е.

 И тук вместо разговорът да приключи (и с него и терзанията по ситуацията), се почва:

Ама къде ще се прескачат, ама няма аз да летя в хола им, ама те ще се изпокарат за този диван, ама няма да могат да го продадат, ама аз съм имала същата ситуация като млада, ама няма да им дам пари пък, ама то този апартамент си е мой, то в България няма място за два дивана по холовете...

Кому е нужно това и с какво помага на добрите ви взаимоотношения като семейство?

Никому. Затова разговорът ни прикючи точно там, където казваш, че се е почнало...
И нищо не се е почнало. Казах само, че смятам, че мебелта е твърде голяма. Днес получих обаждане, че не е лошо да се обмисли и ако се намери алтернатива, ще вземат нея. Ако не, ще си вземат така многократно вече обсъждана мебел. При това положение, ще потърсим алтернатива. Ако не намерим, да правят каквото щат, вече казах доста страници назад, че клоня към варианта да ги оставя да си счупят главите.

# 137
  • Мнения: 227
Не е въпроса да ги "оставиш", така и не разбра темата на темата,която лично си пуснала. Въпроса е да не ги  Laughing "отпочваш" . С това ти поведение аз ПЪК,бих сложила такива дивани  и в банята, коридора и кухнята..пък защо не и на терасата...за слънчеви бани. Да,да знам,няма да се съберат-не бери грижа,ще ги сместя... Joy

Пък щом в България , в български хол е трудно да сместиш такава мебел,решението е само едно-нов апартамент с по-голям хол  извън България . Или недей,недей,че тогава по-зле ще е работата Sunglasses

Последна редакция: нд, 23 мар 2014, 23:01 от ol

# 138
  • Мнения: 2 846
Цитат
всичко друго, но не и въпросната комбинация.

Това вече е чист инат.
Резултатът е предвидим - след две-три такива интериорни епопеи синът ти и момичето ще започнат вече да споделят не намеренията си, а свършени факти. Не само за мебели и грънци. Не вярвам да целиш това в отношенията си с тях.

Дочете ли до край поста ми? В България е трудно в хол да сместиш два дивана, а въпросната комбинация съдържа два дивана и един фотьойл.
Кажи честно!
Проблемът ти какъв е бе жена - ти ли живееш с тия мебели или синът ти? Защо не ги оставиш на мира?

# 139
  • Мнения: 2 052
Популе, защо говориш в мн.ч. - ще потърсим, ще намерим.... те ще потърсят, те ще намерят.

Той разговорът е свършил дотам, но утре на свежа глава ще си прочетеш постовете в темата и сама ще видиш колко неприкрито е несъгласието ти с покупката на тази мебел. Едва ли това остава незабелязано и от сина и момичето.

И не разбирам какво чупене на глави е покупката, била тя и несполучлива, на диван и разгъваеми фотьойли към него. Все съм си представяла свършека на света по по-драматичен начин.

# 140
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат
всичко друго, но не и въпросната комбинация.

Това вече е чист инат.
Резултатът е предвидим - след две-три такива интериорни епопеи синът ти и момичето ще започнат вече да споделят не намеренията си, а свършени факти. Не само за мебели и грънци. Не вярвам да целиш това в отношенията си с тях.

Дочете ли до край поста ми? В България е трудно в хол да сместиш два дивана, а въпросната комбинация съдържа два дивана и един фотьойл.
Кажи честно!
Проблемът ти какъв е бе жена - ти ли живееш с тия мебели или синът ти? Защо не ги оставиш на мира?

Оххх, опитвам се да съм любезна, да отговарям на всички. Пак повтарям - ОСТАВИЛА СЪМ ГИ. Темата пуснах, за да чуя мнение дали правилно ще направя да ги оставя да си чупят главите, или като една добра майка с мисъл за тяхното добруване да сложа вето на покупката с цената да ме намразят за дълго време, но да ги предпазя от грешка. Това се обсъжда тук. Нищо и никого не съм подпукала, нито съм се месила на никого. Моля, прочетете пилотния пост.

А иначе темата е дискутабилна, хора всякакви, все пак форум е. .

# 141
  • София
  • Мнения: 5 499
Популе, защо говориш в мн.ч. - ще потърсим, ще намерим.... те ще потърсят, те ще намерят.

Той разговорът е свършил дотам, но утре на свежа глава ще си прочетеш постовете в темата и сама ще видиш колко неприкрито е несъгласието ти с покупката на тази мебел. Едва ли това остава незабелязано и от сина и момичето.

И не разбирам какво чупене на глави е покупката, била тя и несполучлива, на диван и разгъваеми фотьойли към него. Все съм си представяла свършека на света по по-драматичен начин.

Несъгласието ми не е прикрито. Иначе няма да е несъгласие. Но не съм дала крайно мнение, напротив, казах, че трябва добре да си помислят и да премерят пространството си. Чупенето на главата е за това, защото тази покупка е голяма и ще им остане за един много дълъг период от време. Вие това младите парите за нищо ги нямате, брей? #Crazy

Последна редакция: нд, 23 мар 2014, 23:08 от Popule

# 142
  • Мнения: 2 052
Не знам защо е този укорителен тон, но благодаря, че ме пишеш към младите.

Работи за това да имаш щастлив син и признателна снаха. Дала си им дом (временно или постоянно - ваши си работи), дай им и въздух. И с този, повярвай ми, добронамерен съвет, приключвам вечерния разговор.

# 143
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Вие това младите парите за нищо ги нямате, брей? #Crazy

Ако парите не са твои, просто не си човека, който ще се разпорежда с тях. Главата ми не го побира, как ще дойде - не свекърва, собствената ми майка дори, да ми нарежда хола, парите... утре ще пето и седмо. Няма начин.Laughing

# 144
  • при късмета
  • Мнения: 25 711
Popule, както и да го кръстиш, по твоему "чупене на главите", все си е месене. Дори да са допуснали да те попитат (не за разрешение, а за мнение), не са длъжни да се съобразяват с него. Дори да не са "в твойта къща", както сама каза на тях ще си остане тази покупка, без значение къде са.
Друго да те питам. Ако се съобразяваха повече с мнението на майката на момичето, вместо с твоето? И представи си на нея й харесва. Тогава и тримата ли ще си трошат главите или ще започнеш да натякваш, че апартамента е твой? Защо си ги принудила само с теб да съгласуват? Нали ще си е тяхна, дори да се изнесат от твоето жилище, ще изнесат и техните си мебели.

# 145
  • София
  • Мнения: 511
Popule, ще ти разкажа на кратко за моето семейство, ти си направи изводите за теб.
Свекърва ми ни даде да живеем в нейно жилище и също като теб, с най-добри намерения ни съветваше. От начало се вслушвах, много често сме били и на едно мнение. Но в един момент, тя започна да преминава всички граници и не приемаше, че някой може да мисли по различен начин.
Случи се така че не можах да забременея/две години/ и когато започна да ми обяснява в какви пози да правя секс и какви лекарства да пия, че да забременея се поотдръпнах/за протокола- причината беше в синът й, но тя не можеше да го приема. Аз бях виновна/. Страшното стана, когато родих. Няма да изпадам в подробности, но в момента със синът и сме пред развод. Сега съжалява за поведението си, обажда се на родителите ми за да ме убеждават да променя решението си. Боли я че синът и страда, но КЪСНО. Така че много добре си помисли и ти.
Снахата идва на чуждо място, несигурна и уплашена. Ти си тази, която трябва да тръгне към нея, от висотата на опита и годините си. Добрите ви отношения зависят в много голяма степен от теб.  Peace

# 146
  • София
  • Мнения: 5 499
Popule, както и да го кръстиш, по твоему "чупене на главите", все си е месене. Дори да са допуснали да те попитат (не за разрешение, а за мнение), не са длъжни да се съобразяват с него. Дори да не са "в твойта къща", както сама каза на тях ще си остане тази покупка, без значение къде са.
Друго да те питам. Ако се съобразяваха повече с мнението на майката на момичето, вместо с твоето? И представи си на нея й харесва. Тогава и тримата ли ще си трошат главите или ще започнеш да натякваш, че апартамента е твой? Защо си ги принудила само с теб да съгласуват? Нали ще си е тяхна, дори да се изнесат от твоето жилище, ще изнесат и техните си мебели.

Майката на момичето е на моето мнение.

# 147
  • при късмета
  • Мнения: 25 711
Добре, а ако не беше? Това ми беше въпроса

# 148
  • София
  • Мнения: 5 499
Пък щом в България , в български хол е трудно да сместиш такава мебел,решението е само едно-нов апартамент с по-голям хол  извън България . Или недей,недей,че тогава по-зле ще е работата Sunglasses

Ние сме граждани на света. Нямаме проблеми да живеем и в чужбина. Въпросът е за тук и за сега. Мебелите са си мебели, не са обувки - то не, че като си купиш обувки за 1000 лв.  и като те стискат много ще им се радваш де. Ама ще ги носиш, нищо, че те стискат.  bowuu Но пък и не мож ги изхвърли... Hug

Добре, а ако не беше? Това ми беше въпроса

Ако не беше, щях да му мисля тогава. Но е, защото всеки разумен човек ще е. То и те виждат, че съм права, ама пусти мерак...  chef

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 00:15 от Popule

# 149
  • София
  • Мнения: 5 499
Popule, ще ти разкажа на кратко за моето семейство, ти си направи изводите за теб.
Свекърва ми ни даде да живеем в нейно жилище и също като теб, с най-добри намерения ни съветваше. От начало се вслушвах, много често сме били и на едно мнение. Но в един момент, тя започна да преминава всички граници и не приемаше, че някой може да мисли по различен начин.
Случи се така че не можах да забременея/две години/ и когато започна да ми обяснява в какви пози да правя секс и какви лекарства да пия, че да забременея се поотдръпнах/за протокола- причината беше в синът й, но тя не можеше да го приема. Аз бях виновна/. Страшното стана, когато родих. Няма да изпадам в подробности, но в момента със синът и сме пред развод. Сега съжалява за поведението си, обажда се на родителите ми за да ме убеждават да променя решението си. Боли я че синът и страда, но КЪСНО. Така че много добре си помисли и ти.
Снахата идва на чуждо място, несигурна и уплашена. Ти си тази, която трябва да тръгне към нея, от висотата на опита и годините си. Добрите ви отношения зависят в много голяма степен от теб.  Peace

Предполагам, не обвиняваш свекървата за вашите отношения? Защото не мисля, че е правилно. Ако връзката е силна, ще оцелее много години. Имам подобни примери на хора, които живеят повече от 20 години заедно и свекървата живее заедно с тях, пък и недолюбва снахата. Така че...

Общи условия

Активация на акаунт