За свекървите, децата и още нещо...

Дами, много сте изписали. Не мога да отговоря на всички постове, няма смисъл.
@Птица и още няколко от дамите, толкова добре сте разбрали каквото имах предвид с тази тема. Ще ви черпя коктейл "Огнена свекърва!", ако преди това някоя тъща от тези тука, страшните (дето още не са станали тъщи, но уж без да се месят на младите) вече са готови   да ме разстрелят, все едно съм свекървата на техните дърщери или тяхната собствена свекърва!




То темата отиде у киреча, обаче едно ще кажа - така като гледам, доста голяма част от люто защитаващите се жени от "намеси" на свекърви и родители на мъжете си, още не са станали самите те свекърви или тъщи. Но виждайки колко се развихряте в подобна тема, трудничко ще се промените, като дойде време да си "сложите цип на устите", както каза някой по-назад.  Ако някой рече нещо накриво на детенцето ви, независимо дали свекърва, тъща, мъж, баби, деди и прочие пернат добитък, ще ги разкъсате на парчета, пък после ще пишете по форуми как ама въобще не им се месите на младите и сте най-хрисимите женици на този свят. Дано да е вярна теорията, която някои от вас поддържат, че няма да се месите по никакъв начин, независимо от грешките, които отрочетата правят или се гласят да направят. Трудничко се устоява на напъна да си мълчиш, когато виждаш, че детето ти се гласи да извърши нещо, което самата ти намираш за неправилно. Обаче както казах и по-нагоре, на чужд гръб и сто тояги са малко и понеже още не ви е дошло до главите, може непоколебимо да громите противника. Но когато на карта е заложено точно добруването на детенцето ви, ще видим дали ще се удържите на напъна и ще "си сложите цип на устите". Основният въпрос в темата, ако се абстрахирате от диваните е: Ще оставите ли детенцето си да си счупи главата?

Махнете диваните, темата вече не е за тях. Отговорете ми, ако искате разбира се на този въпрос, в контекста на това, че детенцето ви не е само, а си има половинка. Значи, детенцето ви си има половинка. Ще го оставите ли да си счупи главата (за вечно неразбралите, изразът е метафора, която означава някой да сгреши, за което после много да съжалява)?

Много зависи, как ще си счупи главата - ако става въпрос за диван - да, ще го оставя, ако става въпрос за самоубийство - не 

Темата е провокирана именно от покупката на дивана, така че как да се абстрахираме от него? Да, ще оставя дъщеря си да си купи какъвто диван поиска и няма да се тръшкам за глупости. Ако съм обещала да спонсорирам покупката му, изобщо няма да се меся в избора й. Тя е тази, която ще седи, лежи и каквото още й се прави върху този диван.   Предпочитам да си "счупи главата" заради необмислена покупка (необмислена, но според кого?), отколкото за нещо далеч по-сериозно и заслужаващо наистина моето внимание.

Абе, имаше една приказка, че Умния човек се учи от чуждите грешки, а глупавия от собствените си.
Обаче, как ще се научиш да не повтаряш една грешка, ако не я изживееш? И в крайна сметка, за да разбереш, че наистина си сгрешил, трябва първо нещо да ти се случи. Не може човек да расте под похлупак. И в този ред на мисли, аз и сега си оставям децата да си чупят главите, когато са сигурни, че това което правят е правилно за тях. Но, нивото им е прекалено ниско Естествено, ако преценя, че нещо застрашава живота им и не трябва да го правят-обяснявам.
Но не смятам цял живот да съм плътно до тях и да следа всяко движение, сакън да не сбъркат в нещо.

Ами точно това казвам - всеки има различни виждания по въпроса - затова и темата предизвика толкова полемика. За мен диванът е важен, за теб не е. Обаче, това е положението. Значи, от моя гледна точка, си е строшаване на главата. Та точно това питам - ЩЕ ОСТАВИТЕ ЛИ ДЕТЕНЦЕТО СИ ДА СИ СТРОШИ ГЛАВАТА, АКО ВИЕ ЛИЧНО НАМИРАТЕ, ЧЕ ТАКА ЩЕ СТАНЕ? Вече дали стана по-ясно (въпросът е принципен)?

С това предполагам отговорих и на tonkabonka

Собствените ни грешки и способността ни да си правим изводи и поуки, са често необходима част от житейския ни опит.  

По-добре да си 'строшат главата' с дивани, отколкото с нещо наистина сериозно и живото/здраве застрашаващо.  

Аз живот и здраве ще съм тъща, но ще пийна едно свекървенско коктелче, че то май въпреки моите разбирания и възпитание спрямо дъщеря ми - ами дано  много трениран и разбиращ зет да ми се падне, в смисъл да не се оплаква от нея  

съжалявам, но не може да се постави така въпроса - ние сме мислещи същества все пак /надявам се/

ПП Диванът не е животозастрашаващ, не бих се намесила, бих се намесила само при животозастрашаващи неща - дали съм ясна?

ППП Като се замисля, колко деца не споделят с родителите си точно важните, животозастрашаващи неща, ми става лошо... побоища, тормоз - децата премълчават, а в същност това е важното... Дано не се случва на някое от моите

Скъпа Popule, след като задаваш въпроса си във форум, би трябвало да си подготвена за всякакви мнения и коментари. Това едно, другото е, че демонстрираш абсолютно неразбиране на чуждата гледна точка и от 9 кладенеца вода вадиш за да докажеш колко си права. Предсказанията ти за бъдещето на съфорумките и "пожеланията" към тях, няма изобщо да ги коментирам.

Сега за дивана. Моето дете е на 5, жз скоро ще имам второ , навсякъде по книгите за възпитание на МАЛКИ деца, пише, че не трябва да ги обсебваме и трябва да им се дава самостоятелност, дори и да сгрешат, за да може да научат как да се справят сами в живота. Струва ми се, че ти този урок си го пропуснала отдавна, а синчето ти не е на 5, а на 25, ала ти още се страхуваш да му пуснеш ръчичката. Няма страшно, няма да си счупи главата, най-много да получи една две синини, пък другия път ще внимава повече.  

Ще те питам нещо, без да искам да се заяждам.Моля те, отговори ми.
Ако твоя син си беше намерил приятелка, която според теб е лош избор, и съответно бъдеща сватба, би било грешка (пак според теб), какво би направила, за да предотвратиш чупенето на главата от негова страна?

Ами аз съм научила децата си да споделят всичко с мен. По-трудно и по-затормозяващо е, защото наистина се притеснявам много повече, отколкото бих, ако не споделяха. Но...това е положението, предпочитам така.

Аз вярвам в сина си. Не смятам, че би си намерил жена, която да не одобря. Нямам притеснения по този въпрос, затова и нищо не бих направила, просто защото ще одобря момичето, както и стана. Никак не е глупав моят син, на майка си се е метнал.

Както всички разбраха, диванът е бял кахър. Като толкова го искат, получиха си го, със здраве да си го ползват. Пък ще хапват "на коленце", както казва една приятелка.

може и така да е, обаче децата се променят - порастват и ако продължиш да им се месиш за глупости, може и да се променят нещата 

Мила, не става въпрос дали сина ти е умен, или глупав. Понякога любовта едно, че не пита и второ, той може да вижда девойката  като съвършената жена и съпруга, но на теб да ти е трън в очите.
Имаш двама сина, нали? Искаш да ми кажеш, че абсолютно всяко гадже и на двамата, веднага ти е ставала симпатична и всичко е било точно? Обаче по-назад сама постави ситуация, в която при евентуална караница се обидите със снахата люто...и тогава изведнъж ти светне лампичката, че тази жена може да не е толкова добра и хрисима, и съответно може да не е правилния избор. За това те попитах какво би направила в тази ситуация. Защо избяга така уклончиво от въпроса ми?

ToHu_ и останалите съфорумки..без птица,разбира се    абсолютно съм на вашето мнение .

Видиш ли ти,за диван нямаш вяра,за снаха имаш   . Пий коктейлчето,наздраве !

От моята гледна точка, пречупена през твоето виждане, ще го оставя да си строши главата.