Здравейте, момичета! наскоро бях писала пак в тази тема,защото си мислех,че махането на залъгалката е причина за нервността на детето ми (1г. и 10м), но мина вече много време ,а нещата не се променят. Принудихме се с баща му и дори му върнахме биберона, но той не я иска...значи не е тя причината...та така накратко- през деня в по голяма част от случаите си е същото усмихнато и позитивно детенце,но всяка нощ настъпва истински ад в нашата къща...вечер го подготвяме с дълги обяснения, как мама и тати са до него и да не плаче,ще го гушкаме...той казва -добре -и си заспива...но абсолютно всяка нощ се буди с писъци и започва да реве истерично...започва да скача върху мен и да ме бърпа да ставам...първо искаше само да се гушкаме, после да ходим да спим в др. стая...сега вече иска да ходим навън с колата, или да изчезнем да се разхождаме..извеждаме го на терасата да му покажем,че всички спят, че няма никой навън...той продължава да реве...той дори не реве ,а крещи...съдира се от рев:(...нищо не помага-нито гушкане, нито целувки, нито обяснения, нито молби, нито дори заплахи...(грях ми на душата,но започнах да го заплашвам с това,че навън стои кумчо вълчо и затова не е хубаво по тъмно да излизаме на вън) само така кротва,и то след като една нощ се наложи в 3 през ноща да се облечем всички и да излезем навън...днес пак ходих до педиатърката-според нея няма нищо притеснително, смята ,че е период и ми каза,че много деца го правят същото(дори в по-тежки форми), но нали знаете всяка майка за своето гардже се страхува...изписа ни хомеопатия за през ноща, за неспокоен сън...дано да помогне...най-много ме притеснява и това,че от утре тръгва и на ясла...направо ми се плаче,колко зле може да стане всичко...имали ли сте подобни преживявания,колко време продължиха и как ги преодоляхте? мм даже иска да се обърнем към детски психолог, но аз все си мисля,че е "нещо нормално"???
- Публикувана: 24 март 2014, 15:22 ч.
- Последно мнение: 27 март 2014, 08:26 ч.
постоянни нервни изблици
6mati още когато пусна темата за нервния срив след биберона, ти казах че това не ми се струва да е заради биберона помисли дали нещо не се е случило - някакъв стрес, уплаха от нещо или някого. И да при някои деца се случва да има такива нервни периоди, но чак такива изблици и според мен не са нормални а в предвид че детето ще тръгва на ясла е най-добре да се обърнете към психолог за съвет, няма нищо притеснително в това.
здравей. дъщеря ми имаше такъв "период", беше на 1 г. 6 м. изпадаше в истерия посред нощ, крещеше, обикаляше стаите, хвърляше си чашата с вода, не даваше да я гушнем. на моменти не знаех спи ли, или е в будно състояние. истериите продължаваха около час, после заспиваше омаломощена и все едно нищо не е било.
започнах да търся някаква причина за стрес. пишех си и на листче - прекарваме ли достатъчно време с нея, как се разделяме когато тръгвам на работа, когато сме на разходка има ли нещо, което я плаши или смущава, заслушвах се как играе сама, какво прави с играчките си, променила ли съм нещо в графика или режима ѝ, има ли новости или необичайни събития и случки у дома, и т.н... всичко, което ми се стори, че предизвиква тревога у нея, се опитвах да го отстраня и да ѝ говоря, да обяснявам, да показвам, че не е страшно. напр. видях, че се страхува от кучета. купих плюшена играчка, измислихме ѝ име, водехме я на разходка. помолих съсед с кротко куче да ни позволи да пипнем и погалим животното.
не мога да ти кажа какво точно помогна, истериите спряха след около месец.
помисли дали има нещо, което е източник за стрес при детенце.
ако можеш, по-добре не го пускай на ясла сега.
при нас тръгването беше доста стресиращо.
започнах да търся някаква причина за стрес. пишех си и на листче - прекарваме ли достатъчно време с нея, как се разделяме когато тръгвам на работа, когато сме на разходка има ли нещо, което я плаши или смущава, заслушвах се как играе сама, какво прави с играчките си, променила ли съм нещо в графика или режима ѝ, има ли новости или необичайни събития и случки у дома, и т.н... всичко, което ми се стори, че предизвиква тревога у нея, се опитвах да го отстраня и да ѝ говоря, да обяснявам, да показвам, че не е страшно. напр. видях, че се страхува от кучета. купих плюшена играчка, измислихме ѝ име, водехме я на разходка. помолих съсед с кротко куче да ни позволи да пипнем и погалим животното.
не мога да ти кажа какво точно помогна, истериите спряха след около месец.
помисли дали има нещо, което е източник за стрес при детенце.
ако можеш, по-добре не го пускай на ясла сега.
при нас тръгването беше доста стресиращо. 
6mati, детенцето ти преживява нещо, може би усеща твоите притеснения(извини ме, но си позволих да прочета последните ти публикации). На тази възраст децата са силно емоционални и се впечатляват от непонятни за нас неща. Идеята за посещение при детски психолог е чудесна, още повече, че и ти усещаш, че нещо не е наред. Дори и да е период, както твърди педиатъра на детето(за тях всичко е период), е хубаво да получите помощ от специалист или най-малкото да разберете причината за тези изблици. Спрете да го плашите с Кумчо вълчо.
Вероятно някои няма да повярват, но при нас помогна молитва против уроки, прочетена от свещеника в църквата. Бяхме по абсолютно същия начин. През деня всичко е наред, но нощем се почват истерии, които нищо не може да укроти. С мъжа ми вече бяхме заприличали на сенки от недоспиване. Повече от месец изкарахме така. Докато един ден не си взех отпуска, за да търся решение. Сетих се, че познат ми беше разказвал за подобен случай.
Най-безопасно ми се видя да посетим църквата.
Слава Богу, още първата нощ след прочетената молитва, детето ми спа нормално и всичко свърши напълно внезапно.
Понякога се случва пак. Но този път не чакам месец. Още след една-две подобни нощи, я водя в църквата и всичко е наред.
И за мен е необяснимо, но е факт. Явно някои деца са прекалено чувствителни и лесно попиват отрицателна енергия.
Най-безопасно ми се видя да посетим църквата.
Слава Богу, още първата нощ след прочетената молитва, детето ми спа нормално и всичко свърши напълно внезапно.
Понякога се случва пак. Но този път не чакам месец. Още след една-две подобни нощи, я водя в църквата и всичко е наред.
И за мен е необяснимо, но е факт. Явно някои деца са прекалено чувствителни и лесно попиват отрицателна енергия.
