32 е страхотна възраст...имаш време. И не си прав, че мнозинството сме такива, къде ги търсиш не знам. Виж нас тук, всички сме бонбончета 
- Публикувана: 27 март 2014, 23:28 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2014, 17:53 ч.
Къде да си намеря половинка
MissMasterpiece - ще се радвам да ни почнете. Мисля, че може да се получи доста забавно.
А инак, нищо и никой не търся. Просто съм се отказал. Безмислено е. Но благодаря за подкрепата. Инак виждам, че сте бонбончета, забавно е при вас май
А инак, нищо и никой не търся. Просто съм се отказал. Безмислено е. Но благодаря за подкрепата. Инак виждам, че сте бонбончета, забавно е при вас май
Ние хубаво ще ви почнем,ама няма да ви завършим
Ооооо,такива пресни примери имам от няколко скорошни срещи,но няма,няма да ги разказвам,че ужасТ.Някои мъже като приятели са страхотни,обаче като гаджета...не стават и не стават.И аз така,отказах се да търся.Ама не е хубаво,да знаеш!Ще дойде и при нас сляпата Неделя и друга песен ще запеем.
MissMasterpiece, мисля, че говоря от името на всички като казвам, че ще ни е приятно да чуем за скорошните ти преживявания с мъжете
А относно "сляпата неделя" и надеждата:
Самотата е най-страшното нещо на тази планета. Поне според мен. Но в много случаи, след поредния скандал си казваме, че сме уморени и не искаме да продължаваме напред. Теглим една майна на всички и всичко. Втълпяваме си клишета от типа "след жена/мъж и автобус не се тича, защото винаги идва друг", а не се замисляме,дали този другия автобус няма да вози кофти. Може пък и да е по-добре, разбира се. С климатик, удобни седалки и т.н. Но не е много сигурно. Доста често не успяваме. И в крайна сметка, на подсъзнателно ниво се опитваме да намерим автобус, който е като първия. Оставаме тъжни и разочаровани от живота. Вървим напред с гордо вдигната глава, а вътрешно не искаме да сме живи. Човек не е създаден, за да е сам. Но въпреки това, съзнателно отбягва десетки възможности да бъде щастлив. Някой ни заглежда в метрото или на улицата. Самодоволно вирваме нос и гладим собственото си самолюбие вместо да се усмихнем и да вдигнем ръка. Да кажем едно "здравей." Пък знае ли човек..Определяме себе си като оптимисти, реалисти или песимисти. Но всички
тайничко се надяваме да открием правилния. И въпреки това, на всеослушание твърдим, че няма любов и всички около нас са тъпаци. Докато имаме избор, отхвърляме
този и онзи с лека ръка. Не се замисляме, че може би правилния човек вече е минало. Иска ми се да имаше някаква система за сигнализация.
"Дзън-дзън! Поздравления, току-що вие убихте голямата си любов. Вече няма нужда да се напъвате." И всичко да приключи ей така. Да, но няма такова нещо. Започват се и се прекратяват взаимоотношения. Досадни, пусти и стряскащи. Самозалъгваме се, че всичко ще е наред. Оплакваме се и скимтим. А в крайна сметка проблема си е единствено в нас и не можем да избягаме от себе си.
А относно "сляпата неделя" и надеждата:
Самотата е най-страшното нещо на тази планета. Поне според мен. Но в много случаи, след поредния скандал си казваме, че сме уморени и не искаме да продължаваме напред. Теглим една майна на всички и всичко. Втълпяваме си клишета от типа "след жена/мъж и автобус не се тича, защото винаги идва друг", а не се замисляме,дали този другия автобус няма да вози кофти. Може пък и да е по-добре, разбира се. С климатик, удобни седалки и т.н. Но не е много сигурно. Доста често не успяваме. И в крайна сметка, на подсъзнателно ниво се опитваме да намерим автобус, който е като първия. Оставаме тъжни и разочаровани от живота. Вървим напред с гордо вдигната глава, а вътрешно не искаме да сме живи. Човек не е създаден, за да е сам. Но въпреки това, съзнателно отбягва десетки възможности да бъде щастлив. Някой ни заглежда в метрото или на улицата. Самодоволно вирваме нос и гладим собственото си самолюбие вместо да се усмихнем и да вдигнем ръка. Да кажем едно "здравей." Пък знае ли човек..Определяме себе си като оптимисти, реалисти или песимисти. Но всички
тайничко се надяваме да открием правилния. И въпреки това, на всеослушание твърдим, че няма любов и всички около нас са тъпаци. Докато имаме избор, отхвърляме
този и онзи с лека ръка. Не се замисляме, че може би правилния човек вече е минало. Иска ми се да имаше някаква система за сигнализация.
"Дзън-дзън! Поздравления, току-що вие убихте голямата си любов. Вече няма нужда да се напъвате." И всичко да приключи ей така. Да, но няма такова нещо. Започват се и се прекратяват взаимоотношения. Досадни, пусти и стряскащи. Самозалъгваме се, че всичко ще е наред. Оплакваме се и скимтим. А в крайна сметка проблема си е единствено в нас и не можем да избягаме от себе си.
Ще дойде и при нас сляпата Неделя и друга песен ще запеем.
току виж сляпата Неделя си пие кафето с Неволята и ойде коня в ряката.
MissMasterpiece, мисля, че говоря от името на всички като казвам, че ще ни е приятно да чуем за скорошните ти преживявания с мъжете
Ох,то не бяха преживявания,ами мъка,мъкаааа!
Не,срам ме е да кажа направо.Но на единият му потрепери ръчичката когато ми подаваше 5те лева,за да си плати чашата вино...Сега да не ме разберете погрешно,че съм някакъв меркантил.Но все пак,като си поканил жена на среща,не е ли редно да се направиш на кавалер?
Ще дойде и при нас сляпата Неделя и друга песен ще запеем.
току виж сляпата Неделя си пие кафето с Неволята и ойде коня в ряката.
Бе, по-добре кафето отколкото 60% гроздова в близката миризлива кръчма и накрая да дойде на прасе вместо на кон
) MissMasterpiece, мисля, че говоря от името на всички като казвам, че ще ни е приятно да чуем за скорошните ти преживявания с мъжете
Ох,то не бяха преживявания,ами мъка,мъкаааа!
Не,срам ме е да кажа направо.Но на единият му потрепери ръчичката когато ми подаваше 5те лева,за да си плати чашата вино...Сега да не ме разберете погрешно,че съм някакъв меркантил.Но все пак,като си поканил жена на среща,не е ли редно да се направиш на кавалер?
Ми...напълно нормално е да платиш сметката. Хич даже не си меркантил, тъжно е жените да ти плащат сметките
MissMasterpiece, мисля, че говоря от името на всички като казвам, че ще ни е приятно да чуем за скорошните ти преживявания с мъжете
А относно "сляпата неделя" и надеждата:
Самотата е най-страшното нещо на тази планета. Поне според мен. Но в много случаи, след поредния скандал си казваме, че сме уморени и не искаме да продължаваме напред. Теглим една майна на всички и всичко. Втълпяваме си клишета от типа "след жена/мъж и автобус не се тича, защото винаги идва друг", а не се замисляме,дали този другия автобус няма да вози кофти. Може пък и да е по-добре, разбира се. С климатик, удобни седалки и т.н. Но не е много сигурно. Доста често не успяваме. И в крайна сметка, на подсъзнателно ниво се опитваме да намерим автобус, който е като първия. Оставаме тъжни и разочаровани от живота. Вървим напред с гордо вдигната глава, а вътрешно не искаме да сме живи. Човек не е създаден, за да е сам. Но въпреки това, съзнателно отбягва десетки възможности да бъде щастлив. Някой ни заглежда в метрото или на улицата. Самодоволно вирваме нос и гладим собственото си самолюбие вместо да се усмихнем и да вдигнем ръка. Да кажем едно "здравей." Пък знае ли човек..Определяме себе си като оптимисти, реалисти или песимисти. Но всички
тайничко се надяваме да открием правилния. И въпреки това, на всеослушание твърдим, че няма любов и всички около нас са тъпаци. Докато имаме избор, отхвърляме
този и онзи с лека ръка. Не се замисляме, че може би правилния човек вече е минало. Иска ми се да имаше някаква система за сигнализация.
"Дзън-дзън! Поздравления, току-що вие убихте голямата си любов. Вече няма нужда да се напъвате." И всичко да приключи ей така. Да, но няма такова нещо. Започват се и се прекратяват взаимоотношения. Досадни, пусти и стряскащи. Самозалъгваме се, че всичко ще е наред. Оплакваме се и скимтим. А в крайна сметка проблема си е единствено в нас и не можем да избягаме от себе си.
А относно "сляпата неделя" и надеждата:
Самотата е най-страшното нещо на тази планета. Поне според мен. Но в много случаи, след поредния скандал си казваме, че сме уморени и не искаме да продължаваме напред. Теглим една майна на всички и всичко. Втълпяваме си клишета от типа "след жена/мъж и автобус не се тича, защото винаги идва друг", а не се замисляме,дали този другия автобус няма да вози кофти. Може пък и да е по-добре, разбира се. С климатик, удобни седалки и т.н. Но не е много сигурно. Доста често не успяваме. И в крайна сметка, на подсъзнателно ниво се опитваме да намерим автобус, който е като първия. Оставаме тъжни и разочаровани от живота. Вървим напред с гордо вдигната глава, а вътрешно не искаме да сме живи. Човек не е създаден, за да е сам. Но въпреки това, съзнателно отбягва десетки възможности да бъде щастлив. Някой ни заглежда в метрото или на улицата. Самодоволно вирваме нос и гладим собственото си самолюбие вместо да се усмихнем и да вдигнем ръка. Да кажем едно "здравей." Пък знае ли човек..Определяме себе си като оптимисти, реалисти или песимисти. Но всички
тайничко се надяваме да открием правилния. И въпреки това, на всеослушание твърдим, че няма любов и всички около нас са тъпаци. Докато имаме избор, отхвърляме
този и онзи с лека ръка. Не се замисляме, че може би правилния човек вече е минало. Иска ми се да имаше някаква система за сигнализация.
"Дзън-дзън! Поздравления, току-що вие убихте голямата си любов. Вече няма нужда да се напъвате." И всичко да приключи ей така. Да, но няма такова нещо. Започват се и се прекратяват взаимоотношения. Досадни, пусти и стряскащи. Самозалъгваме се, че всичко ще е наред. Оплакваме се и скимтим. А в крайна сметка проблема си е единствено в нас и не можем да избягаме от себе си.
Тука си прав,кака наистина!
Омотали сме се в противоречия.
Ама и надежда за оправия няма...кака )
П.с. А! току що си намерих половинка!
)П.с. А! току що си намерих половинка!
много си бърз. преди 1 час си нямаше, не си търсеше и сега хоп - вече си намери. сподели как стават тия работи че и ние простосмъртните да се поучиме
Ама и надежда за оправия няма...кака )
П.с. А! току що си намерих половинка! Ама водка. В хладилника
)П.с. А! току що си намерих половинка! Ама водка. В хладилника
....ракия, нали?!?
Их, много бързо се редактира, докато цъкна и се разбра истината!!!
Ще дойде и при нас сляпата Неделя и друга песен ще запеем.
току виж сляпата Неделя си пие кафето с Неволята и ойде коня в ряката.
И като пламне гората...
Ама и надежда за оправия няма...кака )
П.с. А! току що си намерих половинка! Ама водка. В хладилника
)П.с. А! току що си намерих половинка! Ама водка. В хладилника
Айде,наздраве да ти е и на късмет!