Укротяване на звяра в розово

Много деца имат, ако не прекомерна свобода, то непоставени граници. Границите и ограниченията в съществуването ни са изначални, и независимо от възрастта, поставими. Ако знаем до къде се простират правата ни, драми няма да има. И боят изобщо пък няма да се споменава или прилага. Защото често се получава ситуацията, в която, за да има "мир вкъщи" на детето му се дава да прави какво ли не, то остава с впечатлението, че всичко му е позволено, че забрани няма, че тропнатото о земята детско краченце, размеква всяка душа. Обаче всяката душа, нали и тя е душа в даден момент й писва от детски инати и игри на надмощие и иска да се наложи. И често няма как.

Хохо, имам незабравим спомен за едно мое тропнало краче поради "Искам, искам, искам". Мама ме погледна извънредно сериозно и ми съобщи, че ако още веднъж тропна с крак... продължението съм забравила, нещо от типа че така правят неприятните, лоши деца, но се впечатлих доживотно. Толкова за подхода. Игнорирането на глезотиите действаше при мен, сега действа и при моето диване. Само че аз напускам стаята доста по-бурно.

Друго си е попораснало дете, обаче. Преди година и да обяснявам, и да не обяснявам, ефектът от словесното усилие беше почти нулев. Сега вече разбира, та мед ми капе. Всичко е по-лесно, когато има възможност за диалог, знаех си.

Я, налегнали са ви великденски мисли и сте се отказали да укротявате зверчетата 
А на мен ми се въртят хиляди мисли и всичките навързани с дъъълги примери и обяснения...

Касита, Пуцбърг много сте прави.

Ходихме за 3 дни на почивка с една колежка, нейното и моето дете (тогава бяха някъде на 4 г.) . Тя все се радваше на моето послушно дете и се оплакваше, че вече не знае какво да прави със собственото си. Отиваме на плаж, тя му казва да не ходи някъде си, той хуква. Ако не получи на момента това, което иска започва да вдига децибелите. Каквото и да му каже, той прави обратното. Обааааче! Какво се оказа. Купуваме им водни пистолети, поиграват си. По-късно през деня тръгваме на разходка, той пръска дъщеря ми, тя се оплаква. Аз не му правя забележка (не смятам, че е редно да се правят забележки на чужди деца в присъствието на родителите им, а отделно и моето дете трябва да се научи да си решава проблемите само а не да чака мен) казвам й или да не му обръща внимание, или да го пръска и тя или да си ходим обратно. Тя си поема средния път на мрънкането и редуването на необръщане на внимание и отвръщане на удара  Колежката решава да се намеси и се скарва на сина си. Ефект - никакъв. После започват заплахите с истински заплашителни тон и децибели "Х....., ако напръскаш К....... още веднъж ще ти взема пистолета и ще го изхвърля в кофата за боклук!!!" Ефект - никакъв. Колежката продължава да се кара като леко разнообразява "...... никога повече няма да ти купувам нищо", "...... ще те набия" и т.н. и т.н. 20 мин. по-късно изтощена и изтормозена ме поглежда и ми казва "Виждаш ли на какво съм подложена? Какво да направя, като нищо не помага!"
Казах й да направи, това, което му е обещала - да изхвърли пистолета. Изгледа ме така сякаш ми хлопа дъската.

Моята философия е, че обещаното си е обещано. Няма знаение дали е сладолед или шамар. Не обещавам да купувам неща, които няма да купя. Но и не отправям заплахи, които не съм готова да изпълня. И дъщеря ми го знае. Също както знае, че ако баща й е казал "една седмица без телевизия" сам ще отиде и ще и пусне нещо още на следващия ден.

Не се противя на това, че не "спазва" моите методи. От различно действащите родители също се научаваш на нещо - да се държиш различно с различните хора и в различни обстановки. Да опипваш почвата преди да действаш и т.н. Освен това няма гаранция, че действията ми са правилни в дългосрочен план. При разнопосочно действащи родители може поне единия да вземе да улучи правилния път 

До преди 1-2 г. бях привърженик и на "не значи не", но по тази линия започнах съвсем нарочно да олабвам фронта. Аз съм възпитавана така и така ми беше набито в главата, че после го пренесох и в живота. Когато в някоя институция ми кажат "не" си хващам партакешите и си заминавам. А всъщност в живота много по-често "не" означава или че трябва да се помолиш на някого или да прецениш, че не е от тия при които действат молби и да го обърнеш на скандал, че да получиш това, което ти трябва или пък просто да опиташ втори, трети, четвърти път.

Та. Всъщност днес седнах да пиша, защото онзиден чакахме на дълга опашка с една майка с две деца (едното още в количка, другото максимум на 4 г.) и се сетих за още нещо, което правех - започвах забавленията, ПРЕДИ детето да започне да скучае, защото "след" е вече късно. В случая не говоря за вкъщи, а за чакането пред лекарски кабинети (при нас това понякога означаваше и по над 2 часа на възраст под 2 години).
В 99 % от случаите чакащите пред лекарските кабинети са крайно неподготвени и накрая често навикват децата си (а те в края на краищата не са машини, когато си на 2-3 г. дори и 5-10 мин. са цяла вечност). Когато ние отивахме на лекар тръгвахме с цяла торба "за първа помощ" - водата и нещо за хапване, любимото плюшено куче, любимата в момента книжка, любимите кукли (минимум и максимум 2, защото ако са по-малко, няма да могат да си говорят, а ако са повече ще полудея ), листи и нещо за писане, и накрая - нещото попаднало ми пред очите при комплектоването на торбата . Сядаме си, оглеждаме обстановката 2 минути и преди да и е доскучало си вадим нещо от вълшебната торба и почваме. Често забавлявахме и други деца. Така или иначе когато на тях им свърши търпилото, колкото и да им съскат, че не трябва да бягат, викат и т.н. те го правят и тогава няма как да озаптя собственото си съкровище.
Когато посещението при лекар е било съвсем непредвидено действах с подръчни средства - ако бях в достатъчно мазохистично настроение и връчвах 2 ластика и я оставях да ми прави прически, ако не - действах според наличностите и мястото. Все още не й е омръзнало да разглежда какво има в чантата ми 
Същите разсейващи тактитки ползвах и при чакане на опашка (или спирка), пътувания по-дълги от 15-20 мин. и т.н.

И сега като натиснах предварителен преглед открих, че не съм похвалила майката. Тя също започна да разсейва голямата си дъщеря още преди да и доскучее - с листенце от дървото, минаваща котка, вееща се мартеница.

Обещавам следващия път или да съм по-кратка или поне да говоря само за едно нещо 

Пунчик, напълно съм съгласна с твоя пост.
Аз винаги гледам да имам боен арсенал в чантата. Дори си купих голяма такава, защото преди ходех все с едни малки, които и една кукла не можеха да поберат. Сега си мятам огромната чанта на рамо, но вътре е пълна съкровищница - храна, сок, играчки. Дори в джобовете на якето имам все по нещо интересно, което не е виждала скоро примерно.

За обещанията, също е много важно да се изпълняват - били те хубави или лоши. Няма да забравя как предното лято Йоана реши да ме изпробва на площадката. Тестваше ме явно до къде ми се простират границите на търпението. Беше се разбесняла нещо на площадката и просто дойде и ми удари един шамар (при положение, че тя бой не яде, няма как да е имала да ми отмъщава нещо по този начин). Последва предупреждение от моя страна, при което отнесох още един шамар. Казах й че ако го направи още един път се прибира в къщи. След това тя отиде и удари най-добрата си приятелка. Без грам да се обяснявам просто я грабнах под ръка и я отнесох у дома. Ама дори не съм и и играла да й обяснявам защо се прибира. Тя отиде и си легна. Стоя така поне час в леглото без да гъкне дори. Втори път ръка не вдигна срещу никого.

То нямаше да има и смисъл да и обясняваш веднага. Това, което обикновено се крещи на място ("Не се прави така", "На теб хубаво ли ще ти е ако...", аз го шепна в домашна обстановка и след като е минал известно време и гарда на детето е паднал. Щото те си знаят кога са в грешка и веднага след белите минават в защитен режим, през който не минават никакви обяснения.

Зачетох се в този сайт http://littlejody.wordpress.com/category/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B … 3-%D0%B4%D0%BE-7/ и ми станамного забавно, когато прочетох това:
"Да проявяваме уважение към намеренията му.  Детето има право да иска това, което иска. Само трябва да му се обясни, че не всички желания трябва да се изпълняват незабавно, а някои и въобще не биха могли да се изпълнят."

Лошото е, че не пишат как да стане 

Иначе в момента се боря с гневните си изблици по метода на един адаш http://www.lifehack.bg/self-improve/metod-za-promjana-na-vredni- … ici-stiv-pavlina/
Поставих си задача една седмица да не крещя (и да не използвам назидателния тон на майка ми) за писането на домашни. Вчера бях към края, но се издъних. Сега ще си поставя срок да края на учебната година (и без това остана малко). Имаше ефект още на третия ден. Някъде там щерката разбра, че няма да вървим по обичайния сценарий и писането минаваше с доста по-малко нерви.

Просто обясняваш това, което е цитирано. Че не става веднага това, което иска, че това не става защото.... Ние вкъщи обясняваме постоянно, ефект има, но не на секудната.
Същата работа е и с нещата, които не иска.
Сигурно обяснявах 1 месец, че другарчето му по игри на площадката не е длъжно да е залепено за него, че и то има желания да играе на друго място и т.н. Накрая разбра и вече не реве за другарчето. Същата работа е и с другите неща.
От една седмица гледам да не му се карам много, а пък и белите, които прави не са чак за крещене и наказване. Прекъсвам белята и обяснявам или гледам да го забаламосам с нещо.
Не, че не ми играе по нервите до откат, налага си мнението и всичко е "не."
Всеки допуска грешки със възпитанието на децата си.

А не е нужно да се крещи, за да се наложиш. Децата много добре схващат кога крещиш ей така и кога се караш сериозно. Може просто със строг тон да кажеш какво трябва да се направи и децата да го направят. Само, че това трудно се постига.
При нас е - има си неща, за които държим да са така или да не се правят. Всеки опит да се наруши правилото завършва със забележка, а понякога и наказание. Периодично малкият пробва дали все още важат правилата.

Пунчик, аз процедирам така. Примерно Йоана вчера в магазина си хареса един керамичен щъркел. Ама чак се разрева за него. Аз първо обяснявах, че НЯМА да го купя, докато кухата ми глава загрее, че отговора е: ще ти го купя, ама другия път. Подейства на мига, че даже и чао му каза. Много пъти ми се е случвала такава ситуация, но не знам защо все така бавно загравям. Първосигнално почвам да обяснява защо няма въобще да го купя въпросното нещо и чак като се изнерви се светвам да кажа - ок, ама не сега. Нещо като - татко ще ми купи колело, ама друг път 

Сеса, Йоана ме гледа в очите, за да прецени колко съм сериозна със забележките. Ама така около минутка стои и ми съзира погледа. През тази една минута ако лекичко се усмихна и съм се провалила. Това го прави всеки път, когато реши да минава границата. Вперва поглед в мен и почва да ме изпитва. Вече съм й хванала цаката и стоя и аз я гледам сериозно и никаква мимика от моя страна. Скоро не ми се е налагало да крещя и дудна. Може би съм станала по-ясна със сигналите, които давам и за доста от нещата вече не спори с мен. Имаше един период, в който ми идваше да хвана гората.

Иначе за обясненията в момент на афект и аз съм забелязала, че в такъв момент ни приема ни предава. Като отмине еуфорията може да се говори.

deskatta, хубаво си отложила купуването на желаната вещ, но все някога трябва да й купиш, защото си обещала. Иначе ще се усети, че я лъжеш. Може да приготвиш пари за някаква джунджурия и да я питаш - щъркела ли искаш или нещо друго, като назоваваш името на вещта.
/междудругото сина ми се казва Йоан. /

Явно като съм бясна си ми личи от всякъде, може 1 час да съм викала, наказвала и т.н. ефект няма, но като вече изтрещя с 1 реплика нещата се наместват.
Вчера за пореден път се опита да пише с мен на компютъра и аз го насъсках порядъчно, явно съм изпаднала в състоянието бяс, та той ме послуша, сефте. Като си свърших работата, го сложих и той да пише, все пак и той има права.
Сега вече минават уговориките про нас - прибери си нещата и тогава ще играем на....
Не знам как, но баба му успява да го научи да подрежда, сега я чакаме с нетърпение, че при нас не ни се получава.

Ceca, така е, права си. Общо взето ако беше щъркел за 2лв въобще нямаше да има драма за мен, но той струваше 25лв. Силно се нядявам другия път вече да го няма в магазина   Иначе ми е ясно, че не винаги ще минава номера, понякога ще се налага да купувам или да правя друг вид компромис, както и се налага де. Ама щъркел на тази цена ми е малко в повече и то само няколко дни след рождения й ден, на който получи куп нови неща.
Да е жив и здрав твоя Йоан  

Иначе на скоро баба й й подари касичка. Там събирам левчета и бели стотинки. И понякога като иска нещо да й купя й казвам, че трябва да вземем от нейните стотинки, защото аз нямам. Много бързо си преосмисля дали й е важна покупката. Хем е малка, ама се усеща чат-пат.

Да е жива и здрава и твоята Йоана.

П.П. При различните деца минават различни номера, щом с касичката работи, значи така ще действате.
Моят маймун още е малък, за да се усети, иска да игаре с паричките от касичката. Иначе си слага по левче в джобчето да има.

Моята вече е достатъчно голяма и тактиката ми е или
- Сега нямам пари. Ако когато взема заплата още го искаш - ще ти го купя.
Като му дойде времето, ако още настоява, пробвам с по-евтин заместител
- Жабата ли искаш (струва 15 лв.) или кученце (3,50лв.)  )

или
- За това нещо няма да дам пари, ако искаш използвай от твоите.

Така си купи първата Франки Щайн. Струваше 40 лв. Посмъртно не бих ги дала. Имаше си пари от прабаба си за първия уч. ден и за РД. Точно 40 лв. Купихме я и си знае, че е от прабаба и. Само дето самата прабаба дето е със супермизерна пенсия, като и казахме че сме купили ккла за 40 лв. реши, че е някоя която говори, ходи и изобщо върши чудеса. Надявам се никога да не се налага да и показваме какво точно сме купили.

Разни боклуци, които не искам да купувам ги получава за РД, защото госите и магически са отгатнали какво и трябва. Така и вълкът е сит, и агнето цяло 


Понякога купувам неща, които знам, че не са практични или интересни, само за да мога после да кажа "Нали ти казах" и да го използвам като коз при следващи пазарувания.
Тръгнахме да и купуваме чехли за същата почивка за която обяснявах вчера (беше на 4 г.). Исках  да и взема крокита, защото са най-удобни за плаж. Тя се закучи, че иска едни високи около 2 см. и с каишка между пръстите. Обяснявах, че не е удобно, ала-бала. Не ще. Гледа ги влюбено и това си е. Казах и че ще и ги купя, но дори и да не са и удобни няма да получи други до края на лятото. Това беше една от заканите, които няма как да изпълня, защото не мога да я оставя да си развали краката, но на 4 г. често края на лятото, вдругиден и след 20 г. означават еднакво дълъг период.  Е, на втория час усети за какво говоря и взе да мрънка, че иска други. Оставих я да се мъчи 2 седмици ту с тях, ту с изпокъсаните си сандали и после нямаше никакви претенции, когато купувахме следващите чехли за лятото.
Преди първи клас тръгнаха на разходка с баща си и се върнаха с 2 чифта обувки. Мнооого красиви. И двата чифта с около 3-4 см. ток, едните тип платформа, другите с ония тесни елипсовидни токове. Похвалих ги, но и казах, че не може да изкара с тях цял ден. Отиде с "платформените" на у-ще, видя за какво става въпрос. Другите навън ги обу само за няккаво тържество. Така си ги разхожда из къщи. От случая имам 2 бонуса. Мнението ми за обувки пак се слуша по-внимателно и вече не ме трови да си купувам обувки с токчета 

Пунчик, моного добри съвети даваш!
От няколко дни се мъча да казвам "Да, но" на малкия и има резултат.
Че напоследък тотално е пощурял и с белите и с истериите.

За пазаруването с голямата горе-долу се разбираме.

Вчера открих, че още действа една техника за омилостивяване, която ползвах когато беше малка. В случая няма значение дали аз съм и накривила шапката или нещо друго. Повтарям нейните жестове, мимики движения. Първо и става интересно, после издивява и ме кара да престана, после и става смешно, но все още фучи и накрая се предава  и можем да си продължим заниманията без цупене


Без връзка с горното, гледам да не забранявам.
На мен ми го приложиха това към 8 клас. Майка ми ми каза "Аз пуша, баща ти пуши, маминка ти също. Какво мога да ти кажа ако пропушиш? Хич не смятам да те гоня, както гонех брат ти." Е, къде му е кефа на пушенето в ученическа възраст, като е разрешено? Никъде. Не, че не пропуших, но беше след като завърших средното и се залюбих с пушач от пушаческа компания.

"Да, можеш да пипаш това, но моля те нека да е само когато съм с теб, защото ще ми е много мъчно ако се счупи"
"Да, може да се качиш там, но моля те, дай ми ръка, защото ми става много страшно като те гледам"

Направиха ни покрив на барбекююто и цяла седмица гледа как разни майстори се разхождат там,. После два дни и баща й се разхожда там за да оправя някакви бурии и все мънка, че иска да се качи, та вчера беше "Да, може да се разходиш по покрива на барбекюто, и сигурно ще успееш да се качиш, въпреки че ще ти се скъса клина на този ръб, но не знам как ще слезеш, а аз няма как да се кача да ти помогна". Качи се до края на стълбата, оглежда се 5 мин. Стъпа отгоре на зида, оглежда се още 2 мин. Казах й, че след като съм и разрешила веднъж, ще и разреша от втори път, така е ако иска да изчака да порасне още 5 см. за да й е по-лесно да слезе сама. Оглежда се още 2 мин. и слезе. Естествено тия номера не минават навсякъде. Има си приятелка, която щеше да се е покатерила, без изобщо да и хрумне да пита може ли и преди да съм преброила до три.

Брат ми учеше племеника ми как да хвърля пиратки, когато беше някъде на 5 г. Тогава ми се стори безумно тъпа идея. После размислих. Няма как да наблюдаваш едно дете през цялото време. Ако си му забранил пиратките, все ще те издебне, ще грабне някоя и ще действа както си мисли, че е видяло. Ще намери някоя на улицата и ще реши да се пробва (да, на 5 г. няма да има с какво да я запали, но на 7-8 г. ще намери начин). Като има инструктаж и разрешение за ползване с любезна молба да не го прави само, а да помоли татко си да стои до него, първо заучава безопасните методи доста по-добре, второ отпада необходимостта да се крие зад блока и да пробва с приятели. Естествено остава опасността то да се опитва да научи някой друг. Там вече пак си идва момента на доброто криене.

Когато прояви интерес към гладенето - разреших. После помолих никога да не го прави сама, и изобщо да не доближава ютията, защото е опасно. Ако иска да ми кажа и пак ще й дам. За да покажа, че ютията става наистина много гореща и дадох да глади една кърпа малко по-дълго време и после и казах да пипне кърпата. Явно и тя като мен няма да стане домакиня, защото следващия и интеерс към ютията беше чак 3-4 г. след това 

Пунчик, много добри подходи Аз като цяло нямам проблеми с дъщеря ми, послушна е, не е от палавите деца и покрай това съм станала малко инертна - не я наблюдавам непрекъснато, понякога й имам може би повече доверие от необходимото, ще видим....Има, разбира се, доста прояви от които се вбесявам, но пък други родители ми се чудят защо изобщо го правя на въпрос - твърде взискателна съм, и на моменти прекалено сериозна

И аз да се запиша в темата. Моят син е малък и не прави кой знае какви бели, но ги чакам и ще са ми нужни вашите съвети за справяне в различни ситуации.