Укротяване на звяра в розово

  • 16 578
  • 229
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 86
хаха, по принцип аз проблем с грейки, якета и др. не съм имала. Въпроса е за ежедневният тоалет. Ако не е пола или рокля с чорапогащник, става голяма драма. Добре,че поличките ги правят с боксерки, та да не и влиза пясък в гащите.
Как то и да е, съгласна съм, че в градините сякаш не са нашите деца.
Дъщеря ми се кротна с кризите, но сега идват други проблеми. Май във всяка възраст си ги има.

# 166
  • София
  • Мнения: 44 451
И моят син се укроти.
Хубавото е, че след всеки период с кризи има бонус - скок в развитието!
Сега е станал много по-разбран и говори повече.

# 167
  • Мнения: 3 735
Tired най-опасния ни  и голям проблем-яденето на всичко. Сега я оставих в кошарата ,намерила е малка дупчица ,която е порнала и - дунапрена .....Все едно мишка го е яла !

Ще взема да снимам да ви покажа петната по стените с изчовъркана и частично изядена вътрешна изолация. Стиропорче. Laughing

Касита, от доста известно време се чудя каква нужда подтиква диването да мачка котката и да ѝ засвидетелства любов като я удря. Обясненията помагат частично, фактът, че и с драскотини се сдобива и ги оревава подобаващо е с нулев ефект. Не е бита, не е мачкана, гушкам я при всеки удобен случай и съвсем определено не давам повече внимание на котката, отколкото на нея. Идеи?

# 168
  • Мнения: 10 547
Касита, от доста известно време се чудя каква нужда подтиква диването да мачка котката и да ѝ засвидетелства любов като я удря. Обясненията помагат частично, фактът, че и с драскотини се сдобива и ги оревава подобаващо е с нулев ефект. Не е бита, не е мачкана, гушкам я при всеки удобен случай и съвсем определено не давам повече внимание на котката, отколкото на нея. Идеи?

Зависи на каква възраст е детето, но съм останала с убеждението, че е на пет. Да речем е на толкова. Типично поведение за дете на тази възраст, та дори и малко по-голямо. Това е игра, колкото и на някого да не му се вярва. И липса на страх. Е, тук не иде реч за патологии, а за мачкане, натискане, дърпане на опашката, подбутване, леко подпляскване на животното, нали? Т.е. по-груба форма на показване на чувствата. Тревоги не би следвало да има, макар! и двете крайности- страхът в изострената му форма и агресията да са повече от добри индикатори, че нещо се случва. С течение на времето и порастването детето ще спре да обича котето по този начин и ще премине към нормалното погалване на животното. Едва ли ще стигне до екстремните занимания с такива. Това общо за масата деца- обичани, обгрижвани и пр.
И нека не забравяме, че у човек има една първична, скрита форма на агресия. Не че и между деца не се случват подобен род игри като между детето и котето, но когато групата е съставена от последните споменати, то зверчето, с най-добри чувства го пиша, се обажда и у детето.
Рядко чета или слушам за 8-10 и нагоре годишни, които така засвидетелстват топли чувства към домашния любомец.

# 169
  • Мнения: 3 735
Благодаря ти, друго е да ти го каже външен човек.   bouquet На три години ще стане другата седмица.  Laughing Значи още тегоби му предстоят на животното... Подпляскването е сравнително леко, но опитите да се разхожда върху него, макар и добронамерени, са си опасни за живота му. В същото време се радвам, че не се плаши, нито от него, нито от животни на улицата. Там съм на принципа, че тях може да ги е страх от нея, затова, ако обича, да не бърза да ги пипа. Надявам се така да избегна насаждането на страх, но и няма да рискувам да я захапе непознато куче, я.

# 170
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 063
Ние също имаме котка и тормоза е голям. Поне знае, че куче не се пипа и навън не се пипат животните, радва им се отдалеч. За сега поне не скача на чужди животни.
Но вкъщи от сутринта се почва. Търси котката, гония, бута я, дърпа я, понекога иска да я вдигне за врата. Не помагат обяснения, наказания, показване, че така боли.... Котката го перва понякога и вече като го води и реве заплашително. Ама и котката не се скатава никъде, ако не стане тормоза много голям. Продължаваме с възпитанието в тази насока, дано да има ефект. ooooh!

# 171
  • Варна
  • Мнения: 758
И моята беше същата, когато беше на 2-3 г. Размяташе пинчерчето, което бяхме купили за свекървата, като играчка из къщи и го носеше пак като играчка през врата. Милването беше размазващо потупване, дърпането за опашката - невероятна забава.

Използвах, за да й обяснявам, как да се държи с животните "изобщо" - да се опита да не прави резки движения, за да не го плаши и да не бяга, да дава първо да й подуши ръката, да го милва леко - нъцки.
Котката ми живее по двора и на тавана и не си пада по деца, така че я заобикаляше отдалече, а когато все пак се засечаха не проявяваше никаква търпимост и я дереше. На майка ми котката беше същата кривотия - и двете не "маркираха", а директно нападаха, дори при повишаване на глас.

Та милото куче си отнесе тормоза, но когато дъщерята стана на около 4 изведнъж и изплуваха спомените от обсненията ми, и се държеше човешки и с чуждите и уличните кучета.
И с котките се разбраха, макар и по-късно (на 6-7 г.) - като види, че не са в настроение, просто не ги закача.

# 172
  • София
  • Мнения: 44 451
Моят син се опита да размаже папагала, след като разбра, че не може да си "играе" със него.
Даже успя да му откъсне опашката, като я настъпи.
Няколко месеца по-късно, папагалът продължава да ходи по земята.
Обаче детето се понаучи и го заобикаля.

# 173
  • Мнения: 3 735
Бррр, котките поне са малко по-жилави, но кучетата и птиците горките... Терористи. Laughing

ЯВно разбирането става лека-полека, просто аз съм явно нетърпелива.

# 174
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 063
Бррр, котките поне са малко по-жилави, но кучетата и птиците горките... Терористи. Laughing

ЯВно разбирането става лека-полека, просто аз съм явно нетърпелива.
Бавно ще стане, ама си е изнервящо.
На всичкото отгоре котката и детето ревнуват един от друг. ooooh! Хвана ли котката да я галя и веднага се появява звяра да я бучка, тогава се опитвам да му показвам аз как да се отнася с котката. Дано да попива поне нещо. Котката пък се бута когато с малкия сме седнали да си играем или да го гушкам. ooooh! Тогава тя иска в мен да дойде и се репчи на детето, а то пък си мисли, че ще си играят и се почва. Дано поне не стигат и двамата до крайности.

# 175
  • Мнения: 3 735
Нашият нещастник е много добродушен, пък и е възрастен, иска просто да бъде оставен на мира. Ей сега я хванах да седи върху него, ей богу! Изнервящо е, как да не е. Засърбяват ме ръцете да я постискам да види какво е. Засега удържам.

# 176
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 063
Аз обяснявам, че така котето го боли и ако направи това - сядане, тъпчене, носене за врата, няма да има повече коте. Минахме опитите за сядане връз котката.
Като е възрастен, защо не го оставяте в някоя стая където не влиза много детето?
Нашата котка е улава и не стои на едно място, само се разхожда и се пъха при нас. Иначе се научи да се крие на гардероба отгоре.....

# 177
  • Варна
  • Мнения: 758
Честно казано, въпреки че обяснявах и показвах като замаяна, че не трябва да мачкоти кучето толкова грубо, нямаше никакъв ефект. Когато я милвах така, както тя милва кучето (т.е. я потупвах яко) тя умираше да ми се хили и искаше още.

Само жалния поглед на гадинката я караше да поспре и да се позамисли, ама за малко, и после повтаряше каквото си е започнала

Търпение му е майката (от страна на майката  Joy )
Не казвам обаче, че няма нужда от обяснения, а само че минава доста време, докато осмислят информацията и проверят "n" пъти, дали винаги е вярно това , което казваме и дали винаги едни и същи действия водят до един и същ резултат (тук вече не говоря само за тормоза над животните, а и за всичко останало).

# 178
  • Мнения: 3 735
Аз обяснявам, че така котето го боли и ако направи това - сядане, тъпчене, носене за врата, няма да има повече коте. Минахме опитите за сядане връз котката.

Обяснявам до посиняване, почти ежедневно. Ефектът вероятно е с натрупване, забелязвам признаци на осъзнаване вече, след сто посинявания.  Laughing

Като е възрастен, защо не го оставяте в някоя стая където не влиза много детето?

Щото бидейки възрастен, си има любими места и иска да си спи на тях, а пък тя и без това вършее навсякъде. Онзи ден го водихме на лекар, стрес, туй-онуй, реших да го затворя в нейната стая, защото вратата е с топка и не може да си я отваря отвън.  Twisted Evil Познай дали котака пожела да стои вътре.  Crossing Arms

Последната светлинка в тунела е, че се научи да си играе с него с връв - и тя щастлива, до задавяне се смее, и той доволен.

минава доста време, докато осмислят информацията и проверят "n" пъти, дали винаги е вярно това , което казваме и дали винаги едни и същи действия водят до един и същ резултат

Това направо бих си го татуирала на челото. Все съм се мислила за търпелив човек, но не било така. Tired

# 179
  • Мнения: 1 533
Много интересна тема. Ще я следя с интерес, за да си извличам ползи от вече препатилите мами.  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт