Публикувана: 28 март 2014, 15:49 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2014, 18:59 ч.

Укротяване на звяра в розово

16 580
229
1

1
...
10
11
12
...
16
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с дете, което не ме слуша и може да направи опасни неща?
Как мога да се справя с дете, което не слуша и прави каквото си иска?
Как мога да мотивирам детето си да следва правилата и да се подчинява?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с дете, което не ме слуша и може да направи опасни неща?
  
  Децата са различни и имат уникални личности. Прилагането на система за възнаграждения и наказания може да бъде ефективен подход. Ползите от наградите могат да заменят нежеланото поведение с желано, като същевременно се използват отрицателни стимули. Важно е да бъдете последователни и систематични в подхода си. Също така е важно да избягваш награждаването на всяко добро поведение, което постепенно избледнява и в крайна сметка изчезва. От друга страна, наказанието трябва да бъде избегнато, като вместо това се използва паузa от награди за добро поведение. Този подход може да бъде ефективен, но трябва да се прилага с разбиране за индивидуалните характеристики на детето.
- Как мога да се справя с дете, което не слуша и прави каквото си иска?
  
  Един подход е да използвате система за възнаграждения, която замества нежеланото поведение с желано чрез използване на положителни и отрицателни стимули. Важно е да бъдете последователни и систематични в подхода си. Освен това избягвайте да награждавате всяко добро поведение, тъй като то постепенно избледнява и в крайна сметка отпада. Наказанието за лошо поведение може да бъде пауза от награди за добро поведение. Този подход може да бъде ефективен, но трябва да се прилага с разбиране на индивидуалните характеристики на детето.
- Как мога да мотивирам детето си да следва правилата и да се подчинява?
  
  Един подход за мотивиране на детето да следва правилата и да се подчинява е използването на система за възнаграждение, която замества нежеланото поведение с желано, като използва позитивни и негативни стимули. Важно е последователността и систематичният подход. Избягвайте награждаването за всяко добро поведение, тъй като то постепенно отслабва и в крайна сметка изчезва. Наказанието за лошо поведение може да бъде пауза от награди за добро поведение. Този метод може да бъде ефективен, но трябва да се прилага с разбиране на индивидуалните характеристики на детето.
- Какви са някои от обичайните предизвикателства, свързани с възпитанието на малки деца и отглеждането на деца?
- Какви са някои от методите, които родителите използват за справяне с предизвикателствата на възпитанието?

# 150 23 апр. 2014, 23:50 ч.

Варна
Мнения: 758

Даа, винаги е много забавно когато спрат да се карат на теб и започнат да се карат на някой друг. Майка ми май въртеше някакви такива номера на малката, като се караше на плюшените й животни, но не помня подробностите.
А на бабичката наистина трябваше да и кажеш, че ако ви и пречите е свободна да си ходи Laughing

Не, че аз съм го казвала. Не обичам да влизам в пререкания. Стигала съм само до "Какво предлагате да направя? Да й запуша устата с парцал ли?". Когато се каже бавно и отчетливо, без нотки на истерия, звучи много стряскащо за околните, които иначе са почти готови на дон-кихотовски подвизи, за да спасят нещастните чужди деца. Поглеждат опитвайки се бързо да преценят дали пък си нямат работа с психично болен, но пък офейкват, защото не са свикнали да работят по такива сценарии.

Първия път когато се тръшна на пода в един голям магазин, вместо да се ядосам, започнах да се превивам от смях. Сетих се как като по-малка/млада гледах разни западни филмчета в които диванета се търкалят по пода а родителите им обикалят и се чудят как да им угодят за да спрат да пищят, а аз си мислех, че са големи идиоти и че сами са си виновни, щом се оставят малки изродчета да ги водят за носа, вместо да им лепнат 2 шамара и да ги поставят на място. Естествено бях и 999 % сигурна, че на мен такова нещо не може да ми се случи, защото ще съм си дресирала звяра още от малък и той ще знае какво може и какво не може да си позволи Joy

Много живо си представих как, ако имаше начин, 18 годишното ми Аз щеше да дойде, да ми издърпа ушите и да ми обясни за нещата от живота и тази картина така се запечата в мозъка ми, че не помня какво стана с истерясващата ми госпожица.

п.с. Касита, подписвам се с две ръце под всичко, което си казала, вкл. кучешките сравнения Laughing

# 151 26 апр. 2014, 14:33 ч.

Варна
Мнения: 758

Сетих се за още нещо - правилата, които важат за нея, важат и за останалите.

Тя си мие зъбите - аз до нея, тя си мие ръцете - аз също, тя прибира сатята си - аз някоя друга и т.н. и т.н. Лошото е, че се разпростря и върху писането на домашни и сега тя преписва текстове или думички - и аз също пиша до нея. Споделено нещастие = половин нещастие Joy

Рядко разрешавам да яде чипс, зрънчо, пелети, аз си ям като не може да ме види Laughing

Не разрешавам возене в колата без да си е сложила колана, пък дори да е за 100 м. Същото важи и за всичките й приятелки, на които разрешават да се возят без колан. Не се ли закопчеят всички, не тръгвам. Ако някой се разкопчее, спирам колата (предупреждавам и набивам леко спирачките, за да се чукнат в предната седалка и да е ясно, че колана е необходимост, а не поредното глупаво правило). На възрастните (с изключение на баща й, с когото не мога да се преборя) също не им се разрешават своеволия Mr. Green

От друга страна има едно село, в което й разрешавам да кара колата, седнала в мен (това го крием от останалите деца, защото "те не са толкова отговорни като теб и ако разберат, че на теб ти е разрешено, ще вземат да подкарат колите на родителите си и да направят някоя голяма беля"). Един път им беше хрумнало, че искат да се возят в багажника като кучето. Полашках ги 500 м. до най-близката детска площадка (пак в село), че да си чукнат главите 5 пъти и да им мине мерака. На връщане си седнаха на седалките Mr. Green

# 152 26 апр. 2014, 19:04 ч.

Мнения: 2 594

Уникална тема!Нареждам се и аз до вашите преживявания...Ще споделям по-нататък и нашите!Моята зверчуга е като обрисуваните тук!Успокоява ме само че виждам и по-тежки случаи от нашия Laughing

# 153 15 май 2014, 12:57 ч.

Мнения: 817

Не искам да те обезкуражавам, но когато се омъжих майка ми реши да ми разкаже какво дете съм била. Трябвало да бъда подготвена за тежката карма, която ме чакала. Историята беше сходна с тази на дъщеря ти. И изключение на това, че при всяка забележка се е чувал пронизителен и продължителен писък. Опит за пошляпване по дупето е имало, завършил е злополучно и за двете страни - започнала съм да си дера кожата с нокти и да си удрям главата в пода, като 3-ма възрастни не са успели да ме спрат, понеже съм се мушнала под килима.
Като чета, 4 години е горе-долу възрастта, в която отминава този шашав период.

# 154 15 май 2014, 13:44 ч.

София
Мнения: 44 453

Аз установих какъв е спусъка на истериите - като тръгнем да се прибираме, когато види блока.
Иначе и той е разбран - понякога отстъпва за невероятни неща.
Друг път обаче се тръшка за невероятни глупости - защо минаваме оттук, а не оттам и подобни.

# 155 15 май 2014, 15:03 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 743

Да не помислите ,че съм се отървала от розовата пантера ?!?
Предприех едно пътуване с нея и брат и до Сф ,малко ядове със здравето и така ... Последно време на мода е лежането по земята , при опит да тръгнем в дадена посока , а тя не желае ,се получава нещо като пергел от двете ни ,чиято една страна се олюлява(тя) и ляга на земята .
Но в крайна сметка ,колкото и банално да звучи - да сме живи и здрави само , нито сме първите ,нито последните ...няма все да е така Mr. Green

# 156 15 май 2014, 15:37 ч.

София
Мнения: 19 512

О, да, и ние така, тъкмо бяхме се пооправили с проблема с дрехите и ето, че времето заговорничи срещу нас и застудя, та се наложи да се обличат по-дебели дрехи и драмата се развихри с пълна сила сутринта.
Добре, че има розова (!) дълга плетена рокля с рози(!), та да можем да си стиснем ръцете за избора Laughing

# 157 15 май 2014, 15:50 ч.

Варна
Мнения: 758

ai_vi, образованието ми е в съвсем друга насока. Просто мисленето ми е малко странно и затова от време навреме имам просветления Laughing

Бърди, твоята ли искаше да носи само поли?
Дългите наистина са много добра алтернатива.
Покрай моята хубостница и останалите от групата в ДГ искаха от майките си дълги поли. В студените дни, за да не я навличам, обличаше дълга плътна пола върху дрехите с които е решила да е на ДГ, за да не замръзва по пътя. Отдолу - кеф ти къса поличка, кеф ти тънко клинче на цветя.

# 158 15 май 2014, 15:55 ч.

София
Мнения: 19 512

Моята, моята Laughing

Поли и най-много рокли.
Гледам да имаме повечко налични за избор и се получават нещата. Това време обаче много лоша шега ми изигра, тъкмо бяхме извадили тънките чорапогащи и едни чудни нови тениски Laughing

# 159 15 май 2014, 19:59 ч.

София
Мнения: 44 453

Ние пък напоследък имаме драма с пижамите.
Иска една определена и има тръшкане, ако не е изпрана и изсушена.
А сутрин много лесно я напишква.

# 160 17 май 2014, 13:25 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 743

най-опасния ни и голям проблем-яденето на всичко. Сега я оставих в кошарата ,намерила е малка дупчица ,която е порнала и - дунапрена .....Все едно мишка го е яла !
Понеже много яде и съответно пие много ,ама много (някои дни и над 2л. )вода и пускахме кръвна захар всичко е ОК ....

# 161 17 май 2014, 17:26 ч.

Мнения: 10 547

Нали знаете претенциите от какво са породени? Щом има тенденциозна проява на претенция, търсете първопричината, т.е., коя цел, желание на детето са неглижирани и/или неудовлетворени, за да се превърнат в претенция.

# 162 17 май 2014, 18:49 ч.

Мнения: 2 240

Дъщеря ми е на 6. Винаги сме се разбирали с 2 думи. Още в началото някак си спряхме искането на разни неща. Сега ако иска нещо казва- За следващия рожден ден нали ще ми го купиш.
Но миналата седмица ме изработи. Започнаха да и никнат зъби, без да са паднали млечните, не се и клатят. Първо и извадиха един зъб с упойка. След 2 седмици започна да никне втори и отиваме да вадят и него. Още като седна на стола без да и е правено каквото и да е започна рев, сълзи, сополи, да се дави, изобщо не чува нито мен нито зъболекаря. Изведнъж млъкна, и попита ако не реве ще и купя ли кукла. След съгласието ми, само каза ОХ, докато и биха упойката.
И тя е от тези с роклите, добре че си има десетина любими, а си няма най-най- любима.

# 163 17 май 2014, 18:53 ч.

Куциндрел
Мнения: 25 063

То е ясно, че има някаква първопричина. Но не винаги може да бъде удовлетворена.
/сега малкия направи драма, че не може да излезе с части от конструктора навън...
а преди това драмата започна, че не може да тормози котката на прозореца..../