Укротяване на звяра в розово

  • 16 619
  • 229
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 10 547
Децата често пъти търсят внимание и го получават по различни начини.

# 91
  • Мнения: 327
 
 Сестрата на моя мъж е много добър и търпелив човек, но синът, ѝ който е на три годинки  я е напълно обсебил. Преди да се върне на  работа изглеждаше много зле, имаше сенки, отслабнала с изпито лице и много изнервена. Като я гледах ми идваше да я прегърна , а малкия терорист да го накажа зад вратата. Този ужас продължава и сега, но тя вече изглежда малко по-добре. Това, което ми правеше силно впечатление е, че никой от околните не ѝ помагаше, а напротив.Когато тя забранеше нещо и детето се разреве, майка ѝ  го гушваше ( това ме втрещяваше). Липсата на уважение към майката от околните оказва влияние и на отношението на детето към нея.
  Друго, което ми прави впечатление  е твърде голямото значение, което се отдава на постъпки на детето, които според мен изобщо не заслужават внимание. Детето свиква с това постоянно занимание на околните и когато то отсъства положението може да излезе извън контрол. Това са само наблюдения, които съм си направила.
  Има редица от постъпки на околните, които водят до вредна за родителите  интерпретация на детето. Друго, което ми прави впечатление е постоянното заснемане на детските дейности, ако мога така да се изразя. Изключително досадно според мен - " усмихни се баба, дай ръчички, вдигни ги горе". Разбирам, че им е скъпо внучето, но понякога се минават границите на нормалното.
 Разбирам, че линията е много тъничка и както бе казал някой, трябва да се внимава да не сепречупи личността на детето, но докато се опитваме да не го направим, дали не създаваме един човек, който няма да се съобразява с другите и ще цени и уважава само собствените си желания?

# 92
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 745
Каквато и да е причината едно дете да те побърква не е приятно. По един или друг начин на моменти е нужно да се овладее ситуация ... Факт е ,че моето момиченце ме размеква , не мога да устоя когато ме хване с ръчички за лицето и ме цунка с малката си муцка - как да съм желязна и непреклонна ????Аз не мога да проумея колко е умна и как цели моментите ......
Ще ми каже ли някой има ли следния проблем- отидем ли на друго място и не сме в къщи , не слиза от мен , залепена е ,дори в майка ми ,не мога до тоалетната да отида . Това не ме изнервя ,а притеснява , защото не мога никъде да я оставя . Януари се наложи да вляза спешно в болница , бяхме в ужас всички , но майка дойде у дома и нямаше проблем . Обачеее, отидем ли другаде - като уплашено животинче е ...Как ще ходи на ясла ,акъла не ми го побира . Мисля да взема да я водя по детски центрове , да свикне да не е до мен ,но миналата седмица отидохме в един ,за да запишем дата за РД на батко и , а тя на главата ми се качи и не слезе от мен ,докато е си тръгнахме ....

# 93
  • Мнения: 712
мадам тиква, някога оставяла ли си я някъде, например да отидете на кино, театър или заведение? ходите ли често при бабите или по приятели на гости? Това което описваш не е никак добре за теб самата  Sad

# 94
  • София
  • Мнения: 9 517
Каквато и да е причината едно дете да те побърква не е приятно. По един или друг начин на моменти е нужно да се овладее ситуация ... Факт е ,че моето момиченце ме размеква , не мога да устоя когато ме хване с ръчички за лицето и ме цунка с малката си муцка - как да съм желязна и непреклонна ????Аз не мога да проумея колко е умна и как цели моментите ......
Ще ми каже ли някой има ли следния проблем- отидем ли на друго място и не сме в къщи , не слиза от мен , залепена е ,дори в майка ми ,не мога до тоалетната да отида . Това не ме изнервя ,а притеснява , защото не мога никъде да я оставя . Януари се наложи да вляза спешно в болница , бяхме в ужас всички , но майка дойде у дома и нямаше проблем . Обачеее, отидем ли другаде - като уплашено животинче е ...Как ще ходи на ясла ,акъла не ми го побира . Мисля да взема да я водя по детски центрове , да свикне да не е до мен ,но миналата седмица отидохме в един ,за да запишем дата за РД на батко и , а тя на главата ми се качи и не слезе от мен ,докато е си тръгнахме ....
и моя малкия дзвер беше така, като изключим, че имаше и детегледачка, но тя я гледаше у нас. Където и да отидехме беше като гербова марка. Случвало ни се е да отидем в Борисовата градина и да си тръгнем от площадката, защото има много хора... Тръгна на ясла на 2 г. и 9 месеца, много спокойна адаптация имахме и не съм имала проблеми. Но все още като отидем у едната у баба й, където има доста възрастни, отказва да влезе в хола първия половин час...

# 95
  • Мнения: 4 496
Мадам тиква, ти все едно говориш за дъщеря ми.

И тя като на Дзвер детето беше с гледачка, година и половина, и не е имала проблем, но като сме някъде на гости е плътно до мен. Все още на площадката ме държи за ръката и трябва да съм на не повече от 1 метър от нея  ooooh! Имаме познати, с които сме много често заедно, чак сега взе да се отпуска в тях и да се поотдалечава от нас. Не е лесно но няма как.

За справка: баби нямаме в града и ги вижда рядко. Сама не е гостувала никъде, с изключение на 3 дни миналото лято при моите родители. Уж мина добре, но на третия ден ми я върнаха по спешност, защото стояла 2 дни напълно гладна и много се бяха притеснили за нея. И преди тези три дни беше лепната за мен, след тях пък въобще никъде не ходи без мен или баща си.

# 96
  • Мнения: 96
мадам тиква Повечето деца минават през този "период"- то много периоди станаха май Laughing. Моята щерка имаше такъв- в къщи както влезнеше някой през вратата се започваше един рев- независимо познат или непознат, на вън плътно до мен. Започнах лека полека да се "изнизвам" за малко и да я оставям примерно 15 минути в комшийката, на площадката на някоя приятелка за малко. Сега и по цял ден я оставям, пак реве- но като я взимам newsm78. А голямата преди да я пусна на ясла я водех в един и същи детски клуб- отначало стоях с нея, после зачезна за няколко минути, после час и така. Голямата и до ден днешен като е на вън или на непознато място поглежда дали ме вижда и съм винаги била спокойна с нея, че няма да ми кръшне, докато малко...никакъв страх от нищо. Сега племеницата ми е в такъв период, стои само при прабаба си, майка си и баща си- от всички други реве неистово.

# 97
  • Мнения: 10 547
Елица, къде си?! 
Не че нещо, но темата може да се прекръсти на "Как да втвърдиш памучната майка".  Laughing

# 98
  • София
  • Мнения: 5 921
Е, хайде сега, аз да не съм от Гестапо...
Малки душички са това. Какво чудно има, че 1-2-3 годишно иска да е залепено за мама и тати?
Не го включвам в образа на звяра.
Моето от бебе не обичаше непознати, струпване на много хора, шумни места, да спи на чуждо място... Някакви особености на характера, не подлежат на корекция според мен.

# 99
  • София
  • Мнения: 19 525
"Как да втвърдиш памучната майка".  Laughing

Никак  Laughing Вече близо 14 години съм родител, с какво ли не съм се сблъскала, през какво ли не съм минала, няма втвърдяване, все си ги жаля мамините златни  Laughing
Виждам обаче вече много положителен резултат при сина ми, чудно дете излезе.

# 100
  • Мнения: 35 447
"Как да втвърдиш памучната майка".  Laughing
Никак  Laughing Вече близо 14 години съм родител, с какво ли не съм се сблъскала, през какво ли не съм минала, няма втвърдяване, все си ги жаля мамините златни  Laughing
Виждам обаче вече много положителен резултат при сина ми, чудно дете излезе.
Преди да родя винаги съм си мислела, че ще бъда строга майка... hahaha Няма да ви казвам, че изобщо не съм такава... newsm78 Mr. Green

# 101
  • Варна
  • Мнения: 758
Това не е съвсем по темата, защото не давам предложения за справяне, но все пак...

Често не отразяваме, че децата си имат техните си СЕРИОЗНИ проблеми.

Ще почна по-отдалече, че тая теория не съм я "разгъвала" пред публика и ми е трудна за формулиране.
Ако се позамислите малко, за всеки човек най-сериозните проблеми се определят от това с какво се е сблъсквал до момента.
Навремето докато страдах и линеех неудържимо по някакво гадже, леля ми ми казваше, че това моето не са проблеми (защото ги сравняваше със собствените си - три момчета, работа на смени и т.н.). Ама от това моите страдания не ставаха по-малки. Никак даже.
От сегашната си позиция и аз ще кажа на всяка тийнейджърка, че проблемите и са едва ли не измислени, но това няма да означава, че не са хипер/мега/ултра СЕРИОЗНИ за НЕЯ самата.
За страдащит от смъртоносни заболявания, всичките наши проблеми със свекървите/шефа/мъжа са несериозни.

Та, в общия случай ние имаме да ходим на работа, да готвим, чистим, възпитаваме, плащаме сметки, да се разправяме с криви съседи или половинки и на този фон "дера се, защото не мога да си стигна играчката/да отключа вратата/ да поиграя още на площадкатат.н." ни се вижда като рев за глезотии.
А за децата са си наистина сериозни проблеми, защото са най-големите, с които са се сблъсквали до момента, и това, че не могат да се справят с решаването им ги изнервя. Тъй като са прекалено малки, за да могат да изразят проблемите си с думи, единственото, което им остава е да реват. Като се разврещят, в най-общия случай или не им обръщаме внимание, защото смятаме, че реват за глупости, или ги навикваме. А понякога си им е нужно малко разбиране, гушване и т.н.

Разни неотглеждали и неотглеждали деца, си умират да се нервят на рекламата на Бони и да обясняват къде биха заврели малкото чудовище.
Аз там не виждам чудовище - виждам фрустрирана личност, която точно и ясно обявява какво иска, но никой не я разбира и се опитват да и пробутат нелепи заместители.
Представете си само как ще се чувствате, ако отидете в магазин и обясните на продавачката, че искате семпла широка туника в пастелен цвят, а тя усмихнато ви предлага впито лилаво клинче на жълти точки, яркочервен изрязан топ, обувки с 12сантиметрови токчета и камъни сваровски, въпреки че след всяко идиотско предложение и повтаряте какво ТОЧНО искате... Е, няма ли да закрещите три пъти по-силно от малкото чудовище? (и не казвайте, че ще излезете и ще отидете в друг магазин, защото чудовището няма тази опция).

# 102
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 745
Нямам нищо против темата да се прекръсти,но няма смисъл ,памук ми е мечта да стана ,но може би в другия живот  в крайна сметка аз получавам отговори на доста свои гадания ,това е важното   и съм доволна .

Пунчик  , права си , благодаря , на мен това ми дава тон за размисъл , аз зная ,че проблема е в нас и наистина се стремя да се поправя със сина си действах по начин ,който не харесвам вече , за мен малката е страшно умна ,пак го казвам ,въпреки ,че не може да говори ,няма нещо ,което да иска и да намери начин да ни покаже , вече друг е въпроса дал ние я разбираме ... Между другото тя страшно се кефи на рекламата на БОНИ ...
Няколко човека се хващате за ''чудовище" , винаги съм ползвала тази дума с огромна усмивка , тя в никакъв случай не е такова ...

# 103
  • Мнения: 16 115
Пунчик, откакто родих, гледам от същата гледна точка, затова и обяснявам на сина си какво, защо и как. Освен това, както казах и преди, му се доверявам, че може да направи неща, които всъщност не може. За него обаче е по-важно да го подкрепя отколкото непрекъснато да казвам как не може едно или друго. И в предните постове казах, че рядко имам проблеми със сина си. Слиучва се, когато тръгне на ясла след по-дълго прекъсване. Тогава той реагира така. Не му се карам, защото няма друг начин да изрази нежеланието си и протестта си. Да, в животозастращаващи ситуации трябва да сме твърди, но това не значи, че трябва да дресираме децата си непрекъснато.

# 104
  • Мнения: 6 217
Баща ми обича да казва, че чужди деца много лесно се гледат и много лесно се възпитават.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт