Укротяване на звяра в розово

  • 16 573
  • 229
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 3 735
Крещя си като стой та гледай. С времето по-рядко, защото свиквам и не ми се хабят сили за крещене. И пуша.

Последна редакция: нд, 03 авг 2014, 17:32 от Пуцбърг

# 196
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 743
Вчера , по обяд , прибираме се .... На края ,моето диване се тръшва ,че иска да я нося . Аз с три торби , пек зверски ,припотена , а и здравословно не мога да си позволя  и отказвам ....
БОЖЕ - нервна криза на 2 годишно дете , за първи път виждам такова нещо - крещи , реве , тресе се ,подскача ,джаска се ....Тръгвам към нея , повече вдига децибела . Хората излязоха да гледат какво стана .... с 300 зора я завлякох в къщи , а тя продължава , вкарах я в банята с дрехите и обувките както беше ,пуснах водата от горе и ,разгеле млъкна !
Даже не успях да се ядосам ,смях се от сърце на всичко случващо се , определено се беше изключила ,но студената вода я рестартира ....

# 197
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 414
Вчера , по обяд , прибираме се .... На края ,моето диване се тръшва ,че иска да я нося . Аз с три торби , пек зверски ,припотена , а и здравословно не мога да си позволя  и отказвам ....
БОЖЕ - нервна криза на 2 годишно дете , за първи път виждам такова нещо - крещи , реве , тресе се ,подскача ,джаска се ....Тръгвам към нея , повече вдига децибела . Хората излязоха да гледат какво стана .... с 300 зора я завлякох в къщи , а тя продължава , вкарах я в банята с дрехите и обувките както беше ,пуснах водата от горе и ,разгеле млъкна !
Даже не успях да се ядосам ,смях се от сърце на всичко случващо се , определено се беше изключила ,но студената вода я рестартира ....
Joy Господи! Моето чудо е назад...

# 198
  • Мнения: 3 735
Даже не успях да се ядосам ,смях се от сърце на всичко случващо се

Ей това е - само така можем да се съхраним.  Peace

# 199
  • Мнения: 10 547
Може да прозвуча гадно, но това са поредица от родителски грешки, мадам тиква. Комбинацията от "дете, обед, жега, умора" са достатъчно взривоопасна комбинация. А предвид това че, четейки те, оставам с впечатлението, че си поизпуснала положението, само по-зле ще става.

# 200
  • София
  • Мнения: 1 294
Айде да се запиша и аз. Със съвети едва ли мога да помогна. При нас единствено действа ако се държа добре с нея и тя става много мила и добра. Като почне да се тръшка, игнорирам или й казвам,че си тръгваме. Казвам й чао и тя тръгва след мен. Вчера ми беше кошмарен ден, отмъщаваше ми понеже я тормозя с капки за нос. Когато е болна е най-тежко. Кипи от енергия и вече двама лекари ми казват,че е голям инат, а те хората са се нагледали на всичко.
При нас положението с храната е малко по-добре- яде поне супи, манджи (винаги местни), кисело мляко. Плодове и зеленчуци в суров вид не яде. Като каже "не щеш" и стисне тая уста, ми иде да се гръмна Laughing
И Касита не си права. Какво значи "поизпуснала положението". Само който е имал такова енергично и инатливо дете, знае за какво става въпрос. Като взема да викам и да се карам така се стресира, че чак си слага ръцете пред устата. Явно съм бая страшна,но на моменти не се издържа.
И още нещо се сетих- и тя лапа все още всичко(на 2,6 г. е), чакам го да мине тоя пусти период. Беше спряла, но й никнат зъби отново и с това го свързвам.

# 201
  • Мнения: 10 547
Ти от къде знаеш моето дете какво е?

# 202
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 060
По правило децата около часа им за сън стават нервни, ако добавим, че са и гладни... А, ако изпуснеш с много часа за лягане...
Моето не е толкова енергично, колкото са вашите, но истерии прави, особено в изброените часове.
Имали сме истерии за носене на ръце, точно когато съм с няколко торби от пазара.
До скоро имаше истерии при всяко даване на лекарство и чистене на нос.
Изприщиха ни се устите да обясняваме, ефект има, ама минава време.
Тропането по нервните, особено моите, продължава. Ако съумея да запазя спокойствие, нещата се случват по-лесно. Лошото е, че не мога, трудно ми е. Crazy

# 203
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 414
Ти от къде знаеш моето дете какво е?

 Laughing А ти откъде знаеш нейното дете какво е?

# 204
  • Мнения: 10 547
Ти от къде знаеш моето дете какво е?

 Laughing А ти откъде знаеш нейното дете какво е?

Чие по-точно? Тук чета за поизнервени майки с деца, които са се научили, че виковете не променят статуквото.

# 205
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 743
Може да прозвуча гадно, но това са поредица от родителски грешки, мадам тиква. Комбинацията от "дете, обед, жега, умора" са достатъчно взривоопасна комбинация. А предвид това че, четейки те, оставам с впечатлението, че си поизпуснала положението, само по-зле ще става.
Не, не звучи гадно , то Е така , не съм отричала . Даже , за да съм безкрайно откровена ще кажа , че съм изнервена до предел ,уморена до финал , не от децата ,имам си дразнител , та си позволявам да викам доста често ,особено последно време . Опитвам се да се справя ,на моменти ми се получава в други не ,сама си давам кураж и се жаля ,та имам и проблясъци в които се чувствам добре ,но като цяло съм наясно ,че аз съм си виновна ....

# 206
  • Мнения: 10 547
мадам тиква, аз съм бивша викачка. До такива децибели го докарвах, че ми ставаше неудобно от мен самата. Полза нямаше. Грижи, дразнители и поводи за нерви има и винаги ще има. Особено, ако си кибритлия и палиш от малко. Разбрах едно обаче- децата не са кофата, в която да изливам негативизма си. Иначе, да, най-лесните за целта на упражнението са. Най-лесно е да викнеш по-тях, да им се озъбиш, че сега са разбутали, после са се скарали, бутнали са нещо, паднали са ....  Но са и най-големите жертви. Не искам утре децата ми да си спомнят от детството си нервната си майка и зиналата й срещу тях уста. От тях нерви- от мен нерви. Не, не, и не! Напротив, те са кофичката, от която да черпя позитивизма си. Едно е основното правило обаче, което откакто започнах да спазвам, някак по-леко ми върви- така поставям нещата, че да се съобразя с децата и нуждите им преди всичко, а после със своите. Но тънка е границата между това и разлигавеното и тръшкащо се дете. И не иде реч за сложни нужди, а за простички ежедневни; като например- не тръгвам никъде с деца, на които очаквам по време на пребиваването им навън да им се доспи или дояде, а аз да нямам как да задоволя тези им потребности. Уреждаш битовизмите и на глед простите неща, сложните сами идват на мястото си.

# 207
  • София
  • Мнения: 44 444
Мадам Тиква, научих го по трудния начин - с дете в супермаркета избягвам да ходя.
Ако отида, гледам да взема малко неща, именно за да мога да реагирам, ако се тръшне.
По едно време моя син правеше редовно истерии на ъгъла след супера - не знам защо.

За викането - пийте Невробекс. Говоря сериозно.

# 208
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 743
мадам тиква, аз съм бивша викачка. До такива децибели го докарвах, че ми ставаше неудобно от мен самата. Полза нямаше. Грижи, дразнители и поводи за нерви има и винаги ще има. Особено, ако си кибритлия и палиш от малко. Разбрах едно обаче- децата не са кофата, в която да изливам негативизма си. Иначе, да, най-лесните за целта на упражнението са. Най-лесно е да викнеш по-тях, да им се озъбиш, че сега са разбутали, после са се скарали, бутнали са нещо, паднали са ....  Но са и най-големите жертви. Не искам утре децата ми да си спомнят от детството си нервната си майка и зиналата й срещу тях уста. От тях нерви- от мен нерви. Не, не, и не! Напротив, те са кофичката, от която да черпя позитивизма си. Едно е основното правило обаче, което откакто започнах да спазвам, някак по-леко ми върви- така поставям нещата, че да се съобразя с децата и нуждите им преди всичко, а после със своите. Но тънка е границата между това и разлигавеното и тръшкащо се дете. И не иде реч за сложни нужди, а за простички ежедневни; като например- не тръгвам никъде с деца, на които очаквам по време на пребиваването им навън да им се доспи или дояде, а аз да нямам как да задоволя тези им потребности. Уреждаш битовизмите и на глед простите неща, сложните сами идват на мястото си.

Бога ми , мразех и се клех да не стана като  майка ми ... е , няма да завършвам изречението ,то е ясно ,но се старая да се поправя !

Мадам Тиква, научих го по трудния начин - с дете в супермаркета избягвам да ходя.
Ако отида, гледам да взема малко неща, именно за да мога да реагирам, ако се тръшне.
По едно време моя син правеше редовно истерии на ъгъла след супера - не знам защо.

За викането - пийте Невробекс. Говоря сериозно.
Мадам Тиква, научих го по трудния начин - с дете в супермаркета избягвам да ходя.
Ако отида, гледам да взема малко неща, именно за да мога да реагирам, ако се тръшне.
По едно време моя син правеше редовно истерии на ъгъла след супера - не знам защо.

За викането - пийте Невробекс. Говоря сериозно.

Симпатил , Деанксит , Мента и  производните му , вчера едни капки ми дадоха на билкова основа , но Невробекс не съм ,ще си взема ,изобщо не се шегувам ,на два пъти мислех да ходя при ЛЛ за нещо със зелена рецепта ,но четох ,че се привиква към тях, а и децата имат нужда от адекватен родител ,  сега се опитвам сама ,чета разни книги ,дишам Simple Smile)))) , говоря бавно и гледам като цяло да спра центрофугата , вече е от 1400оборота на 1200 ... стават нещата  Mr. Green
ама млъквам вече , ясно е ,че аз не бивам , звяра ми е много симпатична розова буря  Heart Eyes

# 209
  • Мнения: 10 547
мадам тиква, обърни се към по-сериозен специалист от ЛЛ. Има лекарства към, които не се привиква. Не е нормално това, което се случва с теб. Не е и честно- нито спрямо теб, нито спрямо децата.

 Hug

Общи условия

Активация на акаунт