Отслабване на тийнейджърка. Как без диета?

Аз не казвам, че е лесно, а че трябва да се направи. Да, трудно е. Точно затова трябва да се полагат още повече усилия, които, ако беше лесно, нямаше да са нужни.
Но това, че е трудно не значи, че може и да си го спести.

Също така съм против евфемизмите. Те може да не нараняват чувствата, но и не водят до задействане на усилията. Като й кажеш, че е пухкава, че е закръглена и че и така си е хубава, с какво й помагаш? Та това, ако все още не е станало, то съвсем скоро ще стане сериозен здравословен проблем. Ако една майка дава на детето си да пуши, тя може да бъде наречена безотговорна, но ако го остави на 15 да стане 80 кг нямаме право да кажем истината в очите... А ефектът върху здравето не мисля, че е по-малък.
И не само върху здравето, но и върху самочувствието, върху личния живот. Независимо аз какво ще й кажа сега, тя ефектът върху живота си и сама ще го усети. И най-вероятно вече го е усетила, щом е поискала да започне диета.

Истината е, че методите за отслабване ги знаем всички. По- малко и по- качествена храна и повече спорт. Така отслабнах аз, когато като дете бях пълна. Няма друг начин. Спорт - какъвто и харесва на нея. Сега поне вариантите са много. Ако се притеснява да тръгне на фитнес да си пуска компютъра - интернет изобилства от аеробни упражнения. Упражненията трябва да са ежедневни. Никаква храна, затворена в пакет. Тук ролята е на родителя. Само и единствено домашно приготвена здравословна храна. Веднъж седмично може да си позволи нещо сладко, но само веднъж седмично. Повече протеини и по- малко въглехидрати. Ако момичето има желание ще отслабне. Ако ли не след време освен пълно за жалост ще бъде и болно.

Без junk food. По 5 хранения на ден в малки количества (порцията да е не повече от 200-300 грама). Вечерното хранене да е не по-късно от 19:00, като след това не са разрешени бисквитки, шоколадчета (въобще, нищо не е разрешено след това). Поне 2 пъти в седмицата по 1 час активен спорт (волейбол, крос на стадиона, каране на колело, плуване...), освен разходките, които така или иначе си прави.
Да не спира да яде един или друг тип храни - в момента тялото и се развива и има нужда от всички групи хранителни вещества.
Мога да кажа от личен опит, че така свалих 10 кг за 6 месеца и после си ги задържах (бях ги качила, заради спиране на цигарите). Не съм спирала да ям сладко, пържено или пица. Просто ги ограничавах и си хапвах такива "вредности" само когато наистина много ми се ядеше

Щом се намесиха специалистките, аз ви напускам. Още веднъж, момичето е пълничко, но НЕ Е ДЕБЕЛО. Не бъркайте изкривеното схващане на българката, че нормалното тегло е 40 кг,  с реалността. юМомичето може да отслабне лесно и бързо, ако изключи въглехидратни храни и се храни с малки количества протеин и много зеленчуци. Също така, не вярвам да получи сърдечна атака от малко повече движение - момичето не е чак толкова затлъстяло. Спокойно за три месеца с упоритостъ и постоянство може да смъкне достатъчно, зада се почувства опиянена от успеха си, а оттам нататък е нейн проблем.

Най- слаботелесна /1.72- 48/ бях точно когато ядях само боклуци: сладко, месища- колбаси и кайма и тесто. Не препоръчвам. Нищо, че тогава ефектът "слабо тяло" ми е бил най- голям. А, имах един още по- слаб период- на кафе с по едно яйце. Точно това нищо не означава- просто, че си слаб.
Отслабването не следва да е самоцел. Целта е здравословното тегло и изобщо физическото и психическо здраве.
...
Темата не е задължителна за участие. Който иска- пише и чете, който не иска- никой не го кара на сила.
 
Лесно и бързо отслабване не знам да има. Бързото такова пък е доста вредно нещо. Искат се труд и лишения. И най- вече- постоянство.
Въглехидратните храни не могат "да се изключат" и не следва. Това значи човек да се лиши от едни от най- важните храни- плодовете, които следва да са на всяка трапеза, от ядките, семената и пълнозърнестия хляб.
Целта е не просто да се  отслабне /това става и с най- вреден начин на живот/, а това да стане здравословно и резултатът да се задържи трайно.

 

Кой каза,че не е трудно ? То наистина не е трудно, а е много много трудно.  
Казвам го като човек, който е бил 75 кг при ръст 158 (на 20 години -рязко качени по време на първата сесия в университета) Определно разни от сорта - "пухкава си леко, ама ще ги свалиш" не вършат никаква работа. При мен катализатора беше реплика на собствената ми майка, която дори не беше толкова рязка - жената просто каза,че е по-добре да обличам блузи, които са по-дългички и ми покриват дупето  

Според мен на тази възраст не трябва да спира въглехидратите. А и по принцип не е хубаво да се изключват, дори за възрастен човек. Но за дете, което ходи на училище и активно учи, въглехидрати си трябват.
Едва ли без консултация с диетолог може да се направи адекватен хранителен режим. Дори на майката й е ясно, че диетите, които се препоръчват като най-ефективни, не са добри за подрастващ организъм.

Според мен ако не може да бяга. Да върви бързо всяка вечер по най-малко 4 км.
И да не яде вечер, примерно след 4-5 часа нито залък в устата. Естествено през останалото време да не се тъпче като невидяла. Да си яде всичко, но не наведнъж и да се храни само когато е гладна, а не когато трябва или има нещо вкусно.
90 дневната аз лично съм я правила, но след като я спрях за 1 месец си върнах голяма част от килограмите. А и има същото действие ако от 4 дена един не ядеш и си на плодове, защото другите дни не са диета. Да не говорим, че поне 2-3 кг. от 90 дневната са вода, защото тя е за прочистване на организма.
Докато като не ям вечер и вървя преди да си легна всяка вечер имам много по-добри резултати и ако си позволя да се отпусна повечко за два три дена, после един почти не ям или ям само на обяд и си регулирам теглото.
Тя е тинейджър, не са нужни супер травмиращи действия. Детския организъм реагира много по-бързо.
Детето на една позната само от неядене вечер свали 15 кг за едно лято, то беше на 15 години 1.60 80кг, сега е 64 кг. от 1 година насам. Знам че не е ходила на фитнес, но сигурно се е движила повечко иначе не си го обяснявам.

Черна Станция, определено не рзбра, че репликата ми  не беше насочена  към теб..Обърнах се към теб, защото просто ти беше тази, която  тръгна да брои нападките, макар и неизречени от теб. Мисля, че от останалата част на поста ми стана пределно ясно чии думи визирам.Продължавам да съм на мнение, че с резки действия  и думи от страна на родители, приятели, "съветници" осъзнаването няма да стане. Детето на 14-15 години пределно ясно съзнава, че е с наднормено тегло. Не е нужно да му се натяква нещо очевидно, това ми беше мисълта.Разбира се, че не правилно и проблемът да се омаловажава. Както  и не  е необходимо да се разпъва майката на кръст за това, че до момента не е реагирала. Много спокойно се раздават съвети  на килограм как  и малко по-грубото отношение ще е от полза за детето, за да  се раздвижи и ограничи храненето.. Ами  лично познавам момиче, кото в резулттат на подобна "мечешка услуга" едва не си отиде.. Беше с наднормено тегло. Съучениците й я съдираха от подигравки. И ето, тя се "освести" по представите на някои мами тук и взе отслабването си в свои ръце..Докато се оказа в болница на системи, с нарушен тотално цикъл и свалени 45 кг за едно лято... Мерси за подобно пробуждане..

Аз не видях никой да препоръчва такова нещо. А и подигравките от съучениците все едно ги има, сигурна съм. Не сме ние виновни за тези неща и ако замазваме нещата нищо няма да се оправи.

Спор няма, момичето е с наднормено тегло. Въпроса не с колко точно и колко да свали, а какво да прави. После , като почне да влиза във форма нещата ще си дойдат на мястото. От личен опит - качих 30 кг. през бременността основно от неразумно хранене. Спорт три пъти седмично с инструктор, хранителен режим и 1 година ми трябваха да се върна отново във форма.
Момичето е само на 15 и ако наднорменото тегло се дължи на лош хранителен режим и застоял живот, със спорт и диета ще се оправи.

Ние не натякваме, а казваме проблема да не се омаловажава. Това не е подигравка с цел да се обиди детето, а съвет с цел да се хване в ръце.
Докато съучениците и другите връстници, които ще среща, няма да искат да й дават съвети, най-вероятно директно с подигравки и грубо отношение ще подходят някои. Не ги оправдавам ни най-малко, но човек не може да подреди целия свят така, че да му е максимално комфортно.

Изумена съм, че даваш този пример и в същото време казваш да не се упреквала майката. Не е ли точно тя този, който се грижи за детето, който му е създал хранителните навици, който трябва да следи за здравословното състояние? Изпадаме в паника, ако детето се покаже навън по  къс ръкав, за да не вземе да се простуди и гледаме кръвнишки всяко дете, което се закашля в близост до нашето, обаче го тъпчем от бебе със зрънчо и кока-кола, не излизаме на площадка без нещо за гризане. И не допускаме да ни се направи забележка, когато детето си унищожи здравето в опит да премахне вредата от насадената от нас хранителна култура. Защо така? Най-мразим да носим отговорност?
Децата не стават 80 кг за една нощ, неочаквано, както са се хранили здравословно и са спортували от малки. Такива случаи имат достатъчно дълга история, че тенденцията да се забележи, а дори още преди да се забележи, да може човек да се досети какво ще стане. А не като вземе, че стане, да почне да се тюхка.

Имам такова приятелско семейство пред себе си. След не повече от 6-7 години ще им се стовари същия проблем на главата. Детето е на 7г и сигурно вече е над 40кг. Но според единият си родител е съвсем тамън, един грам излишен няма, а дори на една крачка не се мърда без един тон ядене. Другият се опитва да оправи нещата, записва го на спортове, а първият, който го води и придружава на съответните спортове, се дразни на треньорката, че много го мори, а не го оставя малко да си почине, ще вземе да му изхвръкне сърцето... То не може цял час да се плува! На него представата му за игра навън е да се седи на пейката и ако може да не се ходи никъде, за да не се измори, изпоти и т.н. и го прикотква да се заседява на пейката с неща за ядене - през 20 минути вади по нещо ново. Къде сега ще ходите да карате тези колела, я седнете тука...
Та пак казвам, тези неша не стават изневиделица. Дори да са резултат от хормонален проблем, възникнал в пубертета, трябва да се иде на лекар и да се вземат мерки, а не да се успокояваме с реплики като "То детето не е дебело!"
Няма никакво значение как ще го наречем, те килограмите говорят достатъчно, а и околните виждат, детето също е усетило.

Всъщност е чудесно, че заявката за отслабване идва от самото дете. Това е първата предпоставка за успех. По-лошото е, когато детето не работи заедно с родителя за решаване на проблема, а се крие и се тъпче. Тогава вече положението е наистина сериозно. Психологическия компонент на проблемите с храната не е никак за подценяване, ако няма ендокринологична причина, често той е в основата на нещата.

В момента с една приятелка си блъскаме главите точно по такъв казус. Синът й е на 17, висок е 185 и тежи 120 кг. Тя застана на главата си, за да му помогне, лежа с него в детска ендокринология, едно, за да провери дали има проблем там, второ, за да го стресне и да види детето до какво може да се стигне, ако не спре да се тъпче. В ендокринологията му изготвиха хранително-двигателна програма, която той обаче не спазва. Просто се крие и яде. Очевидно е, че ще има нужда от мултидисциплинарен подход - лекари, диетолози и психолог. Обаче никак не намираме клиника, която да предложи такъв цялостен подход. Някой да има идея къде може да се случи това? 

Saule, истината е, че може да се случи само в главата му. Ако потърсиш с гугъл, ще намериш "дебеларници (много грозна дума!), но май така се наричат - предлагат отслабване под медицински надзор, разположцени са из разни приятни места по планините и предлагат и физическо натоварване, наред с правилно хранене.


Нямам представа доколко ще са ти от полза.
http://www.alia06.com/en/index.htm
http://www.bulgariamedicaltravel.com/procedures/weight-loss/
http://www.medspa.bg/en/view-balneo-spa-program/13/weight-loss-p … en-spa-hotel.html

Дебелариум е думата