Домакини 36 / с песен на уста, ще боядисваме яйца

Голямата е с гадже от 1 година, завършване и предстои, бал, кандидатстване и такива ми ти работи.
Синът, споменавах... студент е втора година (Индустриално инженерство с английски език),  с гаджетата е несериозна работа, с фитенс се занимава.
Туй.... е положението.

Значи деца от домове няма. Всички са деца от домашно отглеждане . Някои майки ги познавам от години и всички са довелни. Децата са по малко вклас- 5-6. Гледа се да има индивидуален подход, това ми го разказват мйките. Тоест детето го влече готварството- участва в такива прояви. Някои имат нужда от работа са проблеми с поведението или сензорни проблеми, с тях основно за това се работи.  Майките ми разказваха, че директорката е много дейна, работи със замах- постоянно прави новости, сега е обзавела сензорна стая, днес като отидох беше организирала да докарат конче в двора и децата да яздят. Работи се пред родителите, някои от тях си стоят в училището, не в стаите де, защото живеят далеч и няма кога да ходят и да се връщат за това време. Директорката хем ръководи със замах, хем участва и ако щеш във воденето на децата в тоалетна. Майките си имат клуб по мартенички, плетат си. Освен това всяка майка, която има желание, уччаства в разни проекти, например една ги учи да правят готварски неща, друга- на пачуърк...участват активно и родители ако желаят де. В класните стаи има снимка на всяко дете със семейството си, директорката ми обясни, че това успокоява децата и ги кара да се чувстват още по-добре.
На мен ми хареса. Ето и сайта на училището ако ти е интересно:
http://shesto-pomoshtno.eu
Просто имам нужда някой да ми каже, че не греша. Някой, различен от ММ. Защото той смята, че това е правилното решение, но той е...част от мен така да се каже, и аз съм част от него. Катоми го казва той все едно сама си го повтарям.
Аз цял ден рева. Досега в нашето училище всички деца са с проблем. Не е като да не съм виждала. Но са малко деца, а и са по-малки. Моето е най-голямо. А сега дефакто видях 50 деца примерно, частот тях по-големи от Бояна, с всякакви увреждания. И гледката малко ми подейства...тъжно. Сигурно звуча ужасно като родител на дете с проблем. А те са толкова мли. Една майка ми обясняваше как по-големите деца помагали на нейното да преодолее страха от качване по стълби. И детето успяло с тях за ръчичка. И сега се качва само. А вкъщи по стълбите не иска, само в училище с каките и батковцитеПросто трябва да се преборя с моите закостенели разбирания за помощно училище и ще се оправя..