тях в МОЛ-овете ли ги има?
- Публикувана: 9 апр. 2014, 12:32 ч.
- Последно мнение: 22 май 2014, 20:43 ч.
Подарък за абитуриент
Да. Включват доста магазини. От дрехи, обувки, книжарници, техника, козметика и т.н. Изборът е голям.
Аз пък намирам парите в плик за проява на много лош вкус. Мразя да получавам и давам такива "подаръци". Подаръкът е подарък, защото в него е вложена мисъл и чувство, когато е избиран. Когато ми дават пари, аз лично се чувствам тъпо, все едно са някакво подаяние или пък на хората толкова не им пука за мен, че даже не са си направили труда да ми изберат нещо. Май съм единствената с подобен проблем обаче. 
Rima77, и аз така ги усещам нещата, но светът, в който живеем е материален и прагматичен и явно не се търси смисъла от подаръка (да покаже засвидетелствано внимание и уважение, както и лично отношение), а по-скоро да напълни кошничката. Но и това е мое лично мнение, без да се обижда никой 
Подкрепям с две ръце последните 2 коментара. 
Този година съм на два такива празника и от месеци мисля за подаръците. Не обичам да получавам големи и скъпи подаръци, още по-малко пари.
Парите , които сме определили за случаите не са толкова много, че да помогнат съществено за купуване на нещо голямо, просто ще се изхарчат незабележимо.
Този година съм на два такива празника и от месеци мисля за подаръците. Не обичам да получавам големи и скъпи подаръци, още по-малко пари.
Парите , които сме определили за случаите не са толкова много, че да помогнат съществено за купуване на нещо голямо, просто ще се изхарчат незабележимо.
Аз пък намирам парите в плик за проява на много лош вкус. Мразя да получавам и давам такива "подаръци". Подаръкът е подарък, защото в него е вложена мисъл и чувство, когато е избиран. Когато ми дават пари, аз лично се чувствам тъпо, все едно са някакво подаяние или пък на хората толкова не им пука за мен, че даже не са си направили труда да ми изберат нещо. Май съм единствената с подобен проблем обаче.
Не си, но наистина преобладават другите, за които "париЧКИТЕ"
са единствено желани и съвсем ок. 
Има хора, на които е много трудно да нацелиш вкуса и вида на подаръка.
Ако се познава вкуса на детето добре, както и какво иска - то тогава съм за подарък. Но не виждам смисъл да купя нещо, на което нито да се зарадват, нито да влезе в употреба само за да не дам пари да си купи каквото иска детето. На моя бал, освен избрани от мен златни обеци, получих пари, с които платих шофьорския си курс. И до днес ми е мило и се сещам, че близките ми ми помогнаха да осъществя тази се мечта. Получих от едно семейство сребърно бижу, но ако ме познаваха, щяха да знаят, че не харесвам и съответно не нося сребро.
Аз пък намирам парите в плик за проява на много лош вкус. Мразя да получавам и давам такива "подаръци". Подаръкът е подарък, защото в него е вложена мисъл и чувство, когато е избиран. Когато ми дават пари, аз лично се чувствам тъпо, все едно са някакво подаяние или пък на хората толкова не им пука за мен, че даже не са си направили труда да ми изберат нещо. Май съм единствената с подобен проблем обаче.
Не си, но наистина преобладават другите, за които "париЧКИТЕ"
са единствено желани и съвсем ок.+ 1
По мои наблюдения понякога подаръците са просто отбиване на номера и начин да избегнеш даването на по-прилична сума.
Ето този момент ми е изключително неприятен при даването на пари. За едни прилична сума е 40 - 50 лв , а за други е примерно 100- 200. Ако семейството, което гостува е с по-нисък стандарт от това, на което гостува?
За мен някъде се е изгубил смисълът на думата "подарък". Подаръците не се правят, за да ти допълнят обзавеждането, да ти платят курс или да те облекат. Правят се като жест на внимание и уважение. Поне аз така съм възпитавана и така разсъждавам.
Границата на "приличното" е наистина много тънка.
Аз харесвам подаръци....предпочитам ги пред пари. Последните обикновено ги пръскам за различни неща, обаче нещо конкретно, някакъв траен спомен да ми остане, рядко се е случвало.
За това казвам, че искам подарък.
Мога да кажа какво точно (съобразявам се с възможностите на хората), но предпочитам така, отколкото сума пари.
Аз харесвам подаръци....предпочитам ги пред пари. Последните обикновено ги пръскам за различни неща, обаче нещо конкретно, някакъв траен спомен да ми остане, рядко се е случвало.
За това казвам, че искам подарък.
Мога да кажа какво точно (съобразявам се с възможностите на хората), но предпочитам така, отколкото сума пари.
Нито бих се обидила, ако ми дадат пари като подарък, нито ще се обидя, ако ми поискат пари вместо подарък. Има хора, на които е много трудно да нацелиш вкуса и вида на подаръка. Да седна и да се възмущавам, че видиш ли някой иска парИЧКИ, не е в моя стил.
Много точно казано. Но явно ние сме хората проявили лош вкус, според една от списващите тук
Именно затова е проява на уважение да провериш дали човекът няма НУЖДА или МЕЧТИ за нещо голямо, за което събира пари. Обичам да подарявам подаръци, вместо да давам пари, но при някои хора подаръците са наистина за отбиване на номера.
П.П. Ненавиждам някой да ми говори за парИЧКИ. Чувствам се като 2-годишно.
П.П. Ненавиждам някой да ми говори за парИЧКИ. Чувствам се като 2-годишно.
По мои наблюдения понякога подаръците са просто отбиване на номера и начин да избегнеш даването на по-прилична сума.
А защо се предполага, че трябва да се даде прилична сума, за да се налага да се избяга от нея чрез подарък? И кой я определя тази прилична сума? Една моя позната не отиде на абитуриентския бал на единствената си внучка, в чието отглеждане беше участвала активно, когато детето беше малко, само защото като безработна нямаше прилична сума за подарък и се чувстваше ужасно неудобно. Наистина ли сме станали толкова отвратително меркантилни, че да делим стойността на подаръците, които получаваме, на прилични и неприлични? Къде остана важността на жеста сам по себе си, романтиката на дребния и нескъп, но от сърце избран подарък?
