Отвратителните дрехи

Хахаха. Точно описание. Точно същия проблем имам и аз, но вече се примирих с ластичните кюнци широки в кръста. Като си разкопчея колана и сами се свличат до там до където крачола се е запецнал...Гащести с висока талия не понасям, а има и от онез-шалварки бляскави дето не ги и поглеждам. Но не са само панталонките уви. Защо всички женски тениски са толкова къси, че винаги пъпа да се вижда като си вдигнеш ръката нагоре? Вече не сме на 25 години все пак...Или къси или ластични та да подчертаят перфектно сланинките...
Обикаляне му е майката, обикаляне и чат-пат се намира по нещо.

Искрено се смях   Аз също , за разлика от връстниците , трудно намирам свястна дреха   Първият ми проблем е , че в повечето магазини  ,специално в града в който живея - дреха над S  е трудно да намериш , имам чувство че живея в район в който всички са недохранени и се внасят само дрехи , които можеш да скриеш зад клечка за зъби   Другият ми проблем са панталоните . Не разбирам защо талията , трябва да ми идва задължително , така че или  да ми се виждат срамотиите или в другата крайност - толкова висока , че да ми идва до ушите . При блузите също удрям на камък или ще ми предложат блуза , която е дълга от зад но ми е къса отпред , в случая не знам с кой от двата вида панталон да я съчетая   , или ще ми предложат туника - а аз си търся просто нормална блуза , която да не стои несъразмерно и да няма надпис на нея - Sexy girl    

Аз пък установих, че тези панталони тип клин ми отивали, а винаги съм ги отбягвала. Сега като няма друго, пробвах и взех, че се харесах.
И в широките летни панталони се харесах, но не шалварестите.
Въобще този сезон се харесвам във всичко.

 

Ох, бе, Янечек! Шумръ.

И аз съвсем скоро се чудих по същия въпрос. Преди колани не носех, сега е невъзможно, всичко в ханша ми е широко. А в предния номер не ми влизат краката. Не само за панталони, и за рокли. Аз съм с талия 60. Ако случайно намеря рокля да ми е добре в талията, то тя е за бюст 75 см. обиколка най-много.

A пък аз, Гери, не мога да се примиря с такива дрехи и не ги купувам. За размерите не се оплаквам, но за кройките - да. Преди като отидех на пазар и всичко, което пробвам, ми става, защото нося стандартен размер, а сега е станало ужас и то не заради мен, защото не съм се променила, явно тенденцията се е променила - новите панталони ще прилягат идеално на монстърките. Тениски и ризи си намирам достатъчно дълги, забелязала съм, че предимно българските производиители ги правят къси, аз също не обичам къси блузи, изглеждам сякаш съм взела дрехата на племенницата си.
Елена, аз клинове си имам - нося ги на тренировки и вкъщи, ама по улиците и на работа искам да ходя с прилични дрехи.

Миналата седмица в Марк и Спенсър гледах едни панталони, ама 3/4, но тип чарлстон, с разкроени крачоли и едно оранжево сако тип "да ти се вижда пъпчето". На манекена добре, ама панталоните на мен ми седяха все едно съм Карлсон, само перка ми липсваше. Ахахаа. Сакото не го и пробвах, не само, че не нося сака, ами и такива дължини не ми допадат.
Аз много отдавна не следвам модните тенденции, де.

Е, за работа прост клин не става, но миналата година си бях купувала едни панталони като клин, но с ципове и висока талия на Зара и си ходих с него на работа.

Аз така не мога да ходя и по улиците, защото се чувствам полугола - ми то и задника и краката са очертани в подробности, да не говорим колко са ми неудобни, искам малко да ми е охолно около краката, не е нужно да си слагам втора кожа.
Нино, описанието е доста клоунско Такива по улиците още не съм виждала, но те и саката са с едни ръкави, които не стигат до китката  

Аз си мислех, че проблемът е в мен...
Много трудно си намирам панталони с нормално висока талия и подходяща дължина на крачола. Имам твърде дълги крака за ръста си и в най-добрия случай всичко ми стига на 2 пръста под кокалчето, когато съм права. Когато седна, изглеждам като просяче, изкарало нещо от контейнера.
Фигурата ми е пясъчен часовник - няма вариант да седна и да не ми се види половината задник (в случая бельото, в което е).
И аз се чудя кой измисля тези безумни кройки. Не може всичко живо - и клечки, и хипопотами - да си запрята крачолите на 5 ката, а аз да се чудя как да сваля по-надолу панталона, че крачолът да отиде до средата на петата (по-надолу не става).

Отчайвате ме, тъкмо мислех утре да си купувам панталон, че да мога да ходя на интервюта

Ами то не само панталоните и дънките са така. От доста време вече си търся нормални прави дънки. Е няма. Всичките са като клинове. Ако бях като манекенка това нямаше да ми е проблем. Ама аз не съм, при това съм и дребна и подобен тип кройки ми седят нелепо. Най тъпото е, че и мъжките дънки следват тази тенденция. Представям си някой шкембест мъж в такива  . За тениските не знам къде си намирате къси. Аз намирам все дълги и супер вталени.

Еовин, намират се и нормални, ама много трудно и много малък избор като модел и цвят. Представи си, щом със сестра ми си купихме съвсем еднакви, какъв избор е било... Тъмно синьо, бежово и кафяво. Останалите десени са с някакви безумни точки и шарени фигури, които аз лично оприличавам на бархетните нощници отпреди 20 години.
А коланчето, което беше към панталона, изобщо не мога да го закопчая - не съответства на талията на панталона, защо е сложено, не знам.

И аз взех да си създавам комплекс за вина по отношение на дрехи и обувки. Никога не съм имала проблеми, общо-взето стандартна фигура съм, носила съм и готови дрехи, и шити по поръчка, кога с една проба, кога без нито една, ставаха ми лесно и без проблем. По едно време, като премерех дънки или панталон и ми харесваха, купувах още един брой. Е, познайте, като го нахлузя вкъщи, или е по-дълъг от премерения, или по-къс. Един път не случих на два еднакви. Вече не го правя. Много обичам да гледам и купувам обувки, почти винаги съм имала повече обувки от рокли (според майка ). Ами беше, сега не се получава. Харесам нещо, обуя, става ми, като дръпна ципа (на боти или ботуши), не мога да го затворя. "Ами, госпожо, имате висок свод!" - вече си знам и причината. Тоя свод последните години ли ми се издигна, не знам, преди си ми беше нормален. Като гледам все един и същи номер обувки нося, нямам някакви, видими поне, изменения по краката, стари здрави обувки и ботуши (имам едни лачени от сто години, не знам как оцеляха толкова време) обувам без проблем.
Един път аха да купя пуловер и съгледах, че стои на една страна, просто скроен някак по диагонал. Продавачката ми каза тихичко, че нали ги шиели и 16 годишни момичета, толкова могат. Е да, ама такъв и да ми го подаряват, няма да го нося, а в магазина струваше 28 лева. Може да не е от скъпарските, но не е и без пари. По същия начин туника - едното рамо по-широко от другото и то толкова, че дори аз го забелязах. Обикновено кусурите вкъщи виждам, но май се понаучих вече навреме да ги съглеждам. Продавачката: "ами за тая цена, то какво му плащате?" - цената е 18 лева, кройката тип потник, нищо сложно. Еми за тая цена пък на клоун ли да се правя?
Лошото е, че все по-трудно ми става нещо да харесам, пък не съм чак такава махнаджийка уж....... Малко ме поуспокоихте с темата, че може пък да не съм аз съвсем крива!