МАЙ месец наближава - до срещата мечтана време не остана

Бяхме на преглед към 2 часа на 27ми. На тоновете се видяха контракции на 4минути, които аз не бях усетила. Докторът ме прати да се разхождам и каза към 4-5 да мина пак да видим дали пък няма да се раждаме. Малко се беше увеличило разкритиего, но отново неболезнени контракции на около 4 минути. Пита ме дали да ме приема или отивам на нощен тур и реших, че не искам да го насилвам. Доктора ми звънна към 8, вече решил, че явно няма да е днес, обаче в 9 му се изтипосах вече с леки болки и контракции на 2-3 минути. Разкритие - 5см. Приеха ме, оправиха ме и ме сложиха да си лежа на тонове. Поставиха ми катетър за епидурална и подготвиха системата и зачакахме. Нищо, нищо, нищо иитака до 12.30- 01.00 и изведнъж ме заболя. 5 контракции по-късно вече пуснаха упойката и системата. В 1.44 след 3 напъна се роди бебчо. Супер бързо, доста спокойно и въпреки това до последно не вярвах, че ще успея. Даже бях готова да им кажа, че се предавам като видях, че изкарват раменца...  хайде, ще допиша след малко, че тук май ни наляга глад.

Ух, хапнахме му Голяма драма имах аз в болницата като ми станаха гърдите на камък и имах чувството, че ще се пръсна. И някакъв ужас - запушили се каналите и няма изцеждане. Не става нито с ръчна помпа на авент, нито с електрическа медела. И сестрите ме цедиха на ръка - няма такава болка - те стискат, аз рева и така цяла нощ и цял ден. Капах ми на 2 пъти оситоцин и после цедене след всяко ядене. Едно безкрайно кърмене-цедене-кърмене-цедене. Обаче ме оправиха де - живи и здрави да са сестрите. Та,за мамите, на които им предстои раждане - усетите ли напращяване веднага казвате, че ака не се хване навреме следва кошмар.