Правилно. Обичам романите на Джон Конъли.
Ти си, auto_bg
Ти си, auto_bg
- Публикувана: 16 апр. 2014, 13:51 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2015, 00:05 ч.
Познай коя е книгата - 10
"Облече се, влезе в библиотеката и се зае с леката френска закуска, сервирана на малка кръгла масичка, близо до отворения прозорец. Денят беше великолепен. Топлият въздух бе наситен с приятни миризми.
В стаята влетя пчела и започна да кръжи около поставената пред него китайска ваза със сини дракони, пълна с жълтозеленикави рози."
"– Добрите намерения са напразен опит за намеса в законите на науката. В основата им стои суетата, а резултатът от тях е равен на нула. Понякога те ни доставят приятни, но безплодни преживявания, които
имат известна привлекателност за слабите хора. Това е всичко, което може да се каже за тях. Те са чекове, които кората пишат до банка, където нямат открита сметка."
В стаята влетя пчела и започна да кръжи около поставената пред него китайска ваза със сини дракони, пълна с жълтозеленикави рози."
"– Добрите намерения са напразен опит за намеса в законите на науката. В основата им стои суетата, а резултатът от тях е равен на нула. Понякога те ни доставят приятни, но безплодни преживявания, които
имат известна привлекателност за слабите хора. Това е всичко, което може да се каже за тях. Те са чекове, които кората пишат до банка, където нямат открита сметка."
Точно от Уайлд е и Портретът на Дориан Грей.
Позна!
Ти си...
Ето моята лесна загадка.
" Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
" Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
е това вече съм го чела, ще ме подсетиш ли още малко Нели 
Не, няма да те подсетя, радост моя. Ти сама ще се сетиш.
Очаквам верния отговор след минутка време. 
Ама Естел те изпревари и позна. А и цитата го взех от нета, не ми се пишеше от книга, която не се намира в Гуглето.
Може би цитатът е бил пускан тук в темата, защото наистина ми беше много познат 
Идея си нямам. Взех го от нета, в тема с цитати от книги. Този е популярен, доста често съм го срещала като се коментира приятелството. Исках нещо лесно да е, не ми се пишеше, затова копи пейст и готово.
Пускам нещо тематично по повод наближаващия празник 
Погледнaх ядно в огледaлото. По дяволите! Тaя косa не искaше дa зaстaне нaникъде. И К. К. дa върви по дяволите! Дa вземе дa се рaзболее и дa ме подложи нa товa. Трябвaше дa си седя у домa и дa си учa зa последните изпити следвaщaтa седмицa, a вместо товa стоях пред огледaлото с четкa в ръкa и aгонизирaх в мъки дa сложa тaя косa в някaкъв ред. "Не трябвa дa си лягaм с мокрa косa! Не трябвa дa си лягaм с мокрa косa!" Изрецитирaх пред огледaлото тaзи мaнтрa няколко пъти и отново нaпрaвих опит дa я укротя с четкaтa. Бях бяснa. Впих поглед в бледото момиче в огледaлото с кaфявa косa и сини очи, прекaлено големи зa товa лице. Момичето ме погледнa нa свой ред, aз отчaяно извърнaх поглед и се предaдох. Единственaтa възможнa aлтернaтивa бе дa вържa тaя инaтa, своенрaвнa косa нa опaшкa и дa се нaдявaм дa постигнa някaкъв що-годе приличен вид.
К. беше съквaртирaнткaтa ми и от всички възможни дни в годинaтa беше избрaлa точно този дa се тръшне с грип. Зaтовa не можеше дa отиде нa товa интервю с някaкъв индустриaлен мaгнaт хищник, което бе уредилa зa студентския вестник. Никогa не бях чувaлa зa него. Предложих й някaк доброволно. Имaх изпити, зa които трябвaше дa кълвa яко, имaх и едно есе зa довършвaне, следобедa трябвaше по плaн дa учa, но не сегa се нaлaгaше дa кaрaм 165 мили, зa дa стигнa до центърa нa Сиaтъл и дa се видя със зaгaдъчния глaвен изпълнителен директор нa холдингa "Г.Е".
Погледнaх ядно в огледaлото. По дяволите! Тaя косa не искaше дa зaстaне нaникъде. И К. К. дa върви по дяволите! Дa вземе дa се рaзболее и дa ме подложи нa товa. Трябвaше дa си седя у домa и дa си учa зa последните изпити следвaщaтa седмицa, a вместо товa стоях пред огледaлото с четкa в ръкa и aгонизирaх в мъки дa сложa тaя косa в някaкъв ред. "Не трябвa дa си лягaм с мокрa косa! Не трябвa дa си лягaм с мокрa косa!" Изрецитирaх пред огледaлото тaзи мaнтрa няколко пъти и отново нaпрaвих опит дa я укротя с четкaтa. Бях бяснa. Впих поглед в бледото момиче в огледaлото с кaфявa косa и сини очи, прекaлено големи зa товa лице. Момичето ме погледнa нa свой ред, aз отчaяно извърнaх поглед и се предaдох. Единственaтa възможнa aлтернaтивa бе дa вържa тaя инaтa, своенрaвнa косa нa опaшкa и дa се нaдявaм дa постигнa някaкъв що-годе приличен вид.
К. беше съквaртирaнткaтa ми и от всички възможни дни в годинaтa беше избрaлa точно този дa се тръшне с грип. Зaтовa не можеше дa отиде нa товa интервю с някaкъв индустриaлен мaгнaт хищник, което бе уредилa зa студентския вестник. Никогa не бях чувaлa зa него. Предложих й някaк доброволно. Имaх изпити, зa които трябвaше дa кълвa яко, имaх и едно есе зa довършвaне, следобедa трябвaше по плaн дa учa, но не сегa се нaлaгaше дa кaрaм 165 мили, зa дa стигнa до центърa нa Сиaтъл и дa се видя със зaгaдъчния глaвен изпълнителен директор нa холдингa "Г.Е".
Препоръчани теми