ИСТАНБУЛ и лалетата [тема 31]

Ако се окажеш права, много ще ме хване яд, защото съм можела да си купа билет за Топкапъ и Св София без да се редя на опашката. Но едва ли аз ще съм най-хитрата... Другите защо се виеха така?  Предпочитам да изчакам електронните карти за музеите за следващия път.
Хем я купуваш, хем не се редиш на опашката и веднага влизаш...

Дива - ойка, сетих се коя къщичка си видялааа 
страхотен разказ, би ли обяснила сега по точно за спирката на Дентур да хвана аз ферито за Пиер лоти на връщане от Емиргян, ако изобщо отида, всеки пост на завърналите се ме разколебава 

Г-жа Нервакова, къщичката на Kara para ask   - на Денизер Намира се май точно на вдаденото заливче преди Румели хисар, щото дебнах да я снимам после от корабчето на дентур, ама не ми се получи. Как пък точно тогава апарата засече - аз мисля, че снимам, а той фокусирал заради бързата скорост на автобуса  

Сега, представи си входа на Емиргян - той е една малка миниградинка, която е отделена от парка с улицата, по която влизат колите. Автобусът спира 10 метра преди входа. Входът на парка е от северната страна на пресечката, а преди нея, от южната, има ресторант, но май не съм го снимала. Е, в морето, срещу тази пресечка, спира корабчето. Точно срещу входа на парка. Но в момента правят някакви ремонти там на крайбрежната алея (която е 3-4м широка), та в посока Румели хисар, преди загражденията за ремонтнит дейности спира Дентур. Бялк беше пуснал разписанието, мисля че беше 12.25, 13.25, 14.25... така, на ....ч и 25 мин.
Корабчетата по линията Юскюдар - Кабаташ - Еминьоню - Еюп, както е видно, спират на Кабаташ.
Да ти кажа, не е нещо особено, но си заслужава да идеш. Морският път е около 30-40 мин.
Заради тура по Златния рог, заради тръпката да ходиш през турски гробища, заради гледката, заради новото. Тогава единия от групата забеляза, че умират по на 60 и няколко години, заради стреса. После, като се разговорихме с местни, стана ясно, че средната възраст е 30-34г. Оказа се, че ние знаем повече от местните - от рецепцията ми казаха, че можем само с автобус да идем там. После се извини, че той ходи само от вкъщи на работа и не знае. За този град е напълно нормарно да се капсулираш така.... Иди, но не съжалявай, ако го пропуснеш  

Божкеее, доживях аз да давам акъл 

благодаря за акъла

   Пак заповядай...

  Дива ойчееее,само да се срещнем голям кютек отпрашваш
от мен за Пиер Лоти,тъй да знайш!

Бялк ош булдук джанъм!
Вниманиее- Имаш право на толкова дни почивка,колкото пъти Левски
би ЦСКА тази година за първенство! Ха! Зироуу,Съфър! Немедленно
тука и пълен Доклад!

Нервакова ти пък що си  разколебана джанъм

Дивоойче,ти хубаво даде акъл душе ама леко се фелира,душе,корабчетата за Еюп не спират
на Кабаташ,на едно друго искелеси идат!

Еми заради претъпкания рейс ако придружителите им стане паратико  ще слезнем на Румели Хисар поне 

Г-жа Нервакова, моля те заради мене отиди на Пиер Лоти и после подробен разказ 
 И нали си знаеш- на сета на КПА имаш да изиграеш един припадък 

Пфуууу най-сетне ви настигнах...     

Който внимава в час, внимава 

http://www.sehirhatlari.com.tr/tr/seferler/halic-hatti-361.html

Здравейте, котанки! Нося ви поздрави от любимия Истанбул!

Подарихме си екскурзия на Великден до там. Като организация всичко стана много бързо, бих казала в последната минута. До последно умувах каква точно да е програмата и как може да видим колкото се може повече неща от града, а и водих и десет човека и всичко трябваше да бъде точно. Отказахме се да вземаме карта за музеите, единия от тях(на ислямското изкуство е затворен), а Хора музей може да се посети с новия вид карта, която е за пет дни за 115 лири. Добавили са и други музеи към по-скъпата карта.

Сутринта тръгнахме от Бургас и към 13.30 часа бяхме в хотела. По пътя от българска страна имаше гъста мъгла, после валеше, дъжд се изсипа и преди да влезем в Истанбул. Но като влязохме в "преградията" слънцето избута облаците и ни се усмихна. Настанихме се в хотела, който се намираше в търговския център, пооправихме се малко и потеглихме, жадни за непосетени красиви места. Вървяхме до Орду, сляхме се с множеството и малко по-късно от предвиденото бяхме вече на Хиподрума. Имах чувството, че винаги съм била там, че не съм се прибирала в Бг. Много странно чувство. Този път Немският фонтан беше пред нас в целия си блясък(есента като ходихме го реставрираха). Бързахме да влезем в Топ капъ. Наистина опашките бяха като вита баница  , но пък работят няколко каси и повече от 15 мин мисля, че не сме чакали. Ние също видяхме тези машини за билети и карти, там нямаше хора, може да се плаща в брой или с карта. Отначало си помислихме, че е за турски граждани и останахме на опашката. Входът за двореца е вече 30 лири, а харема е 15 лири. Направи ми впечатление, че на различните забележителности имат различни критерии за плащане при децата. Някъде е безплатно до 12 години, другаде до 6, 7 години, а в Харема на Топ капъ безплатно са децата до 5 години. Знаете в двореца невероятни гледки, неописуеми преживявания. След като свърши работното време на Топ капъ, излязохме и се отправихме към парка Гюлхане. По пътя хапнахме печена царевица, но честно не ми хареса. Паркът беше много хубаво аранжиран със всякакъв вид лалета, теменужки, много хубави фигури. Починахме си малко и се оправихме към Хиподрума. Към 20,45 часа видяхме, че Синята джамия е отворена и влязохме, нямаше хора, този път не миришеше толкова на крака и определо видях много повече от предния път. Само не можах да разбера отново къде точно са гробовете на Мимар Синан, на Султана и на съпругата му. После се насладихме на осветените забележителности на Хиподрума и по стръмната уличка, която е от края на площада излязохме на трамвайната линия. Амбулантните търговци са навсякъде, от ляво и от дясно, вървиш и ставаш разноглед  

На другия ден станахме рано, закусихме и тръгнахме към Цистерните. Пак голяма опашка, пак чакане 15-тина минути. Там пък такова бързане да влезеш иска охраната, че дори не дават да спреш и да си прибереше парите в портфейла. Потопихме се в загадъчната атмосфера на Потъналия дворец. След като завърши обиколката ни под земята се качихме на втория етаж на червените автобуси за сайтсиинг. Бяхме си намислили да вземем тура по червената линия, защото предлага и нощен безплатен тур в Азиатската част, но от тази години има промяна и няма вече нощен тур, но пък за сметка на това може да се качиш и на синия и на червения тур, без да доплащаш. Та, изръчкахме от край до край и двете панорамни обиколки. Минахме Босфора по моста и отидохме до двореца Бейлербей. От там до Таксим имаше адско задръстване. Чудя се тези хора как си вземат шофьорските книжки   От там отидохме на Египетския пазар и хванахме и автобуса за тура по Златния рог - Пиер Лоти, Патриаршията, Св. Стефан. Влязохме в Миниатюрк, музея на победата, музея на кристала. Влязохме и в симулатора, видяхме Истанбул от птичи поглед. След няколко часа забавление при малките фигури, се качихме отново на автобуса и отново се върнахме на Египетския пазар. Понапазарихме и от там да не обикаляме по трамвайната линия, напряко минахме по забутаните стръмни улички, които водят от Египетския пазар към Капалъ Чарши. Капалъто беше затворено и сменихме посоката на вървене и след 10-тина мин излязохме на Колоната с гълъбите. Хапнахме, поразходихме се още малко и се прибрахме да поспим, че на следващия ден ни очакваше много адреналин.

На третия ден след закуска се отправихме към Виаленд. Имахме престой 4 часа там, който иска във Виаленд, а другите в Мол-а. Входната такса за увеселителната зона не беше толкова, колкото беше обявена в сайта, а беше с по 10 лири повече. Снимките вътре се заплащат отделно - по 15 лири. В Мола има трамвай, с който може да го обиколиш. Много хубаво е направен, макар че не е готов напълно, дооправят още, но имаше адски много хора, всичко подредено, фонтанчета, цветчета и тн. От там тръгнахме към Форум Истанбул и който не беше посещавал Тюркоазу имаше тази възможност. Два часа след това потеглихме към България. Преди полунощ бяхме у дома.

И така завърши нашата Истанбулска приказка, от която всички останахме много доволни.


П.П. Новият МОЛ Истанбул ще го отварят на 16 май(поне така пишеше).

Те са погребани в гробището на Сюлеймание, а не в Синята джамия Султанахмет.  И доскоро тюрбетата им бяха в реставрация, която не знам дали е приключила.

Таня, благодаря ти за уточнението.    Незнам, но бях останала с такова впечатление от предния път. Тюрбето на Синан го има в Миниатюрк, така че го видяхме в мини вариант 


Искам да поднеса своите благодарности на всички, които пишат и обогатяват темата    Определено инфото тук е ценно и всеки може да си направи почивката по свое усмотрение, а и спестява много пари за организирани екскурзии към ТА.

Султан Сюлейман е погребан в Унгария, тъй като е починал по време на поход. Част от вещите му са поставени в тюрбето в Сюлеймание. Хюрем е погребана в двора с гробището на Сюлеймание, нейното тюрбе е действително и се намира до това на Сюлейман Великолепни. За Мимар Синан също има твърдения, че тюрбето му в Сюлеймание не е действително. Символично или не, неговото тюрбе не е в гробището на султаните в Сюлеймание, а от страни - до стената откъм Златния рог.

Ние посетихме тюрбетата на султан Сюлейман и съпругата му Хюрем миналата седмица. Те не са в реставрация, но са заключени и могат да се разглеждат само през прозорците.