На море в Гърция 2014 - IV

Точно така  
След Мани, заливът на Пилос ме впечатли, както и самото градче  
За Войдокилия бийч е ясно  , не трябва да се пропуска.

Очаквам продължението на твоите впечатления.
А как пък точно в Глифа се забихте на отиване? С нищо не ме впечатли това фериботно градче, при положение, че времето беше разкошно - разпуснахме на фрапе и хайде на ферито за о.Евия.
Такава спокойна и гладка морска вода не бях виждала, там и по западния бряг на о.Евия.

Bled,
Моля за отзиви за хотела в Сивота.

Параход,
май май ми става ясно какво сте видели от Пелопонес - Нафплио, Монемвасия, Ареополи (и Долно Мани), Кардамили (и Горно Мани). Ама хайде, няма да избързвам, всички чакаме с интерес продължението...

3. Мани

За трите дни в Мани мога роман да напиша!
Все пак няма да ви отегчавам чак дотам Ако ви се прище роман, препоръчвам Mani: Travels in the Southern Peloponnese на сър Патрик Лий Фермор. Това е същият, в чиято каменна къща в Кардамили е сниман „Преди полунощ” на Ричард Линклейтър миналата година.
Когато Фермор обикаля ръкава през 50-те години, го прави основно по вода. Тогава няма пътища, които да водят из вътрешно Мани, както днес. Тази изолация е довела до неподражаеми резултати, както можете да видите и на снимките.
Мани за мен остана най-невероятното преживяване на това пътуване, пък и не само. Почти няма място в Европа, където не съм била (за останалите контитенти съм по-назад) и почти всички малко или много си приличат, но тук наистина подхожда баналната дума, издаваща пиар намерения или беден речник – уникално!

От Нафплио тръгнахме в жега и слънце. Някъде след края на магистралата при Триполи небето се забули, а докато карахме към Спарта – покрай чукарите на планината Тайгетос, всичко стана черно и дъждът – проливен. Шегувахме се, че затова спартанците са такива киселяци и са си хвърляли бебетата от скалите:D и тъй като времето се промени буквално за минути, се надявахме надолу към крайбрежието отново да се усмихне.
Но не. Валя, когато стигнахме до Гитио, валя, докато прекосявахме полуострова и валя, докато минавахме през покрайнините на Ареополи (главният път с нищо не подсказваше какво се крие в този зловещо-величествен каменен град). Манийският ни „замък” ни бе в едно малко селце след Ареополи – Хария. В него впрочем получихме невероятно качество на отлична цена, но за хотелите ще напиша отделен пост, ако някой се интересува.
 
Пристигането в Хария в дъжда е нещо, което не мога да опиша. Кривнахме от главния път при една бензиностанция British Petroleum, както ни бе посъветвала в мейл собственичката, и изведнъж се оказахме в някакъв средновековен декор: приказно и призрачно село с тесни калдъръмени улици, в момента превърнати в реки, и крепостни стени, издигащи се от двете ни страни... Това сюрреалистично посрещане в Хария си спомняхме до края на пътуването, а и след това също.
В замъка открихме само една приказлива албанка (собственичката бе заминала за Атина и ни бе оставила бележка и туристически брошури), която не знаеше нито дума друг език освен албански и гръцки, но мнооого държеше да общува с нас. Как да е, оправихме се някак.
Вечерта тръгнахме за храна и разходка в Ареополи. На изхода на селото, в дъжда беше първата ни среща с местния чешит с ловджийско куче и пушка в ръка – както после се разбра, той по цял ден се разхожда с тази пушка и пуца.
Дъждът продължаваше да се стели като пелена, градът беше почти пуст, разходихме се, но не ставаше за снимки. Реших, че не ми се яде в някой от ресторантите за туристи, ами пица с местния манийски бекон (нещо със „с“?!) в съответното кафене, което по съвместителство беше и селският интернет-клуб, място за игра на табла, гледане на телевизия и обсъждане на клюки. То беше опушено (кой ти гледа закона за забрана на пушенето в затворени помещения по тия диви места!?), местните ни гледаа подозрително-любопитно и с лека враждебност. По едно време детето се разхленчи да вземем нещо от колата, паркирана на близкия площад, и половинът се възпротиви, че го оставям сам с тия „диви планинци“. Въпреки резервите му, нахраниха ни до пълно доволство и преяждане за сумата – внимание! - от 20 евро. Узото бе сервирано в голяма водна чаша (почти догоре пълна) без церемонии като малко, голямо, марка и прочее градски глезотии.

Тук отварям една историческа скоба. Каменните кули, които днес са най-голямата забележителност на Мани са сплав от бурна история и голям инат. Хубаво е да се знае, че името на полуострова идва от дорийската дума μᾶνιν - гняв, бяс. От същата произхожда и днешната дума във всички езици „мания”. Съществува и още една версия за етимологията, но явно на повечето лингвисти тукашните хора им изглеждат достатъчно страшни и сприхави, за да приемат за вярна тази теза.
Първите четири крепости на Мани са франкски – построени от рицарите кръстоносци през 13 век. По-късно маниотите започват да строят свои собствени – от една страна за отбрана срещу османските нашествия, от друга – за да се защитават в хода на кървавите си междуродови войни, тъй като лесно вадели пушката (както стана ясно и в Хария). Житейска цел №1 на всеки мъж от Мани била да построи крепост с бойница за семейството си. Днес има много изоставени кули, но и много обитаеми, а освен това продължават да строят в този стил къщи, хотели... Материал за крепости дал Господ – мястото е със сурова природа, почти няма растителност, но камъни бол.
Та, след като участвали активно в освободителното движение на Гърция от Османската империя (1821), маниотите не спрели дотам – поискали автономия и от съвременната гръцка република. И тъй като Каподистрияс не рачил да им даде самостоятелност, дори хвърлил в затвора последния бей на Мани и член на гръцкия сенат – Петрос Мавромихалис, братът на Мавромихалис извадил пушката и го опушкал на стълбите на църквата „Агиос Спиридонос” в центъра на Нафплио, за която казах да внимавате вчера...
С артефакти и други следи от управлението на клана Мавромихалис в Ареополи е пълно и днес. В ресторанта, носещ неговото име (дали го държат негови наследници? Не разбрахме) правят отлично козе месо с лимонов сос.

Но, да се върнем към нашите приключения в града. С една дума, минахме „теста” в кафениона. На следващия ден в Ареополи грееше слънце, градът бе напълно променен и крайно дружелюбен към нас – местните деца (сред които имаше и доста албанчета) тичаха след нас и викаха по пет пъти „Ясу, ясу“, вчерашните „познайници“ ни поздравяваха радушно, един дядо откъсна на Марта роза от градината си и т.н., и т.н.
Междувременно в Хария, където повечето кули принадлежат на клана Арапакис (от който беше и нашата домакиня), аз излязох на сутрешна фотосесия. Тамън почнах, и на улицата се появи онзи с пушката. И си гърми наляво-надясно. Леле! Скрих се аз с големия фотоапарат на една каменна тераса и приклекнах. Така го изчаках да отмине. А междувременно моите хора в хотела дори и не подозират къде съм и по едно време почнаха да ме викат… Разгеле оцелях без последствия.

Същия предиобед предприехме пътуване на юг, до крайната южна точка на Мани, Пелопонес и континентална Европа – нос Тенаро. Навсякъде красота, пустош и кули. Спряхме първо в Геролименас – забутано селце на г*за на географията, което кой знае защо, е решило (и успяло) баш то от всички манийски селца да развива туризъм. Там климатът бе съвсем друг – истински тропически. Там срещнах и първия дружелюбен и приказлив маниот – дядо сортираше подправки пред къщата си. В Мани няма висока растителност, но има цели поляни с благоуханни растения и когато караш на отворени прозорци, отвсякъде мирише на чубрица, риган и мащерка. В това село няма точно крепостни кули, но къщите са изградени от същите камъни по подобен инженерен модел.
Та, в зачуканото Геролименас има пет хотела, пет заведения и дори българка, която сервира в едно от тях. Направихме там първия плаж за годината, хапнахме октопод, после продължихме на юг.

Разбира се, отбихме се и до Ватия – онзи форт насред нищото, чиито карамелени кули ги снимат всеки път, когато стане дума за туризъм в Мани. Какъв психопат трябва си, за да изградиш укрепено селище в средата на планинските чукари, насред пустошта! Във Ватия очевидно са живели най-големите киселяци, защото техните крепости най-малко напомнят за домашен уют и от бойниците все още стърчат дулата на оръдия. Агресивен е дори добитъкът в региона. Докато се опитвах да хвана хубав ракурс към кулите, един бик тръгна да ме напада... за щастие колата беше наблизо и се скрих, след което тръгнахме с мръсна газ.
Малко преди носа ни хвана окото Мармари. Миниатюрно селце на баир със страхотен плаж. Пуст, разбира се. Кръстосахме плажа, намерихме (за съжаление мъртва) Caretta Caretta, после се оказахме с крака, омазани в мазут. Явно някой от круизните кораби, които се виждаха да минават близо покрай най-южните брегове на Пелопонес, се беше „наакал”... сигурно това е била причината и за смъртта на костенурката, не е ясно. По безобразно тесен и криволичещ път (а не е да не сме свикнали в Гърция) се качихме и до Тенаро. Там нямаше нищо, разбира се. Не се виждаха и африканските брегове
Обратно имахме намерение да видим няколко селца и на източния бряг, но поради объркване на пътя се върнахме в Ареополи, където както вече казах, ни приеха далеч по-топло.
Селцето ни беше съвсем близо до пещерите Дирос, но тъй като никой от нас не обича да се завира в дупки в земята, колкото и живописни да са те, единодушно решихме да не влизаме. Само слязохме до залива.

Третият ден бе посветен на външно Мани или района на север към Каламата – Ступа, Кардамили и др. В околностите на Ступа Никос Казандзакис купува малка лигнитна мина и среща Йоргос, прототипа на своя великански герой Алексис Зорбас. Къщата на Казандзакис се намира над плажа Калогрия (освен всичко друго и адаш на любимия ни плаж на Халкидики), заради който се юрваме към тоя район. Днес Ступа е безобразно туристическо място, по-зле от Сопозол и Несебър, взети заедно. Все пак Калогрия се явява в покрайнините на града и отиваме на плаж там. Идиличен полукръгъл залив, загрозен вече от един-два бетонни мастодонта. Твърде много туристи дори в началото на май-  примерно 20-30 души. Все пак стръмната улица, която води надолу към залива, носи името Одос Казандзаки.
Слава богу, и този  район крие немалко недокоснати от туризма места. Не помня имената на всички селца, в които надникнахме и харесахме, но специално внимание ще отделя на Таламес и кръчмата „Оазис” под традиционния за селските площади в Гърция вековен платан, в която менюто е изписано на черна дъска на гръцки. Беше страхотно вкусно и евтино - за този Таламес често си припомняхме след това в отвратително комерсиалната Монемвасия и крояхме планове как да се върнем до тая кръчма...
За съжаление трябваше да се разделяме с Мани. Отново цепихме през полуострова, постепенно суровият гол пейзаж започна да се сменя с гори, крепостите - с къщи. Отбихме за кратко в Гитийо, където този път грееше слънце и се порадвахме на пъстрите му амфитеатрално наредени къщи (общината е боядисана много сладко в розово и светлосиньо), на следващия залив Селиница позяпахме ръждясалия кораб, акостирал явно задълго в плитчините (не го снимахме, но можете да го видите в снимките на Joop! и Phile), и казахме сбогом на тези прекрасни места. Но на Ана Бел да кажа защо не ме впечатли Гитио – то бе цивилизовано! А на мен като един отявлен темерут и особняк, много ми допадна тъкмо самобитността, дивотията и необичайното в Мани, пълната му непринадлежност към света като време и пространство. Въпреки че днес е свързан с пътища и го посещават туристи.

(to be continued)

Ох, Параход, ох...   
Правете си блогове бе, хора, публикувайте някъде тези пътеписи и прекрасни снимки

Мани, мани, МАНИ само да не стане втора Ситония след този пътепис.

надали, много е далече
пък и повечето хора си искат плажа пред хотела, близо до София, плитичко да е, зеленко, сенчесто 

http://www.camping-rea.gr/

Аз искам да питам дали някой е ходил тук - къмпинг Комица?

Оставям си да чета Параход за малко по-късно, когато имам време

Параход - страхотен пътепис. Хубава разходка сте си направили. Да видиме и ние кога ще тръгнеме пак в тази посока. Едно време доста уикенди ходехме в Полопонес, но от Атина. Тъй като прочетох за умрялата карета искам да прибавя че по принцип и който иска естествено може да помогне за каретата и тюлените. Повече информация тук http://mom.gr/ObservationForm.asp?ITMID=162&LANG=EN и тук за костенурките http://www.archelon.gr/eng/howtohelp.php?row=row9.

благодаря за интересната тема 

Параход, толкова увлекателно разказваш, че все едно тихо пристъпвам след теб по тесните улички! 

Bled, благодаря за ЛС
Ще ти отговоря тук, защото лимитът ти е изчерпан
Благодаря, но няма нужда
Сами се отказахме като видяхме къде са
А и исках да предупредя останалите за лъжата с адреса и разстоянието до морето

Phile
Еднакви неща ни впечатляват.
За хотела / Ornella Beach Villas /ще мога да дам информация утре вечер или другиден,ако всичко е наред с нета, ще бъдем там за една нощувка.
Това, което споменаваш ми навява прекрасни спомени, които ние много често възобновяваме и подновяваме.
Залива на Pilos, Ormos Navarinou, който съществува на практика, заграден от острова Сфактерия, е едно невероятно място. Като прибавим и Voidokilia beach, място сякаш правено с пергел, картината е пълна.
Това място, създадено от бога крие и невероятна история, тук се е състояла и голямата битка между Атина и Спарта. Тук се намира и  Старият замък-крепост Paliokastro, пещерата на цар Нестор и т.н.
Всичко това е над плажа, но да не обръщаме темата в историческа.
Пелопонес е нашето място, където ние релаксираме и бягаме от всекидневните грижи. Отделили сме му много дни в течение на годините, Мани е една частица в която и камъните ни познават.
Но аз бих споменала и друго,наблизо, едно невероятно място, не толкова известно, каньона на Polilimnio. Пътувайки от Каламата към посоката, която споменаваш, Пилос. Лесно достъпно, в района Voufrada, скътани в много зеленина и красота се намират няколко езера и красиви водопади. Близо е селцето Charavgi. Езерата си имат имена, които вече съм забравила, в различни форми. Който не се бои от студените води, може да си плува и да се хвърля в кристалните води.
Казах това, за да сме все пак на плаж в Гърция, не само в морето, нали това е темата.
Ами след това, Marathopoli и острова отсреща Proti, с уникалния плаж Vourlia. Един рай известен още от Микенската ера и убежище на пирати.
Следва красивата Kyparissia и Kalo Nero и още и още…….
Гърция е пълна с подобни невероятни места, далеч от туристическите пътеки и глъч. И честно да си кажа, точно това ме привлича в последно време, плажа не оставя спомени и много бързо ми писва.
Сега се вдъхнових отново и тръгваме по подобни пътеки от утре…..

Блед,
Езерата в местността Полилимнио ги посетихме след Гитио, на път за Пилос.
Да, всяко имаше име. Най-високото е с форма на сърце - Kadi lake и е под водопада.
Водата тогава беше млечно зелна, беше прохладно, спокойно.
Изобщо Пелопонес предлага много и за много посещениия...

През кои сайтове.Разкажи как го правиш.Аз никога не съм виждал 2+1  на 5* ВВ за 22 - 40 евро.Покажи го къде и как става!

не 22 евро, ами 22 май е имала предвид