- Публикувана: 19 апр. 2014, 19:17 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2014, 19:00 ч.
Ясновидци/врачки - тема 23
Благодаря за отговора
www.magicbul.net пробвах един смс без много детайли а в отговора коментираха много точно и детайлно неща които не съм и споменала.Нямам идея дали сте писали за този сайт....даже ми е любопитно ако има отзиви,понеже не ми се понрави това което ми написаха но е доста реално 
Моя позната каза, че също са ѝ познали, и наистина е доволна от новата работа
На мен ми се иска да питам нещо за баща ми, но в секция здраве, та и на мен ми е интересно има ли още отзиви.
Първо си признавам, че не съм изчела темите - безкрайно дълги са ми. Искам да попитам тази Бойка, дали не живее в кв. Изток, блоковете от ляво на двулентовия път? Ще ви кажа защо питам. Преди много години моя братовчедка ме води, аз стоях отвън а тя влезе със своя приятелка. За късмет и щастлив брак им бе поискала по 160 лв. Тези пари, за преди около 20 години бяха нещо като АБСУРД! Е приятелката на братовчедка ми ги даде и след половин година беше не само щастливо семейна, бременна, но и предизвикваше завист в "приятелките си" с хубавия си мъж. Минаха години и моята братовчедка реши - ще дам парите, все едно съм отишла на екскурзия. Ако проработи и теб ще заведа. Е...проработи - има стахотен приятел, децата и я дариха едновременно с внуци и сега живее в Швеция. Попитах я за координатите, а тя каза че вече няма представа какъв е адреса. Та затова питам, може някой да се сети! Извинете ме за спама, ама надеждата умира последна!
Първо си признавам, че не съм изчела темите - безкрайно дълги са ми. Искам да попитам тази Бойка, дали не живее в кв. Изток, блоковете от ляво на двулентовия път? Ще ви кажа защо питам. Преди много години моя братовчедка ме води, аз стоях отвън а тя влезе със своя приятелка. За късмет и щастлив брак им бе поискала по 160 лв. Тези пари, за преди около 20 години бяха нещо като АБСУРД! Е приятелката на братовчедка ми ги даде и след половин година беше не само щастливо семейна, бременна, но и предизвикваше завист в "приятелките си" с хубавия си мъж. Минаха години и моята братовчедка реши - ще дам парите, все едно съм отишла на екскурзия. Ако проработи и теб ще заведа. Е...проработи - има стахотен приятел, децата и я дариха едновременно с внуци и сега живее в Швеция. Попитах я за координатите, а тя каза че вече няма представа какъв е адреса. Та затова питам, може някой да се сети! Извинете ме за спама, ама надеждата умира последна!
и аз ги искам...
Здравейте,
най - после ми остана време и желание да седна и да пиша тук.
Значи в неделя пътувахме там до онова село до Монтана, все му забравям името.
Освен че се разходихме и посмяхме много - нищо други съществено май не ни се случи.
Намерихме Михаела - още в момента в който я видях да идва с делова походка на срещата и въпреки слънчевите си очила - нещо не предизвика добри чувства в мен.
Реших да съм първа, че нали все съм от нетърпеливите.
След като прескачах дупки за водопроводи стигнахме до някаква веранда - заветното място, където Михаела щеше да ми каже за пореден път надявам се розовото бъдеще, което ме чака.
Свали Михаела слънчевите очила и за първи път изпитах чувството, че съм при врачка - точно такава каквато съм си представяла, че трябва да изглежда всяка такава.Нещо зловещо имаше в погледа на тази жена.Не ми изглеждаше обикновенна и мила, както се оказваше пчоти навсякъде след всичките ми визити на подобни места.
Сипа ми кафе в една чашка - колкото да отпия, попита ме за името ми, дали съм омъжена и след отговора ми, че съм разведена каза да цепя картите с лявата ръка.
Добреее.
Почна се - бизнес, пари, подобрявал се бизнеса.Неща, котио повечето от вас тук знаят, че хич , ама хич не ме интересуват.Мълча си аз.И аз вече като всички си казах - ще мълча, няма да питам и няма да говоря.И без това ми беше страшно около тази Михаела.
Почна после за бившия ми мъж - че съжалявал, че ме търсел, че осъзнавал грешките си и бля бля.
Налучкване ли беше или просто логика, че сигурно голям процент от разведените мислят по този начин.Както и да е - поредното нещо, което хич не ме интересува.
Появи се после някакъв друг мъж в картите - бинго!Тук вече щеше да е интересно.
Хубаво, ама мен с един мъж под един покрив не ме виждала.Все сама съм щяла да живея.
Кво се омота за тоя дето ми говореше и както говореше айде появи се още един мъж.
Вика той е семеен този обаче, абе семеен ли е, разведен ли е - нещо такова.
Викам, какво за него.Тук вече имаше неща, които нямаше как да налучка.Описа ми ги добре нещата - такива каквито са.Бъдещето обаче не го даде хич розово както прочутите си колежки Цеца, Бойка и компания...Изобщо не се впечатлих.
Дори сега вече не си спомням нищо от съвсем общите неща, които ми каза.
ПОдпитваше, не беше категорична в нищо, но не ме и издразни особено.
Беше ми някво такова интересно просто Тя ми беше интересна, а не нещата, които ми говореше.
Попитах колко дължа...секунди мълчание и каза - 10 лева.Може би щях да й оставя 20, не знам.Но извадих 10 и оставих толкова.Обратно през дупките за водопроводите излезнах на улицата.
Влезе другата мацка.След като тя излезе меко казано разочарована и обсъдихме какво сме чули - разбрахме, че са ни говорени почти едни и същи неща.
Но за сметка на това намерихме една баба - съседка и докато чакахме третата мацка си изкарахме чудесно в разговори с бабата.Беше прекрасна баба.Хвана ме яд, че нямам причина да отида отново до там, за да си видя бабата.Защото с Михаела едва ли повече бих се видяла.
Тръгнахме си.
Реших, че няма да е зле да преслушаме Краса от Бяла Слатина.След нервно откриване на телефона й и чудейки се накъде изобщо е Бяла Слатина - след като тя не си вдигна телефона решихме да се прибираме.На излизане от Враца обаче имаше някакъв протест и трябваше да се върнем и да минем през някакви селца за София, защото главния път беше затворен.
И така карайки и аз не знам на къде минахме през някво село и на излизане от него - изведнъж се сетих че това е Ребърково и че там има една Таня, която е също герой от тази тема.
След първото питане в селото вече знаехме къде е, намерихме я, дад еми телефон и каза, че става само с предварително записване в понеделник между 9 и 10 часа за час за в събота.
Живи и здрави и безаварийно се прибрахме в София и решихме да пием кафе при Божка всички заедно.След оплакванията й как пак е без пари и как има нужда спешно да си оправи зъбите й казах, че ако се справи добре с дамите - ще я похваля тук и може да посъбере пари за черни дни.
Да, ама не.Ходила съм и с други хора там, но този път беше тотално зле.Ама много зле.
И така завърши нашата малка екскурзийка в неделя.
Днес ми беше някво смотано и никакво, принципно седмицата ми започна много тежко и тази вечер към 8 ме хванаха пак дяволите и една приятелка отиваше на фризьор по ников време в Борово и ме помоли да я закарам.Изведнъж от никъде се сетих за госпожата при която ходих вече два пъти и все още не знам как да си подредя всичките й нахвърляни факти и прогнози.
Просто хванах телефона и й се обадих.Мислех, че няма да ме вземе толкова късно, но явно късмета ми днес и ходенето там е трябвало да се случат.
Хванах я в безумна точност днес.Описа ми такива неща, че свят ми се зави, защото просто няма от къде да знае някакви абсолютно точни неща.
Поседях си повече от час.За разлика от миналия път днес ми обърна много внимание, а и мен не беше обезело някакво спокойствие и се случиха нещата.
Карти, кафе, видения - толкова точна като че ли и самата Цеца не е била досега.
Изкарах си страхотно и излизайки от там към 21,30 най накрая се чувствах на себе си след много дни главоболие и напрежение.
Имах в понеделник записан час за Беатрис, но просто забравих, защото ми беше някаква лудост понеделника.
В събота ходих при Цецка на кафенце - профилактично.
Още в неделя едно от нещата, които ми каза бяха факт.
Ами това е с моите приключения по врачките тия дни.
Поздрави
най - после ми остана време и желание да седна и да пиша тук.
Значи в неделя пътувахме там до онова село до Монтана, все му забравям името.
Освен че се разходихме и посмяхме много - нищо други съществено май не ни се случи.
Намерихме Михаела - още в момента в който я видях да идва с делова походка на срещата и въпреки слънчевите си очила - нещо не предизвика добри чувства в мен.
Реших да съм първа, че нали все съм от нетърпеливите.
След като прескачах дупки за водопроводи стигнахме до някаква веранда - заветното място, където Михаела щеше да ми каже за пореден път надявам се розовото бъдеще, което ме чака.
Свали Михаела слънчевите очила и за първи път изпитах чувството, че съм при врачка - точно такава каквато съм си представяла, че трябва да изглежда всяка такава.Нещо зловещо имаше в погледа на тази жена.Не ми изглеждаше обикновенна и мила, както се оказваше пчоти навсякъде след всичките ми визити на подобни места.
Сипа ми кафе в една чашка - колкото да отпия, попита ме за името ми, дали съм омъжена и след отговора ми, че съм разведена каза да цепя картите с лявата ръка.
Добреее.
Почна се - бизнес, пари, подобрявал се бизнеса.Неща, котио повечето от вас тук знаят, че хич , ама хич не ме интересуват.Мълча си аз.И аз вече като всички си казах - ще мълча, няма да питам и няма да говоря.И без това ми беше страшно около тази Михаела.
Почна после за бившия ми мъж - че съжалявал, че ме търсел, че осъзнавал грешките си и бля бля.
Налучкване ли беше или просто логика, че сигурно голям процент от разведените мислят по този начин.Както и да е - поредното нещо, което хич не ме интересува.
Появи се после някакъв друг мъж в картите - бинго!Тук вече щеше да е интересно.
Хубаво, ама мен с един мъж под един покрив не ме виждала.Все сама съм щяла да живея.
Кво се омота за тоя дето ми говореше и както говореше айде появи се още един мъж.
Вика той е семеен този обаче, абе семеен ли е, разведен ли е - нещо такова.
Викам, какво за него.Тук вече имаше неща, които нямаше как да налучка.Описа ми ги добре нещата - такива каквито са.Бъдещето обаче не го даде хич розово както прочутите си колежки Цеца, Бойка и компания...Изобщо не се впечатлих.
Дори сега вече не си спомням нищо от съвсем общите неща, които ми каза.
ПОдпитваше, не беше категорична в нищо, но не ме и издразни особено.
Беше ми някво такова интересно просто
Тя ми беше интересна, а не нещата, които ми говореше.Попитах колко дължа...секунди мълчание и каза - 10 лева.Може би щях да й оставя 20, не знам.Но извадих 10 и оставих толкова.Обратно през дупките за водопроводите излезнах на улицата.
Влезе другата мацка.След като тя излезе меко казано разочарована и обсъдихме какво сме чули - разбрахме, че са ни говорени почти едни и същи неща.
Но за сметка на това намерихме една баба - съседка и докато чакахме третата мацка си изкарахме чудесно в разговори с бабата.Беше прекрасна баба.Хвана ме яд, че нямам причина да отида отново до там, за да си видя бабата.Защото с Михаела едва ли повече бих се видяла.
Тръгнахме си.
Реших, че няма да е зле да преслушаме Краса от Бяла Слатина.След нервно откриване на телефона й и чудейки се накъде изобщо е Бяла Слатина - след като тя не си вдигна телефона решихме да се прибираме.На излизане от Враца обаче имаше някакъв протест и трябваше да се върнем и да минем през някакви селца за София, защото главния път беше затворен.
И така карайки и аз не знам на къде минахме през някво село и на излизане от него - изведнъж се сетих че това е Ребърково и че там има една Таня, която е също герой от тази тема.
След първото питане в селото вече знаехме къде е, намерихме я, дад еми телефон и каза, че става само с предварително записване в понеделник между 9 и 10 часа за час за в събота.
Живи и здрави и безаварийно се прибрахме в София и решихме да пием кафе при Божка всички заедно.След оплакванията й как пак е без пари и как има нужда спешно да си оправи зъбите й казах, че ако се справи добре с дамите - ще я похваля тук и може да посъбере пари за черни дни.
Да, ама не.Ходила съм и с други хора там, но този път беше тотално зле.Ама много зле.
И така завърши нашата малка екскурзийка в неделя.
Днес ми беше някво смотано и никакво, принципно седмицата ми започна много тежко и тази вечер към 8 ме хванаха пак дяволите и една приятелка отиваше на фризьор по ников време в Борово и ме помоли да я закарам.Изведнъж от никъде се сетих за госпожата при която ходих вече два пъти и все още не знам как да си подредя всичките й нахвърляни факти и прогнози.
Просто хванах телефона и й се обадих.Мислех, че няма да ме вземе толкова късно, но явно късмета ми днес и ходенето там е трябвало да се случат.
Хванах я в безумна точност днес.Описа ми такива неща, че свят ми се зави, защото просто няма от къде да знае някакви абсолютно точни неща.
Поседях си повече от час.За разлика от миналия път днес ми обърна много внимание, а и мен не беше обезело някакво спокойствие и се случиха нещата.
Карти, кафе, видения - толкова точна като че ли и самата Цеца не е била досега.
Изкарах си страхотно и излизайки от там към 21,30 най накрая се чувствах на себе си след много дни главоболие и напрежение.
Имах в понеделник записан час за Беатрис, но просто забравих, защото ми беше някаква лудост понеделника.
В събота ходих при Цецка на кафенце - профилактично.
Още в неделя едно от нещата, които ми каза бяха факт.
Ами това е с моите приключения по врачките тия дни.
Поздрави
Melissa, а коя е тази, при която си ходила в Борово? Може ли малко повече инфо като име, телефон, такса, с предварително записване или как се случват нещата... Благодаря предварително!
Еееее , то се знае че и аз го искам този телефон и инфрмация за цени .Може и на лични ако не е удобно да се дава в публичното пространство.Благодаря предварително
Първо си признавам, че не съм изчела темите - безкрайно дълги са ми. Искам да попитам тази Бойка, дали не живее в кв. Изток, блоковете от ляво на двулентовия път? Ще ви кажа защо питам. Преди много години моя братовчедка ме води, аз стоях отвън а тя влезе със своя приятелка. За късмет и щастлив брак им бе поискала по 160 лв. Тези пари, за преди около 20 години бяха нещо като АБСУРД! Е приятелката на братовчедка ми ги даде и след половин година беше не само щастливо семейна, бременна, но и предизвикваше завист в "приятелките си" с хубавия си мъж. Минаха години и моята братовчедка реши - ще дам парите, все едно съм отишла на екскурзия. Ако проработи и теб ще заведа. Е...проработи - има стахотен приятел, децата и я дариха едновременно с внуци и сега живее в Швеция. Попитах я за координатите, а тя каза че вече няма представа какъв е адреса. Та затова питам, може някой да се сети! Извинете ме за спама, ама надеждата умира последна!
Много ми е интересно , защо моята позната казва ,че Цеца винаги я чакат много хора, че обикаля из станата ....пък никакви мнения не мога да събера за да и докажа , че е мошеничка! Пък не се знае 
може и аз да греша....Въпроса е ,че нещата много се задълбочават и започваме да се въртим във омагьосан кръг...
може и аз да греша....Въпроса е ,че нещата много се задълбочават и започваме да се въртим във омагьосан кръг... Много ми е интересно , защо моята позната казва ,че Цеца винаги я чакат много хора, че обикаля из станата ....пък никакви мнения не мога да събера за да и докажа , че е мошеничка! Пък не се знае може и аз да греша....Въпроса е ,че нещата много се задълбочават и започваме да се въртим във омагьосан кръг...
може и аз да греша....Въпроса е ,че нещата много се задълбочават и започваме да се въртим във омагьосан кръг...Къде я чакат тези хора Цеца? Не знам дали е мошеничка жената, ама организацията е добра. Не ми се е случвало да чакам, а ако съдя от темата има доста хора, които я посещават. А и честно казано не мисля че е лош човек, който се възползва от болката на хората... На мен лично ми каза че нямам магия и не иска да ми говори глупости за такива неща...
Какво се е случило? То хората се променят... не знам
Здравейте,
най - после ми остана време и желание да седна и да пиша тук.
Значи в неделя пътувахме там до онова село до Монтана, все му забравям името.
Освен че се разходихме и посмяхме много - нищо други съществено май не ни се случи.
Намерихме Михаела - още в момента в който я видях да идва с делова походка на срещата и въпреки слънчевите си очила - нещо не предизвика добри чувства в мен.
Реших да съм първа, че нали все съм от нетърпеливите.
След като прескачах дупки за водопроводи стигнахме до някаква веранда - заветното място, където Михаела щеше да ми каже за пореден път надявам се розовото бъдеще, което ме чака.
Свали Михаела слънчевите очила и за първи път изпитах чувството, че съм при врачка - точно такава каквато съм си представяла, че трябва да изглежда всяка такава.Нещо зловещо имаше в погледа на тази жена.Не ми изглеждаше обикновенна и мила, както се оказваше пчоти навсякъде след всичките ми визити на подобни места.
Сипа ми кафе в една чашка - колкото да отпия, попита ме за името ми, дали съм омъжена и след отговора ми, че съм разведена каза да цепя картите с лявата ръка.
Добреее.
Почна се - бизнес, пари, подобрявал се бизнеса.Неща, котио повечето от вас тук знаят, че хич , ама хич не ме интересуват.Мълча си аз.И аз вече като всички си казах - ще мълча, няма да питам и няма да говоря.И без това ми беше страшно около тази Михаела.
Почна после за бившия ми мъж - че съжалявал, че ме търсел, че осъзнавал грешките си и бля бля.
Налучкване ли беше или просто логика, че сигурно голям процент от разведените мислят по този начин.Както и да е - поредното нещо, което хич не ме интересува.
Появи се после някакъв друг мъж в картите - бинго!Тук вече щеше да е интересно.
Хубаво, ама мен с един мъж под един покрив не ме виждала.Все сама съм щяла да живея.
Кво се омота за тоя дето ми говореше и както говореше айде появи се още един мъж.
Вика той е семеен този обаче, абе семеен ли е, разведен ли е - нещо такова.
Викам, какво за него.Тук вече имаше неща, които нямаше как да налучка.Описа ми ги добре нещата - такива каквито са.Бъдещето обаче не го даде хич розово както прочутите си колежки Цеца, Бойка и компания...Изобщо не се впечатлих.
Дори сега вече не си спомням нищо от съвсем общите неща, които ми каза.
ПОдпитваше, не беше категорична в нищо, но не ме и издразни особено.
Беше ми някво такова интересно просто Тя ми беше интересна, а не нещата, които ми говореше.
Попитах колко дължа...секунди мълчание и каза - 10 лева.Може би щях да й оставя 20, не знам.Но извадих 10 и оставих толкова.Обратно през дупките за водопроводите излезнах на улицата.
Влезе другата мацка.След като тя излезе меко казано разочарована и обсъдихме какво сме чули - разбрахме, че са ни говорени почти едни и същи неща.
Но за сметка на това намерихме една баба - съседка и докато чакахме третата мацка си изкарахме чудесно в разговори с бабата.Беше прекрасна баба.Хвана ме яд, че нямам причина да отида отново до там, за да си видя бабата.Защото с Михаела едва ли повече бих се видяла.
Тръгнахме си.
Реших, че няма да е зле да преслушаме Краса от Бяла Слатина.След нервно откриване на телефона й и чудейки се накъде изобщо е Бяла Слатина - след като тя не си вдигна телефона решихме да се прибираме.На излизане от Враца обаче имаше някакъв протест и трябваше да се върнем и да минем през някакви селца за София, защото главния път беше затворен.
И така карайки и аз не знам на къде минахме през някво село и на излизане от него - изведнъж се сетих че това е Ребърково и че там има една Таня, която е също герой от тази тема.
След първото питане в селото вече знаехме къде е, намерихме я, дад еми телефон и каза, че става само с предварително записване в понеделник между 9 и 10 часа за час за в събота.
Живи и здрави и безаварийно се прибрахме в София и решихме да пием кафе при Божка всички заедно.След оплакванията й как пак е без пари и как има нужда спешно да си оправи зъбите й казах, че ако се справи добре с дамите - ще я похваля тук и може да посъбере пари за черни дни.
Да, ама не.Ходила съм и с други хора там, но този път беше тотално зле.Ама много зле.
И така завърши нашата малка екскурзийка в неделя.
Днес ми беше някво смотано и никакво, принципно седмицата ми започна много тежко и тази вечер към 8 ме хванаха пак дяволите и една приятелка отиваше на фризьор по ников време в Борово и ме помоли да я закарам.Изведнъж от никъде се сетих за госпожата при която ходих вече два пъти и все още не знам как да си подредя всичките й нахвърляни факти и прогнози.
Просто хванах телефона и й се обадих.Мислех, че няма да ме вземе толкова късно, но явно късмета ми днес и ходенето там е трябвало да се случат.
Хванах я в безумна точност днес.Описа ми такива неща, че свят ми се зави, защото просто няма от къде да знае някакви абсолютно точни неща.
Поседях си повече от час.За разлика от миналия път днес ми обърна много внимание, а и мен не беше обезело някакво спокойствие и се случиха нещата.
Карти, кафе, видения - толкова точна като че ли и самата Цеца не е била досега.
Изкарах си страхотно и излизайки от там към 21,30 най накрая се чувствах на себе си след много дни главоболие и напрежение.
Имах в понеделник записан час за Беатрис, но просто забравих, защото ми беше някаква лудост понеделника.
В събота ходих при Цецка на кафенце - профилактично.
Още в неделя едно от нещата, които ми каза бяха факт.
Ами това е с моите приключения по врачките тия дни.
Поздрави
най - после ми остана време и желание да седна и да пиша тук.
Значи в неделя пътувахме там до онова село до Монтана, все му забравям името.
Освен че се разходихме и посмяхме много - нищо други съществено май не ни се случи.
Намерихме Михаела - още в момента в който я видях да идва с делова походка на срещата и въпреки слънчевите си очила - нещо не предизвика добри чувства в мен.
Реших да съм първа, че нали все съм от нетърпеливите.
След като прескачах дупки за водопроводи стигнахме до някаква веранда - заветното място, където Михаела щеше да ми каже за пореден път надявам се розовото бъдеще, което ме чака.
Свали Михаела слънчевите очила и за първи път изпитах чувството, че съм при врачка - точно такава каквато съм си представяла, че трябва да изглежда всяка такава.Нещо зловещо имаше в погледа на тази жена.Не ми изглеждаше обикновенна и мила, както се оказваше пчоти навсякъде след всичките ми визити на подобни места.
Сипа ми кафе в една чашка - колкото да отпия, попита ме за името ми, дали съм омъжена и след отговора ми, че съм разведена каза да цепя картите с лявата ръка.
Добреее.
Почна се - бизнес, пари, подобрявал се бизнеса.Неща, котио повечето от вас тук знаят, че хич , ама хич не ме интересуват.Мълча си аз.И аз вече като всички си казах - ще мълча, няма да питам и няма да говоря.И без това ми беше страшно около тази Михаела.
Почна после за бившия ми мъж - че съжалявал, че ме търсел, че осъзнавал грешките си и бля бля.
Налучкване ли беше или просто логика, че сигурно голям процент от разведените мислят по този начин.Както и да е - поредното нещо, което хич не ме интересува.
Появи се после някакъв друг мъж в картите - бинго!Тук вече щеше да е интересно.
Хубаво, ама мен с един мъж под един покрив не ме виждала.Все сама съм щяла да живея.
Кво се омота за тоя дето ми говореше и както говореше айде появи се още един мъж.
Вика той е семеен този обаче, абе семеен ли е, разведен ли е - нещо такова.
Викам, какво за него.Тук вече имаше неща, които нямаше как да налучка.Описа ми ги добре нещата - такива каквито са.Бъдещето обаче не го даде хич розово както прочутите си колежки Цеца, Бойка и компания...Изобщо не се впечатлих.
Дори сега вече не си спомням нищо от съвсем общите неща, които ми каза.
ПОдпитваше, не беше категорична в нищо, но не ме и издразни особено.
Беше ми някво такова интересно просто
Тя ми беше интересна, а не нещата, които ми говореше.Попитах колко дължа...секунди мълчание и каза - 10 лева.Може би щях да й оставя 20, не знам.Но извадих 10 и оставих толкова.Обратно през дупките за водопроводите излезнах на улицата.
Влезе другата мацка.След като тя излезе меко казано разочарована и обсъдихме какво сме чули - разбрахме, че са ни говорени почти едни и същи неща.
Но за сметка на това намерихме една баба - съседка и докато чакахме третата мацка си изкарахме чудесно в разговори с бабата.Беше прекрасна баба.Хвана ме яд, че нямам причина да отида отново до там, за да си видя бабата.Защото с Михаела едва ли повече бих се видяла.
Тръгнахме си.
Реших, че няма да е зле да преслушаме Краса от Бяла Слатина.След нервно откриване на телефона й и чудейки се накъде изобщо е Бяла Слатина - след като тя не си вдигна телефона решихме да се прибираме.На излизане от Враца обаче имаше някакъв протест и трябваше да се върнем и да минем през някакви селца за София, защото главния път беше затворен.
И така карайки и аз не знам на къде минахме през някво село и на излизане от него - изведнъж се сетих че това е Ребърково и че там има една Таня, която е също герой от тази тема.
След първото питане в селото вече знаехме къде е, намерихме я, дад еми телефон и каза, че става само с предварително записване в понеделник между 9 и 10 часа за час за в събота.
Живи и здрави и безаварийно се прибрахме в София и решихме да пием кафе при Божка всички заедно.След оплакванията й как пак е без пари и как има нужда спешно да си оправи зъбите й казах, че ако се справи добре с дамите - ще я похваля тук и може да посъбере пари за черни дни.
Да, ама не.Ходила съм и с други хора там, но този път беше тотално зле.Ама много зле.
И така завърши нашата малка екскурзийка в неделя.
Днес ми беше някво смотано и никакво, принципно седмицата ми започна много тежко и тази вечер към 8 ме хванаха пак дяволите и една приятелка отиваше на фризьор по ников време в Борово и ме помоли да я закарам.Изведнъж от никъде се сетих за госпожата при която ходих вече два пъти и все още не знам как да си подредя всичките й нахвърляни факти и прогнози.
Просто хванах телефона и й се обадих.Мислех, че няма да ме вземе толкова късно, но явно късмета ми днес и ходенето там е трябвало да се случат.
Хванах я в безумна точност днес.Описа ми такива неща, че свят ми се зави, защото просто няма от къде да знае някакви абсолютно точни неща.
Поседях си повече от час.За разлика от миналия път днес ми обърна много внимание, а и мен не беше обезело някакво спокойствие и се случиха нещата.
Карти, кафе, видения - толкова точна като че ли и самата Цеца не е била досега.
Изкарах си страхотно и излизайки от там към 21,30 най накрая се чувствах на себе си след много дни главоболие и напрежение.
Имах в понеделник записан час за Беатрис, но просто забравих, защото ми беше някаква лудост понеделника.
В събота ходих при Цецка на кафенце - профилактично.
Още в неделя едно от нещата, които ми каза бяха факт.
Ами това е с моите приключения по врачките тия дни.
Поздрави
Поздравчета пич браво радвам се че съществуваш
Не е тази Любка, която е в анкетата, както поясни Мелиса, затова изтривам предположението си, да не ви подвеждам
Ходила съм веднъж при Цеца.
Бях сама-нито преди,нито след мен имаше хора.
Имах записан час в 12 ч., но закъснявах и й се обадих да питам дали ще ме изчака. Коректно ме предупреди, че за 13 ч. има уговорка за излизане щял да я взема някакъв човек да я води да лекува някого или да му гледа, нещо такова.
Бях сама-нито преди,нито след мен имаше хора.
Имах записан час в 12 ч., но закъснявах и й се обадих да питам дали ще ме изчака. Коректно ме предупреди, че за 13 ч. има уговорка за излизане щял да я взема някакъв човек да я води да лекува някого
или да му гледа, нещо такова.