Мисля си, че това си е част от женската съдба и е по-скоро нормално. И е един вид награда- живеем по-дълго, за да може в крайна сметка да имаме няколко години за себе си, че то иначе непрекъснато някой ни дърпа. Колкото и да си обичаш мъжа, трябва почивка от него:)
- Публикувана: 20 апр. 2014, 23:17 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 18:59 ч.
Възрастови разлики
Моят приятел е с 11 години по-голям от мене и двамата се чувстваме чудесно 
Въпреки че той понякога мрънка, че съм се хванала с дъртак... 
Но на мене хич не ми пука, защото смятам, че съм си намерила сродната душа, а това е по-важно от някаква си възрастова разлика... Предишната ми връзка беше с човек с две години и половина по-голям от мене и какво... да имаше пари, работеше, но в същото време си беше дечко в някои отношения. По-предишната ми връзка беше с мой набор, но приключи по простата причина, че се изчерпа. В интерес на истината за мене това, че сега съм с човек, по-голям от мене е положително, защото винаги имам какво да науча от него, има повече от опит от мене, преживял е повече и е много по-улегнал. Това не му пречи да си е щур, заради което и си пасваме, но годините и опита си казват своето.
Но това е за мене, всеки има право на избор и не мисля, че възрастта е чак от такова значение, по-важно е да си с човек, с когото се обичате и се разбирате, както беше казал някой по-горе - важното е да гледате в една посока.
Въпреки че той понякога мрънка, че съм се хванала с дъртак... Но на мене хич не ми пука, защото смятам, че съм си намерила сродната душа, а това е по-важно от някаква си възрастова разлика... Предишната ми връзка беше с човек с две години и половина по-голям от мене и какво... да имаше пари, работеше, но в същото време си беше дечко в някои отношения. По-предишната ми връзка беше с мой набор, но приключи по простата причина, че се изчерпа. В интерес на истината за мене това, че сега съм с човек, по-голям от мене е положително, защото винаги имам какво да науча от него, има повече от опит от мене, преживял е повече и е много по-улегнал. Това не му пречи да си е щур, заради което и си пасваме, но годините и опита си казват своето.Но това е за мене, всеки има право на избор и не мисля, че възрастта е чак от такова значение, по-важно е да си с човек, с когото се обичате и се разбирате, както беше казал някой по-горе - важното е да гледате в една посока.
Това, че ти си решила да играеш ва банк и предпочиташ да игнорираш статистиката, не значи, че трябва да обиждаш или да се подиграваш на всички останали жени, които предпочитат да се облегнат на нея.
Някои хора не живеят според статистиките и това не ги притеснява.
Много е важно в коя фаза на живота ще срещнеш по-възрасния мъж.
Когато си на 20-21, завършеният характер на един 30-годишен ти се струва интересен, цветен, не дечковски. Но не трябва да се забравя, че жената също се развива и не се знае къде ще я отведе това развитие. Точно в това десетилетие стават големи промени, а и раждането на деца отключва нови сили и способности в жената.
Току-виж интересният 30-годишен почне да ти се вижда закостенял киселяк след някоя и друга година.
Това поне е моят опит, когато се взехме- наистина ми се струваше като сродна душа, може би и защото е знаел какво и как да каже, за да ме омае. Но след пет години се оказа, че при него развитието е спряло, при мен е на пълна мощност и се получи голямо разминаване на вижданията.
Когато си на 20-21, завършеният характер на един 30-годишен ти се струва интересен, цветен, не дечковски. Но не трябва да се забравя, че жената също се развива и не се знае къде ще я отведе това развитие. Точно в това десетилетие стават големи промени, а и раждането на деца отключва нови сили и способности в жената.
Току-виж интересният 30-годишен почне да ти се вижда закостенял киселяк след някоя и друга година.
Това поне е моят опит, когато се взехме- наистина ми се струваше като сродна душа, може би и защото е знаел какво и как да каже, за да ме омае. Но след пет години се оказа, че при него развитието е спряло, при мен е на пълна мощност и се получи голямо разминаване на вижданията.
Не е до интересност... макар че вероятно и това го има. И двамата имаме свръх много общи интереси и и двамата се развиваме в една посока. Това кара нещата винаги да стават по-интересни. Поне така си мисля аз. За пример, и двамата сме запалени сериозно по биологията, физиката, катеренето, тичането, планинарството и тн. неща, които се правят заедно и винаги има за какво да говорим. Честно казано, хич не мисля, че някакви статистики биха променили гледната ми точка. Просто не смятам, че бих могла (или че въобще има някъде) друг такъв човек, с който да си пасваме толкова много. Камо ли и да е на моите години.
Така или иначе статистиките въобще нищо конкретно не могат да кажат. Искам да кажа, глупаво е да срещнеш човек, с когото се чувстваш перфектно, да го подминеш, защото можел да умре преди теб (евентуално) и след 10г. да паднеш в шахта и толкоз. Пропуснатото щастие е нещо наистина тъжно, поне според мен. Има смисъл да се мисли за бъдещето, разбира се, но някои неща не могат да се планират.
Така или иначе статистиките въобще нищо конкретно не могат да кажат. Искам да кажа, глупаво е да срещнеш човек, с когото се чувстваш перфектно, да го подминеш, защото можел да умре преди теб (евентуално) и след 10г. да паднеш в шахта и толкоз. Пропуснатото щастие е нещо наистина тъжно, поне според мен. Има смисъл да се мисли за бъдещето, разбира се, но някои неща не могат да се планират.
Винаги съм искала мъжът ми да е с малко повече от 5 години по-голям от мен, за да се чувствам сигурно. Тази разлика от 8, мисля че е добре.
Първият ми сериозен приятел беше с 12 години и половина по-голям от мен. Отначало всичко вървеше добре. Харесваше ми да съм неговото малко момиче, което да обгрижва.Но се започна една проява на ревност, че съм по-млада и баш на най-хубавите си години (университетските), както и за това, че проявяват интерес към мен. Виждах, че той иска по-сериозни неща вече, докато на мен ми се живееше. И все се замислям, че на наш'те години след време започва да изпъква голямата разлика във все повече отношения и някак да не си отива.
Първият ми сериозен приятел беше с 12 години и половина по-голям от мен. Отначало всичко вървеше добре. Харесваше ми да съм неговото малко момиче, което да обгрижва.Но се започна една проява на ревност, че съм по-млада и баш на най-хубавите си години (университетските), както и за това, че проявяват интерес към мен. Виждах, че той иска по-сериозни неща вече, докато на мен ми се живееше. И все се замислям, че на наш'те години след време започва да изпъква голямата разлика във все повече отношения и някак да не си отива.
Не е до интересност... макар че вероятно и това го има. И двамата имаме свръх много общи интереси и и двамата се развиваме в една посока. Това кара нещата винаги да стават по-интересни. Поне така си мисля аз. За пример, и двамата сме запалени сериозно по биологията, физиката, катеренето, тичането, планинарството и тн. неща, които се правят заедно и винаги има за какво да говорим.
Така е докато сте без деца. След това ти трябва човек, с който се разбирате с нечленоразделни звуци- а и няма време за интересите.
Понякога възрастовата разлика пречи на този вид комуникация.
Абе винаги трябва да се внимава, аз по трудния начин научих, че интересният и подходящ човек, с който ми е добре в момента, невинаги става за брак.
Не е до интересност... макар че вероятно и това го има. И двамата имаме свръх много общи интереси и и двамата се развиваме в една посока. Това кара нещата винаги да стават по-интересни. Поне така си мисля аз. За пример, и двамата сме запалени сериозно по биологията, физиката, катеренето, тичането, планинарството и тн. неща, които се правят заедно и винаги има за какво да говорим.
Така е докато сте без деца. След това ти трябва човек, с който се разбирате с нечленоразделни звуци- а и няма време за интересите.
Понякога възрастовата разлика пречи на този вид комуникация.
Абе винаги трябва да се внимава, аз по трудния начин научих, че интересният и подходящ човек, с който ми е добре в момента, невинаги става за брак.
Ще поживеем и ще видим.
Оценявам съвета.
Не е до интересност... макар че вероятно и това го има. И двамата имаме свръх много общи интереси и и двамата се развиваме в една посока. Това кара нещата винаги да стават по-интересни. Поне така си мисля аз. За пример, и двамата сме запалени сериозно по биологията, физиката, катеренето, тичането, планинарството и тн. неща, които се правят заедно и винаги има за какво да говорим.
Така е докато сте без деца. След това ти трябва човек, с който се разбирате с нечленоразделни звуци- а и няма време за интересите.
Понякога възрастовата разлика пречи на този вид комуникация.
Абе винаги трябва да се внимава, аз по трудния начин научих, че интересният и подходящ човек, с който ми е добре в момента, невинаги става за брак.
На новия вид комуникация при наличието на дете могат да пречат не само възрастовата разлика, но и много други фактори. А за да се стигне до дете все пак е необходимо преди това комуникацията да е на ниво
Ако е налична добра такава преди детето, много вероятно е и след него да се запази. Поне според мен. 
На новия вид комуникация при наличието на дете могат да пречат не само възрастовата разлика, но и много други фактори. А за да се стигне до дете все пак е необходимо преди това комуникацията да е на ниво Ако е налична добра такава преди детето, много вероятно е и след него да се запази. Поне според мен.
Ако е налична добра такава преди детето, много вероятно е и след него да се запази. Поне според мен."Комуникацията" е такава, каквато искате да е. Децата са най-малкия "проблем". Гледате ли в една посока, децата и другите "съпътстващи" са просто част от картинката - вашата си.
И това няма нищо общо с разликата във възрастта.
На новия вид комуникация при наличието на дете могат да пречат не само възрастовата разлика, но и много други фактори. А за да се стигне до дете все пак е необходимо преди това комуникацията да е на ниво Ако е налична добра такава преди детето, много вероятно е и след него да се запази. Поне според мен.
Ако е налична добра такава преди детето, много вероятно е и след него да се запази. Поне според мен."Комуникацията" е такава, каквато искате да е. Децата са най-малкия "проблем". Гледате ли в една посока, децата и другите "съпътстващи" са просто част от картинката - вашата си.
И това няма нищо общо с разликата във възрастта.
Мхм, ами и аз това казвам, в отговор на по-горните мнения, ама така както си ме цитирала все едно аз нещо друго твърдя