Аз пък не разбрах това за брата с хепатита. Човек с хепатит не е ли в инфекциозна болница? Ако са го изписали, значи вече не е заразен. Или става дума за хепатит предаван по кръвен и полов път? В такъв случай той не е опасен да живее у вас?
- Публикувана: 26 апр. 2014, 10:43 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2015, 10:14 ч.
нормално ли е да искам да напусна мъжа си, а имаме бебе на 1 месец
Има жени, способни да се влюбят и в най-големия
кретен, който си е показал рогите на втория месец, да се самозалъгват, че той ще се
промени и ще бъде по-добър и разбран, по-нататък решават, че ако му родят дете,
нещата ще бъдат други, а те ескалират...
кретен, който си е показал рогите на втория месец, да се самозалъгват, че той ще се
промени и ще бъде по-добър и разбран, по-нататък решават, че ако му родят дете,
нещата ще бъдат други, а те ескалират...
Това са точно тези жени, които са израснали в подобна на описаната "семейна" среда.
Има жени, способни да се влюбят и в най-големия
кретен, който си е показал рогите на втория месец, да се самозалъгват, че той ще се
промени и ще бъде по-добър и разбран, по-нататък решават, че ако му родят дете,
нещата ще бъдат други, а те ескалират...
кретен, който си е показал рогите на втория месец, да се самозалъгват, че той ще се
промени и ще бъде по-добър и разбран, по-нататък решават, че ако му родят дете,
нещата ще бъдат други, а те ескалират...
Това са точно тези жени, които са израснали в подобна на описаната "семейна" среда.
Ти, моме, това от опит ли го твърдиш
Мила авторке, точно един месец след като родих бях в такава следродилна депресия (породена от свеки и отказът на мъжа ми да застане на моята страна, въпреки че бях права), че ми е трудно да ти я опиша. Мислех да се изнеса с детето и да си го гледам сама. Поне щях да съм спокойна. Вдигнах невероятни скандали. Мъжете не разбират от намеци. Трябва да им се казва "право куме в очи", за да вденат. Към третия месец всичко си дойде по местата. Не взимай прибързани решения, за да не съжаляваш после. Сега като бебето поотрасна, разбрах, че няма как никой друг да запълни празнината на бащината фигура в живота на едно дете и е изключително важно да вижда двамата си родители, че се обичат. Та сега ви се е случило най-хубавото нещо в живота! Наслаждавайте му се, защото тези мигове няма да се върнат! Успех 
Направо се чудя на някои жени с толерантни по темата мнения! ОСъзнайте се!
Как може да говорите, че е след родилна депресия, той щял да свикне и ала-бала?
Уважавайте се вие, за да ви уважават и мъжете!
Колко живота имате да живеете, за да пропилеете години с мъж, който се отнася зле с вас?!
Има някой подходящ някъде със сигурност, но вие си затваряте очите в името на детето. Защо? Нима то няма да разбере, че нещо не е наред щом поотрасне малко, нима няма да вземе лош пример от баща си, който ще се отнася зле с вас? Ще се прибере от работа, ще седне на масата да си чака ракията със салата и ще ви говори на "ма"?
Бил застанал на страната на майка си?! Мъж който ви обича винаги ще е на ваша страна, защото просто ви обича и ще иска да ви защити от всичко и всички.
Не осъждайте себе си и децата си на такава съдба! Събудете се! Вие заслужавате да бъдете обичани и уважавани за това което сте и за живота, който сте създали, докато не го проумеете нищо няма да се промени!
Как може да говорите, че е след родилна депресия, той щял да свикне и ала-бала?
Уважавайте се вие, за да ви уважават и мъжете!
Колко живота имате да живеете, за да пропилеете години с мъж, който се отнася зле с вас?!
Има някой подходящ някъде със сигурност, но вие си затваряте очите в името на детето. Защо? Нима то няма да разбере, че нещо не е наред щом поотрасне малко, нима няма да вземе лош пример от баща си, който ще се отнася зле с вас? Ще се прибере от работа, ще седне на масата да си чака ракията със салата и ще ви говори на "ма"?
Бил застанал на страната на майка си?! Мъж който ви обича винаги ще е на ваша страна, защото просто ви обича и ще иска да ви защити от всичко и всички.
Не осъждайте себе си и децата си на такава съдба! Събудете се! Вие заслужавате да бъдете обичани и уважавани за това което сте и за живота, който сте създали, докато не го проумеете нищо няма да се промени!
наивността понякога пречи, особено като ти обещава, че ще се промени....благодаря момичета за коментарите.
Вече имам развитие, вчера той ми съобщи, че маминка ще ни посети другият месец. Тя живее в чужбина, нямат имот в бг и съответно ние сме под наем, тя се пенсионира там и сега ще цъфне. За 10 години в чужбина освен за дрехи не се сети поне една гарсионерка да вземе. Досега се колебаех дали да го оставя. Но като ми сервира и това, вече знам решението. До края на месеца трябва да си намеря квартира, за да не идва той да ми се моли в къщи...въпросът е да не ми направи пък проблем, че съм избягала с детето...не мисля да предприема съдебни действия за издръжка, но ако има желание ще го направя. Като самотна майка мисля ще се справя, имам родители, които помагат, не че са длъжни, ама поне докато ми мине майчинството...ох така добре е човек да си излее мъките...
Сега трябва да помисля и как да преживея раздялата, малко или много с него сме изживели и хубави и лоши моменти...но като се сетя за майка му, за излизанията му и алкохолът и тръпки ме побиват...
това, че трябва да търпя заради детето отпада...пълни комунистически глупости...мисля да не го лишавам от детето и да се крия, тъкмо напротив...
това за брата и хепатита...ами той е лежал по нарко комуни, но не ми се пише и за това...
имам твърде много мисли в главата си и докато изплуват и не мога да ги подреда, извинявайте за което...относно въпросът дали имам самочувствие имам да, просто наистина го обичах много, сега съм наранена и просто незнам какво чувствам по-скоро обида...на другият въпрос нямаме подпис, което според мен олеснява нещата...отказах подписа когато отидоха парите за халките...той дори предната седмица си направи трета татуировка...мъж на 35 години...ох незнам, мисля, че постъпвам правилно, като лиша детето от такива луди!!!Благодаря ви
Вече имам развитие, вчера той ми съобщи, че маминка ще ни посети другият месец. Тя живее в чужбина, нямат имот в бг и съответно ние сме под наем, тя се пенсионира там и сега ще цъфне. За 10 години в чужбина освен за дрехи не се сети поне една гарсионерка да вземе. Досега се колебаех дали да го оставя. Но като ми сервира и това, вече знам решението. До края на месеца трябва да си намеря квартира, за да не идва той да ми се моли в къщи...въпросът е да не ми направи пък проблем, че съм избягала с детето...не мисля да предприема съдебни действия за издръжка, но ако има желание ще го направя. Като самотна майка мисля ще се справя, имам родители, които помагат, не че са длъжни, ама поне докато ми мине майчинството...ох така добре е човек да си излее мъките...
Сега трябва да помисля и как да преживея раздялата, малко или много с него сме изживели и хубави и лоши моменти...но като се сетя за майка му, за излизанията му и алкохолът и тръпки ме побиват...
това, че трябва да търпя заради детето отпада...пълни комунистически глупости...мисля да не го лишавам от детето и да се крия, тъкмо напротив...
това за брата и хепатита...ами той е лежал по нарко комуни, но не ми се пише и за това...
имам твърде много мисли в главата си и докато изплуват и не мога да ги подреда, извинявайте за което...относно въпросът дали имам самочувствие имам да, просто наистина го обичах много, сега съм наранена и просто незнам какво чувствам по-скоро обида...на другият въпрос нямаме подпис, което според мен олеснява нещата...отказах подписа когато отидоха парите за халките...той дори предната седмица си направи трета татуировка...мъж на 35 години...ох незнам, мисля, че постъпвам правилно, като лиша детето от такива луди!!!Благодаря ви
Повечето съвети, които прочетох са майката да напусне съпруга си, заради детето.
Авторката иска съвет и според мен не трябва да си " бие камшика" и да напуща бащата щом 6г. е живяла с този човек и са създали дете сега трябва да даде шанс на детето си да живее с баща си.
Реално погледнато едва ли може пък да не се скарат в едно семейство.
Като ви чета едва ли не всяка очаква по-късно рицар на бял кон.
Как се чувстват децата в новото семейство?
Наскоро дъщеря ми сподели за гостуването си при кумците ( и двамата имат по едно дете от предишен брак).Сега имат бебе и пъстрокът много навиквал детето на майката, което живее при тях. Да не пипа бебето, да не прави това или онова, а майката се правела на разсеяна.А и какво да направи? Да го изгони ли?
Примери, примери.....много имам.Ама не мога да не напиша за моя близка, която наскоро ми сподели, че внукът й на 13г, от първия брак на сина й споделил разплакан, че се чувства излишен в семейството на баща си ( той има от втория си брак дете на 5г.) и в семейството на майка си, която наскоро родила второто си дете.
Авторката иска съвет и според мен не трябва да си " бие камшика" и да напуща бащата щом 6г. е живяла с този човек и са създали дете сега трябва да даде шанс на детето си да живее с баща си.
Реално погледнато едва ли може пък да не се скарат в едно семейство.
Като ви чета едва ли не всяка очаква по-късно рицар на бял кон.
Как се чувстват децата в новото семейство?
Наскоро дъщеря ми сподели за гостуването си при кумците ( и двамата имат по едно дете от предишен брак).Сега имат бебе и пъстрокът много навиквал детето на майката, което живее при тях. Да не пипа бебето, да не прави това или онова, а майката се правела на разсеяна.А и какво да направи? Да го изгони ли?
Примери, примери.....много имам.Ама не мога да не напиша за моя близка, която наскоро ми сподели, че внукът й на 13г, от първия брак на сина й споделил разплакан, че се чувства излишен в семейството на баща си ( той има от втория си брак дете на 5г.) и в семейството на майка си, която наскоро родила второто си дете.
Аз съм дълбоко изненадана от темата.
Започвам да вярвам в нещо, което ми бяха казвали по време на стажа ми в асоциация за защита на жени, преживели психическо и физическо насилие в дома си. А именно, че нещото, което поддържа и репродуцира насилието, е кокошоумието на жените около тормозената жена.
Темата е каталог на всичко, което една жена в ситуация на вербално и физическо насилие може да чуе от други жени:
1. Ти къде гледа, преди да го родиш това дете? (Импликацията е "Я виж мен, на мен такова нещо не може да ми се случи", което е най-смехотворно, защото никой не е застрахован от нищо, и обикновено животът е адски изобретателен в оборването на такава арогантност.)
2. Нещо си се объркала, не може да е толкова зле, грешката е в твоя телевизор.
3. И най-силните мъже имат моменти на слабост, това е много тежка ситуация за него, прости му и му дай шанс (около сто пъти поне, щото мъжете, знаете...).
4. А ти какво си мислиш, че после ще дойде принцът на бял кон ли? Кой ще иска "крава с теле".
И прочее болезнени дивотии, които, признавам си, ми беше много трудно да прочета.
До този момент не вярвах на чутото от преподавателите и супервизорите ми, но темата кристално ясно показва, че са прави.
Пиша всичко това само и лично за авторката. Нямам за цел да коментирам и воювам с нагласите на потребителите във форума. Искам да кажа нещо на нея.
Мило момиче, милиони деца живеят в щастливи домове при втори бракове. Милиони жени започват да ценят себе си и се събуждат точно в момента, в който доведат нов живот на света. Прецени какви са ресурсите около теб, какво наистина искаш, направи план и действай. Това е твоят живот и животът на твоето дете. Очевидно е, че си попаднала в тежка ситуация с хора, които не са най-добрата среда за отглеждането на дете. Наистина, може би е добре да си дадеш малко време да се възстановиш от раждането, но планирай, мисли и огледай хубаво възможностите си. Успех ти желая.
Само да добавя, че това, със запоите по цели нощи и изчезванията по кръчми, не е нещо, което ще се промени. Очевидно мъжът ти няма изградена култура на живот в двойка. Предполагам, че пиенето е това, което поддържа висок градус на агресия у него. Хората, които пият много, могат да бъдат агресивни дори, когато не са пили. Не знам доколко безопасно е това за детето, ти ще прецениш, аз не знам подробности.
Започвам да вярвам в нещо, което ми бяха казвали по време на стажа ми в асоциация за защита на жени, преживели психическо и физическо насилие в дома си. А именно, че нещото, което поддържа и репродуцира насилието, е кокошоумието на жените около тормозената жена.
Темата е каталог на всичко, което една жена в ситуация на вербално и физическо насилие може да чуе от други жени:
1. Ти къде гледа, преди да го родиш това дете? (Импликацията е "Я виж мен, на мен такова нещо не може да ми се случи", което е най-смехотворно, защото никой не е застрахован от нищо, и обикновено животът е адски изобретателен в оборването на такава арогантност.)
2. Нещо си се объркала, не може да е толкова зле, грешката е в твоя телевизор.
3. И най-силните мъже имат моменти на слабост, това е много тежка ситуация за него, прости му и му дай шанс (около сто пъти поне, щото мъжете, знаете...).
4. А ти какво си мислиш, че после ще дойде принцът на бял кон ли? Кой ще иска "крава с теле".
И прочее болезнени дивотии, които, признавам си, ми беше много трудно да прочета.
До този момент не вярвах на чутото от преподавателите и супервизорите ми, но темата кристално ясно показва, че са прави.
Пиша всичко това само и лично за авторката. Нямам за цел да коментирам и воювам с нагласите на потребителите във форума. Искам да кажа нещо на нея.
Мило момиче, милиони деца живеят в щастливи домове при втори бракове. Милиони жени започват да ценят себе си и се събуждат точно в момента, в който доведат нов живот на света. Прецени какви са ресурсите около теб, какво наистина искаш, направи план и действай. Това е твоят живот и животът на твоето дете. Очевидно е, че си попаднала в тежка ситуация с хора, които не са най-добрата среда за отглеждането на дете. Наистина, може би е добре да си дадеш малко време да се възстановиш от раждането, но планирай, мисли и огледай хубаво възможностите си. Успех ти желая.
Само да добавя, че това, със запоите по цели нощи и изчезванията по кръчми, не е нещо, което ще се промени. Очевидно мъжът ти няма изградена култура на живот в двойка. Предполагам, че пиенето е това, което поддържа висок градус на агресия у него. Хората, които пият много, могат да бъдат агресивни дори, когато не са пили. Не знам доколко безопасно е това за детето, ти ще прецениш, аз не знам подробности.
А и щом авторката е преценила плюсове и минуси, и вярва, че ще се справи- успех й пожелавам!
Да го дундурка маминка в квартирката!
Само да вметна нещо- защо не искаш при вашите като за начало? Знам какво е 24 часа с малко бебе, все ще имаш нужда да си починеш. За мен това е по- добре, но ти си знаеш.
Да го дундурка маминка в квартирката!
Само да вметна нещо- защо не искаш при вашите като за начало? Знам какво е 24 часа с малко бебе, все ще имаш нужда да си починеш. За мен това е по- добре, но ти си знаеш.
Добре де всичките тези 6 години ли е така? .. Тук много бързо палят гуменки и се махат, ама така да лишиш детето си от баща е безумно.
Това че излиза веднъж в месеца на теб проблем ли ти е? Казала ли си че е проблем? Вече отношенията със свекървата... там е сложно? Не може ли да не общуваш с нея нали и без друго е далече?
Не взимай прибързани решения според мен. Тук е лесно всеки казва че това и онова не би търпял. Ама търпи други неща, които например ти не би търпяла. Така че всеки гледа от обствената си камбанария.
Не взимай сериозни решения на базата на мнения на напълно непознати...
Това че излиза веднъж в месеца на теб проблем ли ти е? Казала ли си че е проблем? Вече отношенията със свекървата... там е сложно? Не може ли да не общуваш с нея нали и без друго е далече?
Не взимай прибързани решения според мен. Тук е лесно всеки казва че това и онова не би търпял. Ама търпи други неща, които например ти не би търпяла. Така че всеки гледа от обствената си камбанария.
Не взимай сериозни решения на базата на мнения на напълно непознати...
и аз съм на това мнение. Моят съпруг излиза всяка седмица с мъжка компания през нощта и това за мен не е проблем. Аз също си излизам с мои приятели, когато си пожелая. Излизаме и заедно с общи приятели. Това за мен е нормално.
За харченето - някои хора не могат да си правят сметката и купуват импулсивно. За по-нататък можеш ти да правиш семейния бюджет и да разходваш общите пари разумно - т.е. да не оставяш съществени средства у него.
Според мен основният проблем е свекървата и с останалите от неговото семейство, които не можеш да понасяш.
Има ли вариант да се изнесете във ваше си жилище или квартира и да не давате ключ на никого?
А с роднините да се виждате от време на време - колкото да видят детето и това е?
Дано наистина си решила да се махнеш, защото той няма да се промени. Имам 10 годишен опит. Дъщеря ми беше на 8 месеца когато му събрах багажа и смених ключалката. Но той само проформа живееше у нас. Ползваше ме за пералня и моментна баня. Оказа се, че си е намерил нова приятелка още преди да родя, а дни след като го изхвърлих тя ми се обади да ми каже, че е бременна. Не съжалявам и грам за решението си, че лиших детето и от "баща". Съжалявам единствено, че излязох от тази връзка тотална развалина. Няколко месеца след това срещнах ММ и тогава разбрах какво е да имам мъж до себе си и детето ми да има баща. Решението е в твое ръце.