Време е да ни дарят с ритничета ОКТОМВРИйските мъничета - ТЕМА 7

Добър ден и от мен. Ща не ща се налага да влезна в болница понеделник, в Пловдив, ВМИ. Много ми е гадно, че не съм и от Пловдив, но вече трима лекари не могат да разберат от къде е кръвта и защо не спира. Иначе на фетална ходих при д-р Малинова, чак очарована не останах, всичко е наред, беше към 20 минути, бебето така се беше окрило, че нито лице, нито пал видяхме. Каза ми че плацентата ми е много дебела и че матката не е гладка а на планини направо, това и ние го видяхме на 4д. На някой казали ли са му такива неща на феталната... Можеби било от инфекция и ще ходя на зъболекар, ще проверяват и бъбреците ми. Уфф така ми се иска всичко да е наред, а то не се намери човек да каже какво ми е
Чета и в гугъл за кръв през цялата бременнност, но уви само за начална има мнения, вече се побърквам.
Аз съм качила 1-2кг, които ужасно много ми личат, но такова е. То пък си и похапвам и са малко за 5 месеца

не знам за вас обаче аз съм влюбена в тази количка и само чакам да ми кажат какъв е пола на бебето ... може би заради количката се надявам да е момиченце само и само да си я купя... не знам  много за самата количка обаче където и да отида я виждам и ми харесва все повече и повече...гледах я и ми се стори и лекичка което е много важно ...

Аз също много я харесах тази количка. Не съм сигурна обаче дали има регулируема подложка за крачетата и доколко това е от значение. Според мен това лилаво става и за момчета, но ми се иска да видя и синичката. Аз още не съм ходила да я видя на живо, но скоро ще го направя. Затова и ми се иска да чуя мнение за марката и дали са здрави. А и широчината от 60 см дали е достатъчна.

леле мами, времето лети неусетно....и за дрешките и количките та дори за училището за бременни си казвах оо има време......а ето, че днес влизам в шестия месец.......неусетно минава това време  а аз нищо не съм гледала все още

Миличка, не се притеснявай... Аг-то на пещерско са много добри специалисти, така че аз ти пожелавам бързо оправяне и на финала да се радваш на хубаво и здраво бебенце. Всичко ще бъде на  ред, просто бъди спокойна и имай вяра  , Бог е с теб и ние всички от тук също! 

petynapetyna и аз не съм много по тея дрешки чаааак пък толкова да са бебешки.Всички със зайчета и слончета... Ама има бременни ,които примерно ама толкова се превземат,чак ме хваща нерва...
Мами от H&M може ли да се пазарува онлайн ?
Колкото до количките...аз все още се чудя,нямам си и на идея за количка.

 Аз също съм си харесала тази количка, но предпочитам кафеникавия цвят въпреки че ще имаме девойка. Гледах я в няколко магазина и дори ми обещаха че ще ми я продадат без кошчето за кола понеже вече си имаме и това ми идва излишно. Така и цената и ще се смъкне с около 50-60 лв. При нас проблема пък е, че асансьора ни е много малък, та вчера дори с ролетката го мерих и мисля че точно ще се събере количката + мен  , в противен случай ще трябва да пращам бебето с количката и аз да тичам по стълбите и да чакам пред вратата 

На мен също много ми харесва и според мен ще се хване. Имаме два асансьора и по-малък и по-голям. Сега писах на сайта на Лорели и ми отговориха, че поставката за крачета не се регулира. Това означава, че крачетата на бебето ще висят надолу.

Има ли някоя мама, която да каже каква е правилната позиция за крачетата на бебето при возене, докато то е седнало? Трябва ли да може да са изправени или е правилно да са надолу?

Позволих си да видя мамчета с термини от предходните месеци, че ми е любопитно как се чувстват при положение, че съвсем скоро им предстои голямото събитие и ще постна едно невероятно изказване свързано с раждането...аз си поревах...така че и вие ако сте на работа като мен да го имате предвид! Уникално го е разказала тази мама
DiyanaCharЕнтусиастRe: Юлчета, стойте по местата, с тате още бистрим имената! - Тема 20
ср, 28 май 2014, 17:48   #277 
Цитирай

За раждането, независимо дали секцио или естествено, не рискувайте с никакъв лак и грим - може да ви накарат да го махате на място - по цвета на кожата ни и особено по ноктите разпознават, ако настъпват фатални промени, на които трябва да се реагира мигновено.

Жоси, за упойката и усещанията да разкажа при мен, какво беше усещането. Докато ми слагаше упойката, анестезиологът ме предупреждаваше във всеки миг точно какво ще почувствам - боцкане като от комар, после леко опъване сякаш се протягам, после не знам си какво си. Аз се изненадах наистина, как точно описваше усещанията. Аз да си призная изпивам срамно голямо притеснение (меко казано) от игли и подобни неща. Да не говорим, какъв ужас изпитвах от последствията от недобре поставена игла в гръбнака ми... Но при тази упойка нямаше абсолютно никакви неприятни усещания, нищо притеснително. Както и да е. Не разбрах, кога станах безчувствена от кръста надолу, защото щом се изправи анестезиолога и ми каза, че мога вече да си поема дъх (бях свита като кученце и дишах доста трудно за няколко мига) си обърнах горната половина на тялото, но за долната ми помогна докторът, който вече беше влязъл, както и докторът от Св. Лазар, който беше дошъл за стволовите клетки. Приказвайки си двамата просто се включиха в процедурите около мен и аз разбрах, всъщност видях, че те ми обръщат кръста и краката, а аз с интерес гледах и се чудех, как наистина изобщо не ги чувствам и гледам сякаш пипат чужди крака. Другият доктор също ми постави какетър, което също не усетих изобщо, после ми сложиха параванче пред гърдите, което ме разочарова - исках да гледам Mr. Green Но предполагам, че все пак любопитството ми в един момент можеше да ме отрезви и да ми призлее като си дам сметка, че режат моя корем, дори да не усещам нищо Crazy НЯмах ни най=малка представа, кога ще започне процедурата, вече нищо не виждах, вързаха ми ръцете отстрани и аз леко захлипах, шепнейки си тихичко името на ъжа ми, който беше отвън - заличката беше много мъничкаи не го пуснаха и макар че тръгнах смело и непукистично към операционната изведнъж се почувствах малко самотно и уплашено. Сълзите ми започнаха да текат в ушите - беше кошмарно, не можех да ги избърша Crazy В този момент усетих гъдел по корема и започнах да грухтя и хиля на масата. Докторът ме попита, какво става, а аз му казах, че имам гъдел по корема и то страшно силен в лявата част - явно беше започнал да ме маже с една йоднокафява дезинфецираща течност на марличка и минавайки с размах по корема ми ме разсмя. А нищо друго не усещах Той пък започна да разказва, как на един лагер край огъня някой си разправял такъв смешен виц, че той с пълна със салата уста така се разсмял гръмовно, та чак му изхвърчала една краставица от носа... Такива небивалици заразказва, че аз съвсем забравих, че съм на масата и ще ме клъкат, а и всъщност не бях разбрала, че са започнали. Анестезиологът и асистентката му непрекъснато ме питаха, как съм, какво изпитвам и аз си помислих, че явно вече ме разкрояват зад параванчето. Другото което почувствах беше тъпия натиск в костите, които ме боляха много тежко от около петия месец - не можех да ставам, да ходя, да се обръщам дори в леглото, ако не ми помагаше мъжа ми по десетки пъти на нощ. И явно докато са ме разтварли ли, не знам точно, почувствах силно бутане долу и им явно съм направила физиономия и анестезиолозите веднага "КАКВО?!" Казах нищо - нищо - костите малко ме болят долу, после обаче стана още по-силно бутането, а те си ме боляха с месеци така сило, сякаш див кон ме беше сритал между краката. Опитах да кажа, че боли, но се задъхах и през хрипове прошепнах "боли, боли..." (Да не се стреснете тази болка си ми мина с времето след раждането, като започнах да се смалявам, не е от операцията), момичето над главата ми каза да се успокоя, под силно напрежение съм, но мисля, че може да са ми влели още нещо, защото последната част от операцията ми се губи малко. После усетих отново Бояна  Love Малко преди да стане време да раждам бях захлипала на мъжа ми, че скоро тя веченяма да рита в мен, няма да е част от мен, че ще ми липсва този постояннен и неспирен малък живот вътре в мен, който ми съсипваше и дните и нощите, но който ме изпълваше с трепет и щастие.... Горкият ми мъж, не помня, какво и как се е опитал да ме успокои  Mr. Green Та тогава на масата я усетих отново, пак ме срита високо в дробовете, усмихнах се и попитах колко е часът. Момичето над главата ме попита, за какво ми е сега да знам, аз по-нетърпеливо попитах, колко е часът. Тя ми каза 10,24. В 10,24 Бояна за последен път ме стрита отвътре, мигове след това всички в залата викнаха ЧЕСТИТООООО!!!! и я видях... ох Божичко и сега се разревах дори - вдигнаха я за крачетата високо, видях я - мургавичка, рошавичка, моето детенце.
Трепетно затаих дъх, чаках да я чуя - по филмите децата реват силно, трябва да я чуя да плаче! Тя по-скоро изскимтя недоволно, сякаш закиха - успокоих се, жива е, цяла е, всичко си има, диша, недоволства и живее, вече извън мен - тя е жива, тя е истинска и моя. МОЯ! В този миг сърцето ми сякаш стана безгранично огромно - по-голямо от вселената. Не виждах и не чувах нищо освен Бояна. Изнесоха я на маса над главата ми и аз щях да си счупя врата да я гледам, да гледам, какво й правят - бършеха я, обръщаха я, повиваха я, мереха я - всичко беше толкова бързо, а имах чувството, че ако някой направи най-малкото погрешно движение на мига ще скоча и с една ръка ще го удуша на място. Толкова безсилна пред нея и толкова могъща заради нея се чувствах в този момент, а сърцето ми щеше да експлоадира. Една от акушерките ме попита, защо плача - не знаех, че плача. Тогава се усетих, че хълцам и ридая с глас и се треса цялата. Маската се беше изхлузила от лицето ми, така силно си бях обърнала главата към масата с детето ми. Едва успях да кажа "щастлива съм". Попитаха ме искам ли да я целуна. Дали искам?! Исках да си я взема на мига, да я прегърна, да си я отнеса, да я накърмя, да си отида с нея в къщи, да я обичам, да я милвам, да я целувам, да я нося, да я пазя и закрилям от целия свят. Тя вече беше целият ми свят... Кимнах и ми подадоха главичката й. Залепих устни на мократа косичка, на топлото теменце, затворих очи, такава гореща вълна ме обля, такава главозамайваща обич, не исках да отлепям устните си никога повече от нея... А устните ми изведнъж изстинаха - отнесоха ми я. Излязоха с нея от залата...
Тогава вече усетих, че се унасям. Леко се тревожех, къде ми е детенцето сега, какво й правят, но и бях някак спокойна, отпусната... Задаваха ми постоянно някакви въпроси и не съм сигурна дали им отговарях, но всеки път отварях очи, за да им покажа, че съм добре, че ги чувам, че всичко с мен е наред... Може би са ми задавали кратки въпроси, изискващи само Да или Не за отговор - не мога да си спомня, какво ме питаха, но подозирам, че го правеха,з а да ме държат в съзнание. Много по-късно си дадох сметка, че може да са ми били още нещо, защото операцията вече беше приключила и докторът ме кърпеше сигурно, а аз изчееезвах, изчееезвах...
Помня, че ме закараха в стаята, че пуснаха после мъжа ми и доведоха Бояна в кошчето - тя пак шаваше, въртеше се, кокореше се, риташе. Георги се удиви, колко е жива, будна, активна, как си върти главата, оглежда се сякаш, кокори се, скимти си, пери ръце и крака. Аз се усмихнах и казах: "Ето това беше и в мен през цялото време" Very Happy .
После казаха, че трябва да си тръгва за сега и да дойде утре, отнесоха пак Бояна и аз може би съм заспала отново. През деня не помня, колко и как съм спала. През нощта ми беше некомфортно. Попитаха ни вечерта, кой иска обезболяващо и другите две момичета си поискаха, аз като видях вирнатата игла, съпровождаща въпроса и отривисто поклатих глава в отказ, но пък не можах да спя. Опитах ли се да помръдна и ме срязваше корема. На сутринта минаха на визитация, смениха ни лепенките, чаршафчетата под нас. Не помня дали тогава ни сложиха лигнин, дали преди това е имало. Махнаха и катетъра - малко неприятно усещане. Сложиха под мен нещо като ваничка и ми поизмиха корема, раната, сложиха нова лепенка и казаха, че след час ще дойдат да ни помогнат да станем. Не знам обаче за кръв и такива неща - нямам спомен наистина. Не ни даваха да си носим превръзки, никакво бельо - даваха ни лигниин, колкото искаме и щом минеха на визитация искаха да го видят, явно така проверяваха, какво и колко изтича. Ходехме като японки по коридорите - това ме влудяваше. Исках си бельото и превръзките ПЪК!


Уффффф, ама пиша сякаш исторически хроники. И сигурно после ще се сетя за още неща, дето съм "пропуснала" ooooh! Mr. Green

Момичета, количката е добра !!!
Лично не съм я ползвала, но съм сменила 3 колички. Вече съм се специализирала   какво се иска от едно такова возило. За поставката за крачета не се притеснявайте - подвижните се използват, когато детето заспи, крачетат да не висят. На този модел пише, че седалката е многопозиционна, което означава че тя би трябвало да се накланя цялтя при сън.

Уини стискам ти палци .Дано в болницата да направят нужното като изселдвания и прегледи и най-после да се открие причината.Оправяй се бързо и ти пожелавам най-сетне да се порадваш истински и безпроблемно на оставащото време от бременността си!!!

Аз почти всичко си имам от каката и е запазенко-ще си го ползвам-и количката е здрава и е кошарки имам -дървена и зглобяема,нищо не съм копувала на бебка,към 7 месец ще прегледам какво имам като дрешки и най-много едно ко плектче за изписване и малко бодинца и козметика разбира се.Много е хубава козметиката на Авене,сапуните са "без сапун",а за мазане знам ,че е най-добре със зехтин,студено пресован,не мисля да си давам парите за други мазилаци!!!Сега най-важно за мен е да овладея кръвното и да стигна до финала,за пазаруване ще имам много време

Благодаря ти много! Като отида да я разгледам специално ще обърна внимание дали се накланя цялата, за да заспи бебето спокойно.

nikolinko , твоята количка от каката каква е?

Момичета.
Много сте писали днес. Първо да се отчета, пък после ще ви и прочета.
Така днес ми беше ФМ - ходихме в Св.Петка, при д-р Янкова. Много любезна млада дама, много е приветлива. Почна да ме гледа и още веднага видя пола на бебчо - е за добро или лошо получихме голяма изненада. Всички залагахме на момиче и Рая иска сестриче, а сега трябва да я подготвя за братче. Да, 4-ма заложиха на момче и това се и получи, така че ако може за първа страничка и аз се присъединявам към . Мъжо беше много доволен, ама каква усмивка направи - до ушите. Аз останах доста изненадана, дори ми каза, че съм изглеждала все едно ще зарева. Всичко ни е наред, расте си детето. Обаче много се кри - ей нямаше такава гоненица да го снимат - все слагаше ръце пред лицето си. Тя и каката беше така - абе ще си личи че са брат и сестра . Накрая док успя да го снима. Накрая най-демонстративно зае поза напреки и ни обърна гръб (в началото беше седнало). Да ви кажа от снимката, така като гледам има доста черти на кака си. Ще си приличат. И така, моето момиче се оказа момче.
За дрешки незнам какво ще правя - въобще не мога да харесам нищо за момче. Толкова са ми скучни и еднотипни. Но все пак като майка на момиче съм свикнала с други дрешки. Сега незнам как да се настроя на мъжка вълна.

Виждам, че сте писали за количките - моята с каката е Бертони (сега Лорели) Плазма. Аз лично съм много доволна - няма място през което да не е минала. Две години по две седмици ходим и стоим на гости в Пловдив. Които е ходил знае, че имат дървета и доста от тротоарите са надигнати от корените на дърветата. Е нямах проблем с преминаването. Една позната има същата и е ходила в Копривщица. Няма ядове. Относно возенето в седнало положение - зависи от бебето. Те си се настаняват както им е удобно. Но пък на моята количка където седят крачетата се вдига нагоре и пада надолу. Средно положение няма. Използвала съм и двата варианта. За спане - като пораснат за тоя кош вече спят по-малко, искат да разглеждат. В каквато и количка да ги сложите повече от час-час и малко надали ще спят, или поне тези, които са свикнали да си се въртят.
Иначе аз лично съм доволна. И това ще отгледам в нея - добре че още от каката тези покупки са по-неутрални.

И аз ще ходя на 16ти при доктор Янкова на ФМ. Колко време беше прегледът? Освен снимка дават ли диск? На мен още в 16та седмица ми каза категорично, че ще е момче. Много е уверена тази докторка и някак си вдъхва кураж за направен правилен избор.

mv_2014 , аз също се разревах. Много прочувствен разказ, а и като се има предвид, че и нас ни чака тази среща...