Дила ханъм~Erkan Petekkaya & Ayça Varlıer~и партньори в сериалите~88

  Краличке, здравей любима.  Как си?

  И всички момичета - пишете как сте? Да си пишем, да  си общуваме и да знаем всички как сме и имаме ли проблеми, защото нали виждате как нещата се  променят за един ден.  

  Ще ви пиша колко съм възмутена от тези преводи на руснаците - то бива,  бива, ама бивул за курбан не бива.  На най-красивото място, на най-харизматичните и романтични моменти  тези хора не превеждат.
     Спомняте ли си, момичета, когато гледахме  Памуците.  В серия 73-та оригинална те  пак бяха прескочили  от третата част половината. Това беше, когато една вечер бяха се събрали около масата и  Джейхан  развяваше едно писмо, което  мащехата й беше написала до истинската леля на Джейхан в Истанбул колко много е влюбена в Йомер Асланбаш, колко е искала да се омъжи за него и само заради  възможността да бъде около него и заради богатството им се е омъжила за  Халил.  Помните ли?.......Това беше толкова важно.....това беше развръзката на  почти цялостната концепция на Гюлизар по отношение на  рода Асланбаш.
            Но това после.

Добре съм, Сиси...почивам си, благодаря.. преди да приготвя ..нещо за домочадието!
Ти, надявам се ..сте добре, вече..
Тези епизоди на руски..не ги харесвам по много причини..не е само превода, дразнят ме не само субтитрите и озвучаването, отделно че не превеждат..както си забелязала..най-важното...
Затова и не ги гледам, но при вас..е друго, аз мога да мина без тях...предпочитам оригалните ..турски епизоди, да им чувам на всички....гласовете, дишането...и всичко...

              Мамче, привет и на теб.  Много емоции да има тази вечер.

               Ще ви пиша за един епизод, който преведох от руснаците в Дилата.

               Спомнете си - Дила пада от стълбата в конака на Баразоулу и я откарват в болницата.  Там лежи в безсъзнание. Идва Ръза през нощта. Там е майка й - Ерен ханъм. Ръза помоли майка й да разреши да остане малко с Дила.

             Ръза влиза в болничната стая - Дила лежи в кома неподвижна. Ръза седна до нея, взе ръката й в неговите, гали я и сърцето му се къса от мъка.

             Монолога на Ръза бей.

              Любов, моя, без теб Слънцето не свети. Аз живея в тъмнина. Моля те - давам ти дума - ще те направя много щастлива! Обещавам ти! Ти си моето сърце!.....Безумието  отново ме погълна!!!  Не мога да живея без теб. Любовта ми към теб се превръща в търсеща, опасна и непредсказуема  мъка!!! Аз те обсипвам с моята любов - това е даряващата ми любов на теб, това е душата ми с всяка една бушуваща клетка, превъплътена  в отчайваща ме мъка!  Любовта ми към теб е изобилие от чувства. Обичам те с всяка клетка на тялото ми. Ти си моята Богиня!!!!..........
             Толкова много неща искам да ти кажа и искам да споделям с теб!....Дали ще успееш да ме обичаш сред цялата тази бъркотия в нежната си душа???.............
             Душа  моя, ако нещо се случи с теб, аз ще умра - няма да го преживея!!! Обичам те повече от всичко!!!
             Моля те, оздравявай, за да облива с щастие твоята усмивка!!!.....
             Дила, любима моя, моя ненагледна, МОЛЯ ТЕ, отвори си очите и ме виж колко много страдам по теб!!!???.............
             Обичам те и ще те обичам до края на житейския си път - не се отказвам да се боря за любовта ти нито сега, нито  някога в бъдеще.
             Ще бъдеш         моя рано или късно, както аз съм само твой во веки веков!!!!!АМИН!!!!!......

             

Ето..една от времето на Капитан Али..

Край, Сисито...под пара..отново...
Благодарим, Ръза не казва..чак толкова много, но в смисъл...същото, навярно й говореше...благодарим ти, скъпа...прочетох го и ме разчувства..за кой ли път!!!

            Кралице, привет! И аз не ги харесвам руските преводи, но понеже го знам езика и се изкушавам.

             Първо не понасям този артист - шпикера, който така монотонно говори и озвучава и мъжките и женските роли - направо се дразня.  После защо толкова много прескачат?  Какъв им е зора? От какво?
За всяко действие си има обяснение, а за това няма никакво обяснение.