Подготвяте ли вкъщи децата преди постъпване в първи клас и как?

Благодаря на включилите се точно по темата!
На останалите мисля съм казала каквото имам по-нагоре и няма да коментирам и да се отклонявам, или оправдавам защо питам родителите, а не учителите!

Ами, аз винаги съм чела книгите и решавала математиката изпреварващо, до последния си клас в училище. Това не се отнася за другите предмети, разбира се.
Считам, че една от трудностите за следващата година ще бъде разказването и затова предпочитам да прочете веднъж учебника, за да бъде по-познат материала.
Всъщност предпочитам, вместо да върви в крак с училището и да чете допълнително материали, да върви напред спрямо училището и в свободното време да чете допълнителни неща/решава задачи и т.н. По този начин, при нашата самостоятелност, дори и да се прибера вечер в 18,00 и нищо да не е писал през деня, за не повече от един час сме готови за следващия ден.

Специално да съм я подготвяла, не съм. Научи се да чете, защото имаше желание. Преди това, пак по нейно желание, започнахме да играем разни игри със звукове. Например "кой е първият звук в думата бизон"; постоянно искаше да делим думите на срички, защото това й беше забавно. Букви специално не съм я учила да пише. С питане и игра се научи да ги пише всички ръкописно, но нито сме упражнявали, нито сме задълбавали в това.
Към математиката също имаше интерес, можеше да смята до 10. Научи се полека-лека от разни игри. Задачи не помня да сме й писали да решава.
Иначе в неангажираща игра сме развивали логическо мислене, съобразителност, наблюдателност. Съзнателно съм я карала да ми преразказва кратки историйки, да отговаря на разни въпроси по история, но това като игра.
За мен е важно да се развиват умения, които винаги трябват: да чете с разбиране; да отсява важна от не толкова важна информация от даден текст; да прави заключения на база факти и предположения; да има логическо мислене; да може да намери рационално разрешение на даден проблем с наличните ресурси и знания; да може да вижда различните гледни точки и възможности в дадена ситуация; да може да изкаже добре мислите си, така че останалите правилно и точно да разберат какво има предвид; да може да преразказва; да отговаря точно на въпроси, а не само едносрично и с "Не знам"; да може да слуша внимателно отсрещния и да се опитва да го разбере и др. В такъв смисъл (къде съзнателно, къде не) съм се фокусирала върху тези неща, а не върху ученето на букви да цифри и писането им по 2-3 реда преди първи клас.
И понеже знам как се чете написаното тук, да кажа (за всеки случай), че не, не претендирам, че детето ми във 2-ри клас вече е усвоило всички тези умения. Просто искам да кажа, че ако съм се стремяла и се стремя да го науча на нещо, то е на това.

Много ми харесва подобно мислене.

Именно де, нали предучилищните педагози полагаме основите с двете години задължителна предучилищна подготовка. Как тогава децата отиват "боси" в първи клас? Нали изравняваме знанията на децата, надграждането оставаме на родителите. Оттам тръгват разликите. Но надскачането има граници.

Ролята на родителя, като даващ знания, ни най-малко не е подценявана от никого от твърдящите, че не полагат специални грижи за постъпване в първи клас. Не бъркай двете постановки. Или с примери от темата, за да е по-ясно: прочети първото ми мнение и прочети това, което прави с детето си Beauty.

Шоколадово бонбонче,
Смятам, че получи достатъчно отговори, но ти лично стоиш и тъпчеш на едно място.
Според мен ти самата не си наясно какво изобщо искаш и какво визираш под домашна подготовка.
Първо си изясни на какво искаш самата ти да научиш детето си и след това действай.
Ако смяташ, че не го подготвят достатъчно в предучилищна група, разговаряй с учителките и там.
Намери си други помагала, книги подходящи за възрастта и (има страшно много, от математика, логически задачи, през български, материали направи си сам и т.н. и т.н.).
Докато ти самата не знаеш какво трябва да може едно дете на 6г. и какво искаш от него да знае, никои друг не може да ти каже какво да правиш.
Достатъчно примери ти се дадоха, включително и от мен. Ти си повтаряш едно и също обаче.
Как видиш ли на, децата в 1ви клас отивали неподготвени.
Това как го прецени ти лично? Само на база твърденията на майка ти, твърденията на други учители, или?
Ако са събирани през последните 3-4-5г. , да, вероятно ще получаваш такива отговори.
Но 2ра година предучилищната е задължителна и се предполага, че там децата са получили необходимите знания, за да могат да започнат 1ви клас безпроблемно.

Да не говорим, че преди години изобщо нямаше такова нещо и не беше със задължителен характер.
А масово учениците бяха по грамотни.
Сега "учат" по Х-години, а не могат и името си да напишат едва ли не.

В момента нямам възможност да изчета всички мнения, но напълно съм съгласна с това:
Преходът детска градина - 1-ви клас беше много интересен за моето дете. Понеже уж попадна в един клас с доста познати деца от градината, но в новата среда познатите деца започнаха да се държат по нов начин и реално повечето от тях, в желанието и нуждата си да се утвърдят/наложат, на практика станаха агресивни, враждебни и непознати.
Аз лично смятам, че детето трябва да бъде подготвено не само за учебния процес, но и за по-голямата самостоятелност, която го чака в първи клас. Това изисква изградени навици в доста различни аспекти, включително отговорност към личните и чуждите вещи, възможност за самостоятелно взимане на елементарни решения (кога да се съблече например, как да си похарчи джобните, какво да прави с осигурената закуска, ако не му се яде (нерядко се виждат ритащи и подхвърлящи храната деца)), кога и за какво да се обърне към учителката, да не се срамува да попита, ако не е наясно с нещо, било свързано с учебния материал или друго, и т.н.).

Ще дам пример с моята дъщеря, която не беше ходила в детско заведение до момента с предучилищната.
Записах я нарочно в училище с големи притеснения как ще се справи.
Късмет имахме, че попаднахме на малка група (14деца) и след първоначалните сблъсъци кой, с кого иска да е приятел, не иска и т.н. нещата бързо се уталожиха. В началото имаше дребни спречквания, но не и агресивни.
Беше важно за мен да свикне точно с училищната среда и заниманията в такава.
По-различно е от 1ви клас, но се надявам на есен да няма големи проблеми.
Притеснява ме и броя на децата, че в 1ви клас със сигурност ще са поне 22-24деца, доста повече от тези, с които е свикнала към момента.

Подкрепям Maryse,че първо ти трябва да си изясниш критериите, очакванията и стратегията за обучение на детето ти.

Аз изцяло до 6годишна възраст съм обучавала детето в къщи.
В предучилищна отиде знаейки повечето неща за цялата година (всички букви, числа, геометрични форми, цветове, приказки и т.н. неща залегнали в програмата).
Не съм я карала да прави прословутия звуков разбор и още една щуротия (все не и запомням името, по наше време не се е правело), които там ги карат да правят.
С детето в къщи съм работила основно по усет, съобразявайки се с нейните желания и темпо (за мен е важно детето да не се насилва и кара да учи нещо, защото "така трябва").
Има много помагала в електронните книжарници (ако си от София влизаш в голяма книжарница и гледаш на място), също различни книжки със занимания. Има образователни клипчета в ютуб, както и в различни детски сайтове.

Нали затова ги пращаме там, да ги подготвят, ако ги пратим научени, за какво им е училище?
Нужно е да усвоят учебния материал, не да стигнат някой си, който може да чете от 4 годишен.

Много от децата в 1 клас при нас бяха научили грешно едно или друго нещо. Та вместо да вървят напред, учителките трябваше да ги отучат, а едва след това да преподават правилно, което бавеше целия клас.

Не в истинския смисъл на думата подготовка за постъпване в първи клас. Малкият знае буквите и, четейки ги бавно една след друга, ги свързва в думичка. Буквално е въпрос на няколко часа време /и желание/ от моя страна, за да започне да чете. Аз обаче не искам да чете засега, защото смятам, че си има време за всичко. Така, както не бих пуснала дете например на 6 години на училище, колкото и да е готово "академично" за това.
Но се занимавам с децата доста. Така съм правила с по-големите, така постъпвам и с малкия сега. Чета книжки. После ги обсъждаме. Задавам въпроси, за да видя доколко е разбрал какво му се чете. Разказва после. Карам го и да измисля сам истории.
Книжки със задачки имаме доста. С голямо удоволствие решава от Крокотак 5-7 и от различните "Мисли бързо, решавай бързо, бъди пръв!". Приготвила съм му и трите книги "Азбука на мисленето", но ще ги започнем по-натам, защото той е още само на 5 и половина, макар и 2008-ма и той.
Накратко - много се занимавам с децата, карам ги всячески да мислят, да се развиват. Но не изпреварвам учебния материал. /освен по математика, но не с учебния материал от следващата година, а със съвсем различен тип задачи/, не се намесвам в текущото обучение, не проверявам домашни, не изпитвам, не знам дори какво учат в у-ще и ДГ. Там си имат думата педагозите и не се намесвам. Но за нещата, които смятам за важни, по малко, но редовно, се занимавам. Доволна съм от подхода си, децата - също.
При малкия има и нещо друго - много бързо схваща, защото расте с двама по-големи братя. Оттук - подочул, оттам - се замислил и някак неусетно се случват нещата.

И аз като Ирина не правя точно подготовка, решаваме задачи от типа "На клона кацнали 5 врабчета, после дошли още толкова. Колко общо станали връбчетата на клона?". Или задачите от "Азбука на мисленето" , които ако не решава сега в училище няма дори да чуе за тях, а после ще му мине времето за тях.
Сина ми неможе да чете, познава буквите, но не сеща още как да ги свърже в дума, но и не го натискам. По математика е по -добър, но много се разсейва. Мисля, че е добре децата лека, полека да се подготвят за целодневното учене което ги чака в първи клас.
 

Аз бих ти препоръчала този тест, ако се притесняваш в готовността на детето за училище:
http://psiho-test.info/gotovnost-za-uchilishte.php

Моля модератор да заключи темата!
Благодаря на всички за отговорите!