Биха ми липсвали папагалите, които караха колелета, колички и тротинетки. Големи сладури. 
А полета им над публиката? Красота!!!
Да, разкошно беше!
- Публикувана: 5 май 2014, 12:34 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2014, 16:16 ч.
Обичате ли да ходите на цирк?
А полета им над публиката? Красота!!!
Да, разкошно беше!
Честно казано никога не съм разбирала удоволствието от това дресирано животно да се провира през горящи обръчи и да се кълчи пред теб, само защото си човек и имаш силата да го подчиниш и смачкаш.
Същото е и в софийския зоопарк. Ходихме няколко пъти и като видях къде и на колко малко място се държат лъвовете, тигрите, мечките казах на детето, че повече няма да участваме в спонсорирането на това каменно недоразумение.
Биха ми липсвали папагалите, които караха колелета, колички и тротинетки. Големи сладури.
А полета им над публиката? Красота!!!
Циркът е архаично изкуство. От времената, когато не е имало не само телевизия и ютюб, но дори кино. Дори се учудвам, че е оцеляло до наши дни. Може би се дължи на факта, че доста от цирковите артисти са забележителни личности - жилави, непретенциозни, готови да живеят без удобства и извън епохата, да полагат често нечовешки усилия и да изпадат в огромни рискове. "Кълбото на смъртта" на Балкански например - мога да го гледам сто пъти и винаги ще е с отворена уста.
В повечето случаи добре направеният цирк и днес е изключително тържествен. За животните съм със смесени чувства дали трябва да бъдат там. Но глезотиите на бг-мамата, чието голямо и трепетливо сърце не издържа гледката на папагал в плен (в същото време държи в гарсониерата си на парно голямо куче, което има нужда от километри тичане в студа), признавам, че са ми чужди.
В повечето случаи добре направеният цирк и днес е изключително тържествен. За животните съм със смесени чувства дали трябва да бъдат там. Но глезотиите на бг-мамата, чието голямо и трепетливо сърце не издържа гледката на папагал в плен (в същото време държи в гарсониерата си на парно голямо куче, което има нужда от километри тичане в студа), признавам, че са ми чужди.
Не обичам цирка. Предпочитам танците, театъра. Има нещо много смущаващо в цирка. Децата го харесват, но обикновено ги води таткото.
Ако искаме да разберем, трябва да ги попитаме.
Циркът е архаично изкуство. От времената, когато не е имало не само телевизия и ютюб, но дори кино. Дори се учудвам, че е оцеляло до наши дни. Може би се дължи на факта, че доста от цирковите артисти са забележителни личности - жилави, непретенциозни, готови да живеят без удобства и извън епохата, да полагат често нечовешки усилия и да изпадат в огромни рискове. "Кълбото на смъртта" на Балкански например - мога да го гледам сто пъти и винаги ще е с отворена уста.
В повечето случаи добре направеният цирк и днес е изключително тържествен. За животните съм със смесени чувства дали трябва да бъдат там. Но глезотиите на бг-мамата, чието голямо и трепетливо сърце не издържа гледката на папагал в плен (в същото време държи в гарсониерата си на парно голямо куче, което има нужда от километри тичане в студа), признавам, че са ми чужди.
В повечето случаи добре направеният цирк и днес е изключително тържествен. За животните съм със смесени чувства дали трябва да бъдат там. Но глезотиите на бг-мамата, чието голямо и трепетливо сърце не издържа гледката на папагал в плен (в същото време държи в гарсониерата си на парно голямо куче, което има нужда от километри тичане в студа), признавам, че са ми чужди.
Специално дресурата на тигрите в Балкански (това, което гледах онзи ден) беше нещо ново за мен - този, италианецът, показа нов подход към животното. Между него и лъвовете (и тигрите) имаше разбирателсто от висша степен. Той ги гледаше с поглед и мимика и те го разбираха. Човекът наистина си обича "питомниците" и това си личеше.
Намерих в нета една статия, с която АЗ СПЕЦИАЛНО съм напълно съгласна
Ето я:
Маестро Пиаца от Италия идва с четири лъва и два тигъра. Той е в почти любовни отношения с опасните хищници, благодарение на което влиза зад решетките без никакъв реквизит. Според специалистите това е изключителна хуманна и спокойна дресура. Достигната е връхната точка на комуникация между животните и човека.
По принцип, предпочитам да гледам лъвовете в саваната, по ТВ, на документален филм. И на мен ми става тъжно за тях, като са зад решетки. Но ако тази дресура не съществуваше, нямаше да знаем докъде могат да стигнат отношенията ни с тези животни, доколко са податливи на дресура и на опитомяване. Както и да го погледнем, и това е опознаване. Просто е от друг ъгъл.
Намерих в нета една статия, с която АЗ СПЕЦИАЛНО съм напълно съгласна
Ето я:
Маестро Пиаца от Италия идва с четири лъва и два тигъра. Той е в почти любовни отношения с опасните хищници, благодарение на което влиза зад решетките без никакъв реквизит. Според специалистите това е изключителна хуманна и спокойна дресура. Достигната е връхната точка на комуникация между животните и човека.
По принцип, предпочитам да гледам лъвовете в саваната, по ТВ, на документален филм. И на мен ми става тъжно за тях, като са зад решетки. Но ако тази дресура не съществуваше, нямаше да знаем докъде могат да стигнат отношенията ни с тези животни, доколко са податливи на дресура и на опитомяване. Както и да го погледнем, и това е опознаване. Просто е от друг ъгъл.
Не обичам цирка. Предпочитам танците, театъра. Има нещо много смущаващо в цирка. Децата го харесват, но обикновено ги води таткото.
Ако искаме да разберем, трябва да ги попитаме.
Ами те казват, че го харесват, а дали е така вече е друг въпрос. Може би си права, че всичко се допълва от хапване на забранени храни, шум, музика и други такива - с една дума има забавления, които не са всеки ден.
Аз лично съм много повече за кукления театър, отколкото за цирка