Обичате ли да ходите на цирк?

Моето дете (6 г.) ме кара да ходим на цирк. Настоява, ако имаме фин. възможност, билетите да са винаги на първия ред. Ако зависеше от нея, би  ходила на едно и също представление няколко пъти. Аз ограничавам това желание Захарен памук е опитвала веднъж и не й хареса (не беше в цирка този случай) и изобщо, не купуваме там храна и играчки.
Същото е положението и в зоопарка - и там не купуваме храна и играчки, въпреки това може да ходи стотици пъти и да прекара дни наред. Ходила е и в някои европейски зоопаркове и аквариуми, по-добре уредени и хуманни - не вижда особена разлика, очароват я и двата вида.

Не знам защо смятате, че децата са някакви идиоти, които се радват на шарено и вредна храна, и нямат собствени вкусове и интереси

Питах я, каза - забавлението, акробатиката, всичко.

 Не смятам, че децата са идиоти. Поне не всички.
Но твърдя, че особенно за първия път никой родител не го е попитал него, детето. То и да го попита, кел файда, като няма представа какво е това. Факт е, че много деца се страхуват от клоун примерно. А и тук имаше потребители, които споменаха, че не го харесват от малки.

И моите харесват. Големият ми син като беше малък (на 3-4 години) не харесваше силната музика, шума и многото хора. За това и след 2-3 опита когато си излизахме на 15-тата минута спрях да го водя. Сега когато порастна му е много любимо. Дъщеря ми пък е друга натура и дай ѝ шум, блясък, тълпи..... обожава цирка! Не ядат там захарен памук или други боключки, така че не това е причината за обичка им към цирка.

Вълк,
може би има деца, които са заведени рано против желанието им, сега се сещам, че племенницата ми преди 20 години плака и се прибраха скоропостижно от първия си цирк.
Моята беше на почти 5 и направо ме изнуди - просто един ден видя цирк на "Тодор Александров" и каза край, там сме. Вече добре разбираше какво е това, имаше голям социален опит, както и опит с посещения на театри и киносалони, гледала цирк във филма "Мадагаскар" и т.н.
Btw аз не бях ходила тогава на цирк от дете - ще рече поне 20 години, и се чудех дали ще ми хареса, тъй като нямах много ярки спомени от детските си преживявания, свързани с него. Е, хареса ми и оттогава сме ходили още няколко пъти, по желание и на двете страни.

Добре, а не е ли редно децата да не бъдат поощрявани да харесват подобен тип забавления? Да им бъдат обяснявани някои неща с достъпни за възрастта им думички

Like Smoke - разбира се, ако това е преценката на родителя. Всеки има собствени схващания кое бива и кое - не.
Аз например съм наложила пълен бан на телевизията - не специално на детето, а и възрастните вкъщи не гледаме (освен понякога, рядко - научнопопулярните канали), заповядай да се запознаеш с дете, което до 4-годишно не беше виждало тв реклама Риалити шоута и токшоута от типа на Слави не е виждала и досега.
Обаче пък не ограничавам откъм кино, театър, концерти, отбрани филми на DVD. Цирк - също, тъй като нямам морални съображения против него.

Параход, поздравления 
Аз също смятам, че има неща, които трябва да бъдат ограничени. Просто циркът е от тези, които попада в моята графа, както и храненето и движението като теми.

Да, необходимо е. Като ги заварих да гледат филм на Чарли Чаплин, в който една маймуна си завираше опашката в носа му, им обясних какво виждат. И спряха да се смеят.
Защото филмът е тъжен.

Аз пък в цирка виждам и друго нещо - умението и постижението на човешкото същество да създава нещо красиво - акробатиката и да изпитва предела на възможностите си, способността да разсмива, да контролира тялото си.
Цирк дьо Солей е до голяма степен спектакъл, а не просто зрелище. Уважавам труда им.

Циткът е и работодател. Има спортисти, които работят там
Актьори, сценаристи, режисьори, музиканти, танцьори и още много други.

О, аз за хората вече казах - те са свободни да вземат решения, получават заплати и хонорари, имат договори и т.н. И по-горе казах - възхищавам се на труда, който полагат, защото е огромен.

Но животните нямат място на такова място.

Не обичам да ходя на цирк. Изпращам майка ми с детето.
Не съм водена от подбуди като на Бриджит Бардо. Просто ми мирише лошо и имам фобия от влечуги, а винаги купувам билети на първи ред до манежа.

Миналата година заведох племенниците ми на делфинариум ( 6 и 4г.)
Представлението изключваше особени 'номера' и хуманизиране на животните.
Например делфин с каскет и подобни глупости, цялата програма беше насочена към спецификата на тези животни това колко са умни, интелигентни и чувствителни.  
Демонстрираха естествени склонности ( игра), и толкоз. Всичко бих казала доста премерено и с респект направено. Обаче у мен остана чувството, че те в крайна сметка са в една вана и че предпочитам да ги гледам от борда на кораб, отколкото седнала в публиката.
А на децата ...ами определено на тях не им направи някакво осбено впечатление. Днешните деца са хипер стимулирани от всякакви екрани, звуци и ефекти и това за тях е нищо. Забавляваха се далеч повече на едни пръскалки - тичане, смях и игра до откат.
Заслужава ли си при това положение - според мен не. Делфинариумите в Италия ще бъдат закрити до няколко години вече закриха един мисля.

Няма смисъл. Има смисъл децата да знаят, изучават и мечтаят за среща с тези животни в истинската им среда, и ако имат шанс в живота ще видят, ако не - не.
 
Абсолютно същото важи и за цирковите животни, където пък се акцентира точно на едно глупаво и остаряло хуманизиране на животното ( слон, който маха с 'ръка", заек с фрак, папагал с бастун) и прочие, което е едно доста ниско ниво забавление от 18-19ти век и на децата наистина трябва да се обяснява, че това, че едно животно може да бъде дресирано/принудено да 'прави номера' , с които да забавлява Човека е неприемливо в 21век.

Не разбирам кво забавно има е тва, чрез бой, чупене на пръсти, стъпване на горещо,тормоз  и затвор да научиш животно да прави несвойствени за него неща като тва да кара колело.
Не разбирам и забавното в гледането на хора с малформации. Как се казваше този американец, направил доста пари от циркове? Има филм за него, макар че ми е се тази как се казва.
Предполагам, че тогава хората са били по груби и човек с хипофизарен нанизъм  или гигантизъм, с лицеви малформации и покланящ се слон, са били истинско развлечение.
Вярвам, че светът се облагородява или поне има надежда.