К.О.Т.К.И.-те [тема 6]

Ми като има две теми   

Момичета, благодаря ви за милите пожелания!!!
Почерпете се за мое здраве!

Ми по всяко време ще ми е удобно,вие сте по-ангажирани от мен и за това ще се съобразя с вас.Идването ми е на 80% сигурно,така че чакам вие да кажете.Аз петък или събота ще отида при една приятелка и неделята ще ми е удобно да се видя и с вас   преди да си тръгна.
Етиии   преядох,но благодаря за вкусната почерпка  

След малко отивам на среща с един малък,голям човек    

Чефи, да го нагушкаш и нацелуваш!!!

О,мерси за почерпката.
Чефи,моля и от мен гушкане и целуване
ASSAMARIS съм я признала за топ фоторепортер от мястото на събитието

Оня лудия е тръгнал да запълва Босфора  .

За тези, които не четат другата тема цитата е на Бялк:

На сайта на Общината се появи информация за разширение на крайбрежната ивица за пешеходци в Емиргян. Дължината на ивицата ще е 700 метра, а широчината - 8 метра за сметка на Босфора. Ще бъде изградена велопътека, широка 2 метра, както и специална платформа за рибарите с размери - 30 м дължина на 4 метра широчина. Общата площ на уширението ще бъде равна на 11300 m2, което включва и 1550 m2 зелена площ, както и паркинг за 116 автомобила.

http://www.ibb.gov.tr/tr-TR/HaberResim/21927/emirgan%20sahil1.jpg

http://www.ibb.gov.tr/tr-TR/HaberResim/21927/emirgan%20sahil2.jpg

http://www.ibb.gov.tr/tr-TR/HaberResim/21927/emirgan%20sahil3.jpg


Проектът вече е стартиран и се очаква да бъде завършен в края на тази година.

Ето ме!
Снимки и клипчета ще гледам утре, сега само се локализирам. 

Чефи, нацелувай бебочко от нас.
Ох, Ети, как съм гладна, не трябваше да отварям линка. 
Беличките, много сте готини!

Таня, знаех, че ще се сетиш кой ги фалира Б-тур. 

Мимии

Те затова вече не ме канят на събитията. Нищо, поне варненските котки ще ме искат.

Мими  

Ети   Благодаря за почерпката.  

Всички разказват от първия ден, ама аз ще разкажа за третия ни ден от екскурзията ни, понеже най-много ми харесаха Плитвички езера и качих вече снимки от там.

Трети ден - Плитвички зеера
Тръгнахме от хотела, който беше на о-в Крък в 8 сутринта и към 11ч. бяхме на входа на езерата, през целия път времето беше мрачно, валеше на места слабо, на места си бяха големи порои, най-вероятно на около 50 км. преди езерата се появи и много гъста мъгла направо от автобуса навън нищо не се виждаше и ние си казахме какви езера ще гледаме като всичко е само мъгла и имахме надежда, че там няма да има мъгла и дъжд, но уви... Когато стигнахме като видяхме какво е навън направо лошо ни стана, силен дъжд, вятър и за капак мъгла, е това не си го бяхме пожелавали. Още в автобуса екскурзовода ни предупреди ако носим чадъри и дъждобрани да си вземем с нас, защото по време на 4 часовата обиколка няма къде да се скрием. Естествено излишно е да казвам, че бяхме 4, имахме само 2 чадъри, а пък за дъждобрани дори не сме си помисляли, но си имаше доста подготвени хора. На паркинга на езерата в това лошо време имаше над 10 автобуса и софийски коли, а при хубаво време направо не ми се мисли каква лудница става. Докато седяхме и чакахме екскурзовода да купи билети за всички общо 50 човека станахме много мокри и решихме да разпитаме в магазинчетата за сувенири дали случайно нямат дъждобрани, за наш късмет имаха, явно хората знаят, че има доста неподготвени туристи като нас, та си взехме дъждобрани за по 10 евро, ама нямахме избор. И така вместо всички от групата да чакаме на едно и също място билетите се оказва, че една жена се отделила от групата и решила да отиде да чака пред самите лодки, където е входа на езерата, разстоянията между касата за билети и корабчетата е около 200 м. и се минава по мостче над главния път и после има горичка с пътека, та докато екскурзовода открие въпросната жена изгубихме половин час на едно място под дъжда, добре, че по едно време се появи шефката на фирмата с нейната група и каза да тръгнем с нея. Стигнахме до корабчетата и имаше огромни опашки от чакащи и там доста по изчакахме. Първоначалния план беше, че първо ще се качим  на едно корабче за около 50м. и после ще се прекачим на друго корабче до второто езерото, но явно заради лошото време решиха да не се прекачваме на друго корабче. Корабчетата събират по 100 човека, но ние имахме чувството, че бяхме доста повече, защото една част от хората бяха правостоящи, но това е друг въпрос. За съжаление от корабчето нямам нито една снимка, защото  като се качихме на него задуха страшно студен вятър и от студ не ми се вадеше телефона от чантата,  най-смешното беше като капитана на корабчето ни казваше погледнете на дясно каскада от водопади, а ние от мъгла нищо не виждахме, но пък на ляво гората се виждаше беше доста странна и гъста тази мъгла,возихме се на корабчето около 30 мин., добре, че поне не ни валя дъжд на него, че още там се бяхме отказали. Когато стигнахме кея ни дадоха свободно време 20 мин., то не стига, че е страшен студ, а трябваше да стоим на едно място, добре, че там имаше заведения и магазини за сувенири та влезнахме да си постоплим малко, защото вече бяхме страшно мокри. Събрахме се групата и накратко ни разказаха за езерата, че са в защитен национален парк и в списъка на Юнеско. Езерата са общо 16, разделени на горни и долни, като туристическите агенции водят само на 4 долните, защото те били по-красиви от другите, но дали е така не мога да кажа. За останалите езера ни казаха, че ако искаме да ги разгледаме трябва да си отделим поне 8ч. и да сме добре подготвени с туристическа екипировка. Общата площ на езерата е 217 хектара и се намират между планините Мала капела и Плешивица /дано съм запомнила правилно/. Водната каскада от всички езера се излива в р.Корана и там се образува най-високия Плитвички водопад 72м., който е и на първото ми клипче. Ако трябва да съм честна явно от студ ли не знам само това успях да запомня, защото исках по-бързо да тръгваме и не ми се стоеше на едно място, иначе разбрахме и, че под водопадите има около 20 пещери. След като започна обиколката групата се разпръсна. През цялото време, за да се мине през всички езера и водопади се ходи върху дървени мостчета, под които са езерата, направила съм снимки. На места водата от езерата преливаше и заливаше дървените мостчета, но предполагам, че това се получава само пролетта, понеже сега водопадите наистина бяха много пълноводни. На много места във езерата имаше пъстърви. Като цяло само заради Плитвичките езера се записахме на тази екскурзия, защото бяхме гледали много снимки преди това и ни се струваше много хубаво. На живо са много много по-красиви, въпреки лошото време и мъглата успяхме да видим по-голямата част, които заслужават задължително да се посетят, дори още тогава си казахме, че пак ще дойдем, но в хубаво време и с задължително изкачване и на останалите езера. По време на обиколката мислех да не снимам, защото валеше силно и ми беше много студено / сигурно го повтарям за не знам кой път, но такъв студ скоро не бях преживявала/, но като видях колко са красиви всички каскади, които се вливат в езерата и не се сдържах и почнах да снимам наред в движение докато вървя, защото пътеката беше пълна с хора и нямах голяма възможност за спиране. По средата на обиколката вече краката ни бяха мокри до коленете  подгизнали от вода и от обувките ни излизаше вода, такова преживяване не се забравя лесно. Аз много се чудех дали да си взимам маратонки, но от снимките, които бях гледала бях помислила, че и с обувки ще ми е удобно, но груба грешка дървените мостчета така се хлъзгаха от водата, че как не се подхлъзнах и паднах в някое езеро докато снимах още се чудя   . Понеже снимах най-красивите водопадчета наред и нямаше как да крия телефона си от дъжда накрая не успя да издържи. След като стигнахме до най-красивите каскади и големия водопад реших да направя тези бързи клипчета, защото беше много красиво и тогава телефона ми не издържа, беше много мокър и дисплея се запоти и камерата не искаше да се отвори показваше ми само черен екран, но това не ме разстрои  и реших да продължа с фотоапарата, но като отворих чантата какво да видя вътре в нея всичко влажно и фотоапарат и всичко останало, добре, че документите в портмонето ми бяха сухи, че тогава не знам какво щях да правя. Накрая накарах приятелката ми с която се крихме под един чадър да си извади нейния телефон, за да се снимаме и ние пред водопадите, макар, че с тия розови дъждобрани ме беше доста срам ама го преживях някак   . След първата ми снимка пред водопада реших да си сваля качулката и в този момент зад гърба  ми се изля огромна водна струя от водопада и за секунди водопада беше половината в мъгла, а над нас черен облак с много силен дъжд. Но аз реших, че въпреки всичко ще си направя още една снимка и в този момент приятелката ми докато ме снима с телефона й и държи чадъра за да не го намокри, чадъра се счупи и литна към водопада /това като го пиши ми става много смешно, но това си беше реалността/ . Въпреки всичко си взех аз чадъра, че реших да не замърсявам околната среда с него и го изхвърлих накрая на обиколката.  След най-големия водопад дървената пътечка се изкачва нагоре откъдето се открива страхотна гледка надолу към езерата и всички водни каскади, много беше красиво, но от тази мъгла на снимките почти нищо не се вижда за съжаление  И така пътечката ни отведе до другия изход на езерата, където на паркинга ни чакаше автобуса. Успях да огледам наоколо и забелязах, че има хотели и къмпинги, за да сме подготвени за следващия път  Бяхме доволни, че въпреки лошото време успяхме да видим езерата, макар и в не целия си блясък. В автобуса мислех да си прибера телефона в чантата, но всичко си беше мокро, даже като си отворих огледалцето вътре и от него плуваше вода.  Обувките с които бях там 3ти ден не могат да изсъхнат и ако ги обуя в дъждовно време не съм убедена дали няма да пропуснат. Стигнахме в хотела и се започна бързо преобличане, сушене на телефон и чанта със сешоар, защото след това ни очакваше обиколка на остров Крък. Следва продължение...
ПП. Отдавна не бях писала толкова.  

Ето и линк към снимките, не са всичките, само тези от моя телефон, останалите като ми ги пратят ще ги добавя и тях:)

Мимиии 
Борко е уникален сладкиш,спокоен,усмихнат...а бе прекрасно бебе,да е жив и здрав на мама и тати Да си призная пипнах го съвсем за малко,хвана ме шубето да не му направя нещо,смисъл изгубила съм тренинга от племениците ми и адски се притеснявах да го държа ,а той е толкова мъничък и крехък,че наистина се страхувах.Но другия път обещавам,че ще го нацелувам от всички,днес явно не ми беше ден

Ако ще се почувстваш по-добре аз съм така след всеки дъжд в София! Преживява се. Неприятното е само, че трябва да седя мокра до кръста в офиса. Но поне от страстта ми по Javari сега в кантората имам няколко чифта обувки /боти, мокасини/ и поне тях сменям и не седя с мокри стъпала.


Явно ти не си ми виждала снимките от концерта на Депеш миналата година. Бяха ми във фейса, но ги изтрих. Та там с какъв дъждобран съм, като твоя, но по-тъмно лилав. Мани бегай!
Пък от Чамлъджа кви снимки с дъждобран имам, ще се отречете от мен, ако ми ги видите, но не
съм ги показвала   
Добре си си! 

Отивам да гледам снимки.

П.П Чефи, правилно, пази го!

П.П.П. Имам аватар и подписсс!!!!!!!!

Миме, чуден разказ и хубави снимки дори в лошото време.
За този район се бяхме засилили и ние през тези почивни дни, но сега съм безкрайно доволна, че не отидохме. В това време и с двете деца трябваше да се гръмна.
Браво, че си взела счупения чадър и си го изхвърлила на подходящото място! 
Природата трябва да се пази, за да могат да и се наслаждават и тези след нас.

ПП И моят малкият беше тотално измокрен от...тюлените в зоопарка. 

Мимии, добре  дошла! Чакаме снимки от Виена.   Като не можах да отида, поне снимки да гледам. 

***Mimeto*** , благодаря за разказа.  

Хелънче ти явно наистина си свикнала да подгизваш от дъжд така ката те слушам, направо цулия гардероб май трябва да си занесеш в офиса за по сигурно. А мен през деня няма къде да ме вали дъжд, защото през работно време не излизам от сградата. А снимките ти от концерта не съм ги видяла в фейса със сигурност още тогава разглеждах снимки, но такива не съм гледала, някой път може да качиш да видим и твоя лилав дъждобран.

Мими много правилно сте преценили наистина, че  в това време и с деца не ми си мисли,но сега се сетих друго като вървяхме по мостчетата и срещу нас вървяха мъж и жена с деца, той беше гушнал едното по-голямо беше, а другото беше в генгуру в жената и това като го видяхме направо паднахме, в това време с тези малки деца да се разхождат ми се видя лудо, най-вероятно са се разболели децата.