Kонсултации с адвокат

ДА, трябва да образувате изпълнително дело при ЧСИ или ДСИ. Ако той Ви обясни какво да правите, можете и сама. Не сте длъжна да наемате адвокат, но и никой ЧСИ няма да Ви свърши работа наготово, или да Ви дава правни консултации. Обикновено просто си вършат работата, като ако Вие пропуснете някакво указание към ЧСИ или друго, последствията са за Ваша сметка. Така че вероятно ще се стигне до това да наемете колега.

Ако бащата има имущество и доходи- издръжката се събира от тях, в пълен размер и със задна дата. Ако няма имущество и доходи- се изплаща от общината, но в размер на 85 лева, и не за задни периоди, а само от настоящия момент нататък.
За взимането от общината- това си е част от изпълнителното дело. ЧСИ Ви издава едно удостоверение, с което я взимате /то се изпраща служебно в общината/. През 6 месеца това удостоверение се преиздава, след проверка за промени в имотното състояние и трудовата заетост на бащата.

Благодаря, Трън в очите
Не ме разбирайте погрешно, целта ми не е да избегна адвоката..
От това, което прочетох от поста ви, излиза че ако БНД не е на трудов договор и няма имущество няма как да взема парите за минало време? (той е тип "далавераджия" и много се пази от това да има имущество на негово име и подозирам, че няма...поне по време на брака ни всичко солидно се пишеле на името на родителите му, защото беше затънал в хазарт и оттам заеми, неща, които не знаех и заради които се разведох) Какво се случва тогава с тези пари за минало време? Яд ме е, че той ги знае тези неща(едва ли съм първата, която подвежда с пари) и чисто си играе с мен, а вече и с детето (психически) без да му пука....
А останалите 40 лв над тези 85 лв от общината откъде ще ги получа и въобще ще ги получа ли някога?
Благодаря още веднъж!

Да, ако няма имущество или доходи от пенсия/трудово правоотношение и др., няма как да си вземете парите.
Останалите 35 лева се дължат от бащата, и му се "трупат" като задължение, заедно със задълженията за задни периоди.
Какво да Ви кажа, от една страна 85 лева е по-добре от нищо. Това, което казвам на клиентите си с подобни проблеми, е да не се надяват на много, но все пак е възможно в даден момент бащата да наследи имущество от родителите си, и да може от него да се съберат дължимите суми.

Здравейте! Извинявам се, че така нахлувам в темата, имам спешен въпрос.
Майка съм на 6г.момиченце, тя от раждането си е регистрирана на моя адрес, бащата никога не е предоставил своя. Сега сме процес на дело за родителски права, смених преди време настоящия адрес и на двете ни, без проблем. Сега вече искам да сменя и постоянния адрес и на двете в нова община. От там ми казват, че трябвало и бащата да присъства и да си даде съгласието.
Какво да правя? С него няма да постигнем нищо по въпроса, има ли вратички някакви?
Много спешно трябва да действам, защото и социалните трябва да дойдат на новия адрес да изготвят доклад... 

Аз за първи път чувам, че в общината искат и съгласието на бащата за адреса. 
Какво да направите на практика:
По делото напишете молба, в която изрично да посочите адреса, на който да дойдат социалните. Напишете и телефона си за връзка за всеки случай.
Не се притеснявайте, деловодителите, които изготвят призовките, ще имат грижата незабавно да уведомят социалните. Когато се присъдят родителските права, в решението ще пише адреса, където ще живее детето с Вас. С решението ще отидете в общината да смените адреса си.

От сърце Ви благодаря!  Социалните идват на адреса, който посоча, а не на този, на който се води детенцето ми, така ли? И би ли било проблем за мен и делото, ако аз съм регистрирана в новия райох, а тя в на стария адрес?

Аз досега не съм имала проблеми в подобни ситуации.
Замислете се, масовият случай е жената и децата да се изнесат след раздялата на квартира или при роднини, така че децата обикновено са с нов адрес към момента на завеждане на дело за родителски права. 
Действайте по посочения начин и бъдете спокойна.

В тази тема е по-добре да отговарят адвокати.

По въпроса за настоящия адрес на детето, ето извадки от няколко нормативни акта и едно определение:

ЗАКОН за закрила на детето
Участие в процедури

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп., бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.
( 8 ) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.
 
 
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
15. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10, бр. 14 от 2009 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.
 
 
ЗАКОН за гражданската регистрация
 
Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5.
(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.
 
 
Определение от 23.08.2010 г. на ОС - София по ч. гр. д. № 751/2010 г., ГО
 
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. С., 23.08.2010 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и десета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ МУЛЕШКОВ
 2. ПЕТКО ГЕОРГИЕВ,
като разгледа докладваното от съдия Георги Мулешков ч. гр. д. № 751/2010 г. по описа на същия съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 122 ГПК.
С определение № 67 от 20.07.2010 г. по гр. д. № 9133/2010 г. Софийският районен съд, 113-ти състав, е прекратил производството по делото, като го е изпратил по подсъдност на Районен съд - С. .
С определение от 10.08.2010 г. по гр. д. № 534/2010 г. Сливнишкият районен съд от своя страна също е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред Софийския окръжен съд.
Настоящият състав на Софийския окръжен съд съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) Това производство се развива пред районния съд по настоящия адрес на детето. От материалите по делото се установява, че единственият родител на непълнолетното дете А. - М. е с постоянен адрес в гр. С., а самото дете е настанено по административен ред в Кризисен център - гр. Д.. Спорът между съдилищата се изразява в това къде следва да се приеме, че е настоящият адрес на детето. Отговорът на въпроса се съдържа в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗдет. - "настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава. Касае се за специален закон, в който е дадена легална дефиниция на употребено в него понятие. Следователно за производствата по ЗЗДет. под "настоящ адрес на детето" ще следва да се разбира единствено адресът, на който детето пребивава. За тези производства ще бъдат неприложими разпоредбите на Закона за гражданската регистрация и на Семейния кодекс, третиращи въпроса за настоящия адрес на ненавършилите пълнолетие деца.
Ето защо компетентен да разгледа искането на Дирекция "Социално подпомагане" - С., е съдът, в чийто район се намира гр. Д., а именно Сливнишкият районен съд.
Воден от горното и на основание чл. 122 ГПК, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по искането на Дирекция "Социално подпомагане" - С., гр. С., за настаняване на детето А. - М. А. К. в специализирана институция по реда на чл. 28 ЗЗдет., е Районен съд - гр. С. .
Делото да се изпрати на Районен съд - гр. С. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

*****

Т.е., не е важен адресът, на който майката и детето са регистрирани, а този, на който детето пребивава фактически.

Здравейте, първо искам да се извиня, че публикувам проблема си, който може да се повтаря, но нямах време да изчета всичките страници. Имам детенце, което на 21.08. прави една годинка. С баща му нямаме сключен брак и живеем на семейни начела. Под голям психически тормоз съм от негова страна, като до преди 2 месеца имаше и физически, но спря. Тръгвах да си събирам багажа, но той ме спираше с молитви и обещания, които бяха напразно. Не ми разрешава да си изкарвам детето, ссамо привечер за час-два и то пред входа на площадката. Споменавам, че има и друго дете на 7 години от друга жена, с която е била същата история. На нашето се радва по 10 минути на ден, не знае кога и какво яде, ако започне да мрънка той вика по него и го стресира. Заплашва ме, че като си тръгна ще минем през съд, защото знае, че няма да му давам детето, което е така, защото е прекалено малко, той не може да се грижи за него. Казва ми, че имал право н около 10-15 дена в месеца да е при него, което за мен е абсурд. Това е на кратко. Въпросът ми е наистина ли е така по закон? И ако стигнем до съд, при толкова малко дете, което суче още рано сутрин и вечер, какви права има той? Благодаря предварително. Надявам се да не съм описала ситуацията объркващо

Не съм адвокат, така че мнението ми не е консултация. Но със сигурност трябва да се обърнете към професионалисти - адвокати и лекари. Право да вижда детето ще има, но да го взима с престой на тази възраст, не би трябвало. А Вие е трябвало да "освиделствате" физическия тормоз, ако се повтори - задължително т.112 и лекар. И не е 10-15 дни, всяка 2-а/3-а неделя от месеца за по няколко часа или нещо подобно (на тази възраст). Със сигурност ако е сериозен случая Ви трябва добър адвокат и да се задействате.

Стаси,
Ще Ви отговоря на 2 части- първо, частта за тормоза.
По Закона за защита от дом. насилие Вие сте жертва на домашно насилие. По този закон, обаче, трябва да подадете молба за защита не по-късно от 1 месец от датата на извършване на насилието. Желателно е да има свидетели, за да може да се издаде заповед за защита срещу насилника. Можете да погледнете закона в интернет, за да видите какви мерки могат дабъдат предприети. Не ми стана ясно дали сте напуснала бащата, или още живеете заедно.

По частта за родителските права-
Смятам, че на тази възраст и при добър родителски капацитет от Ваша страна /както и добри хигиенно -битови условия, при които да отглеждате детето/, имате голям шанс да спечелите родителските права.
Колкото до режимът на лични отношения с детето- няма такава практика да се присъждат 15 дни в месеца на родителя, който не упражнява родителски права. Това е т.нар споделено родителство, което засега се практикува само при взаимно съгласие между родителите, и ако ДСП се произнесе, че не е в ущърб на детето.
Обикновено детето се дава на родителя, който не упражнява родит. права, за 2 уикенда в месеца, плюс-минус няколко часа /например от петък вечер или от събота сутрин, до неделя вечер или до понеделник сутрин/. Тоест, има нюанси, но това в общи линии е правилото.
Относно кърменето- въпреки очевидната важност на този начин на хранене, не мога да Ви отговоря конкретно. Като че ли съдиите проявяват субективно отношение към кърменето, и няма обичайна практика при такива случаи. Не разчитайте, че това ще се вземе предвид при определяне на режима на родит. контакти.
Все пак имайте предвид, че дори да заведете дело сега, е възможно решение на първа инстанция да бъде постановено след половин година или повече, когато вече може да не кърмите, така че в момента не трябва да Ви притеснява този факт.

Здравейте!
Имам един въпрос,към кого трябва да се обърна,ако бащата на детето ми не е изплащал месечната издръжката повече от година?

Трябва да издадете изпълнителен лист, и с него да образувате изпълнително дело /при ЧСИ или ДСИ/.

А допустимо ли е родителят, който не е носител на родителски права да качва снимки и клипчета на детето онлайн, публично? Носи ли някаква отговорност?

Здравейте,
Бих искала да попитам:
1 Какво мога да направя в случаите, когато бащата (който упражнява лични контакти с децата), не връща децата в уточненият срок, т.е. в случая така наречения летен период. Ако върне децата по негово усмотрение т.е. ден или два по-късно, мога ли да подам жалба някъде или как бих могла да документирам това;
2. От скоро пиша имейли до бащата, копирайки и неговия баща с описание какво се случва реално по време на предаване на децата и какво е поведението на бащата. При евентуален бъдещ спор такива имейли могат ли да бъдат доказателсвто за взаимоотношенията ни?
3. Четох някъде за психо-експертиза. Мога ли да изискам такава да бъде направена на бащата и къде и как се случва това? Бащата е отгледан от майка с диагноза шизофрения. Поставена и е когато е бил около осем годишен. От друга страна малкият ми син отскоро е с диагноза аутизъм ( по време на диагноститирането му, казах за бабата, но не бе отчетено че има връзка и дано са прави).