Смело раздават ритници, нашите сладки юлски мъници - Тема 18

Абсолютно съм съгласна!!!

---

bebe2, аз вярвам, че няма случайни неща и когато нещо трябва да се случи, то се случва в точния момент.

---

josi_josi, много романтична история, много мило ми стана, като я прочетох.

Аз онзи ден докато чаках пред прословутия 103 кабинет, забелязах следното. Всички родилки си носеха сакче или раница с всичкия багаж, в кабинета се преобличаха с нощница и джапанки и ги качваха нагоре, а при таткото или друг придружител оставаше всичко останало. А това за припознаването кога става, кога трябва да се занесе брачното свидетелство? А аз като нямам лична карта и сигурно чак август ще си изкарам, тъй като ми забраниха да пътувам дали ще стане пак със задграничния паспорт, онзи ден с него ме приеха 

не виждам причина да не стане с паспорт. Принципно бебето се ражда и на 2 ден идва служителка от общината да те пита как ще се казва за да го впишат. Ако в този момент нямаш нотариално заверено припознаване, ще те изчакат до другия ден. Като се роди беба, казваш на мъжа ти същия или на другия ден да иде в кой да е нотариален кабинет и да каже че ще припознава бебе. В документа пише че той Х Х Х, припознава детето Х Х Хм родено на еди коя си дата за свое и така то му взима второто и третото име и се вписва в акта за раждане. Носи ти нотариално заверения док в б-цата и ти го даваш на лелчето. Удоволствието около педесетара излиза и има б-ци в които си има и нотариален кабинет, но ТК по мое време не беше от тях. Сега мисля че пак не е.

Има нотариус в ТК, ама ние сме женени и само свидетелство за брак трябва да носиме нали така?

Здравейте момичета аз нощно време почти не спя, ама сутринта като му закъртя та чак до сега.....Много ви благодаря за скоростните отговори, ще ходя да видя в лили и дм дано да има, е по малко по малко искам да си събирам багажа да ми е готов.  Незнам за вас ама мен ме е налегнала една депресия и страх да не стане нещо непредвидено по-рано....Много сме активни в последно време и това много ме притеснява.....

Понеже взехме да се отчитаме, да си кажа че съм на 34 (октомври ставам на 35) Първото родих на 28. И двете ми бременности са желани и планирани, но не съм се чувствала готова нито за първото, а сега направо съм се спекла. Как ще се организираме, не знам. Ще трябва да планираме ежедневието до минута, за да ни се получават нещата.

Хм, като гледах лошите от към карма дати, които публикувахте назад, излиза, че и тримата сме с тежка кармична обремененост   Да му се не види!

И аз да попитам, кога софиянките ще се престрашим за среща? Времето не става, но има заведения и молове, където можем да обменим опит (и да похапнем  ).

Понеже никой не пише за отворените врати в МД от вчера. Показаха ни родилното отделение - извънземно е. Не съм виждала такова нещо до сега, евала! Друго нищо обаче не видяхме, което навежда на мисълта, че другото не е за показване. Който се е насочил натам - добър избор. Аз все пак не се реших. Обикновено нещата при мен не протичат леко и безпроблемно и не бих рискувала. Вече знам и причината - родена съм на дата на кармична разплата!

bebe2 : И какво, на нас със секцио не ни ли се полага шоколад?   

Пайче, ами значи и аз в сакче. Няма да ме върнат за това, я. В плик може да сложа нощницата и джапанките. 
А ти там ползваше техен wi-fi? Безплатно или с въпросноте ваучери? Сега се сетих, че мога да се заредя и с филми 

Хаха, ТоНи_, не се настройвай за кармичната разплата. Успокой се и се настрой позитивно доколкото  можеш, иначе всички ни е страх. Ти каза, че не си се решила за МД. Накъде се насочваш тогава?

Моника, не само шоколад а и храна по-принцип не се полага веерта преди, както и извстно време след секциото. 24 часа ли беше, не съм сигурна.    

josi_josi, ти защо нищо не казваш за МД? Аз съм си страхливка, мисля всички го разбраха, а вчера като видях прясно натръшканите родилки в реанимацията и после онзи ужасен манекен с 10 см разкритие и откачих.  Ще си родя както предния път, при моята си докторка в Токуда. Мисля че съм го писала назад. Там поне знам кое, как. И най вече, наистина дават бебето на 6 час след секциото, а не лежиш като горките момичета вчера 24 часа в реанимацията  Само всичко да е наред 

Ха, не знам дали заради емоциите от вчера, сънувах, че раждам. Бебето беше мъничко, голо и с черна косичка. 

ТоНи_ аз също се записах за отворени врати в МД, но за 22.05, но забравих да питам - къде трябва да съм в 14 ч?От къде се събират? А може ли да водя придружител с мен?

Вчера ни взеха от Информация, на първия етаж. Като влезеш през главния вход, веднага в дясно. Не са ни броили или нещо такова, мисля че няма да има проблем за придружител. Имаше вччера едно момие с мъжа си.

Тони, ами ще се вталяваме значи  
Моля те ми сподели за Токуда. Верно ли дават бебоците на шестия час? Т.е. колко време си в реанимация?

josi_josi, така ме развълнува, та чак сълзи ми потекоха... Прекрасна история.

За годините - какви времена доживяхме, не мога да повярвам - да хокат и се чудят на младите майки. А аз се страхувам, че все по-"стари" раждаме - и аз съм заобиколена от приятелки на моята възраст, които току що са се сетили или още нямат и така се радвам, че има млади майки. Хаха - баба ми разказваше една история - и тя родила млада майка ми и леля ми, но пък и гена ние такъв - младолики сме, не ни личат годините. Баба ми си отиде преди някоя и друга година на осемдест и нещо без нито една бръчка по лицето, а косата й едва беше почнала да посивява. Та представете си ситуацията - тя на опашка и двете и поизточили се вече дъщери около нея "Мамо, това... Мамо, онова..." при което една жена от опашката се обръща и я пита, защо тези момичета й казват "Мамо". Баба ми казва "Ами защото съм им майка" и другата жена потресена възкликнала "КАК НЕ ВИ Е СРАМ?!?" Хахахаах - баба ми замръзнала от изненада. Ама като гледам снимки от онези години - тя е като малко по-голямата сестра на майка ми и леля ми - явно това е стреснало жената. Но пък мен гинеколози при преглед са ме подпитвали и похоквали преди години, за кога се бавя, кариера ли ще градя, а сега питат младите - Защо толкова млади...??? О, времена...

Свиркайте си момичета и слушайте само сърцето си и любимия - това е важно и да ни се родят здрави децата.

За присъствието на бащата... хм.... Аз винаги съм искала. Дори не съм допускала, че няма да е до мен - той е най-добрият ми приятел, стожерът, опората в живота ми. Първият път бях секцио и в залата просто нямаше място - категорично ми отказаха. Пророних две - три сълзички, които ми се стекоха в ушите, защото ръцете ми бяха вързани и от неприятното усещане и влудяващия гъдел в ушите се окопитих. Пък и мина бързо всичко...
Казах си - втория път ще е с мен на всяка цена. Но сега - вече на прага почти се чудя... ами ако аз бях на негово място - да гледам най-скъпия човек в живота си, как се мъчи и абсолютно по никакъв начин да не мога да променя това... Аз бих нападнала лекарите сигурно, знам ли... Той, разбира се, няма да направи нищо такова, нито ще припада, както ме плашат акушерите и сестрите, защото е виждал и преживявал неща, които те едва ли са сънували. Но пък, аз самата ще му причиня мъка. А дали бих могла и да го нагрубя - и такива работи съм чувала или само гледала по филмите... знам ли. Май започнах да се отказвам...  

ей, много ти благодаря 

Привет, да се отчета и аз след ЖК. Бебето си отговаря на 30 седмици, 1500 гр, беше с главата надолу, по време на прегледа се обърна напречно и към края с главата нагоре Направо ме изуми. Док каза, че още ще се върти, защото имало доста околопл. течност, което пък се определяло от това колко течност поглъща и изпишква бебето.  Сложна работа! Мериха тонове, ЕКГ правихме.
Пуснах един хемоглобин и урина. 1 час мотане общо в болницата и серклажчето май се обади.
Та според доки трябва да лежа минимум 4 седмици още , тоест до 34 седмица. Тогава бебето ставало за раждане евентуално. И така.  Успех на всички и хубав ден!

П.С. Като питах за шийката колко е ми каза "Стига с тази шийка дее". И незнам колко е.