Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 268

Взехме решение да правим лек обзор на изминалите серии. Мисля, че всички се съгласиха и приеха предложението на Ками. Участие - слабо. Вярно, трудно минаха дните без серия. Поех щафетата от Марта за преговора - участие, още по-слабо. Ако кажете - спираме, това е труд и време. Тогава да седим и да чакаме да падне някоя новина, снимка, трейлър - ама няма...

Марианка, не на всички се удава да правят добър преговор.
Спомни си КВФ - основно ти и Дилеми го правехте.
Сега Марта и ти се справяте чудесно. Онагледявате всичко със стоп кадри, което е прекрасно.
Не всички го могат.
Така, че бъдете така добри да довършите останалите две серии. Бъди сигурна, че сме много
благодарни за това, което правите.
Вина имаме, че не сме благодарили подобаващо за което ни извинете. Но не оставайте с
впечатление, че не забелязваме труда Ви.

Идеята е да има дискусии и коментари. За никакви благодарности не става въпрос. Аз например относно изчисленията на Марта за отвличането на Нилюфер си мисля, че то е по-близко до реално време. Минали са повече дни - около 2 месеца. Ще си поиграя да смятам... Може би Марта брои 8 дни чисто отвличане... Почвам да  мисля...

Като я видя Фатма`ане - все си мисля дали няма да тегли пак  пари ...

Иска ми се вече лъжите и да излязат на светло.

Яхвам и аз колелото.
.............
Марта, майка и дъщеря - ама Йомер да ги срещне. Дали Фатма ще му крещи така както вика на мама Елван. Тя мама Елван ще докладва на Йомер... само да се прибере...

Щом я има забрадена  зад кадър т.е. дегизирана, то значи да я очакваме в следващите серии да се прояви нещо.
Аз мечтая Йомер по някакъв начин лично да разкрие лъжите й, пък тогава да я видя как ще
се държи. Наглостта й е безгранична до момента.

Това е "официалната" и забрадка - значи  отива на важно място ...

Мариана,момичета,съгласна съм с вас,че не сме много приказливи и чакаме на готово,но лично мен наистина ме затруднява именно подкрепянето на думи с кадри. Липсва ми вашия опит и класифицирана информация. Правя,каквото мога,не е кой знае какво,но останаха две серии ще ги минем,има два дни.
Ето нещо за разсейване.

Превеждах и писах с рев...

Няма да го слагам в спойлер. Ще го сложа в няколко поста. Думите в курсив са глас зад кадър... спомен.



И така, историята започва с това, как Ейлюл, изпълнена със сила и енергия, с огромно желание започва своя нов живот и отива в едно кафене за среща с Атил.  

Ейлюл: Желаете ли нещо?
Атил: Да, теб. Обърках ли нещо?
Ейлюл: Да.
Атил: Какво? Какво обърках?
Ейлюл: Влюби се в мен!
Атил: А ти в мен?
Ейлюл: Твърде весела съм, за да се влюбвам!

Качват се в колата и потеглят нанякъде, по пътя Ейлюл се умисля (навярно си спомня за Тек).

Атил: Добре ли си?
Ейлюл: Добре съм! Днес е великолепен ден!
А: Точно така! Добре дошла, Ейлюл!

Ейлюл зад кадър: Днес имам всичко! Днес всички ме обичат! Днес е първият ден от моя прекрасен, възхитителен, неповторим живот!  

И веднага след тези думи показват, че са катастрофирали…

Ейлюл зад кадър: Откарали ме в болница; сърцето ми спряло да бие, а после една седмица съм била в кома; преместили ме в специална клиника; след това един ден, когато мама излязла от тоалетната… аз съм започнала да идвам на себе си, след два дни съм започнала да се държа странно (пуши в болницата пред баща си).

Майката: Миличка, ти преживя катастрофа, но не се притеснявай. Всичко вече свърши. Става ли?
Бащата: Кега вече си добре.

Те казват така, аз им вярвам.

Лекар: Всичко е наред.
Ейлюл: Добре съм, нали? Не съм се побъркала?
Лекар: Не мисля. Може ли да Ви задам няколко въпроса?
Ейлюл: Разбира се. Моля.
Лекар: На колко години сте?
Ейлюл: 24.
Лекар: Разбирам.
Ейлюл: Какво разбирате? Моята възраст? На 27 съм.
Лекар: Семейно положение?
Ейлюл: Неомъжена.
Лекар: Къде работите?
Ейлюл: В продуцентска компания.
Берак: Има договор за собствен проект. Заглавието е «Малкият проблем на Ейлюл».
Ейлюл: Ей, чакай! Още не съм подписала.
Лекар: Помните ли катастрофата?
Ейлюл: Не.
Лекар: Как сте били облечена в деня, който помните последно?
Ейлюл: Коралова блузка… бели шорти…
Берак: Помниш ли къде беше?
Ейлюл: Едно място на брега… някакво селце… и ти беше там… бяхме заедно там.
Лекар: Къде е това „там”?
Ейлюл: Отидохме там заедно… за снимките на рекламата на Атил… Бозджаада! Тъкмо бяхме пристигнали… седнахме в едно кафене, да изпушим по цигара с кафето… Тогава ли сме попаднали в катастрофата?
Берак: …
Ейлюл: Кажи нещо, Берак!
Берак: Това беше един месец преди катастрофата… последният ден, който помниш, беше преди един месец.
Ейлюл: Какво? Стега, бе…! Но ние…! Не помня какво се е случило след това… Не помня! Не си спомням последния месец!
Лекар: Добре, добре. Успокойте се.
Ейлюл: Как така да се успокоя? Вие колко пъти сте умирали? Откъде бихте могъл да знаете? Какво се е случило след това? Когато сме се върнали от острова?
Берак: Отидохме там за уикенда.
Атил: Там трябваше да снимам реклама.
Берак: Успокой се… Отидохме за уикенда… останахме малко… после се върнахме… класическа история… всичко беше наред. Кълна се.
Ейлюл: И няма нищо, което да криете от мен?
Атил: Защо да крием? Ти и сама ще разбереш.
Ейлюл: Ще разбера!… И на вас ще ви дам да разберете! Ще ви счупя главите, носовете… и ще започна от теб!
Атил: Добре.
Лекар: Не се притеснявайте. Паметта Ви ще се възстанови…
Ейлюл: Ще се възстанови ли наистина?
Берак: Да.
Ейлюл: Ще си спомня… Значи съм добре?
Лекар: Всичко е наред.

След седмица Ейлюл излиза от болницата и се заема с обичайния си начин на живот.

Ейлюл: Всички ми казваха, че съм добре. Повярвах им, в края на краищата.

На събирането Ейлюл намира шапката, която Тек и е подарил. Без да осъзнава какво точно прави, тя пада в басейна на къщата. Приятелите и я спасяват.  

Берак: Всичко мина… сигурно ти се е завил свят…
Ейлюл: Берак…трябва да отида.
Берак: Къде?
Ейлюл: Не знам… не знам!
Берак: Ейлюл, всичко е наред… всичко е нормално. Ти едва оживя, но ние сме до теб. Всичко е нормално.
Ейлюл: Нормално ли?
Берак: Да.


Ейлюл: Ако всичко е добре, ако всичко е наред, защо се чувствам ощетена?

Ейлюл: Берак, вчера забелязах нещо странно…
Берак: Какво?
Ейлюл: Няма нито едно съобщение в телефона ми от преди месец…
Берак: Е?
Ейлюл: Цял месец никой не ми е пращал съобщения.
Берак: Беше си загубила телефона тогава. Батерията е паднала… може някой да ги е изтрил… беше го загубила. Но това е моят телефон!
Ейлюл: 4 август - «Ейлюл, добре ли си?»
Берак: Ейлюл, дай ми го!
Ейлюл: 7 август - «Ейлюл, върни се. Това никак не ми харесва.».
Берак: Ейлюл, не ги чети, моля те!
Ейлюл: 30 август – «Ейлюл, не бой се, идваме. Веднага се махни от тази къща!».
Берак: Ейлюл!
Ейлюл: Каква дом? Това е от деня преди катастрофата… Каква е тази къща?
Берак: Всичко вече е минало! Ние сме добре!
Ейлюл: Не сме добре! Какво се е случило с мен? Каква къща? Казвай! Къде съм била? Кажи ми истината, Берак!
Берак: Ти беше на Бозджаада.
Ейлюл: Защо?
Берак: Откъде да знам?! Прииска ти се и остана!
Ейлюл: С кого съм била там?
Берак: С никого. Бяхме на бар… беше пияна… Обади ми се и каза: «Ела да ме вземеш от тук»… Изпратих ти съобщение: «Не се притеснявай, идваме»… След това дойдохме и те взехме. Това е всичко.
Ейлюл: И не съм се запознала с никого там?
Берак: Не, не си.

Ейлюл: Взех Берак. Отивам на този странен остров… Крият нещо от мен, но какво? Не знам…

Пристигайки на острова, Ейлюл вижда кученцето на Текин, тръгва след него... и вижда Тек.

Ейлюл: Познаваме ли се?
Тек: Това съм аз… Тек.
Ейлюл: Не Ви помня… Какво искате?
Тек: Разиграваш ли ме?
Ейлюл: Какви игри?...
Тек: Хайде, да отидем у дома.
Ейлюл: Какъв дом?
Тек: Ейлюл.
Ейлюл: Откъде знаеш името ми?
Тек: Не си ли спомняш?
Ейлюл: Какво трябва да се спомня? Какво не помня?
Тек: Ти се влюби в мен…

Тек: Наричат ме Тек, живея на острова сам… Рисувам. Така си изкарвам прехраната… Но преди месец се случи нещо…

***************************
Спомени: Ейлюл пристига с приятелите си на острова, Тек седи в кафенето, на съседната маса сядат Берак и Ейлюл. Тек веднага забелязва красивото момиче и започва да го рисува.

Ейлюл: Берак, да пием чай, или кафе? Цигара?
Берак: Бива, давай. Главата ми ще се пръсне… що за вятър?
Атил: Отивам в хотела. Уморен съм, ще си почина и после ще ви се обадя.
Берак: Добре.
Атил: Ще отнеса чантите.
Ейлюл: Добре. Благодаря. До после.
Берак: Ама моля те.. и на почивката ли ще четеш вестник?
Ейлюл: Не, не. Няма да го чета.
Берак: А какво смяташ да правиш тогава?
Ейлюл: Ще прегледам карикатурите на този… Лудия Думур… дето живее на острова и винаги казва: «Няма проблем, ще се справим…»
Берак: Кой ги рисува?
Ейлюл: Някой си Текин… това е моят кумир! Човекът, за когото ще се омъжа!
Берак: Стига, де…
Тек: ???


Тек: Здравей. Наричат ме Тек. Сам съм… Тези карикатури... аз ги рисувам… Щом казваш, че ще се женим, няма проблем, ще се справим.

********************************

След срещата с Текин Ейлюл се връща в хотела и чува телефонен разговор на Берак: А какво можех да направя, Атил? Ако не бях тръгнала с нея, щеше да дойде тук сама. Не, нищо не си спомня… Не говори глупости. Няма да се отделям от нея… Не се притеснявай, непрекъснато съм с нея.

На улицата призракът на Текин, отчаян чака Ейлюл.

Тек: Не. Тя не ме помни.

Момиченцето Гюлшах, която запознава Тека и Ейлюл, въздиша печално и казва: Аз съм виновна. Глупачка. По-добре да не ви бях запознала.

**************************
Спомени: Тек рисува по фургона, а всъщност наблюдава Ейлюл… към него се приближава Гюлшах.

Гюлшах: Така няма да стене!
Тек: Кое?
Гюлшах: Ако непрекъснато гледаш настрани, нищо няма да стане.
Тек: Не е ли по-добре да си правиш пясъчен замък?
Гюлшах: Ти си умен човек, но от тези неща нищо не разбираш.
Тек: Тогава иди при родителите си, постой при тях.
Гюлшах: Знаеш ли какво ти трябва?
Тек: Друго лице?
Гюлшах: Момиче, което да ви запознае!
Тек: В никакъв случай! Не бива! Гюлшах….!

Тек: Гюлшах – е моят на-добър приятел на острова. Тя продава шапки на плажа. Дава съвети, но и проблемите, които създава, не са малко.

Гюлшах бута стълбата на Тек и отива при Ейлюл, за да ги запознае. След кратък разговор с Ейлюл Гюлшах се връща при Тек:

Тек: Е?
Гюлшах: Има ли подходящо място за вечеря?
Тек: Кафето «Потъналата риба». Хубаво място е.
Гюлшах: Тя това каза: Има ли подходящо място за вечеря. Да ме заведе.
Тек: Така ли каза?
Гюлшах: Ако не вярваш, попитай я сам!

Тек: Грозните хора правят невъзможни неща, за да ги забележат красивите. Те са свикнали да не ги забелязват, да бъдат невидими. Един грозен човек се влюбва от пръв поглед, когато му обърнат внимание.


****************************************

Ейлюл: Берак, кой е Тек?
Берак: Кой?
Ейлюл: Тек. Помня това име. Един такъв… със странни шорти и оплескани с бои ръце.
Берак: Аааа, онзи, бояджията? За него ли питаш?
Ейлюл: Кой е той?
Берак: Никой… Ще ти обясня. Като дойдохме тук, на втория ден отидохме на плажа… дойде едно момиченце…

**************************************

Спомени:

Гюлшах подава шапка на Ейлюл: Един господин ви подарява това. Той каза…

Ейлюл: Какво каза?
Гюлшах: Шапката не може да ви направи по-красива, но….
Ейлюл: Но?
Гюлшах: Но пък ще ви пази от слънцето.
Ейлюл: Колко мило! И кой е този поет? (вижда Тек) Той ли! Ще предадеш ли нещо на този господин?
Гюлшах: Какво?
Ейлюл: Има ли хубаво място, където да вечеряме?
Берак: Какви ги вършиш?
Ейлюл: Тази вечер в ресторанта има постно меню. Доскуча ми на този остров. Ще се позабавлявам.

*************************

Берак: Спомни ли си?
Ейлюл: Не. Но вътрев мен има някакво чувство…
Берак: Какво чувство?
Ейлюл: Особено… Приятно…


Ейлюл: Ако е толкова приятно, защо се страхуват, че ще си спомня?

Ейлюл: Отивам за цигари.
Берак: Чакай. Ще поръчаме да ни донесат.
Ейлюл: Няма нужда. Ще взема и след две минути съм тук.

Ейлюл отива на мястото, където се е срещнала с Тек.

Ейлюл: Извинете, къде е «Избягалата риба»?
Прохожая: «Потъналата риба». Ето тук е.
Ейлюл: Благодаря.

Ейлюл отива в кафенето. На масата седи и я чака Тек.

Ейлюл: Катастрофирах. Виж (показва белега). Не те помня.
Тек: В този ден, когото се срещнахме с теб тук… Дойдох по-рано… да се подготвя.
Ейлюл: Как така да се подготвиш?

************************************
Спомени:

Тек говори по телефона: Не, мамо, не съм вкъщи… Аз… звъня ти, за да не се притесниш. Ще вечерям с приятел… Да, момиче. Харесва рисунките ми, пожела да се запознаем. Добре, ако между нас се получи привличане, ще ти кажа. Добре. Целувам те, мамо. Мамо, момичето е много красиво…

Тек: Мамо, има проблем… Страхувам се. Защото не съм като тях… Страхувам се, мамо... Страхувам се, че ще ме огорчи… и ще ме забрави…

Ейлюл идва на срещата с Тек: Това ни е последната вечер, затова си организирахме парти… Казах им, че имам среща, но те ми се разсърдиха, не можах да им откажа… Нали няма да се разсърдиш, че ще отида?
Тек: Не.
Ейлюл: Всичко изглежда супер! Добре, аз тръгвам.

Тек: Но аз мислех само за едно… Тя ме целуна.

**********************************
Ейлюл: Прости ми.
Тек: Спомни ли си? Няма проблем, ще се справим.

Телефонът звъни.

Тек: Не вдигай. Моля те, не отговаряй на обаждането.
Ейлюл: Ало.
Берак: Ейлюл, къде си? Каза, че излизаш само за цигари, а пропадна…
Ейлюл: Аз съм в «Изгорялата риба».
Берак: Не е «Изгорялата риба», глупаче. Нарича се «Потъналата риба». Сама ли си?
Ейлюл: С Тек съм.
Тек: Не.
Берак: Ейлюл, веднага се махни от там!
Ейлюл: Защо?
Берак: Ейлюл, махай се от там!
Ейлюл: Няма нищо, ние просто разговаряме.
Берак: Ейлюл, направи каквото ти казвам: незабавно ставай и идвай при мен!
Ейлюл: Защо? Защо? Кажи какво се е случило? Ще ми кажеш ли най-после какво е станало?
Тек: Не я слушай. Още е рано…
Ейлюл: Не се приближавай! Не се приближавай… не се приближавай… Берак, нещо лошо ли се е случило тук?
Берак: Да.
Ейлюл: Какво е станало? Какво?
Берак: В последния ден… В деня, когато трябваше да си тръгнем, ти се обеди. Помниш ли какво ми каза?
Ейлюл: Не…
Берак: Опитай да си спомниш. Какво ми каза?
Ейлюл: Какво съм казала?
Берак: Каза: «Берак, много ме е страх… ела да ме вземеш».
Ейлюл: Ти направил ли си ми нещо? Той нещо направил ли ми е?
Берак: Къде си? Тръгна ли вече?
Ейлюл: Берак, вземи ме от тук. Ела да ме вземеш…
Берак: Добре. Идвам.


Ейлюл в ужас бяга от Тек.

Тек: Ейлюл, почакай… почакай…!
Ейлюл: Махни се! Помогнете! Някой да ми помогне!
Тек: Ейлюл, това съм аз. Нима бих могъл да ти навредя? Това съм аз, Текин.
Ейлюл: Не се приближавай! Не се приближавай…
Тек: Ейлюл, ти ме познаваш по-добре от всички. Не ме ли помниш?
Ейлюл: Направил си ми нещо лошо… остави ме, моля те. Моля те, иди си. .
Тек: Стисни длани… стисни длани.

Ейлюл стисва дланите си, Тек взема ръцете и в своите и тя си спомня деня, в който са били в морето. Берак намира Ейлюл, Тек си тръгва и казва: Моля те, спомни си за мен.
Ейлюл: Защо? Защо искаш да се спомня за теб?
Тек: Защото тези спомени не са само твои…

Берак отвежда Ейлюл в хотела.

Ейлюл: Берак, какво ми е направил този мъж?
Берак: Не мисли за това. Заспивай. Сутринта ще поговорим.
Ейлюл: Онази вечер аз не останах в «Потъналата риба». Аз отидох с вас на плажа. Берак: Какво? Помниш ли го?
Ейлюл: Тек ми разказа. А какво стана след това?
Берак: На сутринта трябваше заедно за де върнем у дома.

************************************
Спомени:

Берак: Ейлюл!
Атил: Ейлюл, чакаме те.
Ейлюл: Вие тръгвате, аз ще остана тук.
Атил: Какво става?
Ейлюл: Няма да тръгна с теб.
Атил: Как няма да тръгнеш с мен? Защо? Друг ли си намери?
Ейлюл: Защо веднага „друг”? Уморих се.
Атил: От какво се умори?
Ейлюл: От нас.
Атил: Ейлюл, ако си се уморила от „нас”, защо дойде с мен?


***************************

Берак: Изобщо не е смешно. Той (Атил) руга през целия път, молеше, плачеше…
Ейлюл: Не се смея заради това.
Берак: А за какво?

Ейлюл: Защото започнах да си спомням… Не го прави, Ейлюл. Има неща, които е по-добре да забравим… Откажи е, докато не е късно… Някои спомени са опасни… не го прави, глупаво момиче!


Ейлюл отива при Тек и го моли да и разкаже какво се е случило.

Ейлюл: Какво се случи в последния ден преди да се върна в Истанбул?
Тек: Добре, ще ти разкажа, но при едно условие… ще ти разкажа всичко подред... от първия ден. Иначе няма да ти разказвам.
Ейлюл: Имаш 24 часа. Два чая, моля. Започвай.


*******************************
Текин започва своя разказ по картините в тетрадката си: той е отвел Ейлюл на закуска, дал и е сладко от домати, тя, виждайки пчела, побягва ужасена… В този ден,  след произшествието с пчелата, тя не се вижда повече с него. На следващия ден Ейлюл идва, за да се сбогува. Текин и казва, че тази вечер на острова ще има фестивал по случай началото на беритбата (на грозде), който е веднъж годишно и я моли да остане за празника. Ейлюл остава за вечерта, през цялото време е с Тек. След това отново се приготвя да си тръгне, но този път Тек и предлага да отидат при ветрените мелници, като и обяснява, че на това място изгледът към залеза е невероятен и още, че местните хора казват, че ако видиш залеза там, ще изгубиш страх от смъртта. Ейлюл отново се съгласява, но казва, че това е последното предложение, което приема. Отиват на пикник. Ейлюл прави снимки с телефона си, Тек взима телефона и и и показва как се правят истински снимки.

Ейлюл: Ела, седни… ти снимай, но гледай да хванеш руините отзад… и колата… снимай всичко. Ето тук трябва да натиснеш…Какво правиш? Дай! Дай си ми го! Това е моят телефон!
Тек: Направи си обектив. Хайде, давай.
Ейлюл: Да направя обектив? Добре. Хубаво.
Тек: А сега, затвори едното око намали диафрагмата.
Ейлюл: Какво да направя?
Тек: Затвори едното око намали диафрагмата.
Ейлюл: Добре.
Тек: Снимай и затвори очи. Като затвориш очи, прояви снимката.
Ейлюл: Как така?
Тек: Спомни си.

**********************************

Ейлюл: Стига! Стига! Ти не ми казваш истината! Истината ми кажи!
Тек: Казвам я.
Ейлюл: Истината кажи!
Тек: Казвам.
Ейлюл: Аз никога не бих направила нещо от това, за което разказваш!
Тек: Не. Аз не лъжа!
Ейлюл: Тек, погледни себе си, погледни и мен! Какво общо мога де имам с човек като теб?!
Тек: Но имаше! Ти ме хвана за ръка! Ти ме избра!
Ейлюл: Защо съм те избрала?
Тек: Не знам… Не би направила това, което направи тогава? Трябва да знаеш какво направи и какво каза тогава. Наистина не знам какво да ти кажа сега и как изглеждам сега пред теб. Ейлюл, аз наистина не знам как да повторя същото чудо.
Ейлюл: Може и нищо де не е имало. Може би всичко си си измислил.
Тек: (звън на тел.) Не вдигай! Нека отидем на последното ни място, моля те.

*******************************

Тек и Ейлюл отново си спомнят…

Заедно отиват на разходка към морето. Тек и предлага да играят на мълчанка. Ейлюл се съгласява, но при условие, че ако тя спечели, той вечерта ще танцува с нея. Ейлюл с жестове предлага да поплуват, а след това го повежда към морето и тук Тек прекъсва мълчанието си…

Тек: Не искам.
Ейлюл: Не можеш ли да плуваш?
Тек: Не говори глупости…
Ейлюл: Живееш на остров и не можеш да плуваш? Не се вписваш сред хората, страниш от суетата, не танцуваш, не плуваш…
Тек: Доволен съм от живота си…
Ейлюл: Значи, не искаш да опиташ света? Не искаш да се напиеш, да танцуваш, да пееш песни на глас? Тек, не искаш ли малко да се забавляваш?
Тек: Работата не е в желанието, Ейлюл. Не всички са късметлии като теб.
Ейлюл: Я стига…
Тек: Да! Страхувам се! Ясно?! Страхувам се от всичко! Страх ме е и това е! Сега доволна ли си?
Ейлюл: Да вървим.
Тек: Ейлюл, не мога да го направя.
Ейлюл: Ти нищо няма да правиш. Просто ще ме следваш. Това е достатъчно.
Тек: Ейлюл…
Ейлюл: Довери ми се. Да вървим.
Тек: Ейлюл…
Ейлюл: Не се страхувай! Аз съм тук! Аз ще те държа. Ела. Стой! Искаш ли да дойдеш при мен? Ела, аз ще те държа.
Тек: Получи се… получи се…
Ейлюл: Няма от какво да се страхуваш, нали?
Тек: Има много неща, от които да се страхувам… Но вече не ме е страх.

Във водата, Тек забравил за страха, държейки здраво Ейлюл, я целува.

*********************************

Тек: Спомни ли си? Помниш ли, че ми каза, че имам алергия от всичко – не мога да пея, не мога да танцувам… Ейлюл, това съм аз - Тек, моля те, спомни си ме…
Ейлюл: Когато излязохме от морето, ти написа… Аз ти казах, че вълните ще го изтрият…

**********************************
Спомени:

Тек пише на пясъка: "Тек обича Ейлюл".

Тек: Ейлюл…
Ейлюл: Но това, което написа, ще се изгуби…
Тек: Не, няма да се изгуби. Вълните ще го вземат и ще го понесат към теб където и да си… на твоя бряг.

***********************************

Ейлюл си спомня Тек, вика го. Той я прегръща и и казва: Много ми липсваше.

Ейлюл: Помня този ден.
Тек: остана ни малко време.
Ейлюл: За какво? За какво ни остана малко време?

Ейлюл: Следващият ден… аз го помня…

*************************************
Спомени:

Ейлюл кара Тек да танцува.

Ейлюл: Ти си мечтател. Сигурно си мечтал за това (танц). Признай си?
Тек: Разбира се, мечтал съм. Ако можеше да видиш мечтите ми, щеше да си шокирана. (!)
Ейлюл: Затвори очи.
Тек: Ейлюл…
Ейлюл: Сега танцувай с мен.
Тек: Как?
Ейлюл: Ето така.

Ейлюл: В един прекрасен ден един грозен мъж се влюби в красиво момиче. И красивото момиче започна да си играе с него.

Тек: Е, как?...  Получава ли се?
Ейлюл: Получава се… получава се! Супер!

Ейлюл: Момичето правеше каквото си пожелаеше с него… Хващаше го, после го отблъскваше… правеше малки пакости, а после отново го викаше при себе си… всъщност се забавляваше, но все пак беше до него…

Ейлюл: Исках да те попитам… имаш ли излишно легло?
Тек: (???) Имам.


Ейлюл: Момичето, което не знаеше какво е любовта и не вярваше в нея, нахлу право в сърцето на грозния мъж.

Тек отвежда Ейлюл в своя дом, показва и го (вана, тоалетна, легло… чучело в градината… чучелото, всъщност, е той самият) Ейлюл вижда затворена врата, вмъква се и вижда рисунките на Тек.

Ейлюл: Какво е това? Или тук не водиш млади момичета?
Тек: Тук…
Ейлюл: Това ти ли си? Лудият Думур си ти? Мъжът, за когото ще се омъжа? Не си те представях такъв…


Тек, разстроен от думите и, се скрива.

Ейлюл: Не исках да кажа това.

Ейлюл: Тръгни си сега. Ако не тръгнеш сега, никога повече няма да поискаш да си тръгнеш.

Ейлюл отива при Тек, дава му тетрадката и казва: Привет. Вземи, рисувай.
Тек: Защо?
Ейлюл: Искам да видя това, което виждаш ти.

Ейлюл: Започвам да си спомням… Неизвестно откъде се появява въпрос, а аз се опитвам да намеря неговия отговор. В главата ми всичко е объркано. Никой не ме възпира… Отивам на места, където не съм била… Кои сме могат да ни кажат другите… Слушам най-красивата приказка от човек, обитаващ остров…

Ейлюл си спомня чудесните моменти, прекарани с Тек.

Една вечер телефонът на Ейлюл звъни, Тек вдига, но Ейлюл измъква от ръцете му телефона:

Тек: Аз…
Ейлюл: Ало, Берак.
Берак: Ейлюл, къде си? Ти ли си?
Ейлюл: Аз съм, разбира се, кой да е?
Берак: Чух чужд глас…
Ейлюл: Не. Спях.  Ти ме събуди.
Берак: Извинявай. Къде си? Кой е с теб?
Ейлюл: Никой. Няма никой тук.
Берак: Какво правиш сама там?
Ейлюл: Скъпа, много пих. Като се наспя, ще ти се обадя, става ли?
Берак: И веднага си купи билет.
Ейлюл: Добре. Ще дойда.

Тек, чувайки телефонния разговор, си тръгва.

Тек: Исках да изключа телефона. Ще отида да поработя.
Ейлюл: Тек…Тек, виж, пада звезда!
Тек: Пожелай си нещо.
Ейлюл: Пожелах си. Да ти кажа ликакво си пожелах?
Тек: И аз си пожелах.
Ейлюл: Какво си пожела?
Тек: Какво? Например, да бъда друг. Да бъда силен, красив… когато погледнеш към мен, светът да замира… да бъда такъв, че да мага да кажа всичко, което чувствам… да мога да се разсърдя и да ти кажа: "Аз не съм никой. Аз съм Текин Булут!"… такъв, че да мога да де хвана за ръка и да те отведа със себе си… да мога да кажа: "Не искам да си отиваш и няма да ти позволя да го направиш… Намерих те и няма да те оставя…" Но аз не съм такъв, Ейлюл. Каквото и да направя, ще си остана Тек (сам).
Ейлюл: Аз искам този човек с изцапани с бои ръце… Аз те искам…

******************************

Ейлюл: Тук аз бях много щастлива.
Тек: И още?...
Ейлюл: Аз не мога да остана, ако остана, ще пропадна… за да не пропадна с теб аз… сякаш…
Тек: Сякаш какво?
Ейлюл: Сякаш се влюбих… Това любов ли е? А? Не може да бъде. Нима е така? Искам да кажа… още не…
Тек: Щом питаш, значи не е.
Ейлюл: Но това няма значение, нали? Имаме още много прекрасно време, нали? Тек: Имаме. Разбира се.
Ейлюл: Ти още много пъти ще ми приготвяш вкусни ястия.
Тек: Ще ти приготвям, разбира се.

Берак с Атил намират Ейлюл, Ейлюл ги вика, за да ги запознае с Тек.

Ейлюл: Елате, искам да ви запозная с един човек! Къде тръгна?
Тек: У дома.
Ейлюл: Ще си там, нали?
Тек: Ще те чакам там.
Ейлюл: В края на нашата история нищо лошо не се случва, нали?
Тек: Не.

Берак притичва към Ейлюл: Ейлюл, много се изплаших!
Ейлюл: Неправилно сте разбрали, да отидем при Тек.
Берак: Не можеш да отидеш!
Ейлюл: Тек всичко ми разказа, сега всичко си спомням!
Берак: Всичко?
Ейлюл: Да, всичко! Берак, ти не разбираш, аз съм прекарала един прекрасен месец тук, и в последната нощ нищо не се се случило…
Атил: А след това? Помниш ли сутринта?
Ейлюл: Не е нужно! Не е нужно! Всичко е наред. Всичко е хубаво!
Берак: Не, скъпа! Нищо не е наред! Ейлюл, опитай се да си спомниш, моля те!
Ейлюл: Не искам! Всичко е хубаво. Не искам да си спомням!

********************************
Ейлюл: Нищо лошо не се е случило, майсторката на безжалостната любов, обичащата живота Ейлюл в крайна сметка се предаде… Това беше най-щастливият ден в живота ми… Сега си спомням… колко се уплаших, когато видях това момиче от острова (вижда себе си в огледалото).

Ейлюл: Ало Берак, можеш ли да дойдеш да ме вземеш?
Берак: Къде си? Добре ли си?
Ейлюл: Не. Страх ме е… Страхувам се.

***********************************

Приятелите и я вземат. Тя си спомня, че бяга и оставя Тек сам. След като бяга от Тек, тя отива с приятелите си на бар. Тек идва. Носи и шапката. Ейлюл е смутена от появата му. Тя не е разказала не приятелите си за Тек.

Ейлюл: Тек живее на остова.
Тек: Мисля, че Ейлюл по-често ще идва тук.
Атил: Не мисля така. Трудно ще е отново да я видиш тук.
Тек: Може да дойде тук заради мен. Тя е моята любима.
Берак, Атил: ха ха ха.
Ейлюл: Тек – най-смешният човек на острова.
Атил: С какво се занимаваш?
Тек: Боядисвам.
Атил: Ясно. Бояджия. Как се запозна с Ейлюл?
Тек: Видях я и се влюбих от пръв поглед. После я поканих на вечеря, но вечерях сам. Не умеех да плувам, но тя ме научи. Не умеех и да танцувам, но тя каза „Излез и танцувай” и аз започнах да танцувам.  После тя дойде у дома, готвихме заедно, правихме вино. Мълчаливо се гледахме. Откъснахме се от света, останахме насаме. Правихме любов. Обичахме се.
Атил: Какви ги говориш?
Ейлюл: Ама…
Атил: Слушай! Да се махаш веднага!
Ейлюл: Атил! Стой! Да си вървим. Не ми е добре.

Тек затваря очи и започва да танцува.

Берак: Какво прави тоя?
Ейлюл: Сега ще оправя нещата. Почакай.
Берак: Стой, не се шегувай с човека.
Ейлюл: Тек, излагаш се. Всичко свърши. Ние утре си тръгваме. Имахме чудесен месец, но всичко свърши. Какво си мислеше?
Тек: Ще направя всичко, което поискаш! Ще бъда точно такъв, какъвто поискаш, но , моля те, нека си идем у дома.
Ейлюл: Тек, нали ти казвах: "Не ми вярвай. Не се привързвай към мен". Аз съм такава.
Тек: Но и ти ме…
Ейлюл: Не ме следвай!

******************************

Ейлюл: Аз го зарязах… оставете ме! Трябва да отида!
Берак: Ейлюл, стига! Не си добре!
Ейлюл: Какво значи „не си добре”?
Берак: Още не си се възстановила след катастрофата.
Ейлюл: Какво се е случило с мен?
Атил: Ейлюл, обадихме се в болницата.
Берак: Чакат те. Ще ти помогнат. Ще се оправиш.
Ейлюл: Какво се е случило с мен?
Берак: Ейлюл, да вървим. Не прави така, моля те. Да вървим. Там ни чакат.


Ейлюл бяга от приятелите си и отива при Тек.

Ейлюл: Не ми хареса момичето, за което си спомних… липсва ми историята, за която ти ми разказа… Отведи ме отново там… моля те.

В дома на Тека тя среща Гюлшах, пита я къде е Тек, момиченцето и отговаря, че Тек е тук и и показва чучелото. Отивайки до чучелото, Ейлюл си спомня всичко. Започва да тича към последния спомен…

Ейлюл: Сега знаеш всичко, Ейлюл. Ти не заслужаваш втори шанс. Виждаш само края на вече преживяното.

********************************

Спомени:

Ейлюл отплува с приятелите си, Тек идва при нея…

Тек: Ейлюл.
Ейлюл: Стига, Тек. Не ходи след мен.
Атил: Ейлюл, да вървим, ще изпуснем полета. И кажи на тоя тип да се маха, инак не отговарям за себе си. .
Ейлюл: Добре, успокой се. Минутка само… Тек, спри. Не бъди жалък.
Тек: Аз не затова дойдох.
Ейлюл: А за какво?
Тек: Дойдох, за де ми кажеш още веднъж.
Ейлюл: Какво?
Тек: Кажи ми още веднъж, че ме обичаш. Искам да знам, че е истина.
Ейлюл: Не си разбрал. Това не е любов.
Тек: Лъжеш.
Ейлюл: С мен ти влезе сред хората, откри в мен човек, с когото можеш да разговаряш, а аз се почувствах окована – да уреждам живота си, като стоя у дома… Ти не си влюбен в мен, Тек, само се нуждаеш от мен.
Тек: Ейлюл…
Ейлюл: Ти си страхливец! Ти не можеш да отидеш там, където съм аз! Забрави ме! Твърде весела съм, за да се влюбвам!

Ейлюл вижда спомена. Моли Тек да тръгне с нея към дома и, но Тек влиза в морето да плува след онази Ейлюл, която го е изоставила.

Ейлюл вижда как Тек се дави, опитва се да го спаси, но това не е реалност…

Ейлюл си спомня последните минути преди катастрофата. Във вестника тя прочита бележка за смъртта на Текин Булут. Излизайки на брега, Ейлюл плаче, моли Тек да и прости и изписва на брега: „Ейлюл обича Тек”.  Спомня си неговите думи: „Където и да си, вълните ще го донесат при теб”.


----------------------

Край

Въобще не съм съгласна с липсата на опит и информация - решихме да запълним липсата на нова серия с коментари върху старите и да си припомним някои факти. Един да е видял едно, друг друго и така да събираме парчетата от пъзела. Лично за себе си открих някои малки детайли които ми бяха убегнали. Ето например дните в които беше отвлечена Нилюфер - аз ги сметнах да са 8, вие може да добавите още някой неотчетен ден и да станат повече. Времето от отвличането и като игрално време е едно, а времето за което ние гледахме е друго. Действието от една серия продължаваше в друга. За сериала е един или два дни, а за нас като зрители - две седмици.


Марица  благодаря за превода - започвам  да чета и  да си рева...

Марица, почвам да чета. Благодаря за превода. 

Благодаря ти, Марица!

И аз се разплаках!

Колко жалко, че не можах да гледам филма нормално - на кино , с превод! Без да знам историята,

преразказана от други!