- Публикувана: 11 май 2014, 22:34 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2014, 21:07 ч.
Çalıkuşu с Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен, и актьорите - преди и сега *Тема 18*
Скрит текст:
Това е половината статия, утре (живот и здраве),"Започнах първата си статия за сериали с "Чучулигата". Като вчера помня този момент.
Не е лесно да кажеш, че е свършил, разбира се. Особено, ако ви е станала скъпа една двойка,
която е навлязла в живота ви. Да се сбогуваш е трудно, да се откажеш е трудно..
Но не ми е мъчно, че свърши.
Единствено ми е мъчно, че се дава оценка за пасването на Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен.
Хвала на тези, които са събрали Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен.
Нито букви, нито слова, нито изречения могат да изкажат всичко това,
бях написала в Интернет. В крайна сметка е трудно да уцелиш химията.
На зрителите не се даде възможността да изживеят техните специални моменти.
Сцени пълни с болка и скръб – Селим, Нериман и за последно Азеля…
Не можахме да го изгледаме спокойно..
Интригите натежаха и засенчиха любовта.
Неуравновесените сцени, смяната на ролите ни предупредиха от по-рано,
че финалът наближава.
Още от самото начало си мисля, че включително и годежа им, гледайки една двойка,
която не е оставена на спокойствие, постоянно е разтърсвана, разпилявана,
ни караше да се напрягаме. Живеехме със страха, че ще пристигне лоша новина
и магията ще се развали и не можахме да се адаптираме към сцените.
Мисля си, че прекалено много ни напрягаха.
А всъщност взаимните погледи на Кямран и Фериде, тяхната вътрешна сила ни привличаха.
Техният смях, енергията им, тяхната свенливост ни беше достатъчна,
вместо да вдишат поне малко въздух с тази любов, не разбрах кому беше нужна
идеята за трудната любов и постоянно задушаваща ни атмосфера?
Понякога такива сцени бяха написани, че напълно ни разочароваха.
По едно време реших да не гледам, казах си, че не мога да гледам тази двойка така.
Така или иначе прехвърлихме 30 епизода.
На сериала, който ни учеше на търпение и надежда, не му подхождаше
такъв финал.
Единственото, което разбрах е, че някои рани не трябва да се превързват,
а да се отстраняват.
Хареса ми литературния език на Севги Йълмаз, репликите й са изключителни,
но за фикциите и за разплитането на възлите на събитията не може да се каже същото, за съжаление. И накрая финала остана отворен.
Макар, че кадъра завърши с обнадеждения поглед на Йозчивит, това беше края на историята.
Сбогуването на актьорите, последните писания за Бурак Йозчивит,
че се подготвя за нов проект и всички в крайна сметка, освен Кямран и Фериде
сякаш бяха щастливи и така сериала свърши.
Затова няма никаква възможност да започне отново.
Дори да започне, сцените ще се повтарят.
И без това повече едва ли бих издържала кризата в отношенията им , различните заговори
срещу тях и останалата наполовина любов между Кямран и Фериде.
Де да можехме на финала да се насладим на усмивките на „некадърник’а” (sinter) и “картофчето”(pattis).
Ако отново бяха дали кадри от детството им, а не разбрала, че е била лъгана
и в деня на сватбата си заминала за Анадола, Фериде..А Кямран месеци наред я е търсил
и с една едничка дума е отбелязал отминалото време и казва: „ Чакам те, но ти си знаеш,
дали да тръгнеш с мен или не. Виж, аз си тръгвам..”
Подобно поведение изобщо не им се е получило.
Абсолютно повърхностни и преходни сцени.
Кямран, когото аз познавам е лудо влюбен, ще тръгне след нея, дори и насила
ще накара любимата да проговори, ще пусне корени като разлистено дърво в нея,
ще прави, ще струва, ще я омилостиви, ще си разкрие сърцето, ако и тогава не успее
да я убеди, ще й каже: „Нека мъката и на двама ни да свърши, аз обичам да те обичам”..
И подобни изречения ще й рече и щом разбере, че надеждите му са напразни,
ще й каже, че повече няма да й се изпречва на пътя..
И тук Фериде нямаше да издържи, нямаше да подчини разума и сърцето си, чуствата й
щяха да надделеят, нямаше да може да остави Кямран и заедно щяха да се върнат.
Ако с 11.30 отправят някакво послание към зрителя, то Кямран от 11 епизод не е същия като Кямран от 30 –ти епизод. Кямран не лъжеше, не беше ли го доказал при всеки случай?
Той си беше стабилен по природа. След като призна любовта си пред Фериде, той не виждаше
никоя друга и кожата му не докосваше никоя друга.
Единствено това се случи, за да се включи в сериала ролята на Азеля, която се запомни с разклащането на доверието към него.
Ако продължим да правим връзка с 11 епизод, по съжалението и надеждата,
които излъчваха очите на Кямран, в 30-ти епизод Фериде и Мунисе дойдоха на гарата.
Фериде отново му каза:”Не си отивай” и се прегърнаха.
Телата им са сляти едно в друго, няма разлика в прегръдките им.
Кямран сякаш танцуващ завъртя Фериде, вдъхна от аромата й, потуши копнежа си
по нея и тъгата отстъпи място на радостта..Смехът им остана назад..
В 11 епизод, на кораба, Кямран с ръце обясняваше на едно малко момченце, колко
много обича Фериде.. А във влака, Кямран започва да говори за своите стихове,
без дори да пропусне и най-малката подробност, за Фериде, на която не може да се
насити, че тя е като шедьовър, като една симфония и каква Чучулига е всъщност, разказва
за упорството й, за непреклонността, за независимостта й,
най-важното – за силата на любовта й и за нейната вярност..
Кямран отново е настоятелен към Фериде, поглежда изписаните й вежди,
потъва в очите й с думите: „Медени устни” и „Любима моя” я засрамва..
Бузите й са пламнали..Мунисе ги наблюдава с възхищение, ясно е, че от тях ще научи
любовта и болката. Надявам се съдбата й да не е като тази на майка й.
Защото тази болка никой освен Фериде не може да понесе..”
Очите, ръцете и телата на Кямран и Фериде са слети в едно..
Времето трябва да спре. Те трябва да се родят от своята пепел
Те пишат наново своята история....
Ния я четем и цялата я наизустяваме.
В имението всички ги очакват с нетърпение, след месеци наред чакане
всички прегръщат Фериде и Мунисе..
Кямран още веднъж обещава на Фериде, че отсега нататък ще съществува само за нея,
сърцето му ще бие само за нея и ще живее само за нея..”Радост моя за душата ми..”
Не знаехме нищо за края и наистина не го разбрахме,
една приказка, състояща се от две думи, с предложението на Кямран за брак,
с един щастлив край се сбогуват със зрителите..
С обич: емоционално обсъждаща сериалите"
Не е лесно да кажеш, че е свършил, разбира се. Особено, ако ви е станала скъпа една двойка,
която е навлязла в живота ви. Да се сбогуваш е трудно, да се откажеш е трудно..
Но не ми е мъчно, че свърши.
Единствено ми е мъчно, че се дава оценка за пасването на Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен.
Хвала на тези, които са събрали Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен.
Нито букви, нито слова, нито изречения могат да изкажат всичко това,
бях написала в Интернет. В крайна сметка е трудно да уцелиш химията.
На зрителите не се даде възможността да изживеят техните специални моменти.
Сцени пълни с болка и скръб – Селим, Нериман и за последно Азеля…
Не можахме да го изгледаме спокойно..
Интригите натежаха и засенчиха любовта.
Неуравновесените сцени, смяната на ролите ни предупредиха от по-рано,
че финалът наближава.
Още от самото начало си мисля, че включително и годежа им, гледайки една двойка,
която не е оставена на спокойствие, постоянно е разтърсвана, разпилявана,
ни караше да се напрягаме. Живеехме със страха, че ще пристигне лоша новина
и магията ще се развали и не можахме да се адаптираме към сцените.
Мисля си, че прекалено много ни напрягаха.
А всъщност взаимните погледи на Кямран и Фериде, тяхната вътрешна сила ни привличаха.
Техният смях, енергията им, тяхната свенливост ни беше достатъчна,
вместо да вдишат поне малко въздух с тази любов, не разбрах кому беше нужна
идеята за трудната любов и постоянно задушаваща ни атмосфера?
Понякога такива сцени бяха написани, че напълно ни разочароваха.
По едно време реших да не гледам, казах си, че не мога да гледам тази двойка така.
Така или иначе прехвърлихме 30 епизода.
На сериала, който ни учеше на търпение и надежда, не му подхождаше
такъв финал.
Единственото, което разбрах е, че някои рани не трябва да се превързват,
а да се отстраняват.
Хареса ми литературния език на Севги Йълмаз, репликите й са изключителни,
но за фикциите и за разплитането на възлите на събитията не може да се каже същото, за съжаление. И накрая финала остана отворен.
Макар, че кадъра завърши с обнадеждения поглед на Йозчивит, това беше края на историята.
Сбогуването на актьорите, последните писания за Бурак Йозчивит,
че се подготвя за нов проект и всички в крайна сметка, освен Кямран и Фериде
сякаш бяха щастливи и така сериала свърши.
Затова няма никаква възможност да започне отново.
Дори да започне, сцените ще се повтарят.
И без това повече едва ли бих издържала кризата в отношенията им , различните заговори
срещу тях и останалата наполовина любов между Кямран и Фериде.
Де да можехме на финала да се насладим на усмивките на „некадърник’а” (sinter) и “картофчето”(pattis).
Ако отново бяха дали кадри от детството им, а не разбрала, че е била лъгана
и в деня на сватбата си заминала за Анадола, Фериде..А Кямран месеци наред я е търсил
и с една едничка дума е отбелязал отминалото време и казва: „ Чакам те, но ти си знаеш,
дали да тръгнеш с мен или не. Виж, аз си тръгвам..”
Подобно поведение изобщо не им се е получило.
Абсолютно повърхностни и преходни сцени.
Кямран, когото аз познавам е лудо влюбен, ще тръгне след нея, дори и насила
ще накара любимата да проговори, ще пусне корени като разлистено дърво в нея,
ще прави, ще струва, ще я омилостиви, ще си разкрие сърцето, ако и тогава не успее
да я убеди, ще й каже: „Нека мъката и на двама ни да свърши, аз обичам да те обичам”..
И подобни изречения ще й рече и щом разбере, че надеждите му са напразни,
ще й каже, че повече няма да й се изпречва на пътя..
И тук Фериде нямаше да издържи, нямаше да подчини разума и сърцето си, чуствата й
щяха да надделеят, нямаше да може да остави Кямран и заедно щяха да се върнат.
Ако с 11.30 отправят някакво послание към зрителя, то Кямран от 11 епизод не е същия като Кямран от 30 –ти епизод. Кямран не лъжеше, не беше ли го доказал при всеки случай?
Той си беше стабилен по природа. След като призна любовта си пред Фериде, той не виждаше
никоя друга и кожата му не докосваше никоя друга.
Единствено това се случи, за да се включи в сериала ролята на Азеля, която се запомни с разклащането на доверието към него.
Ако продължим да правим връзка с 11 епизод, по съжалението и надеждата,
които излъчваха очите на Кямран, в 30-ти епизод Фериде и Мунисе дойдоха на гарата.
Фериде отново му каза:”Не си отивай” и се прегърнаха.
Телата им са сляти едно в друго, няма разлика в прегръдките им.
Кямран сякаш танцуващ завъртя Фериде, вдъхна от аромата й, потуши копнежа си
по нея и тъгата отстъпи място на радостта..Смехът им остана назад..
В 11 епизод, на кораба, Кямран с ръце обясняваше на едно малко момченце, колко
много обича Фериде.. А във влака, Кямран започва да говори за своите стихове,
без дори да пропусне и най-малката подробност, за Фериде, на която не може да се
насити, че тя е като шедьовър, като една симфония и каква Чучулига е всъщност, разказва
за упорството й, за непреклонността, за независимостта й,
най-важното – за силата на любовта й и за нейната вярност..
Кямран отново е настоятелен към Фериде, поглежда изписаните й вежди,
потъва в очите й с думите: „Медени устни” и „Любима моя” я засрамва..
Бузите й са пламнали..Мунисе ги наблюдава с възхищение, ясно е, че от тях ще научи
любовта и болката. Надявам се съдбата й да не е като тази на майка й.
Защото тази болка никой освен Фериде не може да понесе..”
Очите, ръцете и телата на Кямран и Фериде са слети в едно..
Времето трябва да спре. Те трябва да се родят от своята пепел
Те пишат наново своята история....
Ния я четем и цялата я наизустяваме.
В имението всички ги очакват с нетърпение, след месеци наред чакане
всички прегръщат Фериде и Мунисе..
Кямран още веднъж обещава на Фериде, че отсега нататък ще съществува само за нея,
сърцето му ще бие само за нея и ще живее само за нея..”Радост моя за душата ми..”
Не знаехме нищо за края и наистина не го разбрахме,
една приказка, състояща се от две думи, с предложението на Кямран за брак,
с един щастлив край се сбогуват със зрителите..
С обич: емоционално обсъждаща сериалите"
ще ви предоставя превода на останалата част на статията.
На мен ми се стори много добре написана
Спокойна вечер на всички, до утре..
Ех, че хубаво е написано, да беше ни и показано това
Благодаря ви, ГФилипова, Алекс
Чудесни сте
И аз се присъединявам към чувствата, изразени в статията. 
Е защо, за Бога, зрителите преживяват тая история по един и същи начин, а сценаристката криволичеше по сюжета и се губеше от време на време в дребнотемие и детайли?! Няма как да се надмине класика! Трябва да се позволи на зрителите да се докоснат до него чрез екрана.
Е защо, за Бога, зрителите преживяват тая история по един и същи начин, а сценаристката криволичеше по сюжета и се губеше от време на време в дребнотемие и детайли?! Няма как да се надмине класика! Трябва да се позволи на зрителите да се докоснат до него чрез екрана.
Честит Празник на Славянската писменост и култура!
Ето и преведената втора част от статията:
"Сватбената рокля на Фахрие Евджен, изглеждаща като лебед,
привлекателният Бурак Йозчивит, великолепен младоженец..
Ако в 7-ми епизод бяхме гледали, съня и на двамата като един танц, заедно с Мунисе
представляващи едно семейство, какво щеше да стане толкова, щеше да е като
лек за сърцето? Кямран да беше казал:”Къде ми е млякото?”, а Мунисе: „Гюлбешекер
това си ти, мамо” ..Кямран: „Дъще, млякото ти го е изпил някой разбойник”,
гледайки Фериде по предполагаем начин, заедно не можахме да ги видим в тези красиви моменти. Ако Фериде беше изпратила Кямран на работа, ако Кямран беше отишъл
отново в у-щето, където Фериде преподава..
Да блестяха черните му очи от възхита по нея..
След известно време Фериде да беше го зарадвала с прекрасната новина,
че ще си имат дете?
Това Кямран не беше ли го казал сам в 15 епизод?
„Да ги нямаме такива, никъде няма да ходиш,
ти ще станеш майка на децата ми!Къде?”
Очакваната мечта, приказката, която си представяхме, изказаните думи, не ни ли
насочваха към това?
Най-малкото, сцените на ЖП гарата, да бяха компенсирали със сцени от сватбата..
Ето такъв финал заслужаваше „Чучулигата”.
Ако понякога сценаристите се вслушат в мненията на чуствителните зрители и вземат под внимание поне малко от техните виждания..
Щеше да има повече идеи, но ще бъдем ли свидетели на това някога?
Може би, някой ден..
Фахрие Евджен и Бурак Йозчивит – вие стоплихте очите ни с вашия смях, когато погледите ви
се сливаха, разтрепервахте душите ни..Във вашите сцени, ние се потопихме в една
омайваща, вълшебна любов, благодарение на вас..
Заедно с вас преоткрихме обичта, любовта, невинността и топлата любов..
За това, че ни донесохте пролетта, захарта, меда и сметаната и като тях се смесихте
в едно, ви благодарим..Тези сърца няма да се изморят от копнежа и от обичта си към вас.
Няма да бъдете забравени.
Винаги ще има сърца, които да бият за вас..
Фахрие Евджен с това си преобразяване остави достойно място в сърцата.
С изпятите песни, с тоалетите,
с косата си, с грима си, с жестовете и мимиките си, с естествения си дух на идеалистка, беше
истинско удоволствие да я гледаме. Тя живееше, накара и нас да живеем..
Бурак Йозчивит – всяка роля, изиграна от него си има специална стойност за мен,
но с ролята на Кямран беше различен – с разкриването на чувствата си, с очите си, с всичко,
сякаш тази роля беше негова..Ще си останеш завинаги у нас като Кямран..Както и Фериде,
най-надълбоко място в сърцето ми..
С „Чучулигата” спечелихме много скъпи актьори..
Елиф Искендер- Дори през повечето време да съм била ядосана на Бесиме, заради незагрижеността й към Фериде, затова, че не успя да й бъде като майка, заради истинската
си игра, заради искренността си, тя спечели сърцата. Добре, че я опознахме..
Нека винаги да те има..
Мехмет Йозгюр беше точно като един баща, за ролята на Сейфеттин не мога да си представя друг на негово място. В ума ми звучат думите му: двете ми очи(тези реплики казваше на Кямран), мюсюлманино..
Хилми Джем – с ролята си на тежкар, с нервното си, дръзко и мъжкарско поведение, всяка
седмица израстваше в играта си и усилията му бяха заслужени.
На Юсуф и Мюжгян им подхождаше щастлив край.
Бегюм Кютюк – ролята на Нериман в „Чучулигата” беше най-недолюбваната от мен.
Мъката, на която подложи Кямран и Фериде у всеки остави рани. Поздравявам я
за успешното й превъплъщение.
Батуан Серт – той е още в самото начало на пътя, ще израсте стъпка по стъпка нагоре
в актьорската игра.
Бенгю Ергин – вдъхна живот на Мюжгян, беше дясната ръка на Фериде,
беше нейн душеприказчик..Сред толкова злини тя беше неразцъфнало рядко цвете,
нашият ангел на доброто..
Алийе Мутлу – с кадифения си глас, ти успя да зарадваш сърцата ни..В сърцата ни ще остане
твоята подкрепа на любовта между Фериде и Кямран, всичко, което направи за да са заедно..
Ще помня Катина като посредник, както и Мюжгян..
Шюкрю Йозйълдъз – де да го бяха включили по-рано в сериала, с ролята на Мурат.
Сигурна съм, че наблюдавайки ревността на Кямран, борбата за сърцето на Фериде щеше да ми достави истинско удоволствие. Но за съжаление той влезе късно и това беше груба грешка.
В сцените с Гюлдже в последните епизоди добре ни забавляваше.
Накратко, от носещите чая, до актьорите, от осветителите до режисьора, всички които споменах и тези, които не успях, на всички, които са тръгнали по пътя на влюбените,
искам да благодаря поотделно. Желая им лек и успешен път.
В същото време искам да благодаря на тези, които харесват „Чучулигата”.
Без значение дали е било нощ или ден, само и само техния сериал да не свършва,
положиха усилия, бориха се, техните искренни усилия не можем и не бива да подминаваме.
Това не може да се забрави, вие наистина сте много скъпи и специални зрители, наистина.
Дори въпреки това, че сериала свърши, продължавате да полагате усилия, за да продължи и да има 2-ри сезон. Преди не бях срещала толкова настоятелни зрители като вас.
Знам, че този сериал много ви е въздействал и приключвам писанията си със стиховете
на Луис Арагон..
В знак на почит към Кямран и Фериде..
В тях се казва:
„Не само една любов издържа на болката..
Не само една любов отваря рани в сърцето..
Не само една любов оставя следи в човека..
И от теб не е по-голяма и любовта към родината.
Не само за една любов се проливат сълзи..
Няма щастлива любов, но..Такава е и нашата..”
Забележка: Саунд-трак албума, на който са песните в „Чучулигата”, изпети от Алийе Мутлу и Фахрие Евджен , автор - Айтекин Аташ, скоро ще зарадва феновете си..
С обич: Емоционално коментираща сериалите..”
Спокойна събота вечер!
Ето и преведената втора част от статията:
"Сватбената рокля на Фахрие Евджен, изглеждаща като лебед,
привлекателният Бурак Йозчивит, великолепен младоженец..
Ако в 7-ми епизод бяхме гледали, съня и на двамата като един танц, заедно с Мунисе
представляващи едно семейство, какво щеше да стане толкова, щеше да е като
лек за сърцето? Кямран да беше казал:”Къде ми е млякото?”, а Мунисе: „Гюлбешекер
това си ти, мамо” ..Кямран: „Дъще, млякото ти го е изпил някой разбойник”,
гледайки Фериде по предполагаем начин, заедно не можахме да ги видим в тези красиви моменти. Ако Фериде беше изпратила Кямран на работа, ако Кямран беше отишъл
отново в у-щето, където Фериде преподава..
Да блестяха черните му очи от възхита по нея..
След известно време Фериде да беше го зарадвала с прекрасната новина,
че ще си имат дете?
Това Кямран не беше ли го казал сам в 15 епизод?
„Да ги нямаме такива, никъде няма да ходиш,
ти ще станеш майка на децата ми!Къде?”
Очакваната мечта, приказката, която си представяхме, изказаните думи, не ни ли
насочваха към това?
Най-малкото, сцените на ЖП гарата, да бяха компенсирали със сцени от сватбата..
Ето такъв финал заслужаваше „Чучулигата”.
Ако понякога сценаристите се вслушат в мненията на чуствителните зрители и вземат под внимание поне малко от техните виждания..
Щеше да има повече идеи, но ще бъдем ли свидетели на това някога?
Може би, някой ден..
Фахрие Евджен и Бурак Йозчивит – вие стоплихте очите ни с вашия смях, когато погледите ви
се сливаха, разтрепервахте душите ни..Във вашите сцени, ние се потопихме в една
омайваща, вълшебна любов, благодарение на вас..
Заедно с вас преоткрихме обичта, любовта, невинността и топлата любов..
За това, че ни донесохте пролетта, захарта, меда и сметаната и като тях се смесихте
в едно, ви благодарим..Тези сърца няма да се изморят от копнежа и от обичта си към вас.
Няма да бъдете забравени.
Винаги ще има сърца, които да бият за вас..
Фахрие Евджен с това си преобразяване остави достойно място в сърцата.
С изпятите песни, с тоалетите,
с косата си, с грима си, с жестовете и мимиките си, с естествения си дух на идеалистка, беше
истинско удоволствие да я гледаме. Тя живееше, накара и нас да живеем..
Бурак Йозчивит – всяка роля, изиграна от него си има специална стойност за мен,
но с ролята на Кямран беше различен – с разкриването на чувствата си, с очите си, с всичко,
сякаш тази роля беше негова..Ще си останеш завинаги у нас като Кямран..Както и Фериде,
най-надълбоко място в сърцето ми..
С „Чучулигата” спечелихме много скъпи актьори..
Елиф Искендер- Дори през повечето време да съм била ядосана на Бесиме, заради незагрижеността й към Фериде, затова, че не успя да й бъде като майка, заради истинската
си игра, заради искренността си, тя спечели сърцата. Добре, че я опознахме..
Нека винаги да те има..
Мехмет Йозгюр беше точно като един баща, за ролята на Сейфеттин не мога да си представя друг на негово място. В ума ми звучат думите му: двете ми очи(тези реплики казваше на Кямран), мюсюлманино..
Хилми Джем – с ролята си на тежкар, с нервното си, дръзко и мъжкарско поведение, всяка
седмица израстваше в играта си и усилията му бяха заслужени.
На Юсуф и Мюжгян им подхождаше щастлив край.
Бегюм Кютюк – ролята на Нериман в „Чучулигата” беше най-недолюбваната от мен.
Мъката, на която подложи Кямран и Фериде у всеки остави рани. Поздравявам я
за успешното й превъплъщение.
Батуан Серт – той е още в самото начало на пътя, ще израсте стъпка по стъпка нагоре
в актьорската игра.
Бенгю Ергин – вдъхна живот на Мюжгян, беше дясната ръка на Фериде,
беше нейн душеприказчик..Сред толкова злини тя беше неразцъфнало рядко цвете,
нашият ангел на доброто..
Алийе Мутлу – с кадифения си глас, ти успя да зарадваш сърцата ни..В сърцата ни ще остане
твоята подкрепа на любовта между Фериде и Кямран, всичко, което направи за да са заедно..
Ще помня Катина като посредник, както и Мюжгян..
Шюкрю Йозйълдъз – де да го бяха включили по-рано в сериала, с ролята на Мурат.
Сигурна съм, че наблюдавайки ревността на Кямран, борбата за сърцето на Фериде щеше да ми достави истинско удоволствие. Но за съжаление той влезе късно и това беше груба грешка.
В сцените с Гюлдже в последните епизоди добре ни забавляваше.
Накратко, от носещите чая, до актьорите, от осветителите до режисьора, всички които споменах и тези, които не успях, на всички, които са тръгнали по пътя на влюбените,
искам да благодаря поотделно. Желая им лек и успешен път.
В същото време искам да благодаря на тези, които харесват „Чучулигата”.
Без значение дали е било нощ или ден, само и само техния сериал да не свършва,
положиха усилия, бориха се, техните искренни усилия не можем и не бива да подминаваме.
Това не може да се забрави, вие наистина сте много скъпи и специални зрители, наистина.
Дори въпреки това, че сериала свърши, продължавате да полагате усилия, за да продължи и да има 2-ри сезон. Преди не бях срещала толкова настоятелни зрители като вас.
Знам, че този сериал много ви е въздействал и приключвам писанията си със стиховете
на Луис Арагон..
В знак на почит към Кямран и Фериде..
В тях се казва:
„Не само една любов издържа на болката..
Не само една любов отваря рани в сърцето..
Не само една любов оставя следи в човека..
И от теб не е по-голяма и любовта към родината.
Не само за една любов се проливат сълзи..
Няма щастлива любов, но..Такава е и нашата..”
Забележка: Саунд-трак албума, на който са песните в „Чучулигата”, изпети от Алийе Мутлу и Фахрие Евджен , автор - Айтекин Аташ, скоро ще зарадва феновете си..
С обич: Емоционално коментираща сериалите..”
Спокойна събота вечер!
НАГ нямам много време точно днес но бях безккайно любопитна за продължението на писаното от -
Емоционално коментираща сериалите..”
Прекрасно , от сърце .....написано от ПОЧИТАТЕЛКА на сериала *Чучулигата* която го е гледала , усещала задълбочено и с много любов.
Благодаря и на двете ВИ! 
нямам много време точно днес но бях безккайно любопитна за продължението на писаното от -Емоционално коментираща сериалите..”
Прекрасно , от сърце .....написано от ПОЧИТАТЕЛКА на сериала *Чучулигата* която го е гледала , усещала задълбочено и с много любов.
Благодаря и на двете ВИ!
* 
