"Принцесата и Кралицата" и "Принцът-Ренегат"

На другия край на града града, от върха на Високия хълм на Егон, кралицата, нейните синове и придворните наблюдавали нападението от покрива на крепостта на Мегор. Нощта била черна и облачна, а факлите толкова многобройни, сякаш, всички звезди били слезли от небето, за да щурмуват Драконово Гнездо. Незабавно щом дошла вестта за придвижването на разярената тълпа, Ренира изпратила ездачи към сир Бейлон на Старата порта и към сир Гарт на Драконовата, и им заповядала да разгонят тълпата и да защитят кралските дракони… но при такъв хаос в града нямало никаква увереност, че ездачите са преминали. А дори и да били преминали, верните златни плащове били останали толкова малко, за да имат дори и малка надежда за успех. Когато принц Джофри започнал да умолява майка си да му разреши да излезе с придворните рицари и воините от Бял Пристан, кралицата отказала.
– След като са завзели онзи хълм, то нашия ще е следващия, – казала тя. – ще ни потрябва всеки меч, за да защитят замъка
– Но те ще убият драконите, – измъчено казал принц Джофри.
– Или драконите ще убият тях, – непреклонно отговорила майка му. – Нека горят. Кралството няма да ги ожалва дълго.
– Майчице, а ако убият Тираксес? – попитал принцът.
Но кралицата не го вярвала.
– То са паплач. Пияници, глупаци и канални плъхове. Веднъж да усетят драконов пламък и ще избягат.
Тогава проговорил придворния шут Гъбарко
– Може да са пияници, но пияните хора не познават страха. Глупаци, да, но глупак може да убие краля! Плъхове, също е вярно, но хиляда плъха ще повалят мечка! Виждал съм го веднъж, там в Квартала на бълхите... – Нейно Величество се обърнала към парапета.
Чак, когато зрителите на покрива чули рева на Сиракс, открили, че принцът се измъкнал мрачно.
– Не, – се раздал гласът на кралицата, – забранявам, забранявам...
Нов същия миг, когато произнасяла думите си, нейната Сиракс се издигнала от двора, за някакъв половин удар на сърцето тя кацнала на върха на бойниците на замъка – и изчезнала в нощта със сина на кралицата, който с меч в ръката бил вкопчен на гърба и.
–  След него! – извикала Ренира. – Всички воини, всички юноши – на конете! На конете, след него! Върнете го, върнете! Той не знае! Сине, мой миличък... Сине!

Но вече било твърде късно.

Ние не се осмеляваме да имаме разбиране на връзката между дракона и ездача; тази тайна столетия са разгадавали мъдреците. Ние знаем, обаче, че драконите – не са коне, на които може да язди всеки, който им метне седло на гърба. Сиракс принадлежала на кралицата и никога не познавала друг ездач. Въпреки, че вида и мириса на принца и били известни, и присъствието на някой познат, несръчно пипащ веригите и, не я разтревожило. Огромната жълта драконка не желаела Джофри на я възсяда. Бързайки да излети преди да успеят да го спрат, принцът скочил на Сиракс без седло и камшик. Неговото намерение било или да полети върху Сиракс в битка, или, което е по-вероятно, да пресече града,  за да се добере до Драконово Гнездо и своя Тираксес. Възможно е, той да е искал също и да пусне от Гнездото и останалите дракони.

Джофри така и не стигнал до Хълма на Ренис. Във въздуха Сиракс се извивала под момчето, опитвайки се да се освободи от непривичния ездач. А още повече разярили дракона летящите отдолу камъни, копия и стрели, които мятали в него бунтуващите се. Над Квартала на бълхите принц Джофри се изплъзнал от гърба на Сиракс и паднал на земята от височина двеста стъпки.

Принцът паднал близо до място, където се събират пет улички. Той се ударил в острия край на някакъв покрив, преди да се прекатури още четиридесет стъпки надолу. Съпровождал го дъжд от счупени керемиди. Разказвали, че при падането той си счупил гръбнака, и, че парчетата кирпич се сипели върху него, като ножове, че неговият собствен меч, излетял от ръката му и се забил в корема на принца. В Квартала на бълхите до ден днешен твърдят, че дъщерята на свещар на име Робин взела наранения принц в своята прегръдка, за да даде на умиращия утеха, но това е по-скоро легенда, отколкото истина. Мнението е, че с последния си дъх Джофри казал: "Майчице, прости ми"...Въпреки, че хората до сега спорят за това, дали принцът говорел на своята майка-кралица, или се е молил на Небесната Майка.
Така загинал Джофри Веларион, принцът на Драконов Камък и наследник на Железния трон, последния син на кралица Ренира от Ленор Веларион... или последния от нейните копелета от сир Харвин Стронг, в зависимост от това, в кое всеки предпочита да вярва.

По същото време, когато кръвта течала по улиците на Квартала на бълхите, на върха на хълма Ренис, около Драконово Гнездо, се разгаряла друга битка.

Гъбарко не сбъркал: пълчища прегладнели плъхове, в действителност събарят и бикове, и мечки, и лъвове. Не е важно, колко ще може да убие бика или мечката – плъховете са винаги повече, ръфайки краката на голямото животно впивайки се със зъби в корема му, катерейки се на гърба му. Така било и в тази нощ. Тези хора-плъхове имали копия, дълги брадви, бухалки с шипове и петдесетина други видове оръжия, включително дълги лъкове и арбалети.

Подчинилите се на повелята на кралицата, златни плащове от Драконовите порти тръгнали от казармите си да защитят хълма, но не успели да преминат през тълпата и се върнали обратно. Вестителят, изпратен към Старите порти, така и не се добрал. Драконово Гнездо също било охранявано от стражи, но тяхното число било неголямо и те били пометени и изклани, когато тълпата разбила вратите (огромната главна порта, обкована с бронз и желязо, би издържала, но сградата имала още няколко малки входове) и нахлула през прозорците.

Възможно е, нападателите да са се надявали да заварят драконите спящи, но грохотът от щурма направил това невъзможно. Тези, които оживели, за да разкажат по-късно за случилото се, говорили за воплите, крясъците, за мириса на кръв във въздуха, за вратите от дъб и желязо разбивани от груби тарани?! За треските хвърчащи от ударите на безчислени брадви.
Великият майстер Манкан по-късно написал: «Рядкост е когато толкова много хора с такава настървеност са отивали на своята погребална клада, но безумието било обхванало всички». В Драконово Гнездо имало четири дракона. И в този миг, когато първите от нападателите се втурнали на пясъка, всичките четири били будни, раздразнени и сърдити.
Няма съгласие между хронистите за това, колко мъже и жени загинали в тази нощ под огромния купол на Драконово Гнездо: двеста или две хиляди. На всеки загинал се падали по десет обгорели, но оцелели. Драконите в Гнездото се оказали в капан, ограничени от стените и купола, оковани с тежки вериги, те не могли нито да отлетят,нито да използват крилете си, за да се защитават от нападенията или да се устремят от височина върху противниците си. Вместо това им се налагало да се борят за живота си с рога, нокти и зъби, мятайки насам и натам, като бикове в мишите дупки на Квартала на Бълхите... но тук биковете били огнедишащи. Драконово Гнездо се превърнало в огнен ад, където горящи хора се клатушкали и крещели в дима, плътта падала от почернелите кости, но след всеки загинал нови десет се появявали, крещейки че драконите трябва да умрат. И един по един те умрели

Първа паднала Шрикос. Нея я убил дървосекач, известен като Хоб Резача, който скочил на нейната шия и със замах забил брадвата си в черепа на звяра, докато Шрикос се извивала и ревяла, опитвайки се да го изхвърли. Хоб и нанесъл седем удара, и всеки път, опускайки брадвата, изкрещявал името на някой от Седемте. Седмият удар, ударът на Странника, бил ударът който минал през люспите и костите в мозъка на женския  дракон и я убил.

Моргул, е записано, че бил убит от Горящия Рицар, огромен груб мъж в тежка броня, който с копие в ръката безрасъдно се хвърлил право в драконовия пламък с копие в ръка, пронизвайки целта си в окото на звяра многократно, даже, когато огъня разтопил стоманената броня, защитаваща тялото му и започнал да поглъща плътта му.

Тираксес, драконът на принц Джофри, както ни разказват, отстъпил в своето леговище. Той изпекъл много самопризваните драконоубийци, хвърлили се след него, скоро заради купчината тела да се премине към него станало невъзможно. Но трябва да бъде напомнено, че във всяка от тези направени от хора пещери имало два входа: единия водел към пясъка на ямата, а втория – към склона на хълма,  скоро бунтовниците разбили «задния вход», виещи пробили през дима с мечове, копия и брадви. Когато Тираксес се обърнал, неговите вериги се преплели, пристягайки го в стоманена паяжина, която фатално ограничила движенията му. Половин дузина мъже (и една жена) по-късно ще твърдят, че именно те нанесли на звяра смъртоносния удар.

Последен от четите дракона в Гнездото не загинал толкова лесно. Легендата твърди, че Пламенна Мечта се освободила от две от своите вериги след смъртта на кралица Хелена.  От останалите окови тя се освободила сега, откъсвайки скобите от стените, когато тълпата тръгнала към нея, след това тя решително се хвърлила в тях със зъби и нокти, разкъсвайки хората на части и раздирайки техните крайници, докато бълвала ужасния си огън. Когато я обкръжили, тя излетяла и започнала да описва кръгове около пещерите на Драконово Гнездо, внезапно снижавайки се,  за да атакува хората отдолу. Тираксес, Шрикос и Моргул умъртвили мнозина, в това няма ни най-малко съмнение, но Пламенна Мечта погубила повече отколкото тримата останали заедно.

Стотици бягали в ужас от нейния огън... но стотици други били пияни или луди или обзети от смелостта на самия Воин. Даже под самия връх на купола Пламенна Мечта оставала лесна цел за стрелци с лъкове и арбалети – накъдето и да се обърнела, стрелите летяли към нея, от толкова близко разстояние, че някои дори пробивали люспите и. Където и да се опитвала да се спусне, хората вкупом я нападали и гонели обратно във въздуха. Два пъти тя долитала към големите бронзови врати на Драконово Гнездо, но само за да открие, че те са затворени, залостени и охранявани от редици копия.

Нямайки възможността да се скрие, Пламенна Мечта отвърнала на атаката, не щадейки своите мъчители. Пясъкът на ямата бил осеян с овъглени тела, а въздухът бил просмукан с дим и миризма на горяща плът, но копията и стрелите продължавали да летят. Краят настъпил, когато арбалетна стрела попаднала в окото на женския дракон. Полуослепялата и обезумяла от дузина по-леки рани, Пламенна Мечта разпънала крилете си и излетяла направо към огромния купол в последен отчаян опит да пробие в открито небе. Вече отслабеният от струите драконов пламък, купол се разпукал от мощта на удара. И миг по-късно половината от него се срутила, погребвайки под тонове каменни отломъци и дракона, и драконоубийците.

Щурмът на Драконово Гнездо приключил. Четири от драконите на Таргариен били мъртви, макар и на чудовищна цена. Но собственият дракон на кралицата оставал още жив и свободен... и когато обгорените и окървавени хора, оцелели след касапницата в Гнездото, спъвайки се, напускали димящите руини, Сиракс се спуснала върху тях отгоре.

През целия град се понесло ехото на хиляди вопли и викове, смесени с драконски рев. На върха на хълма на Ренис жълта огнена корона увенчала Драконово Гнездо, горяща толкова ярко, сякаш изгрявало слънцето. Даже кралицата се разтреперила от видяното, и на страните и заблестели сълзи. Мнозина от свитата на Ренира, които били с нея на покрива, избягали, опасявайки се, че огънят скоро ще обхване целия град, дори и Червената цитадела на върха на Високия Хълм на Егон. Други се хвърлили в септата на замъка, да се молят за спасение. А самата Ренира здраво прегърнала в ръцете си, своя последен жив син, Егон Младши. Тя го притискала към гърдите си... до този ужасен миг, когато паднала Сиракс.

Свободна от окови и ездач, Сиракс леко можела да се спаси от безумието. Небето било нейно. Тя можела да се върне в Червената цитадела или въобще да напусне града, отлитайки на Драконов Камък. Дали шума или огъня я привлякли към Хълма на Ренис, ревовете и писъците на умиращите дракони, мириса на горяща плът? Ние не можем знаем, както не можем да знаем и защо Сиракс избрала да се нахвърли на тълпата, разкъсвайки хора със зъби и нокти и изтребвайки ги с дузини, когато лесно можела да ги изпепели с огъня си отгоре, където в небето нито един човек не можел да я нарани. Ние можем да предадем само това, което се е случило.

Има много противоречиви истории за смъртта на дракона на кралицата. Някои вярват, че това било дело на Хоб Резача и неговата брадва, макар че това почти сигурно е грешно. Нима би могъл наистина един и същи човек да убие два дракона в една и съща нощ по един и същи начин? Някои говорят за безименен копиеносец, «просмукан с  кръв великан», който скочил от срутения купол на гърба на дракона. Други разказват, как рицар, на име сир Уорик Уитън, разсякъл крилото на Сиракс с меч от валирийска стомана. Стрелец с арбалет на име Бийн впоследствие си приписвал убийството и, хвалейки се в много таверни и винарни, докато някакъв привърженик на кралицата, на който му омръзнал дългия език на самохвалкото, не му го отрязал. Истината никой никога няма да научи – освен това, че Сиракс в тази нощ загинала.
Загубата на дракона и сина оставили Ренира Таргариен, пребледняла и безутешна. Тя се оттеглила в покоите си, докато съветниците и обсъждали. Кралски Чертог бил загубен, се съгласили всички; градът трябва да бъде изоставен. Насила убедили Нейно величество да напусне на разсъмване на настъпващия ден. Мръсните порти били в ръцете на враговете и, а всички кораби на реката били изгорели или потънали. Ренира с малка свита избягала през Драконовите порти, възнамерявайки да се придвижват покрай брега към Сумрачен Дол. Кралицата съпровождали братята Мандърли, четирима оцелели кралски гвардейци, сир Бейлон Бърч с двадесет златни плащове, четири придворни дами и нейният последен останал жив син, Егон Младши.