"Принцесата и Кралицата" и "Принцът-Ренегат"

В Кралски Чертог повелителката Ренира ставаше все по-самотна с всяко ново предателство. Заподозреният в измяна Адам Веларион избягал, преди да успеят да го подложат на мъчения. Заповядвайки да бъде арестуван Адам Веларион, кралицата изгубила не само дракон и ездач, но и Ръката си... и повече от половината от армията, която била отплувала от Драконов Камък, за да превземе Железния трон, се състояла от мъже, заклети на Дома Веларион. Щом станало известно, че лорд Корлис гние в тъмница под Червената цитадела, те започнали да напускат кралицата със стотици. Някои го правели през площада на Обущаря, присламчвайки се към събралата се там тълпа, други се измъквали през страничните порти или дори през стените, с намерението да се отправят обратно в Дрифтмарк. Но и на тези, които оставали, не можело да се доверява.
В този същия ден, скоро след залеза, още едно нещастие постигнало двора на кралицата. Хелена Таргариен, сестрата, жена и кралица на Егон II, майка на децата му, се хвърлила през прозорец на крепостта на Мегор и загинала, падайки на железните пики, които били подредени в сухия ров под стената. Тя била само на двадесет и една.
Към падането на нощта по улиците и уличките на Кралски чертог, в гостилниците, бордеите и кръчмите, дори в свещените септи преразказвали мрачни истории как кралица Хелена била убита, тръгнали слухове, както по-рано за синовете и. Принц Дерон и неговите дракони скоро щели да бъдат при портите, и заедно с тях ще настъпи краят на властването на Ренира. А старата кралица решила, че младата и полусестра не трябва да живее и за да подсигури падането и изпратила при нея сир Лутър Ларджент. Той хванал Хелена с огромните си груби ръце и я хвърлил на пиките отдолу.
Слухът за «убийството» на кралица Хелена бил на устите на половината Кралски Чертог. Това, колко бързо повярвали в него, показва, как рязко града се обърнал против своята някога любима кралица. Ренира била ненавиждана; Хелена обичана. Жителите на столицата не били забравили и жестокото убийство на принц Джеерис, което извършили Кръв и Сирене. Краят на Хелена бил милостиво бърз: една от пиките и пронизала гърлото, и тя умряла, без да гъкне. В момента на смъртта и в другия край на града, на хълма на Ренис, нейният женски дракон Пламенна Мечта издала рев, който разтресъл Драконова Яма, разкъсвайки две от веригите, които я привързвали. Кралица Алисънт, научавайки за смъртта на дъщеря си, разкъсала дрехите си и проклела своята съперница.

В тази нощ Кралски чертог се надигнал кървав бунт.

Вълненията започнали в уличките на Квартала на Бълхите, където хората се стичали със стотици от кръчмите, винените погреби и мишите дупки – зли, пияни, и уплашени. Оттам бунтовниците се разпръснали по целия град, призовавайки за справедливост за загиналите принцове и тяхната убита майка. Волски коли и каруци били преобръщани, магазини били плячкосани, ограбвани и подпалвани били къщи. Златните плащове, които се опитали да спрат безредието, били жестоко пребивани. Никой не бил пощаден: нито високопоставените, нито обикновените хора. Лордове били замервани със смет, рицари били сваляни от седлата си. Братът на лейди Дарла Дедингс, Давос, пред очите и бил промушен в окото, когато се опитал да защити сестра си от трима пияни коняри, които се опитали да я изнасилят. Моряците, които не можели да се върнат по корабите си, нападнали Речните порти и започнали яростна битка с градската стража. За да бъдат разпръснати, се наложило намесата на сир Лутър Ларджънт и четиристотин копиеносеца. По това време вратите вече били на парчета, а сто човека  били мъртви или умирали; една  четвърт от тях били златни плащове.
На площада на Обущаря шумът от бунта можел да се чуе от всички страни. Градската стража се появила напълно с пълно снаряжение: петстотин мъже в черни ризници, стоманени шлемове и златни плащове, въоръжени с къси мечове, копия и бухалки с шипове. Те се построили в южната част на площада, зад стена от щитове и копия. Начело им на боен кон с броня яздел сир Лутър Ларджънт с дълъг меч в ръка. Дори неговия вид бил достатъчен, стотици да се хвърлят безразборно към уличките, пресечките и сокаците. Още няколко стотин побягнали, когато сир Лутър заповядал на златните плащове да тръгнат напред.
Но десетки хиляди оставали. Тълпата стояла толкова плътно, че дори тези, които биха избягали с радост, се оказали неспособни да помръднат от мястото си, притиснати, премазани, прегазени от всички страни. Когато под бавните удари на барабана към тях започнали се приближават копията, някои се втурнали напред, държейки се за ръце и започнали да крещят и псуват.
– Направете път, проклети глупаци! – изревал сир Лутър. – Разотивайте се по домовете си! Никой няма да ви нарани! По домовете си!
Някои казват, че първият загинал бил пекар, който изгрухтял от изненада , когато острието на копието пронизало плътта му и той видял, как собствената му престилка се оцветила в червено. Други твърдят, че е било малко момиче, която била размазана от бойния кон на сир Лутър. В отговор от тълпата полетял камък, уцелил веждата на  един от копиеносците. Раздали се крясъци и проклятия, прътове, камъни и нощни гърнета като дъжд се изсипали от покривите, а на другия край на площада стрелец започнал да пуска стрели. Факла била забита в един от стражниците, и неговия златен плащ бързо бил обхванат от пламъци.
Златните плащове били едри мъже, млади, силни обучени, добре въоръжени и в хубави доспехи. Двайсетина метра, или малко повече, стената на техните щитове се държала, и те посекли кървава пътека през тълпата, оставяйки около себе симъртви и умиращи. Но те били само петстотин, а бунтовниците – десетки хиляди. Паднал един от стражниците, след него друг. И изведнъж от простолюдието започнали да се промъкват през цепнатините в строя, атакувайки с ножове и камъни и дори със зъби. Тълпата като рояк обкръжила стражниците, атакувайки ги отстрани и отзад, по тях хвърляли керемиди от покриви и балкони.
Битката се превърнала в бунт, а бунтът преминал в клане. Обкръжените от всички страни златни плащове били обкръжени така плътно, че не могли да използват оръжията си в блъсканицата. Много паднали, пронизани от своите мечове. Други били разкъсвани на парчета, ритани до смърт с крака, потъпкани,  насичани с мотики и касапски ножове. Дори безстрашния сир Лутър Ларджънт не могъл да оцелее в клането. Мечът му бил изтръгнат от ръцете, Ларджънт бил свален от седлото, уцелили го с нож в корема, и го пребили до смърт с паве. Неговият шлем и глава били така размазани, че успели да разпознаят тялото му само по размера, когато на следващия ден дошли волските коли, събиращи телата.
През тази дълга нощ хаосът люлял половината от града, докато странни лордове и рицари внасяли безпорядък в  другата. Странстващият рицар наречен сир Пъркин Бълхата короновал собственият си оръженосец Тристан, шестнадесет годишен юноша, който обявил, че е син на покойния крал Визерис.
Всеки рицар може да посвети друг в рицар. Когато сир Пъркин започнал да дава рицарски звания на всеки наемник, крадец или месарски чирак, който заставал под изпокъсаното знаме на Тристан, стотици мъже и момчета се явили, да му се врекат.
Към разсъмване пожари горели из целия град. Площадът на Обущаря бил покрит с тела на загинали. Пълчища разбойници бродили по Квартала на Бълхите, разбивали магазини и жилища и избивали всеки срещнат почтен човек. Оцелелите златни плащове отстъпили в казармите, докато по улиците властвали канални рицари, мними крале и безумни пророци. Подобно на хлебарките, на които приличали, най-лошите от тях се разбягали преди съмване, вернали се в скривалищата и мазета, да си отспят след пиянството, да си разделят заграбеното и да отмият ръцете си от кръвта. Златните плащове при Старите и Драконовите порти излезли под командването на сир Бейлон Бърч и сир Гарт Заешката уста и към средата на деня успели да възстановят някакво подобие на порядък по улиците на север и изток от хълма на Висения. Сир Медрик Мандерли, повел стотина воини от Бял Пристан, направил същото северо-източно от Високия хълм на Егон, надолу до Железните порти.

Останалата част от Кралски Чертог оставала в хаос. Когато сир Торен Мандерли повел своите северняци надолу по Куката, те открили, че Рибния пазар и Речния Ред са залети от каналните рицари на сир Пъркин.При Речните порти над назъбените стени се веело прокъсаното знаме на «крал» Тристан, а на самите врати висели телата на капитана на стражата и тримата му сержанти. Остатъците от гарнизона «Мръсните Лапи»преминали на страната на сир Пъркин. Сир Торен изгубил една четвърт от хората си, докато си пробивал път обратно към Червената цитадела … и се отървал сравнително леко в сравнение със сир Лорънт Марбранд, който повел стотина рицари и въоръжени мъже в Квартала на бълхите. Върнали се шестнадесет. Сир Лорънт, лорд-командира на Кралската гвардия на Ренира, не бил сред тях.
Към залеза Ренира Таргариен осъзнала, че бедите и се сипят от всички страни, и цялото и властване се сринало. Кралицата изпаднала в ярост, когато разбрала, че Девичо Езеро преминало към противника, девойката по прякор Коприва избягала, а възлюбеният и съпруг я е предал. Тя се разтреперила, когато  лейди Мисария я предупредила, че след стъмването, идващата нощ ще бъде още по-страшна от предишната. По разсъмване в тронната зала имало около стотина души, но те се измъквали един след друг.
Кралицата се люшкала между гняв и отчаяние и толкова отчаяно се хващала за Железния трон, че към залез и двете и ръце били в кръв. Тя дала командването над златните плащове на сир Бейлон Бърч, капитана на стражата на Железните порти; изпратила гарвани с молби за помощ към Зимен хребет и Орлово Гнездо; заповядала да бъде подготовен указ за обявяването извън закона и лишаване от всички права дома Мутън от Девичо Езеро; обявила младия сир Глендън Гуди за лорд-командир на нейната Кралска гвардия (макар че той бил само на двадесет и той станал един от Белите Мечове преди не повече от месец, по-рано същия ден Гуди се отличил в боевете в Квартала на Бълхите. Именно той върнал тялото на сир Лорънт, като не дал на бунтовниците възможност да издевателстват на него).
Егон Младият постоянно се намирал около майка си, но рядко говорел. Тринадесетгодишният принц Джофри сложил доспехи на оръженосец и умолявал кралицата да му разреши да се добере на кон до Драконово Гнездо и да оседлае Тираксес.
– Майко, аз искам да се бия за теб, като братята си. Позволи ми да докажа, че съм смел, като тях.
Но неговите думи само задълбочили решителността на Ренира.
– Те бяха храбри, а сега и двамата са мъртви. Милите ми момчета.
И за пореден път владетелката забранила на принца да напуска замъка.
Със залеза на слънцето цялата паплач на Кралски чертог отново излезе от своите къртичини, дупки и мазета. И те били много повече, от предишната нощ.
При Речните порти сир Пъркин направил пир от награбените провизии за своите канални рицари. А след това ги повел към крайбрежната, за да плячкосат кейове, складове и всички кораби, не успели да излязат в морето. Макар че Кралски Чертог се славила  с дебели стени и укрепени кули, те създавали защита за нападения отвън, не от вътрешната страна. Особено слаб бил гарнизона на Божите порти, тъй като неговият капитан и една трета от хората му загинали със сир Лутър Ларджънт на площада на Обущаря. Останалите, сред които имало много ранени, ордите на сир Пъркин преминали леко.
Преди да изтече и час, Кралските порти и Лъвските порти били отворени. От първите златните плащове избягали, а при вторите «лъвовете» се смесили с тълпата. Три от седемте врати на Кралски Чертог били отворени пред враговете на Ренира.

Въпреки това  най-ужасната заплаха за властта на кралицата била във вътрешността на града. С падането на нощта на площада на Обущаря се събрала нова тълпа, два пъти по-голяма и три пъти по-дръзка от предишната нощ. Подобно на презираната от тях кралица, тълпата с трепет се взирала в небето, опасявайки се, дали драконите на крал Егон ще се появят преди разсъмване, с армия скоро след тях. Хората не вярвали вече, че кралицата ще може да ги защити.

И когато безумен еднорък пророк, наречен Пастиря, започнал да проповядва срещу драконите – не само срещу тези, чието нападение те очаквали, но и против всички дракони навсякъде, – тълпа, полуобезумяла, приела думите му.
– Когато дойдат драконите, – крещял пророка, – вашата плът ще се запали, ще закипи и ще се превърне в пепел! Жените ви ще затанцуват в огнени рокли, и ще крещят, докато горят, голи и непристойни в пламъците! И ще видите вие, как малките ви деца ще плачат и плачат, докато очите им не се разтопят и като желе не потекат по лицата им! Докато розовата им плът не почернее и не захрущи по костите им! Странникът ще дойде, ще дойде, ще дойде, за да ни накаже за греховете ни! И с молби неговия гняв не ще спрем, както не можем да загасим със сълзи пламъците драконови! Само кръвта е способна! Твоята кръв, моята кръв, тяхната кръв!
След  това той посочил с чукана на десницата си и посочил на хълма на Ренис зад гърба си, където под звездите чернеело Драконово Гнездо.
– Ето я, демонската обител, там горе! Това е техния град! Ако искате за себе си, първо трябва да унищожите тях! Ако искате пречистване от греховете, първо в драконова кръв се потопете! Защото огньовете адски само кръвта може да потуши!

От десет хиляди гърла се изтръгнал вик: «Убийте ги! Убийте ги!». И, като огромен звяр с десетки хиляди крака, стадото на Пастиря потеглили. Те се перчили и Блъскали, размахали факли и мечове, ножове и други груби оръжия, ходели и тичали по улиците и пресечките към Драконово Гнездо. Някои размислили и незабелязано се измъкнали по домовете си, но на мястото на всеки измъкнал се появили трима, да се включат към драконоубийците. И когато тълпата достигнала хълма на Ренис, числеността и се удвоила.