"Принцесата и Кралицата" и "Принцът-Ренегат"

  След смъртта на крал Визерис I Таргариен  основните претенденти за Железния трон били двама: дъщерята на Визерис  Ренира,  единственото живо дете от първия му брак, и Егон, неговият най-голям син от втората му съпруга. Сред хаосът и кръвопролитията, породени от тяхното съперничество и други  крале-самозванци предявявали своите права; перчели се като  глумци на сцена за седмица или  лунен кръг,  за да залезели толкова бързо, колкото и изгрявали.

Танцът разделил Седемте кралства на две: лордове, рицари и простолюдие  обявявали подкрепата си за едната  или за другата страна и вдигали оръжие едни срещу други. Дори домът Таргариен бил разделен, защото всеки от претендентите въвлякъл във войната роднини, деца и приятели. За двете години на противоборства била платена ужасна цена от великите лордове на Вестерос, както  от техните знаменосци, рицари и поданици. Макар династията да оцеляла по време на сраженията, мощта на Таргариен била отслабена, а броят на последните в света дракони бил значително намален.

Танцът се оказал война различаваща се от всяка друга в цялата дълга история на Седемте кралства. Да, войските  тръгвали в поход и  водели яростни битки, но много от сблъсъците били по вода и … особено…  във въздуха, когато дракон влизал в схватка с дракон със зъби, нокти и пламък. Това била война белязана с коварство, убийство и предателство; война водена в сенките на ъглите, в сумрака на стълбищата, в залите на съветниците и дворовете на замъците, с кинжали, лъжи и отрова.

Отдавна тлеещата вражда, избухнала с ярки пламъци на третият ден от третата луна на 129 година сл.З.Е. когато в Червената цитадела на Кралски чертог, прикованият на легло от болестта си Визерис  I Таргариен затворил очи за дрямка и умрял в съня си. Тялото му било открито от слуга в Часът на прилепа, когато кралят  имал обичай да пие чаша греяно вино. Слугата изтичал при кралица Алисънт, чиито покои  се намирали под кралските.
Той съобщил скръбната вест само и единствено на кралицата. Смъртта на краля била очаквана от известно време, и кралица Алисънт и нейните поддръжници, така наречените „зелени”*, отрано били разяснили на  всички стражи и слуги на Визерис, какво трябва да правят, когато денят настъпи.


----------------------------------------------------------------------------------------
* * През 111 г.сл. З.Е. В Кралски чертог се състоял голям турнир в чест на петата годишнина от брака между кралица Алисънт и краля. На откриването на тържествата, кралицата била облечена е зелено, а принцесата демонстративно била в черно и червено – цветовете на Таргариен. Всички били впечатлени от това, а после започнали да наричат „черни” и „зелени” поддръжниците на принцесата и кралицата. На турнира доминирали „черните”, когато сър Кристън Коул, носещ почетния знак на принцеса Ренира избил от седлата им всички защитници на кралицата, в това число нейният по-малък брат сър Гуейн Хайтауър и още двама по-далечни родственика.