Мъжът Телец... The neverending story - 11

Уууппппссссссссс, сори, нацелихме нечии рогца 
Споко бе, пиле, нали знаеш, нищо лично, не рипай толкоз 

Айде, депресиики В тоя живот съм преминала през толкова грозно-болезнени неща...и съм цяла и все още се усмихвам.... Едно теле, пък било то и породисто, няма да успее да ме съкруши
Ама не мога да обичам ей така небрежно и леко...или обичам диво и буйно...или ми е все тая иии 
 

Ани с благодарност за I Will Survive, добре че нямаше кой да ме гледа как танцувам 
И като заговорихме за метъл душици

 

Ето малко и от мен, днес темата ще е музикална 

   
Малко по- рок, по- фънк, но как освобождава от мисли

HOLD ON, трябва да ти кажа, че описваш нещо много близко до моето първо стълкновение с рогатото . Преди изобщо нещо да се случи помежду ни, си писахме най-невинно и незаинтересовано по работа няколко години. Интересен персонаж ми беше по мейла, но без въобще да се вживявам. В един момент какво го избъзиках по повод негов мейл и той захапа веднага, 5-6 мейла "по работа" и хоп в скайп. Още на втория ден писане прочетох "когато се видим", казвам си, "Моля, когато се видим ?! Всички жени в Австрия ли измряха?", но хуморът и начинът на мислене някакси, абе "клъв" . Постепенно се стигна дотам да си кажем, че става сериозно, първо бях предупредена за разликата във възрастта, после започна да дава идеи да се огледам за нещо по-наблизо, при което се счупих от воле. Казах си, в тази игра няма да вляза, за мен отношението е всичко. Помолих го да не си го променя, или ако все пак го направи, да знам причината. Тогава се оттеглих. На следващия ден се започна с 5 минути обяснения, след което се обади и аз му казах, че ми е ударил студен душ с думите си. Той призна, че не иска да се интересувам от друг, но е удивен колко бързо се случват нещата. Казах му, че и аз съм удивена от това, но го приемам и се радвам да се случва.
Обобщено, това, което усетих, а и по-късно съм усещала е, че той искаше да е сигурен, че аз съм сигурна, че го искам . При следващият "профилактичен преглед" ме беше попитал, "Приемаш ли ме такъв, какъвто съм?" Изобщо имам чувството, че стабилността на намеренията на жената насреща много се цени . Не знам дали това е случаят с твоя човек, но направих асоциация .
Вчера му беше влязъл един бъг, реши, че не ме "чувствал" и съм се била "затворила". Ми на такова разстояние оставаше и да ме чувства . Диагноза - биче .  

 

HOLD ON, сега изчетох снощния ти пост, та ето ми мнението.
Реши с кой от двамата искаш да бъдеш, с прословутото теле или с човека, който си в момента. И въпреки, че високо прокламирам практичността, те съветвам, когато решаваш да си питаш и сърцето  . След това информирай заинтересованите страни за решението си и действай смело по изпълнението му. Моето впечатление е, че има нещо и в двете ти връзки, което не те удовлетворява съвсем и затова се луташ.
И друго, звучиш ми като 20-30 г момиче, на тази възраст си заслужава да се наслаждаваш на една безоблачна връзка в реално време и пространство, без усложнения и големи проблеми. А не да седиш и да се питаш какво аджеба да промениш в себе си, че да се напаснеш с тоя или оня. С някои от хората, които срещаме в този живот, веднага правим "клик", като части от пъзел, с други постоянно се борим да се напаснем, като напаснатото размества някоя друга част. Успех   

BIC, умилкваш ми се нещо 

 

Ти да не си моята сродна душа 

Признавам си. Съвсем ме загубихте с този метъл.

Благодаря за коментарите. Сърцето... то говори едно единствено нещо, лошото е че се смесва с разума и става стара вече мина /като морските "прасета", които все още се срещат в моретата.
Проблема в мен си го знам ... маниакална необходимост от внимание, по всякакъв начин.. /мда, звучи страшно/ . А в промеждутаците от тази необходимост решавам, че искам да бъда само за себе си и изчезвам за няколко дни, не вдигам телефони, не се интересувам от нищо /така да се нарече гОООлема апатия/... НИКАК НЕ ИМ Е ЛЕСНО НА МЪЖЕТЕ КРАЙ МЕН
Първото ги задушава, второто ги плаши...
На 25 ще съм още почти месец и да, на този етап ми се иска да е лежерно, но ми се иска и да споделям любов и квартира с мъж /докато не си взема котка  /

Телето ме провокира, сега обаче го осъзнах... както и той самият каза бях си малка, все пак едно момиче колкото и по-напред да е по отношение на самостоятелност, работа, образование и т.н. спрямо своите връстници на 21-2 си е малка пикла все още.... е сега съм по голяма такава и взех, че зацепих

Какво искам в личен план - да се чувствам обичана и да тровя нечий живот  , с другото сама се справям добре

Но днес не отидох на абсолвентския си бал... и се ядосвам сама на себе си, искам да се забавлявам и радвам на този живот и да не изпускам подобни събития и цял ден си мисля...дааааа, трябва да си се радвам сама, а който иска да се радва с мен да заповяда!

А отговора на уравнението, ще излезе кагота разбере какъв е този страх... дали ще се обвърже, дали ще го зарежа... това са преходни неща, един разумен човек го знае, от това не се умира!
Любопитството ми и то си го бива

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТГОВОРИТЕ И ПОУЧИТЕЛНИТЕ РАЗКАЗЧЕТА
Само да вметна към BIC - за следващият път моля подготви нещо, което не сме чели, не че е лошо човек да си припомни разказа за Нероден Петко или притчата за човека с изгубеният вкъщи ключ ... не за друго, обичам разкази, а когато са нови и нечетени е по-интересно

 
Поздравления!!!
За смелостта ти и и за искреността ти
Винаги го забелязвам, и поощрявам това
Ти в момента правиш разказа! Истинския разказ за теб!
Прочети си го пак - твоя разказ! Това е правилната приказка....
 

  В три часа посред нощ 
Аааа, вече няма да ти задавам такива провокативни въпроси, пардон да правя такива констатации:


че ти сън не спиш да го мислиш   

Спорен ден, момичета и момчета, не се презорвайте, почти е уикенд