Депресията

  • 141 781
  • 406
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 64
О, да, най-добре е да има кой да те разбира. За съжаление, мъжът ми не може и разговорите с него ме карат да се чувствам по-зле. Не знае какво и как да го каже. Говори всеизвестни неща, но точно те не ми помагат особено. И накрая му писва... А книгите в такива моменти не ми помагат, нито телевизията, всичко свързвам с това, за което мисля, не ме отвличат.

Има една практика в такива случаи на натрапчиви мисли и тя не е свръзана с никакви химии и лекари. Трябва ти доста упорство обаче. Лично съм я изпитала и работи безотказно, но не без усилие.

Съсредоточаваш се и мислиш само и единствено за нещото, което правиш в момента. Имам предвид само за него - насилваш се всеки път. Аз се насилвах почти всеки 10 сек от минута, после стана на 1 минута, после на 5 и така преодолях нещо много тежко - съвсем сама.

Ето я практиката - каквото и да правиш в момента мислиш активно само за него. Пример - ходиш по тротоара - мисли и осъзнавай как ходиш - бързо, бавно, плавно, несигурно, къде ходиш - развален ли е тротоара, с плочки ли е, асфалтиран ли е, кой е около теб - хора, животни, кой как е облечен, кой в какво настроение ти се струва... Ако щеш вярвай много е трудно да го правиш, мисълта винаги отлита пак към твоите си проблеми. В момента, в който се усетиш обаче - казваш "спри" (на мен ми се е случвало дори на глас да си го казвам). Тогава отново се съсредоточаваш в нещото, което правиш или гледаш в момента. enyo е прав - можеш да четеш - ако нищо не ти влиза в главата се съсредоточи върху буквите от всяка дума - има ли правописни грешки, добре ли ти звучи или е можело да се ползва синоним...

Пробвай, изпитано е и успехът зависи само от желанието ти да се отървеш от неприятните мисли!   bouquet

# 106
  • Мнения: 1 517
kristalno, идеята ти е интересна. Трябва да опитам, макар че вече всичко свързвам с неприятните си мисли и страхове. Примерно депресирам се от вида на възрастните хора по улицата, дори се плаша, като си мисля, че и аз един ден ще съм като тях.  Embarassed Вече почти се виждам като баба, а съм само на 36. А имам и други, още по-безумни мисли, които дори не ми се споделят, толкова глупави ще ви се видят, но мен ме тормозят. Депресирам се и като видя как любимите ми певци/актьори остаряват, значи и моето не е далеко. Та и музиката не ме радва. Въобще навсякъде само това виждам.
Тази сутрин пак се събудих и веднага взеха да ме обливат вълни на безпокойство. За лош късмет навсякъде взех и да попадам на темата за смъртта, дори във Фейсбук, където досега се разтушавах. А само допреди 4-5 месеца бях съвсем друг човек... Вчера четох за криза на средната възраст, дали пък не е това, не знам, а пишеше, че може и 10 години да те държи  Shocked на моменти не издържам и направо не ми се живее, но не ми се и умира. В капан съм! Като си помисля, че наближавам 40, а ми се виждаха толкова далече...

# 107
  • Мнения: 64
kristalno, идеята ти е интересна. Трябва да опитам, макар че вече всичко свързвам с неприятните си мисли и страхове. Примерно депресирам се от вида на възрастните хора по улицата, дори се плаша, като си мисля, че и аз един ден ще съм като тях.  Embarassed Вече почти се виждам като баба, а съм само на 36. А имам и други, още по-безумни мисли, които дори не ми се споделят, толкова глупави ще ви се видят, но мен ме тормозят. Депресирам се и като видя как любимите ми певци/актьори остаряват, значи и моето не е далеко. Та и музиката не ме радва. Въобще навсякъде само това виждам.
Тази сутрин пак се събудих и веднага взеха да ме обливат вълни на безпокойство. За лош късмет навсякъде взех и да попадам на темата за смъртта, дори във Фейсбук, където досега се разтушавах. А само допреди 4-5 месеца бях съвсем друг човек... Вчера четох за криза на средната възраст, дали пък не е това, не знам, а пишеше, че може и 10 години да те държи  Shocked на моменти не издържам и направо не ми се живее, но не ми се и умира. В капан съм! Като си помисля, че наближавам 40, а ми се виждаха толкова далече...

Обърни гледната точка, ти пак за това мислиш. Виждаш възрастен човек и си мислиш той ще си отиде скоро а и аз може би. А трябва да мислиш виж колко много е живял, видял и не се е предал! Разбираш ли в момента виждаш и се фокусираш върху страха си. Съсредоточи се във всяко най-дребно нещо непрекъснато, търси другия ъгъл. Дори самото усилие ще те отдалечи от натрапчивата мисъл. Баба ми ще стане на 97 другия месец, не е на легло, но от години не може да излиза от апартамента. Никой от нас не мисли ей сега ще се замине, вместо това гледаме да изкараме добрес нея, докато я имаме!!! Опитай, ама наистина опитай! Повярвай няма как да ти навреди, може само и единствено да ти помогне!!!  Hug

# 108
  • Мнения: 433
Разбирам те напълно. Минавала съм през този ад много пъти. И всеки следващ беше много по тежък от първия и в един момент паник атаките станаха смешка пред депресията мислите и тревогата. Най-тежкия период беше преди да родя но заради бебето отказвах ад и ходех два пъти в седмицата на терапия. За мен нямаше живот след раждането. Така си мислех... Слава богу си останах с предродилната депресия. След родилна нямах въпреки състоянията, в които изпадах чат пат. Но пък че удари яко хипохондрията - все най-страшното мисля за мен и детето. Преживявам всяка болна жена с дете, всяко болно дете. Все си представям аз да съм в ситуацията и плача ли плача... Но това дето мога да те успокоя че още няколко месеца и ще видиш как няма да имаш време. На мен детето мн ми помага - в смисъл винаги има нещо около него или съм мн заета за да мисля и просто чакам да мине. И наистина минава. Когато не дълбаеш в състоянието то отпуска ( а аз съм пробвала мнооого неща). Сега чакам второ дете, отново имам страхове свързани с раждането но за щастие нямам време за предродилна депресия. Надявам се да не ме хване следродилната...

# 109
  • Мнения: 1 517
То моето не знам следродилна депресия ли е, криза на средната възраст ли е, "екзистенциална криза" ли е - всеки, до когото съм се допитвала, различно казва. Лошото е, че и симптоми на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) имам. Правя едно нещо по няколко пъти, докато изгоня някоя лоша мисъл, и някакви такива.
Имах и предродилна депресия - по-скоро силен, натрапчив страх от раждането, както писах - който после се трансформира в това, дето е сега. Бременността ми до осмия месец беше много спокойна...
Искам да пия АД, каквото и да е, само да мине. Ама не мога. Освен да правя усилия за пренасочване на мислите, както пише kristalno, друго не виждам какво, но не е лесно и не знам сама дали ще се справя.
Ад е обаче. И всеки ден различно, но все около едно и също се върти.  ooooh! #2gunfire
Аз за детето не се притеснявам (явно съм егоист?) - смятам, че с него нищо лошо не може да се случи. Обаче мисля за себе си и за другите ми близки.  Tired

# 110
  • Мнения: 295
Консултилрай се с психиатър дали не може да взимаш някакви АД по време на кърменето...Успех! Hug

# 111
  • Мнения: 433
Депресията често върви с ОКР. То е една съвкупност от състояния. По принцип има ад дето са съвместими с кърменето - золофт. Ако все пак искаш да не пиеш опитай с терапия. Няма смисъл да се мъчиш, защото това състояние е абсолютно лечимо и може да си си същата както преди.

# 112
  • Мнения: 1 517
o_fortuna, дори твоето ми се вижда по-лесно преодолимо, защото се страхуваш от неща, които е по-вероятно да не се случат. А аз се страхувам от неща, които задължително ще се случат, дори и да е след много време. Въобще бъдещето ми вече не е светло, вълнуващо и интересно, както ми се виждаше преди няколко години. Нямам вече какво да очаквам. Колкото повече време минава, толкова по-зле ми се вижда, че ще стават нещата. Не искам децата да растат, нито аз да остарявам, а само това виждам. И бившите ми състуденти, с които си пиша чат-пат във фейса, говорят такива неща и съвсем ме отчайват. Ще кажеш, че сме станали на по 100 години.  ooooh! На всичкото отгоре вече месец или година ми се виждат, сякаш са минали за един миг.
Вече не мога и да спя добре, ако се събудя през нощта, после не мога да заспя много време. Мисля, изпитвам носталгия по миналото, страхувам се от бъдещето. Завиждам даже на дъщеря ми, че е само на 10 и животът е пред нея.  Embarassed Rolling Eyes Какви ли не глупости ми минават през главата. Намерих едни хомеопатични таблетки, за сън поне помагат. Но през деня е ад...

Точно Золофт ми предписаха и казаха, че не мога да го пия, докато кърмя.  Thinking А в нета пише друго.
Да, много искам да съм същата като преди, макар че и тогава не бях някоя супер жизнерадостна, но така съвсем не се живее...

# 113
  • В мечтите
  • Мнения: 639
petty като те чета и все едно слушам себе си.Откакто баща ми се разболя от рак и почина за два месеца,потънах тотално.В главата ми са единствено мисли за болести,смърт и .... все в тази насока ужасии.Не мога да спа вечер,нервно ми е,загубих всякаква цел и амбиция,а съм майка на три дечица.Всичко което е около мен ми навява спомени за баща ми,всяко място в моя град.И на фона на цялата обстановка в страната започнах да мисля за емиграция...знам,че няма да мога да избягам от мислите си,но знам за себе си,че искам да отида някъде където всичко е ново и чуждо,защото спомените ми носят много болка на този етап...Идеята на kristalno е интересна,ще се опита да го практикувам,тъй като определено с " позитивното" мислене до никъде не стигнах.

# 114
  • Мнения: 433
Пети, дори и по лоши неща съм мислила. Чудела съм се защо трябва да живея и да правя каквото и да било след като ще умра така или иначе... Преживяла съм всичко най-страшно свързано с тези състояния. И нощтните будувания, беше ме страх да оставам сама... Но има живот и след това Simple Smile със сигурност ще се оправиш. Потърси мнението на още някой психиатър. Свържи се с консултанти по кърмене и попитай какво може да пиеш. те ще те подкрепят а може и да ти предложат решение.

# 115
  • Мнения: 1 517
о_fortuna, благодаря ти, звучиш ми много обнадеждаващо.

Цитат
Чудела съм се защо трябва да живея и да правя каквото и да било след като ще умра така или иначе...
Точно това мисля и аз. И също ме е страх понякога от всичко. От самия живот. Мъча се да се разсейвам като излизам, пазарувам, като си спомням хубави моменти от миналото - но в крайна сметка това се връща пак и пак. Не мога да се отърва от омагьосания кръг. Викам си - дори да забравя тези мисли, какво? Нали всичко това все пак ще се случи, дори няма да усетя кога ще мине времето? И пак потъвам...

Белослава, аз също се страхувам за близките си... изпитвам неистов ужас на моменти. Ние нямаме контрол над нищо... ей това ме плаши най-много... природата е безразлична към нас, защо ни създава тогава, че и като личности с чувства, които трябва да страдаме - не знам и никой не може да каже.

Колкото до консултантите по кърмене, писах 2 пъти в един сайт за подкрепа на кърменето и там уж трябваше да получа отговор от фармацевт кое лекарство е подходящо и кое не е - но така и не получих. Пък и не знам на кого да имам доверие.

Момичета, радвам се, че ви има и искате да ми помогнете  Hug благодаря ви!

# 116
  • Мнения: 1 071
Нали знаете, че във форума има тема Консултация с психолог.
Ясно е, че този човек не може да помогне в такива случаи, но може да насочи в правилната посока - имам предвид към какъв специалист да се обърнете.
Психиатрите не винаги са най-удачния избор.
Преди време имах проблеми и точно писах в темата на психоложката - тя ме насочи към когнитивната психология. После отворих сайта на когнитивните психолози и избрах моята психоложка. Бях суперскептична, че най-вероятно ще ми препоръча хапчета и прочие, но се разминах само с терапия.
Знам, че всеки случай е различен и индивидуален, но това е един от възможните варианти за намиране на най-подходящия избор.

Успех!

# 117
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Напоследък се усещам, че не съм човекът от преди година - нищо не ми се прави, изпълват ме само натрапчиви мисли, карам се с всички около себе си, не ми се излиза, дори вече и филми и книги не ме разсейват. Пробвах с разни билкови лекарства, но дори ми се струва, че след приемът им ставам по-чвствителна - както си седя, минава някаква мисъл за секунди и се започва един рев с часове.
Чудя се хормонален дисбаланс или чисто депресивно състояние е?

# 118
  • Мнения: 1 517
Тези промени след някакво събитие в живота ти ли започнаха, или просто ей така?
Доколкото знам, депресията може да се дължи на хормонален дисбаланс.

# 119
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
ми имаше две събития, които малко ме стресираха, но не е нещо грандиозно, а и се усещам така от половин година по-рано, но го отдавах на есента, новата работа и т.н. сега нито работя, нито е мрачно и пак не съм добре

Общи условия

Активация на акаунт