Публикувана: 18 май 2014, 13:34 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2016, 11:13 ч.

Депресията

141 780
406
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са препоръките за справяне с депресията?
Какви са потенциалните странични ефекти на антидепресантите?
Какви са препоръките за справяне с тревожността?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са препоръките за справяне с депресията?
  
  Препоръките за справяне с депресията включват терапия, медикаменти, здравословна диета, редовни упражнения, избягване на стресови ситуации и подкрепа от близки. Когнитивно-поведенческата терапия също може да бъде полезна. Някои методи за справяне с депресията включват терапия, разговор с психолози или психотерапевти, прием на антидепресанти, избягване на стресови ситуации, упражнения и занимания, които предизвикват удоволствие. Освен това подкрепата от близки е от съществено значение. Справянето с депресията може да включва различни методи като терапия, прием на антидепресанти, психологическа подкрепа, спорт, позитивно мислене и вяра в себе си. Важно е да потърсите помощ от специалисти и да поддържате активен начин на живот дори при усилия на сила. Освен това книги като „5 спасителни крачки от депресията към радостта“ на Андрей Курпатов се препоръчва за ценни съвети и подкрепа.
- Какви са потенциалните странични ефекти на антидепресантите?
  
  Потенциалните странични ефекти на антидепресантите могат да включват главоболие, повишена температура, усещане за мускулно пукане и изтръпване. Важно е да се консултирате с психиатър за наблюдение и коригиране на лечението при наличие на странични ефекти. Антидепресантите могат да причинят различни странични ефекти като сърцебиене, задръствания, умора, суицидни мисли и панически атаки. Важно е обаче да се отбележи, че те могат да доведат до подобрение на състоянието при депресия. Някои от страничните ефекти на антидепресантите включват наддаване на тегло, пристрастяване, влошаване на състоянието в началото, тревожност, панически атаки и нарушения на съня. Антидепресантите като Seroxat и Zoloft могат да имат различни потенциални странични ефекти, включително разреждане на кръвта, повишен риск от кървене и вътрешно кървене, както и увеличен риск от инсулт и инфаркт. Освен това внезапното спиране на антидепресантите може да доведе до по-тежка депресия, тъй като мозъкът става зависим от тях.
- Какви са препоръките за справяне с тревожността?
  
  Препоръките за справяне с тревожността включват техники за релаксация на мускулите, избягване на стреса, разходки, спорт и социални дейности. Освен това е важно да избягвате негативни новини и хора, които натоварват отрицателно. В някои случаи може да е необходима професионална помощ от психотерапевт за ефективни стратегии за справяне.
- Какви са симптомите на депресията и как може да се подобри състоянието?
- Какви са разликите между обикновената депресия и клиничната депресия?

# 90 16 юли 2014, 21:06 ч.

Мнения: 10

“От време на време хората правят крачка напред. Издигат се над възможностите си. Понякога те изненадват. И понякога те разочароват. Животът понякога е странен. Може да те притисне доста силно. Но ако се вгледаш по – отблизо ще намериш надежда… в думите на децата… в стиховете на някоя песен…
и в очите на някой, който обичаш.”

# 91 23 юли 2014, 22:10 ч.

В мечтите
Мнения: 639

Цитат на: esperansa1979 в ср, 16 юли 2014, 21:05

Добрите сърца имат един мъничък дефект –
чувстват се зле дори заради малки неща…
Но имат предимство, което другите нямат –
дават душа на всичко…

страхотни са и двете

# 92 5 авг. 2014, 12:22 ч.

София
Мнения: 178

Наскоро родих и затова или защото съм непрекъснато вкъщи може би, но все по-често ме спохождат черни мисли. Не знам дали става въпрос за депресия или по-скоро умора.

# 93 7 авг. 2014, 15:38 ч.

Мнения: 10

Какво значи един нормален човек не трябва да има черни мисли, че като имаш черни мисли не си нормален. На днешния стресов живот едва ли има човек, който в даден момент не си мисли ,,черни,, неща. Друг е въпросът, че ако тези черни мисли преобладават в ежедневието ти дълго време е възможно да отключат депресия. А в случая с Чан, предполагам че е следродилно състояние, което е напълно нормално - липсата на контакти, еднообразието, грижите за детето и тем подобни. Обикновено тези състояния са преходни и отшумяват от само себе си. Ако обаче продължи по-дълго и се влошава, не се притеснявай да потърсиш компетентна помощ.

# 94 4 септ. 2014, 02:20 ч.

Мнения: 578

Ремотива е пълен боклук. Деанксита действа при някои хора, при другии не. Майка ми взима деанксит и се чувства много добре. Има желание да излиза, да се вижда с хора, усмихва се по.често, доста е жизнена. Преди да почне да пие деанксит беше ужас-вечно нацупена, тъжна, избухваше в сълзи при най-малкия проблем. Не искаше да излиза, да се вижда с приятели.
Аз също пих деанксит дълго време, но нямах толкова тежки симптоми. На мен не ми подейства въобще.
Може да ви прозвучи абсурдно, но мен ме спаси трагедията на моя близка. Тя винаги беше с мен в трудни моменти, много позитивна, много жизнена, радваща се на малките неща. В труден период за мен, тя беше човекът, който ме измъкна с добротата, усмивката, спокойствието си и позитивната си енергия. Когато дойдох на себе си, ми сподели по много деликатен начин, че я чака тежка операция. Оказа се, че през цялото време докато съм хленчела и съм се оплаквала, тя си е знаела диагнозата-рак...И е утешавала и давала кураж на мен, идиотката След като научих ми идваше да умра хем от страх за нея, хем от ужасен срам, заради мен и моето хленчене. Сега, Слава Богу, тя е добре, но мина през страшен ад, в който нито за миг не падна духом, не се оплака, не загуби усмивката си...А аз си мислех, че моята болка е едва ли не най-голямата в света.
Сега проумявам, че трагедия може да бъде само загубата и страданието на любим човек и недай си Боже, някоя страшна болест. Всичко останало- разводи, уволнения, интриги с колеги, дребни препирни, финансови проблеми са просто препятствия, през които човек трябва да премине, и уроци, които трябва да усвоим.

# 95 29 септ. 2014, 21:34 ч.

Мнения: 357

Понеже последния пост много ми харесва реших да се включа. Често чета и пеша за действието на Шуслеровите соли , но ги използвам за себе си само ако прихвана някоя болест от детето. След някои загуби това лято, се оказа ,че не се чувствам никак добре и разбира се личната лекарка ме изпрати на различни изследвания. Стандартно изписаха ми лекарства без резултат. Споделих проблема с приятелка и тя ме посъветва да пробвам схемата за депресия. т.е. да пия ШС 5 и ШС 7 по 5 бр от всяка. Факт е ,че се чувствам идеално.Намерих и друга схема със соли на една дама от Германия натуропат, но все още не смея да я приложа , ако има желаещи ще я споделя във форума.

# 96 15 окт. 2014, 18:50 ч.

Мнения: 25

Здравейте,
аз съм нова в сайта, но искам да споделя моя проблем ако може някой да ми помогне.
От една година и половина ме стяга гърлото и усещането е като душене.Ходих на психиатър и ми изписа антидепресанти , които не ми помогнаха.Спрях ги и отидох отново при друг психиатър , който ми изписа деанксит.От него усещането изчезна , но пак се появява на моменти и аз се плаша.Как да го махна това усещане.
Една приателка почина на 37г и от тогава го получих.
Моля , ако някой го е изпитвал и се е излекувал да ми даде съвет.
Благодаря предварително.

# 97 16 окт. 2014, 12:02 ч.

Мнения: 433

Здравей, това което описваш си е чист пристъп на паника. С лекарства ще го тушираш временно. Най-добре започни ако можеш терапия. При теб това което го е отключило е ясно и според мен бързо ще се оправиш. Просто имаш нужда да говориш с професионалист и да преодолееш страха си.

# 98 16 окт. 2014, 16:44 ч.

Мнения: 1 517

Здравейте, чудех се къде да споделя. Някой може да каже, че от скука си измислям проблеми, но...
Откакто родих преди 3 месеца, изпаднах в депресия, която не отшумява. Мисля само за това колко е кратък животът и как едва ли не утре ще остарея и умра. Страхувам се от времето, което минава. Преди бъдещето ми се виждаше интересно, вълнуващо - да се оженя, да създам деца, да направя кариера. Общо взето постигнах тези неща и сега пред себе си виждам само постепенното остаряване, как животът малко по малко те съсипва и накрая... Стигнах до там от сутрин до вечер да мисля само за това, изпитвам носталгия по миналото, когато бях на 20-тина години и всичко беше розово, и ми се иска да можех да забавя или да спра времето. Дори като гледам детето, не мога да му се радвам, а си мисля - "ето, аз го родих, за да има кой да остане след мен след като си отида". И това ме хвърля в паника. В главата ми са все едни сиви, мрачни картини.
Животът започна да ми се вижда безсмислен, всичко в него е кратко и минава бързо, и всичко се забравя. В крайна сметка не остава нищо. Мисля с ужас за времето, когато всичко ще е зад гърба ми и ще чакам само... дори не искам да го казвам. Tired

Дори да е далеч всичко това, то ще дойде. Не мога като кон с капаци да мисля само за днес (както ме съветват всички), знаейки, че утре всичко ще е по-зле. За да се чувствам добре, трябва да си представям поне малко нещо хубаво, което ме очаква. А аз мисля само за старост и смърт, това е, от което не мога да избягам.
Посъветвах се с психиатър. Предписа ми антидепресант (какво ли друго) и каза да спра да кърмя и да започна да го пия. Да, но аз не искам да отбивам детето толкова скоро и затова вече няколко месеца се измъчвам и чакам да си мине от само себе си. В някои моменти ми се иска да не се бях раждала, за да не се налага да минавам през всичко, което си представям и което е неизбежно (думата, която най-много ме плаши). Както някой е писал по-горе, всички дребни проблемчета в живота ми се виждат смешни и се чудя как някой може да се впряга в тях (какво казал шефа, кой каква заплата вземал, та дори и оценките на детето в училище).

Малко преди раждането изпитвах същия страх от нещо неизбежно, но той беше свързан с раждането. Бях се побъркала, всяка сутрин не исках да се събуждам. Мислех, че след като раждането мине, всичко ще е наред. Но страхът си остана и вече не знам какво трябва да стане, за да отмине...

Последна редакция: чт, 16 окт 2014, 16:54 от petty

# 99 16 окт. 2014, 17:54 ч.

София
Мнения: 520

Страх от смъртта в чиста форма Simple Smile

Казват, че всичките ни страхове в крайна сметка се свеждат до един и това е той.
Вече съм го писал в темата за паническо разстройство, ще го напиша и тук. Навремето, когато поради болести се бях ошашкал и си мислех, че си отивам (същия зверски страх от смъртта), един човек ми каза: Спокойно, живот не се взима толкова лесно!
Така че - ще живееш! Направи си го приятен, доколкото можеш. Ако се наложи, пий хапчета, но живей!

# 100 16 окт. 2014, 18:55 ч.

Мнения: 1 517

Enyo, благодаря ти за постинга. Аз наистина бях писала и в темата за ПР. Не знам какво да правя вече.
Виждам смърт във всичко, животът ми се вижда кратък и изтичащ с всеки един момент. Не мога да се радвам на нищо. Не смея да се радвам. В някои моменти ми се струва, че не се знае и утре дали ще съм жива. На мен пък животът ми изглежда ужасно крехък... а природата, която ни е създала - жестока, понеже ни унищожава с всеки изминал ден, за да създаде след това друг живот - който обаче вече не е нашият.
Само допреди 3-4 месеца не мислех за нищо такова, имах хобита, намирах си радости. Вече ме е страх от всичко. Дори от това, че съществувам, колкото и да е нелепо.
Лекарствата не знам колко ще помогнат, но докато кърмя, не мога да ги вземам. Много държа на кърменето и дори не си помислям да го спра заради тези си мисли. Но е трудно, много трудно...

Близките ми казват, че губя ценни моменти, в които би трябвало да се радвам. Че трябвало да живея за днешния ден и да не се интересувам от утре. Не мога! Побърквам се, не знам какво да правя. Почти нямам светли моменти през деня, не мога да се наслаждавам на майчинството, на почивката вкъщи, на нищо!

Последна редакция: чт, 16 окт 2014, 19:04 от petty

# 101 16 окт. 2014, 19:55 ч.

София
Мнения: 520

Уф, писах, писах и накрая го изтрих, защото реших, че с философстване не мога да ти помогна в момента.
Всъщност наистина не знам какво да ти кажа.
Знам, че има следродилна депресия. Пси каза ли ти нещо по този въпрос? Тоест наистина да е нещо временно, вероятно на хормонална основа, и да се намести с времето?
И не се напрягай, че едва ли не изпускаш нещо ценно (ценни моменти в живота). Просто моментът е такъв. Дори и това е живот.

# 102 16 окт. 2014, 20:03 ч.

Мнения: 1 517

Може и на хормонална основа да е, ама все ми се струва, че вече предишната няма да стана. Все философствам и мисля за живота и колкото повече мисля, толкова повече се плаша Embarassed

Затова ми се ще да не мисля, ами като другите хора да се концентрирам върху ежедневните дреболии - да, ама не мога.
Психиатрите дават хапчета и това е. Макар че и за мен това е най-лесният вариант. Няма дълго разкарване по сеанси, които я помогнат, я не. За психиатрите всичко е химия, поне така ми каза моята пси, хормони и това е. И когато имах паник атаки преди време, пак така ми каза. Пък дали е така, кой знае. И наистина с хапчета се оправих. То от сегашна гледна точка тогавашните паник атаки ми се виждат песен, макар че бяха мъка - понеже не се дължаха на реален страх, ами на натрупан стрес. Сега съм като в примка, от която не знам как да се измъкна.

# 103 16 окт. 2014, 20:21 ч.

София
Мнения: 520

Ако гледаш само тялото като съвкупност от атоми, да, всичко е химия. Само че се получава така, че първо шофьора (на това тяло) нещо се ошашква, а вследствие се получават и промените в химията, например висок адреналин, нисък допамин, такива работи. И тъй-като има и обратна връзка, лекарите я използват и казват - като наместим химията, тялото ще каже на акъла, че всичко е наред. И то обикновено се получава.
Йогите използват същата обратна връзка - те казват, ние ще заздравим тялото чрез определени техники на дишане. И пак се получава.
Само че като спреш хапчетата и като спреш 'йогисткото' дишане и тялото се връща в първоначалния си вид. Защо? Защото умът е по-силен и състоянието на ума определя състоянието на тялото.

Това с мисленето е при всички нас с тези проблеми.
Нещо, което мога да ти препоръчам и при мен работи в известна степен, е да четеш книжки. Художествена литература, романи, нещо леко, което да ти допада. www.chitanka.info - тук има доста. Като те обземат черните мисли, чети, за да се разсееш.

Ако имаш пари, опитай с терапия. Може пък да помогне.
Макар че аз от своя личен опит знам, че най-добрата терапия е споделянето с човек, който те подкрепя. Дори и да не те разбира, поне да е такъв, на който можеш с отворено сърце да се довериш за всичко...

# 104 16 окт. 2014, 20:41 ч.

Мнения: 1 517

О, да, най-добре е да има кой да те разбира. За съжаление, мъжът ми не може и разговорите с него ме карат да се чувствам по-зле. Не знае какво и как да го каже. Говори всеизвестни неща, но точно те не ми помагат особено. И накрая му писва... А книгите в такива моменти не ми помагат, нито телевизията, всичко свързвам с това, за което мисля, не ме отвличат.

Препоръчани теми

Бременност и антидепресанти -моля за мнения на хора,които имат такъв проблем

Депресия и бременност

Пренатална депресия – не си сама

457
Бъдещи майки

Стрес, преумора или анемия?

Причина:

Причина: