Депресията

  • 141 899
  • 406
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 789
Всяко нещо,  с което вреди на тялото и душата е начин да се самонакажеш и самоунищожиш и  рядко е осъзнато.Когато го осъзнаеш започва истинското лечение и тогава ти идва желанието да се погрижиш и за тялото си.Най-добре нещата да вървят паралелно, защото ако тровиш тялото си саботираш оздравяването си.Това важи за всякакъв вид зависимости.

Меги, ти самата виждаш, че не е имало никакъв смисъл от пиенето на "Менделеевата таблица", причината е била заболяване.

Трябва да се търси причината, а не да се подтискат симптомите с хапчета.В някои случаи сигурно се налага, но едва ли е голям процента на наистина нуждаещите се.



 newsm10

# 241
  • Мнения: 191


Относно БАР - аз имах паниски атаки и тревожност + депресия години преди да ми поставят тази диагноза. Всички лекари при които съм била са ми казвали даже,че нищо ми няма, само си въобразявам и т.н. и ме лекуваха години наред с антидепресанти против ПА и депресията. Никой не си направи труда да ме разпита подробно, за да постави правилната диагноза. В крайна сметка аз почти се самодиагностицирах,защото вече бях толкова информирана,че знаех повече от тях. БАР е действително епи-гененично заболяване и не се лекува, но се овладява на 90% с подходящата терапия и медикаменти, даже понякога и медикаменти не се пият ( в моя случай мога и без тях на определени периоди ). Но е много важно да се спазва строга диета, добър сън, без стрес, да се спортува и прочее. И повярвай ми - разлика има. За това написах на потребителката,че ако спре цигарите, кафето и сладките неща, може да усети разликата. До БАР няма как да стигнат хората за които пишеш,защото те имат други проблеми. Или имаш БАР или нямаш  Joy


Напълно подкрепям горното , само мнението ми за последователността е по-различна.
Безопасната стратегия е който има сериозен проблем да вземе незабавно мерки за овладяването му и чак тогава да променя начина си на живот.

Иначе говорим за едно и също нещо , но обратната последователност изисква много волеви усилия и мотивация , а тъкмо те са дефицитни при депресивните състояния .

Между впрочем темата ми е интересна и на скоро четох за деметилизиране на подтиснати чрез изкуствена метилизация гени при плъхове . Правят го чрез  ензими конкретно разработени за таргетните гени .

Предполагам , че и ти си чела подобни материали - мен просто ме шашна с какви темпове се развива в последно време медицината . Нищо чудно скоро да има насочена терапия за БАР .

# 242
  • Мнения: 789
Нека го кажем така - промяната в начина на живот + лечението трябва да са ръка за ръка. Да, по-добре е да се започне АД или психотерапия и след известно време да започнеш да променяш останалите неща, за да може както ти каза да имаш мотивация.Но спирането на дразнители като цигари, безалкохолни,кафе и вредни храни ще повлияе много добре. Само смяната на начина на хранене играе огромна роля!

Относно БАР, преди една година ми казаха,че всички депресивни състояния щели вече да са БАР      (това лекар го каза) , като разликата щяла да бъде описана подробно в техните дебели книги. Глупости ли са това или не, не е ясно и какво точно ще променят, но все повече чета,че има голямо объркване сред психиатрите и диагностицирането на БАР от II тип, както е при мен е ужасно трудно. Ако си БАР I тип с изявени мании, тогава е ОК, имаш мания, имаш халюцинации и куп други. До при БАР II, даже има и III тип, да се постави диагноза е трудно, доста време минава.

За терапиите - то има отдавна терапии за БАР ( ако говорим за медикаментозни ), не е нещо ново. Лекарства има бол, въпроса е дали и как ще действат. Страничните ефекти са уау  Joy, но има много хора които се повлияват много добре, факт.


# 243
  • Мнения: X
Моля за съвет. Отпреди няколко години животът ми тръгна надолу. Разделих се с човекът до мен, останах без работа. В много кратък период от време, няколко близки мои хора ми нанесоха много тежки удари под кръста и останах безкрайно разочарована. В резултат на всичко това- сама съм, без работа и почти без приятели, разбира се, изпаднах в депресия. Изгубих всякакво желание да се боря, да се развивам, дори да имам сериозна връзка. Отдръпнах се от всички, затворих се в себе си. За последните четири години съм работила само няколко месеца, разпокъсано и пак свързано с разочарования и напускане. Може би, фактът, че имам странични доходи, благодарение на които живея нормално и без да работя ми позволи да не бъда особено активна в търсенето на работа. И сега, уж се стегнах малко, започнах да спортувам, да подавам молби за работа на различни места и взеха, че ме одобриха. Изведнъж, вместо да се зарадвам, се почувствах ужасно уплашена. Страх ме е от всичко, дали ще свикна с работата, дали ще се справя, дали ще издържа, дали ще се разбера с колежките( те са на по 20, а аз на 35), дали няма да ме изолират. Страшна паника ме е обхванала. И не мога да разбера, все още в депресия ли съм, или в резултат на всичко преживяно съм станала страшно неуверена, свита, затворена... Дали да се обърна към специалист, дали в моя случай са удачни лекарствата. Вие попадали ли сте в такива ситуации, да искате да започнете нещо, но да ви е страх от провал, разочарование. Как се справяте?

# 244
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 542
... Страшна паника ме е обхванала. И не мога да разбера, все още в депресия ли съм, или в резултат на всичко преживяно съм станала страшно неуверена, свита, затворена...

Депресията е потъване, апатия, застой, а ти казваш, че си започнала промяна. Залагам на второто: неувереност + страх от новото начало. Това е съвсем нормална реакция на ума и дори организъма (може да почувстваш и физическо неразположение). Най- добрият начин да се пребориш е да отидеш, да се запознаеш с хората, да се опиташ да ги опознаеш и да намериш компания, а защо не и приятели. Погледни от добрата страна на нещата: дори да не потръгне, имаш странични доходи и няма да е фатално, т.е. няма опасност да умреш от глад. Ако сега не се получи, ще пробваш пак, до дупка. Докато си намериш точното място! А то без опити няма да стане. Успех! Peace

# 245
  • Мнения: 65
Моля за съвет. Отпреди няколко години животът ми тръгна надолу. Разделих се с човекът до мен, останах без работа. В много кратък период от време, няколко близки мои хора ми нанесоха много тежки удари под кръста и останах безкрайно разочарована. В резултат на всичко това- сама съм, без работа и почти без приятели, разбира се, изпаднах в депресия. Изгубих всякакво желание да се боря, да се развивам, дори да имам сериозна връзка. Отдръпнах се от всички, затворих се в себе си. За последните четири години съм работила само няколко месеца, разпокъсано и пак свързано с разочарования и напускане. Може би, фактът, че имам странични доходи, благодарение на които живея нормално и без да работя ми позволи да не бъда особено активна в търсенето на работа. И сега, уж се стегнах малко, започнах да спортувам, да подавам молби за работа на различни места и взеха, че ме одобриха. Изведнъж, вместо да се зарадвам, се почувствах ужасно уплашена. Страх ме е от всичко, дали ще свикна с работата, дали ще се справя, дали ще издържа, дали ще се разбера с колежките( те са на по 20, а аз на 35), дали няма да ме изолират. Страшна паника ме е обхванала. И не мога да разбера, все още в депресия ли съм, или в резултат на всичко преживяно съм станала страшно неуверена, свита, затворена... Дали да се обърна към специалист, дали в моя случай са удачни лекарствата. Вие попадали ли сте в такива ситуации, да искате да започнете нещо, но да ви е страх от провал, разочарование. Как се справяте?

Здравей. Аз съм във абсолютно същото положение и те разбирам ... Ако искаш пиши на лично ( аз опитах но нещо не се получи). Бих се радвала да поговоря с някого със сходен проблем.

# 246
  • Мнения: 750
здравейте по край ангажименти и грижи пропуснах да си пи рексетина 7-10 дни.Имам диагностицирана депресия.Бях на 20 мг.рексетин сега пак ли 20 мг. да започна?

# 247
  • Бургас
  • Мнения: 7 680
Анонимен  
Скрит текст:
Скрит текст:
Моля за съвет. Отпреди няколко години животът ми тръгна надолу. Разделих се с човекът до мен, останах без работа. В много кратък период от време, няколко близки мои хора ми нанесоха много тежки удари под кръста и останах безкрайно разочарована. В резултат на всичко това- сама съм, без работа и почти без приятели, разбира се, изпаднах в депресия. Изгубих всякакво желание да се боря, да се развивам, дори да имам сериозна връзка. Отдръпнах се от всички, затворих се в себе си. За последните четири години съм работила само няколко месеца, разпокъсано и пак свързано с разочарования и напускане. Може би, фактът, че имам странични доходи, благодарение на които живея нормално и без да работя ми позволи да не бъда особено активна в търсенето на работа. И сега, уж се стегнах малко, започнах да спортувам, да подавам молби за работа на различни места и взеха, че ме одобриха. Изведнъж, вместо да се зарадвам, се почувствах ужасно уплашена. Страх ме е от всичко, дали ще свикна с работата, дали ще се справя, дали ще издържа, дали ще се разбера с колежките( те са на по 20, а аз на 35), дали няма да ме изолират. Страшна паника ме е обхванала. И не мога да разбера, все още в депресия ли съм, или в резултат на всичко преживяно съм станала страшно неуверена, свита, затворена... Дали да се обърна към специалист, дали в моя случай са удачни лекарствата. Вие попадали ли сте в такива ситуации, да искате да започнете нещо, но да ви е страх от провал, разочарование. Как се справяте?

Това, което изпитваш е съвсем нормално според мен.Аз съм същата, но като че ли преди не беше чак така.Последните години имам някакъв хормонален дисбаланс и проблеми с ЩЖ и от там ми се появяват много страхове, разочарования и др.подобни на твоите.Не бих казала, че съм в депресия, но и нещо не е в ред.Дори в момента, а обикновено напролет всичко ми минава  Wink Би могла да говориш със специалист, със сигурност ще ти помогне, най-малкото да говориш за проблема си е от полза.На мен много ми помага магнезий и В комплекс, даже почвам да се притеснявам дали е възможно да имам чак такъв дефицит и следващия път като си правя изследвания ще взема да си погледна нивата, защото 1 месец не съм пила и усещам емоционален дискомфорт , ядат ми се въглехидрати, дебелея, което по време на прием не е така.

# 248
  • Мнения: 578
Галчудо, ти как разбра, че точно от магнезий и витамин Б, имаш нужда? Изследвания ли ти го показаха?
Аз пък имам необяснимо висок пулс и страдам от безсъние. Направих хормонални изследвания, ехография на щитовидна жлеза, всичко е в норма. Казаха ми, че високият пулс е на стресова основа, безсънието също. Преди години ме съсипаха с Милгама, една невроложкаа ми  ги изписа да ги взимам шест месеца. Издържах само три, но последствията си ги нося до сега, качих килограми, които не мога да сваля по никакъв начин, даже продължавам да качвам по кг-два, които после свалям с огромни усилия. Това при положение, че не обичам нищо тестено и не ям, не обичам пържено, мазно. Единственото сладко, което си позволявам е шоколад. Не виждам никаква причина да пълнея от храната. В момента не пълнея, но не мога да си върна кг. от преди Милгамата, каквото и да правя. Не съм дебела, но не съм и такава каквато бях и това ме тормози много. Йога ли не правя, гимнастика ли, вървя страшно много пеша.

# 249
  • UK
  • Мнения: 5 999
Здравейте,

аз съм в това състояние вече година и почти 3 месеца, нищо и никой не е в състояние да ме зарадва, живота просто си тече, а аз съм един участник в него.

Всичко започна от един януари на 2013 година, когато на мама и откриха рак, когато всички разбрахме, че за нея не съществува шанс, когато тя си отиде само след месец ... Целият ми свят се преобърна, живота ми загуби смисъла си и въпреки, че сбъднах мечтата си за дете  и то двойно, в края на едната година станах мама на две прекрасни същества, но в началото на новата година останах без собествената си майчица ...

Мина време, но аз, не успявам да се съвзема, депресията ме е сграбчила и не ме пуска, живота си тече, грижата по децата също, но те не ме радват така, не и ако мама беше до нас Cry
Незнам, какво да направя, аз и да искам не мога, а и няма да я забравя, но не искам и живота да си тече а аз като някакъв вял участник да бъда в него.

Незнам кое и как  да променя, дори и незнам, дали го искам ...

Благодаря ви, че ме изслушахте  bouquet

# 250
  • Бургас
  • Мнения: 7 680
Скрит текст:
Предполагам го по това как се чувствам, не еднократно съм установила /напр.яде ми се тесто, сладко, настроенито, ПМС/,  но следващия наистина смятам като си правя изследвания да пусна и тях.ТСХ с какви точно стойности е, защото дори и в нормите, над определено ниво се счита за завишен и показва хипофнкция при, която се пълнее.Антителата изследвани ли са? Аз също много лесно  качвам въпреки постоянното движение и внимание с храната.Препоръчах ти йогата, но ти си ходиш.Отдавам всичко на ЩЖ

kokona20, при мен също се получи нещо подобно.Мисля, че това отключи едно постоянно усещане за безмислието на живота Confused

# 251
  • Мнения: 700
Прочетох по-голяма част от темата. Вие сте търсещи хора, мислите със собствените си глави и ме вдъхновихте да потърся помощ от вас.
Имам приятелка, която е в състоянието, което описвате. Според мен няма точна диагноза. При нея се получи след първото раждане. Лекува се 2 години с медикаменти, без подобрение, даже със задълбочаване на проблемите. Ходи на психолог също, може би и на психотерапевт.
Накрая най-близкия човек до нея реши и спря лекарствата /тя сякаш нямаше воля тогава да решава нещо за себе си сама/, минаха на билки . Включихме се приятелите и с Божията помощ я извадихме от дупката.
Има и редициви , но не толкова тежки. Включвам се в темата, за да препоръчате специалист в Пловдив, който да постави диагноза и да помогне адекватно. Може и на ЛС.
 Благодаря!

# 252
  • Мнения: 1 844
Прочетох по-голяма част от темата. Вие сте търсещи хора, мислите със собствените си глави и ме вдъхновихте да потърся помощ от вас.
Имам приятелка, която е в състоянието, което описвате. Според мен няма точна диагноза. При нея се получи след първото раждане. Лекува се 2 години с медикаменти, без подобрение, даже със задълбочаване на проблемите. Ходи на психолог също, може би и на психотерапевт.
Накрая най-близкия човек до нея реши и спря лекарствата /тя сякаш нямаше воля тогава да решава нещо за себе си сама/, минаха на билки . Включихме се приятелите и с Божията помощ я извадихме от дупката.
Има и редициви , но не толкова тежки. Включвам се в темата, за да препоръчате специалист в Пловдив, който да постави диагноза и да помогне адекватно. Може и на ЛС.
 Благодаря!
Мога да препоръчам др. Бранков за Пловдив.

# 253
  • Мнения: 750
Здравейте, имали някой на лечение с Деанкист?

# 254
  • София
  • Мнения: 44 543
Деанксита е лекичък общо взето. На мен ми е изписан отдавна, като ми стане малко по-кофти го пия, ама не съм редовна. Тия дни ме нападнаха някакви лоши мисли, главоболие и т.н. и се сетих да си взема.

Общи условия

Активация на акаунт