Имате ли любовник и защо?

Сексът е в главата. При всички, не само при теб. Поне според специалистите 
Така че каквото там си направиш, това излиза, ако му зададеш, че разнообразие можеш да получиш само от страничен човек, наистина така ще бъде. 

Добре бе, в главата бил... Добре, на теория добре звучи, но наистина ли не ви се е случвало да изпитате истинско привличане от същество от мъжки пол, което не е Съпругът  . НА мен пък това ми изглежда нереално, простете. Да не ви трепне нищо под лъжичката никога от никой мъж? Това е даже антибиологично, неестествено... Аз дори периодично сънувам, че съм влюбена в някой, който реално не познавам, но е нов . Просто природа.
Уточнявам - разграничавам усещането от действието .

Не виждам проблем да се чете менюто 
Понякога може да ти се прииска и да си хванеш багажа и да зарежеш всичко, но ще го направиш ли, освен ако нямаш някаква основателна причина?
През главата на човек може да минат много неща, включително страшни и ужасни, от нас зависи да отсеем важното и истинското.

Каквото и анти да е, не ми се е случвало - дори в мокрите ми сънища, главен герой е мъжът ми 
Е, случвало ми се е да ми подскочи от някоя рок звезда... 
Аз мъжете, ако това, което масово крачи по нашите улици може да се нарече мъже, изобщо не ги отразявам, освен в някои фрапантни случаи на натрапчиво отблъскване и клоунски вид.
Та до този момемт, вече 9 години не се е случило да закова поглед в друг мъж, какво остава да бъда привлечена. Знам ли, може и на мен да ми е сбъркано нещо, от друга страна като типичен скорпионски представител съм изключително сексуална, но това при мен не може да се изрази по никакъв начин без наличието на силни емоции и чувства. Аз обичам съпругът си, обичам е най-семплия възможен израз на това, което чувствам към него.
Аз самата искам да бъда обичана безусловно, защото аз мога и обичам по този начин. Изневярата за мен е долнопробна проява на страх и предателство. Ако искаш да обичаш и последваш друг човек, поеми отговорност - всичко останоло не подлежи на толерантно отношение, що се отнася до мен.

Реших да се включа и аз в тази тема.
Срещнах в началото на годината един мъж , с който имаме доста голяма разлика. Прекарвахме доста време заедно в залата където тренираме . Той е със семейство аз също.
Обичаме половинките си и се грижим за тях , но имаше някакво странно привличане между нас. Когато решихме да се видим , и двамата се чувствахме странно.
Изживяването беше чудесно , нямахме абсолютно никакви планове за бъдеще съвместно . След това обаче аз се почуствах зле. Мислех постоянно за него . Ако не се чуехме през деня аз изпадах в криза. Липсваше ми, някак си постепеннон чуввствах ,че всичко е било за едната нощ. След като преживях всичко и дадох равносметка за себе си реших ,че съм сгрешила и извадих поука от случилото се . Не съм имала намерение да си признавам , защото причина за изневяра няма. съпругът ми е чудесен , грижи се за нас , нямам никакви забележки дори в леглото. Може би единствен упрек към него е ,че от към ангажименти е мого затрупан и отделя малко от времето си да прекарва с нас . Това ме нараняваше в повечето случаи.
Аз се дистанцирах от другия , това не го направих защото го исках , страдах , незнаех защо се случи всичко това . от една страна силното привличане и страст , което беше споделено , а от друга чувствах го на хиляди километри от мен.
В един разговор , споделих , че това не е за мен. надцених се и не можех да се спарвя нито с мислите нито с чувствата си. Сложих край.
Получих следното обяснение . "знаеш каква е ситуацията , не се привързвай , не очаквай нещо да се случи." Всичко е много хубаво за да свършва тук и сега.
Помисли , защото и двамата имаме нужда от това.
Дистанцирането му било продиктувано от лични проблеми , с които не искаше да ме занимава , а и заради мен , защото смятал ,че не може да ми позволи да направя някоя погрешна стъпка и да нараня семейството ми.
наистина се чувствах ,че летя в облаците . Забравих за моите задължения , носех се по течението и се приземих .
Сега отново сме заедно. Без някакви планове до кога и как.
Всяко начало има край

На мен ми се е случвало. Досега съм оставала само с мисленето, но допускам, че това няма да е така винаги.

Доста важна причина. За съжление много мъже пренебрегват това и смятат, че други неща са по-важни от тяхното лично присъствие и участие в семейните отношения...

Ти на нея, тя на теб заместник...да ви се не нарадва човек...
По този повод се сещам за един виц - Купил мъжа в къщи котка и я кръстил Мими - на любовницата, за да не се обърка някой път с имената на жената и любовницата. Прибира се в къщи, а жена му купила куче - Борис

Какво толкова чудно има да ти се случи? Или пък нереално? Чукай на дърво, че въздух лесно се гълта.
И на мен ми се случи. Но си седя на д-то

Чак пък да чукам на дърво    Леко съм минала възрастта за такива мелодрами. А и не ме е страх особено от коликите.

Ха така  Я, кажи само кога се минава възраста за мелодрами , да знаем де....

Това няма връзка с темата.

ПП От името на колко човека пишеш? Освен ако не говориш за себе си в мн. ч., де.

Не разбрах за кого се отнася.
Конкретно - нямам любовник, защото семейството "отива на кино". Не е от нещата, които приемам и не бих оцеляла в такава ситуация.

Някой така и не дорастват до нея, умствено, де! 

Ето за такива подобни ситуации като тази при adelavladova2 говоря. Хора, които се срещат и след това продължават да се виждат във фитнеса, службата, семинарите и т.н.