Великобритания - тема 52 Лятно Морска

Добро утро  от студена, мокра София.
За ЗО - аз плащам, за да не губи време дъщерята да възстановява права. Мисля си, че ако дойде в отпуска ще е за кратко. Кога ще има време да ходи по опашки в НАП и да се разправя. Аз трудно вземам отпуска от работата. Личната никога не е отказала направление за преглед или манипулация.
Та затова жертвам 17 лв. месечно.
Не твърдя, че съм права. Просто това е моя начин. Все и дудна по тел. да си запише и ЛЛ в Манчестър. Май накрая трябва да се метна на самолета и да я завлека в болницата. 

Момичета, искам да ви попитам нещичко. Вие как се преместихте?
В смисъл, имахте ли подсигурена работа от България или търсихте на място? Чудя се това пускане на cv-та дали не е загуба на време и дали не е по-разумно да събера пари и да се изсипя  директно в UK и да си търся работа на място. Тук е моментът да споделя, че търся работа по  специалността си, а тя е доста специфична. Аз съм видеомонтажист, мъжът ми също. Не искам да отида там и да бера домати или да мия чинии. Животът ни в БГ не е лош, просто искаме по - добър и преди всичко да махнем децата си от тази помия тук, извинявам се за израза. Та всякакъв споделен опит ще ми е от полза.
Също така ако реша да отида направо в UK и да се опитам да се реализирам на място според вас колко пари биха ми били необходими месечно? Знам, че стандартът е висок, особено в ЛОндон.
Проучванията ми сочат, че в Лоондон само за наем би трябвало да плащам 500 паунда за една стаичка, но в малките градчета тези пари биха ми стигнали за самостоятелна малка къща, така ли  е? Храната скъпа ли е? Изобщо, ако теглите чертата с колко се оправяте месечно?
За училищата, държавните плаща ли се нещо? А детските градини?

Благодаря предварително за отговорите.

доня КОПРИВА ние се преместихме с осигурена работа на мъжа ми(в Бг работеше за същата фирма), с която може да издържа цялото семейство. Аз още не съм си търсила работа на място, гледам децата и не мога да помогна със съвет.
За парите - не сме в Лондон, но заминават много пари.
Има скъпа органик храна, има и храна на която изтича срока на годност и е с ниска цена. Зависи какво пазаруваш.
Училището е безплатно за деца над 4 години, градините са много скъпи. На мен ми искат 50-60 паунда на ден за малкия. Затова решихме, че е по-добре да си го гледам аз още една година. Големият е на училище до 15:30. Ако искам да стои до по-късно в училището цената е 12 паунда на ден.
За деца над 3 години има 10 безплатни часа на седмица в градините, но пък няма места.
Дано намерите правилното за вас решение.

Аз реших да дойда преди да имам семейство. Просто бях влюбена в милото и се метнах на самолета и дойдох. Изобщо нямах представа какво ще правя, само исках да сме заедно.
После забременях и така.
Към настоящия момент разходите ни в средно голям град са около 2000. Не ядем боклуци. Не пушим. Не ходим по заведения.
Работя на прилично място. За работата ми изискваха две референции с телефони и контакти. Не знам в твоята област без ук опит как ще стане. Но не пречи да опитваш. Ако не си сигурна не те съветваам да идваш просто така, особено ако не искаш да работиш какво да е. Аз не мога да кажа, че от сайтовете за работа някой ми се е обадил. Само ми пращат имейли.
Аз кандидатствах директно при работодателя ми. Но можеш и към агенция да пробваш.
Щом имате хубава работа, не рискувайте, защото тук нещата се затягат с всеки изминал ден. И ако не сте готови да започнете от минус, не се рискувайте, особено с деца.
Даже като сметна са ни към 3000, без храната.,  защото на детето градината е 1000 само.
Много е хубаво, че искаш по специалността си работа, но в по малко градчета не знам как ще се случи.
Успех ви желая, каквото и да решите.
И на мен понякога мн ми се иска да се прибера у дома, но само заради детето се спирам. Имам инфо от приятели какво се случва и направо не искам да си мисля. Но в крайна сметка, каквото е писано. Винаги съм смятала, че ако си възпитаваш детето както трябва, това ще помогне доста в определен период от живота му. Да са живи и здрави!

  Aisha а дъщеря ти, ако се прибере след 10 години в БГ какъв е смисъла да плаща осигоровки и тук и там. Като се прибере окончателно си плаща няколко месеца назад и си връща правата. Не е голямо сложно да се запише тук, остави я, като и опре ножа до кокала ще отиде. Аз като си отида в БГ и реша да отида на генеколог например, определено не ми се виси в няколкото ми почивни дни 1 ден при личната на опашки и един ден с направлението, ходя си на частно, давам 20 лева отгоре и ми приключва проблема. Аз и като бях осигурена в БГ никога не съм ходила с направление, то си е жива мъка при личната да го вземеш...
   
  Доня Коприва, прочети назад темата, непрекъснато се обсъжда, това, което те интересува. От БГ е доста трудно да си намериш работа, но ако дойдеш тук и държиш да си намериш конкретна работа е още по-трудно, ако не си подплатен с дооостааа пари. Но и пак всичко си е голяма доза късмет и предварителна подготовка, познавам хора започнали работа от първото си интервю, познавам и такива трета година, който си търсят работа.

Доня Коприва, жалко че не можеш да видиш филма пуснат от Борикс. Там точно обсъждаха намиране на работа, цена на живот и квартири в Лондон. Стигнаха до извода, че ако не си гъвкав и готов на компромис в началото е трудно, почти невъзможно. Аз лично в това се убедих още като дойдохме, въпреки че ние сме от повечко години тук и ситуацията се промени в страната от тогава за новодошлите. Ние имахме страшно много ограничения, но нямаше толкова много емигранти от източна Европа, бяхме им по-екзотични и безработицата беше по-ниска. Мъжът ми дойде по време на бума в телекомуникациите. Опит в чуждестранни фирми и извън България, както и лично беше работил по един проект в България с фирмата, в която кандидатства. Един вид имаше контактите. Аз започнах от начало.

Доня Коприва, ние сме малко по-малко от три месеца тук, така че заминаването ми е свежо като спомен. Ние сме двойка на 30 години, още нямаме деца и поради това сме доста гъвкави. Приятелят ми си намери работа тук, занимава се с ИТ, а аз дойдох, за да сме заедно. Живеем в малък град с доста висок стандарт (следователно цени) и сме доста близо до Лондон. Аз си търся работа там, засега без особен успех. Работила съм корпоративни комуникации, имам и стаж в европейските институции. Тук, за съжаление, трябва да започна от много по-ниска позиция и съм го приела, само и само да отлепя. Това не ме притеснява. Ние живеем с малко над 2000 на месец, не се лишаваме от нищо, удоволствията ни са да ходим уикендите в Лондон да се виждаме с приятели. Сериозна ми се вижда инвестицията по заминаването, депозит за жилище, първи наем, пътни, знаеш - винаги има по-големи разходи в началото, особено като трябва да се прави нов дом. В България като цяло имахме по-висок стандарт, и двамата работехме на добри заплати, имаме жилище, коли и т.н., но зарязахме всичко, за да опитаме тук. Не мисля, че сме направили лош избор, пък дори да е и само в името на децата ни, които дано да имаме някой ден.

Съветът ми обаче е поне един от вас да има сигурна работа, това е много сериозно успокоение. Също и езика, предполагам, говорите. Успех!

Доня Коприва, не съм много убедена че пускането на СВ-та ще е ползотворно преди да дойдете тук. Но със сигурност местенето ви ще е крачка назад в стандарта на живот. А относно намирането на работа Мери е права, трябва да сте гъвкави. Доста е индивидуално също - и двамата с мъжа в началото почнахме "някаква" работа колкото да плащаме сметките, след това той за 2 месеца си намери работа по специалността, на мен ми отне доста по-дълго. Имаме познати тук, които вече две години не могат и работят каквото има.
Разходите за квартира са високи, но 500 за стая в Лондон не се равнява на малко жилище в някое градче. Говоря за сателитните на Лондон, по-далеч може и да е различно. И една стая, особено щом сте с деца, не ви урежда на никъде. И ние като повечето тук се оправяме с малко над 2к. Но нямаме деца, незнам ако имахме колко щяха да са ни разходите.
Ако сте твърдо решени да се местите тук, моят съвет е да направите едно добро проучване, да съберете пари за известен период за живот тук, и тогава да действате. Нас точно проучването ни спаси от много проблеми, а дойдохме тук без да познаваме никого, без работа, само със спестяванията си и един куфар.

Aisha, и ние не плащаме нищо в Бг. Тук имаме ЛЛ, а в Бг ако се наложи се оправяме на място според ситуацията.

Ljoli, говориш ли френски, немски или испански? При нас се търсят хора  с езици и опит в европейските институции, така че ако имаш интерес ми пиши.

Аз бях 3м на специализация в болницата, в която работя в момента по линията на Европейския съюз на рентгенолозите.  Около 6м след като се прибрах в Бг се освободи място в болницата (един от лекарите се пенсионира), кандидатствах, явих се на интервю и го спечелих.
Всички документи съм подавала от Бг, тук дойдох само за интервюто, но те ме познаваха вече, което със сигурност е помогнало. Аз съм с две деца и не бих рискувала да зарежа всичко в Бг и да дойда тук ако нямах осигурена работа.

Днес получих английската се шофьорска книжка - стана много бързо, за около седмица

Ние също бяхме решили заради децата.
С риск да ме изядат, но се местиш от една помия в друга такава.
Поживяхме определено време, видяхме, че този стандарт, който поддържаме вкъщи, особено ако не мизерстваш, не можем да го осигурим в UK.
Къщите са миниатюрни, светлина не влиза, стаите са с размер на тоалетна. Кварталното училище си е обикновено такова - не по-добре от българските. Всички допълнителни занимания са скъпи и поне на нас ни бяха доста далече. Свикнали сме на доста активен живот - един театър само с едното дете и двама възрастни е 200 паунда, киното за четирима е 100 паунда. Не броим транспорта. Колко пъти ще ходиш, ти си прецени. Ама ние сме свикнали всяка събота и неделя да сме някъде - не става. Спортни занимания - малкото ходеше на плуване, веднъж седмично за 30 минути - пак към 10 паунда беше една сесия. То това за спорт не мога да го броя.
Здравеопазването е отделна тема. Това, което мен ме шокира и всъщност тогава се замислих къде живея - в нашето градче на Коледа в местното заведение се натровиха 40 души. Една жена я връщаха от спешното 4 пъти, накрая тя си умря в колата на път за вкъщи. Заведението продължи да работи, въпреки че установиха, че вината е в тях.
Възможно е да ви хареса, възможно е да си намерите работа, възможно е да осигурите някакъв приличен стандарт - обаче това отнема години. Ако сте с деца в училищна възраст и тепърва заминавате да си търсите работа - не е лесно и е много скъпо, а перспективата е да мизерствате в някоя схлупена къщурка и да икономисвате от всичко идните 5-7 години. През това време децата ще пораснат, а какво ще са видели - нищо. А вие какво ще сте постигнали - в най-добрия случай ипотека на стари години, за които (години) по-добре да не започвам да разсъждавам.

 

Тоз пост ме уби  къде ги видя тез схлупени къщурки и билети 200 пауна 

И тук си има минуси, ама чак пък... За здравеопазването съм съгласна.

И за началото на поста ти също.

Никой не идва тук, защото е евтино, а защото стандартът на живот е друг.

Няма какво да те убива...много точно си е казано......дори бих казала.че е по голяма помия и от БГ..за билети за театри/кина/мачове можеш лесно да видиш по интернет колко струват....за интересни концерти по малко от 100 лири на човек рядко можеш да намериш.

Спортни занимания - хич да не споменавам цифри...

Да, стандарта на живот е висок,ама ако нямаш прилични доходи да го поддържаш за какъв стандарт говорим. Под прилични доходи разбирам да не чудиш ще ти стигнат ли парите до заплата/имаш ли социален живот-забавления/ресторанти и т.н/годишни почивки и т.н., разходите по деца и т.н.....
На някой им отнема години да стигнат стандарта.....във всеки случай. Англия не е това което беше преди масовата емиграция от ЕУ в много отношения.....ама да не задълбаваме много.

Къщите че са схлупени такива са.....кутийки..освен ако не живееш в някой маншън.....

Доня Коприва, моят опит показва, че човек каквото си науми това прави. Но все пак не сте сами, а с деца и наистина, ако поне единия от вас двамата няма осигурена стабилна работа (тоест доходи) е изключително рисковано да се преместите. Плюс че едно местене + депозит + наем/и преди още да сте почнали да получавате заплата тук в UK си е руска рулетка.

Нашите разходи за 3 членно семейство ( с бебе сме) са около 2 000 паунда на месец (сходно с на момичетата), но аз си я гледам още вкъщи и не даваме пари за градина. И при нас стандарта на живот както и други са писали е по-нисък спрямо това, което беше в България. Относно глезотии, като излизания и прочее става дума.

  В думите на  gorgonZ  има много истина, но пак всичко си зависи от нас самите. Както и в БГ може да живееш в някоя панелка на 15 етажа и да се дъни чалга денонощно отвсякъде и тук може да живееш в гето в гадна къща и обратното. Това на значи, че в БГ навсякъде е така или тук е така. Като цяло тук аз лично наистина водя доста по-ограничен социален живот откъм излизания по заведения, но то и в БГ последните години не са ми били тръпка, аз съм се наиграла  -имам над 10 годишен стаж в БГ по заведенията и отдавна не са ми преоритет. Киното при нас е към 9 паунда, но има доста промоции и с добро желание, често може да се ходи. Аз като цяло предпочитам домашни сбирки с приятели и излизания навън. Скъпички са, зоологическата до нас е 100 паунда за тримата, което за мен е безумно, ходили сме няколко пъти, но не ходим редовно. Но поне като отидеш ти се пълни душата, а не като в БГ ти става мъчно за животните и си тръгваш депресиран...