


Аз не знам вече на какво да се ядосвам по напред - на непрекъснатото лошо време,на изключително трудното влизане в Мамата или на творческата импотентност на Еджето и Хилял.



Изпортиха хубавата житейска история,написана твърде добре и с голяма любов и уважение от Нермин Безмен както към Сеит , така и към Шура.
Постовете ,които прочетох в последните 2-3 странички наистина ме докоснаха и както казва Лакуни


Дали няма да излезе права авторката на книгата


Напоследък не съм чела нейни коментари, а може би няма право вече на такива.
Въпреки целият наивитет - от наша гледна точка - аз си харесвам сериалчето.
Де да знам


Те са щастливи, когато са нещастни.
И все пак животът е друга бира,както обича да казва Госпожата


Докато не ме е "изплюл" форума бързам да публикувам с поздрави за всички
