Егоист ли съм....

   Аз доколкото разбрах, тя вече е ходила веднъж и тогава пак са имали връзка, т.е. били са разделени за 3 месеца, но той го понесъл много тежко и били на крачка от раздяла; когато тя се върнала, обаче, отношенията им се закрепили. Сега за втори път иска да ходи сама, т.е. не се е отказвала.

Аз напълно разбирам гледната точка на момчето. Той веднъж вече е преглътнал такава раздяла и му се е искало да е за последно. Сега обаче вижда, че не е така. Ясно му се показва, че неговото мнение и позиция в тази връзка са второстепенни и няма защо да очаква някой да се съобразява с тях. Кой би се радвал на подобна ситуация? Приветствам решителността му да покаже, че това положение за него е нетърпимо. Това е моментът в тази връзка, в който или единият ще се наложи като лидер, а другият ще признае второстепенната си позиция, или просто всеки ще търси друго развитие за себе си по нов път.

За мен като цяло тази ситуация е неприемлива. Един човек, който има планове да прави каквото и да било, свързано с дългосрочна раздяла, трябва първо да обсъди това с половинката си и да разбере какво е мнението. Колко от вас биха се зарадвали, ако мъжът ви ви каже - "Мила, аз отивам тук и тук с тази и тази цел за еди-колкото си месеца. Казвам ти го информативно. Не консултативно. Т.е. не искам мнение, а само ти съобщавам плановете си"...

Ако всеки хваща пътя сам на къде си поиска, това не е връзка, а приятелство с неангажиращ секс.

И това е необходимо в една връзка?

Относно несигурния човек - несигурността е проблем на самия несигурен човек и в случая обременява партньора. Тоест решение на този проблем трябва да търси несигурния (ако осъзнава това като проблем във взаимоотношенията си), а не другият да му седи залепен за панталона. Подобен пример с ревността - ревнивият трябва да работи по проблема, а не партньорът му да спре да излиза от вкъщи.

И да, трябва да се обсъждат подобни решения, разбира се. Но освен собствената ти несигурност, няма една причина да спреш човек да отиде да работи за 3 месеца в Щатите. Пък ако ще да продава хамбургери. Малко хора са започнали направо като евродепутати.

Не казвам, че е необходимо. Авторката го е направила необходимо заради младостта и неопитността си и все още липсващото си разбиране за това какво е "връзка" и какво прави човек в нея.

А както всички знаем, има едно нещо, което характеризира връзките - едно абсолютно общо между тях - човекът във връзка не взема решенията сам. Решенията се вземат заедно с консенсус след обсъждане, спор, аргументи, дебати, консултации. На много хора това не им харесва и винаги съм се чудел защо тези хора настояват да бъдат част от връзка въобще? Ако човек иска да бъде абсолютно самостоятелен и да взема напълно сам решения за живота си, то той не трябва да опитва този вид съдружие с нему подобни същества.

В случая авторката изобщо не е трябвало да допуска нещата да стигат дотук. В даден момент, още преди подаването на документите, тя е трябвало да седне и да обсъди това нещо с него. Да го убеди да я подкрепи за пътуването, да успокои притесненията му. Или пък той да убеди нея, че това не е добре за тях и да даде други по-добри предложения за това как може тя да прави нещо друго смислено и позитивно, което обаче не налага да се разделят. Сега тя е направила едно нищо.

Де факто тя е поставила човека в положението "миличък, знам, че не искаш да ходя в САЩ, но това за мен няма никакво значение. Отивам."

Няма нужда човек да е неуверен в себе си или комплексар, за да се почувства зле от подобно отношение. Колкото и захарна глазура да се лее върху него, то си е "аз ще правя това, което е правилно за мен. твоето мнение няма отношение към моя живот". Толкоз.

Въпросът е принципен. 3 дни с приятелки на море. 3 седмици на курс по италиански в Бари. 3 месеца на бригада в САЩ. 9 месеца на корабен рейс като учителка по салса на немски пенсионери....

Няма никакво значение периодът и причината. Решенията в една връзка се вземат заедно след диалог и обсъждане. Започнат ли да се вземат поединично, това не е връзка.

И само някой да не ме обвини, че защитавам по пол. Полът няма значение. Ако беше обратното - момчето й казва, отивам на бригада в САЩ, поставя я пред свършен факт, а не иска нейното мнение, същото би ми било отношението.

Ами според авторката обсъждане е имало и макар че първо бил против, после уж се бил съгласил.Ако наистина е така,не е редно сега да я спира и да поставя ултиматоми. И сега ,ако тя се откаже,дали ще може да живее с човек,който иска да я манипулира и да поставя нейното професионално развитие и нейните желания на заден план .Защото дори и да отива там да мие чинии,това пак си е трупане на опит.
Пиша всичко това с много условности,защото все пак ние имаме само едната гледна точка ,а всеки знае,че монетата има две страни.
Нофелет е прав,че в една връзка решенията трябва да се взимат след взаимно обсъждани е стигане до общо решение,а не единият да се налага над другия.
Авторката трябва да си отговори на въпроса кое е най-важно за нея връзката или  бригадата.И да реши какви компромиси са приемливи за нея.

Ама разбира се, че диалогът е много важен. Обаче е важно и защо позицията на двамата е такава каквато е. Ако тя е "чувствам се несигурен", което значи "не ти вярвам", то това не е позиция, а проблем на несигурния.

Принципно при повечето двойки има поне една житейска ситуация, в която двамата са на кардинално различни позиции. Дали ще е отглеждането на децата, дали ще е вземането на домашен любимец... И не е задължително въпросното нещо да е еднакво важно и за двамата. Когато дадена ситуация касае двама души, примерно - да вземем ли куче - то се сяда на масата и се приказва. Не се изтърсва малкото паленце с панделка някой чудесен петък. И да, естествено, че е необходим разговор, ако отиваш да обучаваш немски пенсионери на рейс. Но ако силната реакция на другия е защото се притеснява за себе си (че ще остане сам), дори не за партньора си (примерно че работата на кораб е без почивен ден), то аз виждам проблем. А ситуациите, в които се разделяме с партньора си, могат да са всякакви - дали единият е на обучения, конференции, семинари, временно работят в различни градове, той е механик на кораб, тя стюардеса или се ходи често по командировки... все са раздели. Не можеш да държиш партньора си у вас понеже си несигурен.

Твоята позиция е "трябва да се говори". Абсолютно. Моята е "трябва да се говори, но картите, които се слагат на масата, имат значение". В случая позицията на единия, поне така изглежда, е - стой тук понеже аз имам проблем и така ти ще елиминираш моя проблем, вместо да си го реша аз.

Има, разбира се. Но те не са от типа манипуланти "Или става на моята, или късаме".
Тя да се е тръшнала, че ще го зареже, ако не я пусне на бригада? Май трябва. 
Нито пък вярвам, че ако тя замине, той ще стои вечер вкъщи и ще бродира, като един верен Пенелоп същий. Вярно, проблемите се решават с дебати, а не с фръцкане. Аз неговата позиция не я чух, какви са основанията му да е против, освен че ще е лишен от редовен секс 3 месеца в ерата на интернет комуникациите?
И изобщо, защо намесвате семейства и съпрузи, доколкото схващам, те са още гаджета?
Говоря от позицията на майка, която е видяла колко много мечти и възможности бяха пропилени заради глупави, комплексирани и ревниви гаджета. Нито една от двойките не се запази, въпреки саможертвата на единия от тях. Нито една.

Има много хора, които разбират връзката като нещо, при което хората са заедно и не се разделят. Неразделянето е на първо място и всичко друго отива на трето, пето и десето. Правят нещата така, че да не ни се налага да се разделят и си избират такива мечти, които не изискват от тях раздели. Има хора, за които няма нито една съществена причина на този свят, порати която да трябва да си разделен от любимия си. Никаква. (говоря за дълги раздели, не за командировка или семинар). Мъжете го знаят. Не от всяка жена излиза добра моряшка съпруга. Не всяка жена може да играе тази роля. Не всеки мъж може да бъде мъж на жена, която работи 9 месеца на кораб в Карибите. За всеки влак си има пътници и няма защо да упрекваме никого за това какъв е и да наричаме житейските му представи "проблем". Ако мъжът на авторката не приема разделите в една връзка и смята, че "трябва да му седи до панталона", това е негово право. Авторката е тази, която инициира промени в статуквото. Тя е тази с мечтите, тя е тази, която има някакви различни планове. Доколкото разбирам, тя решението вече го е взела - отива на бригада. Документи е подала, на интервю е отишла, пари е набутала, виза е взела. Решено е. Аргументирано, желано, обмислено, планирано от нея. Край.

Защо тогава отнемаме правото му и той да вземе своето аргументирано, желано и обмислено решение за себе си, като й каже "сбогом"?

Момичето е правило компромиси - имала е възможност още 2 пъти да ходи на бригада, но не е отишла в името на връзката си. Сега е последният ѝ шанс за такава бригада и този път тя мисли, че момчето се е съгласило и то на компромис. Да, ама не...
Аз бих заминала. Даже щях да съжалявам, че съм се отказвала цели 2 години. Явно момчето иска само тя да прави компромиси. На мен ми се струва, че той не я цени достатъчно.

Наричаме ги проблем, защото се явяват проблем. Аз не казвам, че разделите са приятно нещо. То ако ти е по-добре без партньора, вместо с него, що за връзка е това... Обаче едно е "разделите са трудни", друго е "не мога да преживея 3-месечна раздяла и затова предпочитам раздяла завинаги". Че тя 3-месечната е по-кратка от вечната!

Принципно - хората им се налага да се разделят по най-различни причини. Не на всяка жена й е мечта да стане камериерка на кораб, но поради една или друга причина може да се наложи. Тоест не винаги можеш да направиш нещата така, че да не се разделяте. Животът не е само мечти, камо ли пък всеки да работи това, дето си го е мечтал. Имаш деца, трябва да ядат. Имаш много заеми - с 400 лв заплата не се плащат. Примерно. Не излиза от всяка жена моряшка съпруга, но в основата на това пак е неумение да си самодостатъчен, когато се налага. А може да се наложи, защото колкото и да си подреждате мечтите, в живота сигурно няма.

Но това е принципно. В случая говорим за едно момче, за което аз не намирам друга причина да се фръцка, освен несигурност.

Имам приятели, които  ходеха по бригади - САЩ , Англия..., точно такива студентски,  всички го правеха да изкарат  някай лев за  по-кратко , никаква друга причина нямаха.  Та затова ми е  необяснимо, че ти  наричаш  това ходене - мечта. Възможно е и на приятелят ти да му се струва нелогично такава да  ти е мечтата и затова  да си го обяснява с друго, което пък провокира ревност. Може  радостта ти от едното тримесечно гърбене да е странна (и на мен ми е такава), може би от там идва проблема. Имам познати, които  работят по кораби, други заминават на сезонна работа  - нямат проблеми с половинките си, защото   на всички им е ясно, че  не е приятно, но е за общите им планове  в заедност. А по темата - не, не смятам, че си егоист, но някак не си показала ясно на твоят човек, че  сте двойка.

Разделящите се заради работа го решават заедно. Зандали го каза по-горе. ЗАЕДНО! Познавам страшно много хора в такова положение. Живеем в България все пак - всеки познава хора, разделени с цел работа, пари, издръжка, битовизми... 5 месеца за изграждане на цифрова система за приемане на тото фишовете в Аржентина, 6 месеца на кораб, 1 година по строежите в Германия, 3 месеца на маслините в Гърция...... Това са толкова нормални неща.

Но са го решили заедно и двамата са застанали зад решението.

Това е различното в ситуацията на авторката.

И аз бих искала, да посетя САЩ, но като турист, а не на бригада.
Иначе доброволно не бих оставила ММ за 3 месеца, освен ако не е нещо много неотложно, като ангажимент.
Просто ще ми липсва ужасно много.

Да, различно е, затова отворих скобата, като започнах с "принципно". За конкретната ситуация също си казах мнението.  Щото ако тръгнем в посока  как двамата си подреждат заедно мечтите, за да не се разделят и как се намирали начини, то и там може да се извади от 100 кладенеца вода как той е можело да се запише студент и да иде с нея на бригада, нали?

Ходи й се на бригада, пък мечта ли е, глупост ли е, няма значение - нейната бригада не поставя условности на другите от тип - "ако отида на бригада идваш с мен или се разделяме". Каквито са неговите ултиматуми.  На него не му се стои сам и не само това, ами в главата му връзката се сгромолясва заради нейната бригада. Ми тя може още утре да се влюби по Витошка или в съседа от долния етаж. Няма нужда да ходи в Алабама.