- Публикувана: 31 май 2014, 23:47 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2014, 10:18 ч.
За или против следването в чужбина веднага след 12 клас?
Не е истерия. Просто хората знаят, че в България образованието е жива трагедия и ако имат възможност, изпращат децата си да учат в чужбина. Освен това в България възможността да започнеш работа по специалността кръжи някъде около нулата и образованието почти няма никакво покритие, докато в чужбина има програми и възможности да започнеш да работиш по специалността си още докато завършваш университет. Българските студенти са оставени на самотек, то да бяха само студентите, с мед да го намажеш. Да не говорим за разликата в качеството на самото образование и за практическите умения, които получават студентите в чужбина и тези тук.
Предполагам говориш за икономика? Възможно е.
Аз ще отговоря като майка 
на момиче на твоята възраст.
Та, миналата година, когато трябваше тя да направи този избор - Германия vs България, въпреки моето настояване да не е в България, един ден тя просто ми каза - "мамо, не съм готова да отида и да заживея САМА в чужбина. И не съм сигурна, че мога да направя избор, за който да не съжалявам. Не искам след някой и друг месец да ти се обадя и да ти кажа ела и ме прибери, или просто сама да си се прибера, деппресирана и ....."
Замислих се тогава, колко е права за себе си. Тя наистина не беше готова да замине тогава. Беше малка, непораснала. Една година по-късно, виждам детето си различно. Пораснало, напълно убедено, че иска да замине. Без да трябва да я проверявам, сама си подготвя документите. Тя просто го иска. Особено след 2-3 месечно посещение на лекции в СУ. Толкова е огромно разочарованието й... Освен това споделя, че много от съученичките й, които са заминали, били депресирани, точно така както тя би се травмирала и е щастлива, че е направила тогава този избор и ми благодари, че съм я подкрепила. В допълнение, вече има трудов стаж от 10 месеца и заделени пари, с които ще може поне няколко месеца и без моя помощ да живее там. Така че ВЕДНАГА, в нашия случай не беше добър избор. Надявам се, вярвам, а и това всъщност е най-важно за мен, да е щастлива от вече осъзнатия избор. . Избор, който е неин, личен, обмислен, а не избор направен, защото другите така правят.
на момиче на твоята възраст.Та, миналата година, когато трябваше тя да направи този избор - Германия vs България, въпреки моето настояване да не е в България, един ден тя просто ми каза - "мамо, не съм готова да отида и да заживея САМА в чужбина. И не съм сигурна, че мога да направя избор, за който да не съжалявам. Не искам след някой и друг месец да ти се обадя и да ти кажа ела и ме прибери, или просто сама да си се прибера, деппресирана и ....."
Замислих се тогава, колко е права за себе си. Тя наистина не беше готова да замине тогава. Беше малка, непораснала. Една година по-късно, виждам детето си различно. Пораснало, напълно убедено, че иска да замине. Без да трябва да я проверявам, сама си подготвя документите. Тя просто го иска. Особено след 2-3 месечно посещение на лекции в СУ. Толкова е огромно разочарованието й... Освен това споделя, че много от съученичките й, които са заминали, били депресирани
, точно така както тя би се травмирала и е щастлива, че е направила тогава този избор и ми благодари, че съм я подкрепила. В допълнение, вече има трудов стаж от 10 месеца и заделени пари, с които ще може поне няколко месеца и без моя помощ да живее там. Така че ВЕДНАГА, в нашия случай не беше добър избор. Надявам се, вярвам, а и това всъщност е най-важно за мен, да е щастлива от вече осъзнатия избор. . Избор, който е неин, личен, обмислен, а не избор направен, защото другите така правят.
Аз уча в чужбина.
Беше трудно в началото ,но сега съм щастлива.Не съм сама,харесват ми хората,половинката ми е местен.Може да се каже,че съм интегрирана.
Докато има българи,които да се чудиш защо са тук.Постоянно псуват по местните,че били такива онакива,че не знаели да се забавляват
,много от тях дефакто не учат,движат само с други българи и езика им тук е под всякаква критика защото просто не го развиват.
За тях е точно твърдението,че са дошли заради родителите си и модата,а не им харесва и чакат с нетърпение всяка ваканция,за да се приберат,.
Едно 70 процента от тези студенти след 1-2 години повтаряне,се връщат в България и записват в НБУ.
Беше трудно в началото ,но сега съм щастлива.Не съм сама,харесват ми хората,половинката ми е местен.Може да се каже,че съм интегрирана.
Докато има българи,които да се чудиш защо са тук.Постоянно псуват по местните,че били такива онакива,че не знаели да се забавляват
,много от тях дефакто не учат,движат само с други българи и езика им тук е под всякаква критика защото просто не го развиват.За тях е точно твърдението,че са дошли заради родителите си и модата,а не им харесва и чакат с нетърпение всяка ваканция,за да се приберат,.
Едно 70 процента от тези студенти след 1-2 години повтаряне,се връщат в България и записват в НБУ.
...
Докато има българи,които да се чудиш защо са тук.Постоянно псуват по местните,че били такива онакива,че не знаели да се забавляват,много от тях дефакто не учат,движат само с други българи и езика им тук е под всякаква критика защото просто не го развиват.
За тях е точно твърдението,че са дошли заради родителите си и модата,а не им харесва и чакат с нетърпение всяка ваканция,за да се приберат,.
Едно 70 процента от тези студенти след 1-2 години повтаряне,се връщат в България и записват в НБУ.
Докато има българи,които да се чудиш защо са тук.Постоянно псуват по местните,че били такива онакива,че не знаели да се забавляват
,много от тях дефакто не учат,движат само с други българи и езика им тук е под всякаква критика защото просто не го развиват.За тях е точно твърдението,че са дошли заради родителите си и модата,а не им харесва и чакат с нетърпение всяка ваканция,за да се приберат,.
Едно 70 процента от тези студенти след 1-2 години повтаряне,се връщат в България и записват в НБУ.
Ама ми наскачаха... 
Защото огромна част си мислят, че и там студентският живот е като тукашния.
...
Докато има българи,които да се чудиш защо са тук.Постоянно псуват по местните,че били такива онакива,че не знаели да се забавляват,много от тях дефакто не учат,движат само с други българи и езика им тук е под всякаква критика защото просто не го развиват.
За тях е точно твърдението,че са дошли заради родителите си и модата,а не им харесва и чакат с нетърпение всяка ваканция,за да се приберат,.
Едно 70 процента от тези студенти след 1-2 години повтаряне,се връщат в България и записват в НБУ.
Докато има българи,които да се чудиш защо са тук.Постоянно псуват по местните,че били такива онакива,че не знаели да се забавляват
,много от тях дефакто не учат,движат само с други българи и езика им тук е под всякаква критика защото просто не го развиват.За тях е точно твърдението,че са дошли заради родителите си и модата,а не им харесва и чакат с нетърпение всяка ваканция,за да се приберат,.
Едно 70 процента от тези студенти след 1-2 години повтаряне,се връщат в България и записват в НБУ.
Ама ми наскачаха... Защото огромна част си мислят, че и там студентският живот е като тукашния.
Докато в България без вишу и сервитьорка не можеш да си.Затова има и по-горната категория - контингента на НБУ не може да издържи в чужбина.
Тя просто го иска. Особено след 2-3 месечно посещение на лекции в СУ. Толкова е огромно разочарованието й... .
Интересно ми е, това за коя специалност се отнася.
И там дали ще учи същото.Мерси за отговорите.
Тя просто го иска. Особено след 2-3 месечно посещение на лекции в СУ. Толкова е огромно разочарованието й... .
И там дали ще учи същото.Там ще учи нещо, живот и здраве да я приемат, което още не го знам какво е
. Не иска да каже, за да не го урочаса, че през много различни неща мина в главата си. Задържаха се за кратко, след което ги отписваше. И това вече се било "задържало" там доста време, не искала да го урочаса 
луда работа, ама то дъщерята няма как да е по-малко лудичка от майката 
. Но със сигурност, не е от нещата, които са по-популярни като икономика, инженерство, медицина. Нещо отвлечено е, но си е нейният избор. Помолила съм я само да е проверила, дали ще има какво да работи след това. За сега тезата е, че дори знаела, в коя фирма иска и ЩЕ стажува . Радвама се на ентусиазма й, дано се сбъдната мечтите й - нейните, не моите 
Аз за себе си не се реших да ходя в чужбина едно време. Някак си не ми легна идеята на душата.
Сега сравнявайки нашата образователна система и чужбинската, смятам, че си струва човек да се изучи извън родината, обаче не просто да се учи нещо, а нещо, което да има смисъл само по себе си от една страна, от друга човекът да иска да учи именно това. Да не е учене само за идеята.
Един вид, да си струва парите и усилията, които се влагат. Ако се окаже, че няма да се изплати, поне да ти е на сърцето специалността.
Не съм гласувала, защото отговорът ми има н#анси, които не се вместват в анкетата.
Сега сравнявайки нашата образователна система и чужбинската, смятам, че си струва човек да се изучи извън родината, обаче не просто да се учи нещо, а нещо, което да има смисъл само по себе си от една страна, от друга човекът да иска да учи именно това. Да не е учене само за идеята.
Един вид, да си струва парите и усилията, които се влагат. Ако се окаже, че няма да се изплати, поне да ти е на сърцето специалността.
Не съм гласувала, защото отговорът ми има н#анси, които не се вместват в анкетата.
Ще чета и ще се образовам ... Ще предстои такъв избор на щерката след 3 години ... Иска да учи парфюмерия във Франция ... За сега се е спряла на "химия" тук и специализация в Марсилия ... Този избор й го налагат финансите ... по-скоро липсата на такива ... Ще четем още... Ще си гледа и смята ... Пък ...
Това е въпрос на личен избор,но аз съм на мнение,че българите трябва да учат,а след това да отгледат децата си в родината,защото,все пак,надеждата на България е в ръцете на младите.
Силно се надявам един ден децата ми да останат в тук,въпреки че ще ги оставя да изберат сами-все пак бъдещето е тяхно и е важно те да изберат какво да правят с него.
Силно се надявам един ден децата ми да останат в тук,въпреки че ще ги оставя да изберат сами-все пак бъдещето е тяхно и е важно те да изберат какво да правят с него.
Здравейте, аз уча в Германия, в специалността и университета ми има страшно много българи, в други градове положението е същото. В този ред на мисли от известно време се чудя разни неща. Има ли тук хора, които са учили в чужбина? Интересува ме, дали бихте го направили пак. Заслужава ли си да се учи в чужбина веднага след 12 клас според вас? Не става дума за обмен за магистратура и тн.
Да, пак същото щях да направя. Аз обаче се вписах бързо, а и средата го благоприятстваше.
Аз за себе си не се реших да ходя в чужбина едно време. Някак си не ми легна идеята на душата.
Сега сравнявайки нашата образователна система и чужбинската, смятам, че си струва човек да се изучи извън родината, обаче не просто да се учи нещо, а нещо, което да има смисъл само по себе си от една страна, от друга човекът да иска да учи именно това. Да не е учене само за идеята.
Един вид, да си струва парите и усилията, които се влагат. Ако се окаже, че няма да се изплати, поне да ти е на сърцето специалността.
Не съм гласувала, защото отговорът ми има н#анси, които не се вместват в анкетата.
Сега сравнявайки нашата образователна система и чужбинската, смятам, че си струва човек да се изучи извън родината, обаче не просто да се учи нещо, а нещо, което да има смисъл само по себе си от една страна, от друга човекът да иска да учи именно това. Да не е учене само за идеята.
Един вид, да си струва парите и усилията, които се влагат. Ако се окаже, че няма да се изплати, поне да ти е на сърцето специалността.
Не съм гласувала, защото отговорът ми има н#анси, които не се вместват в анкетата.
Иначе ученето в чужбина има и друг нюанс - с тамошна диплома много по-лесно се устройва човек там...
Отнася се за немска филология и скандинавистика.
Щом от това се е разочаровала само след 2-3 месеца, смятай какво е положението в техническите специалности... Преподаватели и учебен материал отпреди един век. Минимум.
Мога да кажа от гледна точка на една патка, която от любов по един нехранимайко остана в България.
Имах такава прекрасна възможност и такава хубава стипендия, че отказвайки я така и не срещнах у никого разбиране, само почуда, недоумение и критика. Вероятно са били прави.
У нас завърших нещо уж престижно и пр. бла-бла, но пък за сметка на това, служещо ми като салфетка, ако желая да го прилагам в чужбина. Уви. Ако не друго, то поне дипломата ти ще понатежава повече от тази на някой бг ВУЗ.
Имах такава прекрасна възможност и такава хубава стипендия, че отказвайки я така и не срещнах у никого разбиране, само почуда, недоумение и критика. Вероятно са били прави.
У нас завърших нещо уж престижно и пр. бла-бла, но пък за сметка на това, служещо ми като салфетка, ако желая да го прилагам в чужбина. Уви. Ако не друго, то поне дипломата ти ще понатежава повече от тази на някой бг ВУЗ.