За или против следването в чужбина веднага след 12 клас?

ЗСамо хора с личен опит ли питаш? защото аз имам мнение по темата, но не съм учила в чужбина и не знам дали да гласувам

Все тая.

Дали в чужбина или в България няма значение за ученето веднага след 12 клас. Аз съм твърдо за. Отлагането създава само трудности.

Определено съм "за" веднага след завършването, независимо дали е в БГ или чужбина. Но за да е конкретно по въпроса ти - "твърдо за" ако има възможности.

Много зависи, според мен.
Зависи от личните амбиции и способности на човекът, отишъл да учи в чужбина и въобще отишъл да учи някъде.
Защото човек трябва да учи и прави това, в което е добър или най-малкото, което му харесва.
Не само, защото има възможности. Има маса народ по университетите, които не знаят въобще какво правят там, но нали родителите "имат възможности", пък и после ще веят диплома за "вишу". В последните години гледам, че е модно да се учи в чужбина, независимо какво, но е важно да напишеш после "завършил в еди-си-къде-си".
Освен желанието и амбициите да се докажем, има и способности, които са индивидуални за всеки. В тая връзка не всички могат да надскочат и изпреварят себе си... И често се завръщат след края на първата година у дома с думите "колко гадно е в чужбина".

По-добре в чужбина, отколкото в НБУ или БСУ за тези с възможностите.

Не съм сигурна, да ти кажа.
Дали ще е НБУ или чужбина, в главата с фуния никой няма да може да им налее.
Затова казах, че трябва сам човек да го пожелае, не заради самата диплома и място, а заради истинското желание да научиш нещо, което ти харесва като специалност, предмети.

В чужбина има много по-големи възможности да си редиш предмети според предпочитанието, ако някой предмет ти е под нивото, веднага можеш да се прехвърлиш на по-високо. Абе много по-добре е в чужбина. А там са много малко хората отишли само заради самата диплома. (90% от випуските на елитните гимназии се изнасят, а те са общо взето амбициозната и мотивирана част от младите хора в БГ)

Знам, че в чужбина програмите са доста по-гъвкави и предлагат много повече възможности от тукашните.
Но дано наистина голяма част от децата, отиващи да следват там, наистина са водени от амбицията, а не просто от "течението на деня" - университет в чужбина.
 

На мен пък ми е любопитно какви са тези неща, за които се чудиш?
Какви са плюсовете, ако не се следва в чужбина веднага след 12 клас? И какви са изобщо другите варианти - следване у нас, после в чужбина или работа/почивка известно време, а след това следване? Какви могат да бъдат основанията за подобна тактика?
Моля, сподели твоята гледна точка. Ще ми е интересно да я чуя. 


Не мисля, че е мода, поне не и при мнозинството. Ако знаеш точно какво искаш да учиш и в каква насока искаш да се развиваш и сравниш учебните програми на който и да е чужд университет с тази на нашите, ще ти се доплаче.
Не е мода, ами въпрос на възможности, защото все още не всеки може да си позволи да изпрати детето си навън.
Освен това, в чуждите университети учат не само българи, а и други чужденци. И при тях ли е мода, или търсят качественото образование?
Виж, друг е въпросът, ако запишеш някой селски световнонеизвестен колеж, само и само да имаш чужда диплома. Ама това само хората във властта го правят, според скромните ми впечатления - министри, държавни чиновници, калинки разни...

Напълно съм съгласна с как' Сийка. Хората, които знаят какво точно искат да учат, ще изберат чужбина.

Тъй като въпросът съдържа едно "веднага след 12 клас", отговарям: Да, веднага след 12 клас!, защото в чужбина следването не е като в България - може да се проточи мнооого дълго - има например студенти, които следват по 8-9-10 години с прекъсване.

Аз не мога да разбера за какво точно е въпросът ти. След като вече учиш в чужбина със сигурност знаеш, защо си там и имаш своите аргументи ЗА. Възможно е обаче сега да търсиш аргументи ПРОТИВ, не знам.

Темата за обучението в чужбина е мнооого стара в този форум и вече са се казали всички неща за предимствата и недостатъците. За мен най-големия плюс е, че учебните програми са много по-добри, актуални и съвременни за разлика от българските. Две мнения по въпроса няма. В България все още се обучават "широки специалисти". За моята специалност обучението в чужбина, сравнено с това в СУ има много малко общо.

Освен това в чужбина обучението винаги има много голяма практическа насоченост - като учиш, учиш нещо, което и след това точно така ще го работиш, вкл. и с пълна симулация на условията на работа, в които ще попаднеш след като завършиш. В България в повечето случаи зубриш наизуст някаква отвлечена теория, която след това се чудиш как да я прилагаш в практиката и накрая разбираш, че това няма никаква връзка с това, което работиш.

Друго много важно нещо, което би ме накарало да избера обучение в чужбина без да се замислям, стига да мога, е фактът, че особено при университетските специалности втората, че дори и третата специалност е задължителна и човек има много голям избор и възможност да ги комбинира според интересите си. Да не говорим, че в Бг това е невъзможно в тази форма, а на всичкото отгоре ако някой все пак реши, ще трябва да държи изпит за допускане до такава втора специалност.

Всичко, което съм писала, е от собствен опит.

Всеки може да отговаря и гласува, разбира се.
Иначе не ставаше въпрос, дали самото следване да започне веднага след 12 клас, а  за частта с чужбината. Защото винаги може да следваш тук и специализираш в чужбина, поне така си мисля де. Иначе и аз съм за да се почне веднага след училище, то няма и много смисъл да чакаш без основателна причина. Но въпросът ми е точно породен от това, че тук има страшно много българи. Може би само китайците са повече като група. Разбира се, има всякакви други, но пък, ако трябва да бъда съвсем честна, при нас малко ми прилича на масова истерия това с чужбината на всяка цена. И затова ми е интересно защо хората го правят така масово, но пък тук надали пишат много студенти... А аз, честно казано, малко съжалявам  вече за това, че дойдох толкова рано тук. За това с качественото образование... Не съм учила в България, възможно е да е зле там, но пък в крайна сметка, тук не говорим само за Харвард, Оксфорд и тн. Ще се радвам да прочета още мнения.

Не е истерия. Просто хората знаят, че в България образованието е жива трагедия и ако имат възможност, изпращат децата си да учат в чужбина. Освен това в България възможността да започнеш работа по специалността кръжи някъде около нулата и образованието почти няма никакво покритие, докато в чужбина има програми и възможности да започнеш да работиш по специалността си още докато завършваш университет. Българските студенти са оставени на самотек, то да бяха само студентите, с мед да го намажеш. Да не говорим за разликата в качеството на самото образование и за практическите умения, които получават студентите в чужбина и тези тук.

На първо място е важен изборът на переспективна специалност, която да се учи с желание и интерес.

Безсмислени и такива специалности, колкото просто, да имаш висше, а дори няма да практукуваш после има и у нас и в чужбина. Е, поне в чужбина ще се усъвършенства дадения чужд език.

Аз се колебая в отговора си по темата, но по - скоро съм "за".

Предполагам говориш за икономика? Възможно е.

Аз ще отговоря като майка на момиче на твоята възраст.
Та, миналата година, когато трябваше тя да направи този избор - Германия vs България, въпреки моето настояване да не е в България, един ден тя просто ми каза - "мамо, не съм готова да отида и да заживея САМА в чужбина. И не съм сигурна, че мога да направя избор, за който да не съжалявам. Не искам след някой и друг месец да ти се обадя и да ти кажа ела и ме прибери, или просто сама да си се прибера, деппресирана и ....."
Замислих се тогава, колко е права за себе си. Тя наистина не беше готова да замине тогава. Беше малка, непораснала. Една година по-късно, виждам детето си различно. Пораснало, напълно убедено, че иска да замине. Без да трябва да я проверявам, сама си подготвя документите. Тя просто го иска. Особено след 2-3 месечно посещение на лекции в СУ. Толкова е огромно разочарованието й... Освен това споделя, че много от съученичките й, които са заминали, били депресирани , точно така както тя би се травмирала и е щастлива, че е направила тогава този избор и ми благодари, че съм я подкрепила. В допълнение, вече има трудов стаж от 10 месеца и заделени пари, с които ще може поне няколко месеца и без моя помощ да живее там. Така че ВЕДНАГА, в нашия случай не беше добър избор. Надявам се, вярвам, а и това всъщност е най-важно за мен, да е щастлива от вече осъзнатия избор. . Избор, който е неин, личен, обмислен, а не избор направен, защото другите така правят.

Аз уча в чужбина.
Беше трудно в началото ,но сега съм щастлива.Не съм сама,харесват ми хората,половинката ми е местен.Може да се каже,че съм интегрирана.
Докато има българи,които да се чудиш защо са тук.Постоянно псуват по местните,че били такива онакива,че не знаели да се забавляват  ,много от тях дефакто не учат,движат само с други българи и езика им тук е под всякаква критика защото просто не го развиват.
За тях е точно твърдението,че са дошли заради родителите си и модата,а не им харесва и чакат с нетърпение всяка ваканция,за да се приберат,.
Едно 70 процента от тези студенти след 1-2 години повтаряне,се връщат в България и записват в НБУ.

А, ето точно това имах предвид и аз! Ама ми наскачаха... 
Защото огромна част си мислят, че и там студентският живот е като тукашния.

Ако не си го видял и не познаваш такива хора,няма как да го разбереш.А и друго - тук примерно само половината от наборите влизат в университет и още по-малко завършват.Не е срамно да нямаш ''вишу'' и наистина трябва да имаш мотивация.
Докато в България без вишу и сервитьорка не можеш да си.Затова има и по-горната категория - контингента на НБУ не може да издържи в чужбина.

Интересно ми е, това за коя специалност се отнася. И там дали ще учи същото.

Мерси за отговорите.

Отнася се за немска филология и скандинавистика.
Там ще учи нещо, живот и здраве да я приемат, което още не го знам какво е . Не иска да каже, за да не го урочаса, че през много различни неща мина в главата си. Задържаха се за кратко, след което ги отписваше. И това вече се било "задържало" там доста време, не искала да го урочаса  луда работа, ама то дъщерята няма как да е по-малко лудичка от майката  . Но със сигурност, не е от нещата, които са по-популярни като икономика, инженерство, медицина. Нещо отвлечено е, но си е нейният избор. Помолила съм я само да е проверила, дали ще има какво да работи след това. За сега тезата е, че дори знаела, в коя фирма иска и ЩЕ стажува  . Радвама се на ентусиазма й, дано се сбъдната мечтите й - нейните, не моите

Аз тепърва няма да тръгна да уча, пък камо ли в чужбина, стига ми толкова. Но съм твърдо ЗА един ден дъщеря ми да учи в чужбина. Разбира се това най-вече зависи от нея, но определено ще я насърчавам в тази посока.

Аз за себе си не се реших да ходя в чужбина едно време. Някак си не ми легна идеята на душата.
Сега сравнявайки нашата образователна система и чужбинската, смятам, че си струва човек да се изучи извън родината, обаче не просто да се учи нещо, а нещо, което да има смисъл само по себе си от една страна, от друга човекът да иска да учи именно това. Да не е учене само за идеята.
Един вид, да си струва парите и усилията, които се влагат. Ако се окаже, че няма да се изплати, поне да ти е на сърцето специалността.


Не съм гласувала, защото отговорът ми има н#анси, които не се вместват в анкетата.

Ще чета и ще се образовам ... Ще предстои такъв избор на щерката след 3 години ... Иска да учи парфюмерия във Франция ... За сега се е спряла на "химия" тук и специализация в Марсилия ... Този избор й го налагат финансите  ... по-скоро липсата на такива ... Ще четем още... Ще си гледа и смята ... Пък ...

Това е въпрос на личен избор,но аз съм на мнение,че българите трябва да учат,а след това да отгледат децата си в родината,защото,все пак,надеждата на България е в ръцете на младите.
Силно се надявам един ден децата ми да останат в тук,въпреки че ще ги оставя да изберат сами-все пак бъдещето е тяхно и е важно те да изберат какво да правят с него.

Да, пак същото щях да направя. Аз обаче се вписах бързо, а и средата го благоприятстваше.

Това мнение е хубаво,защото има много хора,учещи в чужбина само заради идеята и амбициите на родителите и модата.Казах по-горе.
Иначе ученето в чужбина има и друг нюанс - с тамошна диплома много по-лесно се устройва човек   там...

Щом от това се е разочаровала само след 2-3 месеца, смятай какво е положението в техническите специалности... Преподаватели и учебен материал отпреди един век. Минимум.

Мога да кажа от гледна точка на една патка, която от любов по един нехранимайко остана в България.
Имах такава прекрасна възможност и такава хубава стипендия, че отказвайки я така и не срещнах у никого разбиране, само почуда, недоумение и критика. Вероятно са били прави.
У нас завърших нещо уж престижно и пр. бла-бла, но пък за сметка на това, служещо ми като салфетка, ако желая да го прилагам в чужбина. Уви. Ако не друго, то поне дипломата ти ще понатежава повече от тази на някой бг ВУЗ.

Мъжът ми вика на българските технически специалности - исторически. За съжаление е прав.

При скандинавистиката нещата наистина са нови, но при немската филология е пълна скръб. По мое време един професор размяташе едни пожълтели листи и ни четеше същите лекции, които е чел и на майката на едно момиче от нашата група - тя ги сравняваше и всичко беше дума по дума както си ги е чел човечеца тогава преди 30 години 
Да не говорим, че освен че липсваха учебници, нямаше и нито един нормално обзаведен кабинет за конферентен/симултанен превод - нито нужната техника, слушалки, микрофони и т.н. нито нужните шумоизолирани студиа за това. Както може и да се предположи изобщо и дума не можеше да става за каквато и да било учебна практика в тая област. Мъка, мъка... не ми се пише...
Все пак не е изключено днес нещата вече да са такива, каквито трябва да бъдат.

За съжаление, никак не са различни. Няма такава мизерия, липса на техника, гнусни стайчета, да стайчета, като от килийно училище (не се и отопляват), листчета, от които се диктува нещо от древността… Един единствен млад учител, заради когото ходеше известно време, който се опитва да прави нещо, но и той горкия надали ще издържи дълго. За тоалетните, изобщо не искам и да повдигам темата. И хич да не ми казва някой, че това са капризи. Е не, не са в 21 век. За дете, което идва от училище, в което в най-обикновен кабинет виси проектор от тавана и интернет в цялата сграда, има прекрасни кабинети по физика, химия, биология, интерактивни дъски, компютри и най-вече преподаватели, които си ПРАВЯТ труда да им преподават по интересен, съвременен, оригинален, креативен начин. Които ги карат да мислят, провокират дискусии, абееее никой не седи да им диктува от пожълтели листчета. Думи нямам. Не ми се пише повече. И аз не вярвах, но за съжаление, положението е много по тъжно отколкото съм си мислела.


Забравих само да вметна, за лелката от канцеларията, която се държи отвратително, не знае никога нищо, за интернет не е чувала. Трябва лично да идеш до там, за да видиш кога и къде ще са ти лекциите. Имало групи, от др. специалности, които си получавали тази информация по имейл, или в група във фейсбук, или др. подобен начин (не помня подробности, но през интернет), но неееее, за тази лелка такива неща са непонятни. Груба, арогантна, с отношение, "тия пък сега досадници от къде се появиха, да ми развалят рахата".
И още може да се пише, но надали има смисъл. Просто ми е тъжно. Споделям го с тъга, защото за мен, като човек на възраст, СУ е било винаги нещо престижно и класно. И ми се ще нещо да се промени и да не е така, но не зная дали е възможно.

Има огромна разлика между нашите и чуждите университети във всяко едно отношение.
Но е грешно да се твърди, че всеки, който е завършил техническа специалност в България, не става за нищо.
Не знам защо много хора очакват университета да ги научи на нещо.
Той няма да ги научи на нищо, ако имат точно такива очаквания. Университетът дава насока как да намираш нужната информация, развива мисленето в дадена посока, но не налива знания във фуния.
Така че ако един човек има влечение към дадена наука, специалност, той и без развитата материална база ще успее да стигне до това, което иска и го интересува.
Независимо дали си в чужбина или в България.
Отделен е въпросът колко закостенели са преподавателите в България и самите те колко са назад в информацията и развитието, но има и такива, от които можеш да получиш много, стига да знаеш какво търсиш.

Няма как да не се съглася с горния пост.

Не видях досега някой да го твърди, ти го казваш.


Първо, хората отиват да учат в университет, именно за да научат нещо. Да работят върху себе си и да се самообразоват могат спокойно и вкъщи, при това съвсем безплатно.
Второ, точно нашите университети никакви насоки не дават и никакво мислене не развиват. Опитват се да наливат с фуния никому ненужни знания, но най-вече развиват умението да се преписва на тестовете. Ако препишеш успешно, взимаш изпита. И ако си си купил учебника на съответния преподавател, естествено.
Крайно време е университетите да минат под шапката на Социалното министерство - и без това основната им цел е да осигурят заплати и хонорари на хора, които отдавна не са в час с предмета, който преподават, както и за допълнителни доходи на пенсионираните преподаватели.
Може и към Министерството на търговията - нямам претенции. Дай ми една сума, на ти една диплома, пито-платено, можеш да си ходиш вкъщи да се самообучаваш без материална база и други подобни измишльотини.
Може на някого да се струвам много груба, но за жалост, това е положението, Минке, в нашите университети. Пък после нека пак да реват, че младите бягали да учат в чужбина... Или че за нищо не ставали.

Никой не го твърди директно, но индиректно аз това съм разбрала от коментарите по-горе за техническите специалности.
Не разбирам защо много хора бъркат университета с училището.
Ако училището те учи на "А и Б", университетът ти дава точно насоката на къде да погледнеш, за да продължиш сам да се развиваш. И няма как да запълни липсите, които си натрупал в училище.
Завършила съм точно техническа специалност и мога да дам следния пример - ако си пропуснал елементарните неща от часовете по физика в училище, няма как да искаш университета да те научи на физика от начало, та до край. Същото е и с математиката. И с всичко останало. Няма как университета да те научи да програмираш, ако ти не се занимаваш сам и в свободното си време. Ще ти посочи книгите, материалите, насоката, но от теб зависи какво ще научиш и доколко си упорит да разбереш.
Материалните ни бази, както и много от предметите може да са остарели и да няма никаква полза от голяма част от тях, но не са чак такава болка за умиране. Просто са излишни и рано или късно ще отпаднат от програмите. Но в крайна сметка никой не е умрял от ненужна информация.
Проблемът на университетите ни е като и този на БАН. Хем са закостенели старчета, хем разиграват игри за пари, но и никой в държавата не се и сеща за тях. Ако у нас да работиш в университет беше също толкова престижно, както да си фолк певица, нещата щяха да изглеждат почти като в чужбинските университети. Но това е друга тема.

Но пък химията, материалознанието, машинознанието и практиката по стругарство прекрасно ще те научат да програмираш. Даже толкова много ще ти развият мозъка чрез зубрене, та после да се чудиш къде да го дяваш, мдам.
Да не говорим пък като тръгнеш да си търсиш работа. Работодателите си припадат от кеф, когато програмистите им решават задачи за опън на греда (извинявам се, ако бъркам термина, не съм технически грамотна) и още от вратата започват да ги замерят с пачки. Не, че им пука за гредата, ами заради преливащия от ушите мозък.  

ПП В чужбинските университети още от първия семестър започват да програмират под Java.

Ако в българските университети нивото е като в българските училища, то спокойно мога да остана със средно образование. Ако въпросът е да уча нещо вкъщи, което си ме влече, то за какво ми е този университет? На ниво докторант, да, но бакалавърската степен трябва да дава и базови познания, пък всеки да си доучва вкъщи каквото му е на сърцето.

Никой не ви спира да си живеете с надеждите, че университетите ще ви налеят знанията с фуния. 
А от студентите да не се иска дори и присъствие в часовете. Важното е да се излиза, да се ходи по купони, да се напиваш до несвяст и да следваш твърдо максимата - "неполят изпит, невзет изпит".
Пък и нали можем да си платим изпитите накрая, тогава що да ходим въобще?!
Неща, които в чужбина, обаче липсват и затова бързо-бързо сутдентчетата се прибират в България, че "много гадно в тая чужбина" и "там са адски тъпи".
Университетите нито са училища, нито казарми. На сила там нищо не става. Искаш - учиш, питаш, интересуваш се. Не искаш - никой няма да тръгне да те гони с книжките в ръка и да те моли да четеш, че и да те пита какво не ти е ясно.
Химия в компютърните специалности няма.
Но материалознанието е полезно за инженерните специалности като комуникационна техника и технологии, например.
За инженерните специалности някои предмети може и да поставят основите, но не може да се очаква човек да не знае какво е синус и косинус, но да се набута да учи висша математика и да реве колко зле било всичко.

Ако е за въпрос, имам познат диригент дет' за две седмици пред очите ми прописа на Java )

В ТУ на Делфи започват, ако се не лъжа, ама какво от това.

Аз отдавна съм минала през всички образователни степени, през които може да се мине (без postdoc). От университета се очаква да дава И познания. В чужбина присъствието е задължително, свободно време да се напиваш в несвяст нямаш, учи се всекидневно. Въобще аз студентски живот, какъвто се разбира у нас, не съм имала. И изобщо щом остава време за толкова студентски живот (ако), значи спокойно остава и за работа.

Напълно съгласна съм с VerdammtesMädchen .
После , се чудим защо има толкова некадърници .Ами учили са за едната диплома , без качества и възможности.
Аз съм За първо работа /поне една година/ , време през което да се орентира какво точно го влече/като професия/. А не да се учи за документа , заради желанията на родители и близки , под влияние на приятелки , съученици и прочие.

Аз такъв студентски живот и тук не съм имала.
Всичко е въпрос на избор! 

И  на мен ми е тъжно, че откакто съм завършила нещата са си останали там - в каменната ера. Имах все пак надежда, че нещо се е променило...

Verdammtes Mädchen, не си права. Говориш същите клишета, с които преподавателите от СУ посрещат на първия учебен ден първокурсниците - университета няма да ви налее знания в главите с фуния. Толкова познато и изтъркано клише, с него направо ни се обяснява защо е толкова зле положението на българското висше образование и на цялата мизерия в него. И предварително се застраховат, че накрая ако няма добри специалисти от специалността, то те сами са си виновни за това. Желязна логика, няма що!
Аз, а и много мои колеги обаче сме точно обратното на това, което ти твърдиш за българските студенти. Спечелихме стипендии, даде ни се възможност за 2 семестъра да видим какво означава университет в чужбина и направихме сравнението. Никога не сме живели с надеждата, че нашият университет трябва да ни налива знания с фуния, поради простата причина, че той нямаше нищо, което да може да ни налее в главите. Затова всеки се ориентира твърде рано и започнахме да се "самообучаваме" още от самото начало. В края на следването си можех смело да кажа, че завърших 4-та читалня на Националната библиотека, защото там бяха материалите, които ми трябваха - Университетската библиотека просто за нищо не става. В нея няма и една съвременна книга, учебник или научна статия от областта на езикознанието или литературознанието. Да не говорим, че това е библиотеката на Факултета по класически и нови филологии... Мъчно ми е много, защото една част от живота ми е минала в и е била посветена на Университета и знам, че там има страхотни хора - преподаватели и студенти, с които и аз съм работила.
Та така. Дори и дипломната си работа не можах да напиша по темата, която ме интересуваше от 3-ти курс и която си дълбаех още от тогава. Просто нямаше кой да ми бъде научен ръководител, защото в катедрата нямало такива специалисти. Аз можех да си напиша работата и без научен ръководител, но това просто е недопустимо по разбираеми причини. Посъветваха ме да си потърся научен ръководител от друг ВУЗ (?!?!?!) и след това да подам молба до Катедрен съвет този професор да бъде допуснат. Но не го одобриха. Причините ми ги казаха неофициално какви са.
Така че не ми говорете, че българските университети те учат на нещо, че ти дават някаква насока или че те подготвят за нещо в научната сфера. Аз това не го забелязах за 6 години следване. Това, което работя сега, би трябвало да съм го научила в университета за тия 6 години, но колкото и да не е за вярване, не бях - няма такива предмети в учебните програми на нашата специалност в БГ - трябваше да уча допълнително тук, за да мога да бъда конкурентоспособна на пазара на труда.

Аз нямах очаквания, когато отидох в наш университет, точно защото знаех какво е положението там.
Имах достатъчно представа от чужбинските университети и не съм очаквала нашенските да приличат дори и малко на тях.
Не съм си и мислила, че някой ще ме моли да присъствам на упражнения, лекции или пък да чета за изпити.
Но не помня преподавател да ми е отказал помощ, когато съм имала нужда.
Личи си отдалече защо някой е отишъл в университета.
Защото пък имах и позната, която беше записала инженерна специалност, но мечтата й беше "да е секретарка, да си знае работното време от 9 до 5 и да има изряден маникюр". Но се мъчеше да учи, защото "била единствената в рода й с висше образование". Познай дали после се реализира по специалността си.
Имах колеги, които се спукваха от купони, не идваха нито на лекции, нито на упражнения, но пък после се цупеха, че нищо не им било ясно.
Също толкова "неясно" им остана и след като се прибраха от чужбина. Да не говорим, че 50% от потока си заминаха след първата и още малко след втората година.
Студентството не е за всеки.
А който иска да учи, няма да чака някой да му го направи интересно и забавно. Това не е началното училище, където ти показват Зайо Байо, за да ти обяснят за буквичката З. А ако очакванията на някого свършват до там, че в чужбина ще го молят да чете и ще му играят театър на всяка лекция, то по-добре да си похарчи парите за нещо по-смислено. Пък после ще се жалва колко гадно и скучно било в чужбина. И там няма да те търпят дълго, ако имаш ежедневието на класическия бг-студент.
И докато има такива, които си плащат за дипломите, ще има и такива преподаватели, които ще чакат да им се плати. Защото и това, да не знаеш името на предмета, не е само виц, реални ситуации са.

Да. Ще се обоснова .
Аз заминах в чужбина слез завършен първи курс в университета , т.е. на 19 години. Завърших доста години след това в Англия, работя по специалността си и съм на прага на започване и на магистратура в Канада за надграждане и още по добри финансови възможности .
Детето ни държа да има избор .В момента живее в Канада и учи във френско у-ще като разговаря на три езика .Има афинитет към езиците и изкуството засега. Това би й дало възможност за евентуален избор ако реши да учи ;Америка  или Европа .
С моето английско гражданство може ако желае да учи безплатно в Шотландия след време, или в Англия/Ирландия на цените на местните , с тукашното гражданство ще може ,ако избере, да продължи в Америка или Канада ,а с българското гражданство и ЕС членство и френският ще може да учи и във Франция на символични такси в сравнение с Америка . Руският като близък език до майчиния би отворил други врати и т.н.
Изборът е неин .Ние само полагаме основите .

Ако беше 1995, бих посъветвала всеки да ходи на запад, особено в САЩ. Обаче е 2014 и международното образование не е това, което беше. За съжаление днес може да се окаже, че с едно такова образование детето е изсипало много пари и нерви, само и само да стане корпоративен наемник. Дори в най-креативните среди нещата вече са повече креденциализъм, да не говорим за ученето на политкоректност и други глупости.

Ако образованието навън би струвало много, за детето може да е по-добре да запише български ВУЗ, да стане половин автодидакт, защото ще има повече време да чете независимо, отколкото ако си хаби силите да се адаптира в Германия и да бачка едновременно със следването.

Така че в момента може да е по-гот да си налягаш парцалите, да изкараш диплома и междувременно да се научиш как да впечатлиш post-graduate комисиите, та да ти дадат стипендия. Няма смисъл да си мислиш, че щом образованието е "практично", то е добро. Напротив, може да се окаже, че са те форматирали точно за един вид климат и мислене и всъщност си доста по-неадаптивен.

Дори от BG ВУЗ може да излезеш доста печен, но то зависи от човека, ако иска да овладее немски, има интернет, има безкрайни ресурси- няма да разчита само на професора и старите му бележки...

Аз също съм студентка в Германия и заминах веднага след завършване на 12 клас. За мен лично това е най-доброто решение, което съм вземала досега, и за миг не съм съжалила. 
Обаче от опита ми тук и от запознанствата ми с други българи, дошли да следват, смея да твърдя, че си е строго индивидуално, дали има ли смисъл или не. Всичко си зависи от самия човек - познавам хора, които са страшно амбицирани и университетът е приоритет,  и други, които са тук просто на почивка, далеч от мама и тати и свободни да се напушват/напиват ежедневно.
Затова, скъпи родители, които си познавате децата и знаете, че ученето обикновено става насила, няма смисъл да си харчите парите, като ги изпращате в чужбина, само защото е "модерно". На 18-19г. повечето са още деца и не осъзнават защо са попаднали тук. Университетът не "дундурка" студентите както училището, изисква се много самодисциплина и упоритост.
Също така не виждам нищо фатално, ако човек изчака една-две години, в които да се ориентира какво наистина иска да учи. В моята специалност аз бях единствената, която беше записала веднага след училище. Повечето ми колеги след училище са се занимавали със социални дейности и през това време са решили в каква насока искат да се развиват. Затова студентите са мотивирани и знаят ясно защо учат точно тази специалност.

Може би чужбина ще бъде много по добре за живеене реализация социализиране и т.н .

Гаранция франция.

айде стига с тия университети, където и да било, от много учене файда няма, най-много да те заболи главата и да развиеш стрес Кажете как сте се уредили в живота, програмист може да си без висше, както и да развиеш собствен бизнес.

В тази тема е така, дай - пусни друга как си успял/а без висше.

И за чии ти е висше за да развиеш собствен бизнес ?
Ако имаш качества и си упорит и постоянен в това което умеш и правиш , не виждам защо трябва да имаш висше образование.
Обикновено в такива страни като Бг робуват на дипломи , хартийки и прочие.
Тези които живеят извън бг нека споделят при тях как е .
За колко и какви професии някой го интерисува колко хартии имаш ..

Както Лиляна писа по-горе, темата е за виШУто. Направете си тема за успелите среднисти и там си обсъждайте колко са ненужни дипломите, хартийките и прочее.

Бряххх с какъв тон на комсомолска секратарка пращаш среднистите на майната сии .
Айде прибери перките малко .

Ти нещо много лично го приемаш. Не ги пращам на майната си, а в друга тема, където ще си коментират на спокойствие, интересни за тях неща. Тук идеята е друга.

Що така се засягаш, нямаш виШУ ли?

В чужбина са важни и двете неща.Най-хубаво е докато учиш,да трупаш и опит по специалността.
Тук не е толкова вааажно да имаш вишу,обаче се приготви че ще печелиш около минималната заплата.За повече - трябва все пак някакво образование,дори и да не е Вишу.

По важното е кой къде се е реализирал , независимо със или без диплома за виШу /както му викаш/.Щото продавачки и много безработни или трайно неареализирали  с няколко дипломи бол .
А е пълно и с такива с купени дипломи.

В Англия за почти всичко ти трябва хартийка. Не задължително висше, но изкаран курс, който не е включен в учебната програма. За висшето - тези, които следват магистратура, примерно, гонят позиции на управленско ниво.

Мдаа курс да , не задължително кетап от някое уни /или виШУ/.

Да, точно това казвам. Там завършването на висше образование е толкова значимо събитие, колкото и сватбата.

Ролята на висшето образование, особено в чужбина е че ще се хвалиш, че си по-умен от другите

Къде видя да твърдя такова нещо? Или без висше толкова можеш да мислиш?

Това може да го каже само някой, на когото му липсва не само висше.

Наистина много са важни документите за придобита квалификация, професионално обучение или за владеене на някаква професия. И това не са курсове, а задължителна стъпка от образователната система тук, в Швейцария. Изучаването на професия е просто задължително, особено ако не смяташ да продължаваш по-нагоре в науката. Ако нямаш диплома за професия от средното образование направо нямаш никакви шансове да си намериш работа.
И не само висшистите получават добри заплати. Има доста търсени професии, които също са много добре платени, но и местата за обучение за тях са много малко и там се води жестока борба да се класираш за такова място в някоя фирма, която след това те взема на стаж, а след стажа има много голяма вероятност и да ти предложи постоянно работно място.
Така че в чужбина хората следват висше наистина само ако искат след това или да заемат управленски позиции или сериозно да се занимават с научна дейност или пък ако избраната професия изисква висше образование - напр. адвокат, лекар или архитект. Преди това обаче в професионалната степен на обучение предпочитат професията, която изучават, да е от същата област - напр. чертожник, болногледач, деловодител и т.н.

За. Не съжалявам и пак бих го направила. От друга страна това не е за всеки. Трябват си определена доза самостоятелност и правилна настройка на ума. И най-важното - мотивация и желание.