За или против следването в чужбина веднага след 12 клас?

Мъжът ми вика на българските технически специалности - исторически. За съжаление е прав.

При скандинавистиката нещата наистина са нови, но при немската филология е пълна скръб. По мое време един професор размяташе едни пожълтели листи и ни четеше същите лекции, които е чел и на майката на едно момиче от нашата група - тя ги сравняваше и всичко беше дума по дума както си ги е чел човечеца тогава преди 30 години 
Да не говорим, че освен че липсваха учебници, нямаше и нито един нормално обзаведен кабинет за конферентен/симултанен превод - нито нужната техника, слушалки, микрофони и т.н. нито нужните шумоизолирани студиа за това. Както може и да се предположи изобщо и дума не можеше да става за каквато и да било учебна практика в тая област. Мъка, мъка... не ми се пише...
Все пак не е изключено днес нещата вече да са такива, каквито трябва да бъдат.

За съжаление, никак не са различни. Няма такава мизерия, липса на техника, гнусни стайчета, да стайчета, като от килийно училище (не се и отопляват), листчета, от които се диктува нещо от древността… Един единствен млад учител, заради когото ходеше известно време, който се опитва да прави нещо, но и той горкия надали ще издържи дълго. За тоалетните, изобщо не искам и да повдигам темата. И хич да не ми казва някой, че това са капризи. Е не, не са в 21 век. За дете, което идва от училище, в което в най-обикновен кабинет виси проектор от тавана и интернет в цялата сграда, има прекрасни кабинети по физика, химия, биология, интерактивни дъски, компютри и най-вече преподаватели, които си ПРАВЯТ труда да им преподават по интересен, съвременен, оригинален, креативен начин. Които ги карат да мислят, провокират дискусии, абееее никой не седи да им диктува от пожълтели листчета. Думи нямам. Не ми се пише повече. И аз не вярвах, но за съжаление, положението е много по тъжно отколкото съм си мислела.


Забравих само да вметна, за лелката от канцеларията, която се държи отвратително, не знае никога нищо, за интернет не е чувала. Трябва лично да идеш до там, за да видиш кога и къде ще са ти лекциите. Имало групи, от др. специалности, които си получавали тази информация по имейл, или в група във фейсбук, или др. подобен начин (не помня подробности, но през интернет), но неееее, за тази лелка такива неща са непонятни. Груба, арогантна, с отношение, "тия пък сега досадници от къде се появиха, да ми развалят рахата".
И още може да се пише, но надали има смисъл. Просто ми е тъжно. Споделям го с тъга, защото за мен, като човек на възраст, СУ е било винаги нещо престижно и класно. И ми се ще нещо да се промени и да не е така, но не зная дали е възможно.

Има огромна разлика между нашите и чуждите университети във всяко едно отношение.
Но е грешно да се твърди, че всеки, който е завършил техническа специалност в България, не става за нищо.
Не знам защо много хора очакват университета да ги научи на нещо.
Той няма да ги научи на нищо, ако имат точно такива очаквания. Университетът дава насока как да намираш нужната информация, развива мисленето в дадена посока, но не налива знания във фуния.
Така че ако един човек има влечение към дадена наука, специалност, той и без развитата материална база ще успее да стигне до това, което иска и го интересува.
Независимо дали си в чужбина или в България.
Отделен е въпросът колко закостенели са преподавателите в България и самите те колко са назад в информацията и развитието, но има и такива, от които можеш да получиш много, стига да знаеш какво търсиш.

Няма как да не се съглася с горния пост.

Не видях досега някой да го твърди, ти го казваш.


Първо, хората отиват да учат в университет, именно за да научат нещо. Да работят върху себе си и да се самообразоват могат спокойно и вкъщи, при това съвсем безплатно.
Второ, точно нашите университети никакви насоки не дават и никакво мислене не развиват. Опитват се да наливат с фуния никому ненужни знания, но най-вече развиват умението да се преписва на тестовете. Ако препишеш успешно, взимаш изпита. И ако си си купил учебника на съответния преподавател, естествено.
Крайно време е университетите да минат под шапката на Социалното министерство - и без това основната им цел е да осигурят заплати и хонорари на хора, които отдавна не са в час с предмета, който преподават, както и за допълнителни доходи на пенсионираните преподаватели.
Може и към Министерството на търговията - нямам претенции. Дай ми една сума, на ти една диплома, пито-платено, можеш да си ходиш вкъщи да се самообучаваш без материална база и други подобни измишльотини.
Може на някого да се струвам много груба, но за жалост, това е положението, Минке, в нашите университети. Пък после нека пак да реват, че младите бягали да учат в чужбина... Или че за нищо не ставали.

Никой не го твърди директно, но индиректно аз това съм разбрала от коментарите по-горе за техническите специалности.
Не разбирам защо много хора бъркат университета с училището.
Ако училището те учи на "А и Б", университетът ти дава точно насоката на къде да погледнеш, за да продължиш сам да се развиваш. И няма как да запълни липсите, които си натрупал в училище.
Завършила съм точно техническа специалност и мога да дам следния пример - ако си пропуснал елементарните неща от часовете по физика в училище, няма как да искаш университета да те научи на физика от начало, та до край. Същото е и с математиката. И с всичко останало. Няма как университета да те научи да програмираш, ако ти не се занимаваш сам и в свободното си време. Ще ти посочи книгите, материалите, насоката, но от теб зависи какво ще научиш и доколко си упорит да разбереш.
Материалните ни бази, както и много от предметите може да са остарели и да няма никаква полза от голяма част от тях, но не са чак такава болка за умиране. Просто са излишни и рано или късно ще отпаднат от програмите. Но в крайна сметка никой не е умрял от ненужна информация.
Проблемът на университетите ни е като и този на БАН. Хем са закостенели старчета, хем разиграват игри за пари, но и никой в държавата не се и сеща за тях. Ако у нас да работиш в университет беше също толкова престижно, както да си фолк певица, нещата щяха да изглеждат почти като в чужбинските университети. Но това е друга тема.

Но пък химията, материалознанието, машинознанието и практиката по стругарство прекрасно ще те научат да програмираш. Даже толкова много ще ти развият мозъка чрез зубрене, та после да се чудиш къде да го дяваш, мдам.
Да не говорим пък като тръгнеш да си търсиш работа. Работодателите си припадат от кеф, когато програмистите им решават задачи за опън на греда (извинявам се, ако бъркам термина, не съм технически грамотна) и още от вратата започват да ги замерят с пачки. Не, че им пука за гредата, ами заради преливащия от ушите мозък.  

ПП В чужбинските университети още от първия семестър започват да програмират под Java.

Ако в българските университети нивото е като в българските училища, то спокойно мога да остана със средно образование. Ако въпросът е да уча нещо вкъщи, което си ме влече, то за какво ми е този университет? На ниво докторант, да, но бакалавърската степен трябва да дава и базови познания, пък всеки да си доучва вкъщи каквото му е на сърцето.

Никой не ви спира да си живеете с надеждите, че университетите ще ви налеят знанията с фуния. 
А от студентите да не се иска дори и присъствие в часовете. Важното е да се излиза, да се ходи по купони, да се напиваш до несвяст и да следваш твърдо максимата - "неполят изпит, невзет изпит".
Пък и нали можем да си платим изпитите накрая, тогава що да ходим въобще?!
Неща, които в чужбина, обаче липсват и затова бързо-бързо сутдентчетата се прибират в България, че "много гадно в тая чужбина" и "там са адски тъпи".
Университетите нито са училища, нито казарми. На сила там нищо не става. Искаш - учиш, питаш, интересуваш се. Не искаш - никой няма да тръгне да те гони с книжките в ръка и да те моли да четеш, че и да те пита какво не ти е ясно.
Химия в компютърните специалности няма.
Но материалознанието е полезно за инженерните специалности като комуникационна техника и технологии, например.
За инженерните специалности някои предмети може и да поставят основите, но не може да се очаква човек да не знае какво е синус и косинус, но да се набута да учи висша математика и да реве колко зле било всичко.

Ако е за въпрос, имам познат диригент дет' за две седмици пред очите ми прописа на Java )

В ТУ на Делфи започват, ако се не лъжа, ама какво от това.

Аз отдавна съм минала през всички образователни степени, през които може да се мине (без postdoc). От университета се очаква да дава И познания. В чужбина присъствието е задължително, свободно време да се напиваш в несвяст нямаш, учи се всекидневно. Въобще аз студентски живот, какъвто се разбира у нас, не съм имала. И изобщо щом остава време за толкова студентски живот (ако), значи спокойно остава и за работа.

Напълно съгласна съм с VerdammtesMädchen .
После , се чудим защо има толкова некадърници .Ами учили са за едната диплома , без качества и възможности.
Аз съм За първо работа /поне една година/ , време през което да се орентира какво точно го влече/като професия/. А не да се учи за документа , заради желанията на родители и близки , под влияние на приятелки , съученици и прочие.

Аз такъв студентски живот и тук не съм имала.
Всичко е въпрос на избор! 

И  на мен ми е тъжно, че откакто съм завършила нещата са си останали там - в каменната ера. Имах все пак надежда, че нещо се е променило...

Verdammtes Mädchen, не си права. Говориш същите клишета, с които преподавателите от СУ посрещат на първия учебен ден първокурсниците - университета няма да ви налее знания в главите с фуния. Толкова познато и изтъркано клише, с него направо ни се обяснява защо е толкова зле положението на българското висше образование и на цялата мизерия в него. И предварително се застраховат, че накрая ако няма добри специалисти от специалността, то те сами са си виновни за това. Желязна логика, няма що!
Аз, а и много мои колеги обаче сме точно обратното на това, което ти твърдиш за българските студенти. Спечелихме стипендии, даде ни се възможност за 2 семестъра да видим какво означава университет в чужбина и направихме сравнението. Никога не сме живели с надеждата, че нашият университет трябва да ни налива знания с фуния, поради простата причина, че той нямаше нищо, което да може да ни налее в главите. Затова всеки се ориентира твърде рано и започнахме да се "самообучаваме" още от самото начало. В края на следването си можех смело да кажа, че завърших 4-та читалня на Националната библиотека, защото там бяха материалите, които ми трябваха - Университетската библиотека просто за нищо не става. В нея няма и една съвременна книга, учебник или научна статия от областта на езикознанието или литературознанието. Да не говорим, че това е библиотеката на Факултета по класически и нови филологии... Мъчно ми е много, защото една част от живота ми е минала в и е била посветена на Университета и знам, че там има страхотни хора - преподаватели и студенти, с които и аз съм работила.
Та така. Дори и дипломната си работа не можах да напиша по темата, която ме интересуваше от 3-ти курс и която си дълбаех още от тогава. Просто нямаше кой да ми бъде научен ръководител, защото в катедрата нямало такива специалисти. Аз можех да си напиша работата и без научен ръководител, но това просто е недопустимо по разбираеми причини. Посъветваха ме да си потърся научен ръководител от друг ВУЗ (?!?!?!) и след това да подам молба до Катедрен съвет този професор да бъде допуснат. Но не го одобриха. Причините ми ги казаха неофициално какви са.
Така че не ми говорете, че българските университети те учат на нещо, че ти дават някаква насока или че те подготвят за нещо в научната сфера. Аз това не го забелязах за 6 години следване. Това, което работя сега, би трябвало да съм го научила в университета за тия 6 години, но колкото и да не е за вярване, не бях - няма такива предмети в учебните програми на нашата специалност в БГ - трябваше да уча допълнително тук, за да мога да бъда конкурентоспособна на пазара на труда.