Здравейте на всички! Накратко да споделя проблема си и се надявам да получа мнение и съвет. Наесен синът ми е първокласник. До този момент винаги се е случвало така,че още в края на май приключва с детската градина и излиза във ваканция. Сега обаче е различно. Преместихме се в друг град,далеч от баба и дядо. Съвсем наскоро започнах работа и по обясними причини изобщо не мога да се надявам на отпуск. И тук се появи проблема. Детето ми трябва или да ходи на градина,или да го изпратя на 400 км при баба и дядо. Не мога да си позволя лятно училище или нещо такова,така че хем да има кой да се грижи за него,хем да е при мен. Предложих му поне три варианта-докога да е на градина и колко време да е при родителите ми. Оставих го сам да реши какво да правим. Обясних му сто пъти колко ще се забавлява в градината,как изобщо няма вече да учат,а само ще играят....Но вече близо месец драмата е голяма-хем не му се ходи на градина,защото не е свикнал да ходи лятото,хем пък не иска без мен толкова дълго време. Стана много неспокоен,плаче за дребни неща,започна да се оплаква от главоболие,от корем и още сто неща....Накрая му казах,че аз ще реша вместо него. Обясних му,че трябва да ходя на работа,защото имам нужда от това след повече от две години стоене у дома,че така ще имаме повече парички и т.н.....Но и моето решение не му харесва. Не знам как да подходя вече,как да разговарям с него. Боли ме сърцето,като го гледам как се измъчва и не знам как да му помогна. Ако някой може да ме посъветва,ще бъда много благодарна.
- Публикувана: 3 юни 2014, 00:23 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2014, 10:21 ч.
Детето трудно взема решения
Като цяло не е трябвало да излагате вариантите пред него.
Трябвало е да му кажете -хей, искаш ли при баба или в градината с децата ще ти е по-добре?. Пак е право на избор, но ограничен. Детето е колебливо и притеснено, защото средата е абсолютно нова за него. Вие сте стресирана допълнително и предавате на него цялата несигурност. Коремните болки и хленченено са си чисто крънкане, но това е единствената реакция, която малкото може да има. Много е деликатна ситуацията и напълно разбирам положението в което сте.
Защо не отделите 2-3 дни да го водите в евентуалната градина в следобедните часове, когато децата са в двора? Споделете на госпожите цялото ви притеснение, пък в същото време го пуснете да огледа, да се запознае с обстановка и деца. Малките са много любопитни и бързо ще го наобиколят с въпроси. Ако си допадне с някое дете - с нетърпение ще иска срещи с новото приятелче.
Дано намерите разумен вариант, който носи спокойствие на всички ви!
Трябвало е да му кажете -хей, искаш ли при баба или в градината с децата ще ти е по-добре?. Пак е право на избор, но ограничен. Детето е колебливо и притеснено, защото средата е абсолютно нова за него. Вие сте стресирана допълнително и предавате на него цялата несигурност. Коремните болки и хленченено са си чисто крънкане, но това е единствената реакция, която малкото може да има. Много е деликатна ситуацията и напълно разбирам положението в което сте.
Защо не отделите 2-3 дни да го водите в евентуалната градина в следобедните часове, когато децата са в двора? Споделете на госпожите цялото ви притеснение, пък в същото време го пуснете да огледа, да се запознае с обстановка и деца. Малките са много любопитни и бързо ще го наобиколят с въпроси. Ако си допадне с някое дете - с нетърпение ще иска срещи с новото приятелче.
Дано намерите разумен вариант, който носи спокойствие на всички ви!
И аз смятам че не е трябвало да карате то да решава за такива неща. Вие се колебаете и сте пренесли това на детето. Не бива така, ама и на мен ми се е случвало.
Между другото дъщеря ми е същата. Просто в такива моменти като видя че не може да реши, аз взимам решението и толкоз.
В конкретната ситуация според мен просто не говорете за това няколко дни/ седмица; през това време ти сама за себе си вземи решението и го направи и толкоз.
Успех!
П.С. Аз миналото лято бях в същата ситуация, т.к. започнах един курс, но аз нямах алтернатива, де. Родителите ми работят, та я записах на детска лятото, като от време навреме я взимах и с мен на курса.
Между другото дъщеря ми е същата. Просто в такива моменти като видя че не може да реши, аз взимам решението и толкоз.
В конкретната ситуация според мен просто не говорете за това няколко дни/ седмица; през това време ти сама за себе си вземи решението и го направи и толкоз.
Успех!
П.С. Аз миналото лято бях в същата ситуация, т.к. започнах един курс, но аз нямах алтернатива, де. Родителите ми работят, та я записах на детска лятото, като от време навреме я взимах и с мен на курса.
Е, моето малкото като само взе решение, кога ще спре да ходи на детска и ще тръгне на лятна занималня, ползата беше никаква - вчера като им мина празненството в детската и си събрахме нещата, защото от днес е на занималня, като ми ревна това ми ти дете... Децата мразят промените, ще свикне 
Всъщност не детето "не може да взема решения", а за теб е трудно да вземеш и да реализираш такова, а тази си слабост извиняваш с детето, което е и малко, за да реши нещо от вида на описаното. То не може да прецени изобщо плюсовете и минусите на двете алтернативи и как би могло? Нито градината знае, нито децата от нея познава.
И от сега бързам да вметна- не те виня, просто ти казвам истината такава, каквато я виждам. Ако и ти я приемеш- добре.
Дори това:
Цитат
Накрая му казах,че аз ще реша вместо него. Обясних му,че трябва да ходя на работа,защото имам нужда от това след повече от две години стоене у дома,че така ще имаме повече парички и т.н....
Като няма голям избор, а той се заключава между ДГ през лятото или баба, но далеч от мама и тате и то не желае и двете, решаваш ти. Не възлагайте на децата отговорности, които те не могат да понесат.
Когато родителят е неуверен в решенията си, това се предава и на децата. Те стават плахи и нервни. Особено пък ако бъдат поставени в положение да поемат сами отговорността за себе си, което не може да се приложи изобщо на тази възраст.
Аз бих опитала с градината при това положение. Без друго след някой месец ще тръгва на училище- тогава въобще няма да става въпрос и за избор. Тъкмо ще се запознае с нови деца и няма да се чувства самО.
Много благодаря на тези, които се отзоваха на молбата ми за съвет. Може би сте прави-аз също доста се колебаех кой от вариантите да предложа, с единствената мисъл да му е добре на него. Само да уточня-наистина през лятото ще бъде на ново място,но то е защото в момента ходи във филиала на градината,а тогава ще е в основната сграда. Неговите учителки в някакъв момент също ще са там,в зависимост от отпуските. В смисъл, че няма всичко да му е напълно непознато. Проблема при него по-скоро е в навика-свикнал е лятото да е във ваканция. А и друго-много го тормози задължителното спане наобед,защото той не спи наобед у дома от тригодишен. Притеснява ме,че започна да плаче много често,видимо е притеснен,казва,че понякога сънува кошмари,а това е нещо, което почти никога не му се е случвало. Да не говорим за главоболието,от което се оплаква напоследък. Водих го на лекар-нищо му няма,което ме кара да мисля,че е само от притеснение. Както и да е. А влязох в тези обяснения защо трябва да ходя на работа,защото се надявах да разбере,че варианта лятото да е у дома с мама в момента е невъзможен. Разчитах,че е достатъчно пораснал,за да разбере,че имам нужда от помощта му. Нещо такова. Да не ви отегчавам. Благодаря още веднъж за отговорите. Ще мисля как да се справя.
Дете на 6-7 години е твърде малко, за да му възлагаш такива решения. Ти си родителят, ти казваш какво ще става, като е желателно да го попиташ дали все пак предпочита единият от вариантите. Деца под 10-12 години се стресират много, ако ги питаш за важни решения - какво да яде, дали да ходи на градина, дали да го запишеш на нещо, дали да... каквото ще да е. Това е дете, то няма опита да прецени кое е добро за него, няма опита да прецени какво го очаква. Естествено, че ще се изнерви и притесни.
За разлика от другите мнения,аз смятам,че е добре на децата да се дава възможност за избор.Нормално е да се колебае и да не може да реши,но в крайна сметка така ще се научи постепенно да може да взима решения.А това е много важно умение за живота.Понеже сте в нов град ,а и сте далеч от бабите едва ли би издържал цяло лято без теб.Ти също. Пък и едва ли ще ти е приятно и лесно да ти реве по тел и да търчиш на 400км.Така че най-добре раздели периода.Една част на градина,а другата част при баба.дори и отначало да помрънка в Дг,бързо ще свикне.Все пак по цял ден играят.За спането му кажи,че няма да спи,а само ще си почива ,без да пречи на останалите.И понеже сам не може да реши,ти определи къде колко ще стои.Кажи му,че баба му е заета до едикога си и дотогава няма кой да го гледа и чак след това при баба.Като разбере,че няма други варианти,ще се успокои.
За разлика от другите мнения,аз смятам,че е добре на децата да се дава възможност за избор.
Разлика няма с нито едно от дадените мнения. Майката вече е питала детето, то не е могло да избере, което е нормално за възрастта му на база вида на решението, което му е било предложено да вземе. Колко време още да се питат? Проблемите следва и да се решават. Освен това поставено в една ситуация проблемна без реално решение детето направо може да се поболее от притеснение.
Проблема при него по-скоро е в навика-свикнал е лятото да е във ваканция. А и друго-много го тормози задължителното спане наобед,защото той не спи наобед у дома от тригодишен. Притеснява ме,че започна да плаче много често,видимо е притеснен,казва,че понякога сънува кошмари,а това е нещо, което почти никога не му се е случвало. Да не говорим за главоболието,от което се оплаква напоследък. Водих го на лекар-нищо му няма,което ме кара да мисля,че е само от притеснение. ....Разчитах,че е достатъчно пораснал,за да разбере,че имам нужда от помощта му. Нещо такова. Да не ви отегчавам. Благодаря още веднъж за отговорите. Ще мисля как да се справя.
Не очаквай от малко дете да приеме, че възрастният му родител се нуждае от неговата помощ. Децата се нуждаят първо от сигурност и очакват да я получат от своите родители, за което са си прави. Ние сме затова. А не децата да ни помагат, особено в ранна детска възраст. Обяснила си каквото трябва, дала си възможност за избор, сега е време вече и реално да действате. Пробвайте и вижте какво ще стане. Едва ли ще е нещо по- страшно от това, което е в главата на детето.
Така че най-добре раздели периода.Една част на градина,а другата част при баба.дори и отначало да помрънка в Дг,бързо ще свикне.
Значи все пак стигаме до същото
Майката следва да вземе решението в крайна сметка...
Нищо различно, като идея, няма. А реакциите и изразните средства са различни, както са различни и хората.
Често на човек е нужно отрезвяване.
Естествено, кой твърди обратното?
Въпросът е в момента и периода на чакане. Който се отразява зле на детето, очевидно.
Често на човек е нужно отрезвяване.
... Но няма нищо лошо,че първо го е попитала.
Въпросът е в момента и периода на чакане. Който се отразява зле на детето, очевидно.
Детето ти те манипулира с тези болежки като се надява така да постигне целта си.Твърде обгрижено е ми се струва и това си казва думата.Сега да не ме разкостите за обгриженото,но не бива всичко да се прави с цел на детето да му е комфортно и сакън да не изпита дискомфорт от нещо.Света и живота изобщо нашата реалност не е такава,за да му се създава илюзорна представа.Майката я разбирам.Досега не е ходила на работа и детето е било целия и фокус.Научи се първо ти как да бъдеш по-решителна и твърда спрямо него особено ако е момче,защото тепървав училище комфорта му ще се нарушава по най-различни начини.Имаше един вариант,който и на мен ми допадна като решение-половината време при баба половината на ДГ.