Русия 1

Страхът уби Немцов

Думите нямат особен смисъл днес. От вчера, 27.2.2015, 23:40, никой смислен и честен човек, разбираш малко от политика и съвременните й процеси, няма съмнение какво става в Русия. Окончателно, завинаги, без съмнение за грешка. За 10 минути новината за убийството на Борис Немцов в центъра на Москва, близо до Кремъл, обиколи света.

Илюзиите за примирия, надеждите (наивни мисли на "неискащи" да разберат ставащото) за поява на разум фалираха, свършиха, разбиха се. Още една граница бе преместена нататък, към стандартите на безчовечността. Злото няма спирачки, диктатурата, дори опакована като демокрация (по "руски" тертип), може да създава само безнаказаност и да ражда смърт. Смърт на всеки пожелал да е несъгласен.

Остават не много въпроси в мислите на хората, които следят ставащото по света.

Защо едно от знаковите лица на опозиционно мислещите, различните, несъгласните, критикуващите остро Путин може да бъде убито?

Защо Немцов си е позволил да си мисли, че известността му (не само в Русия) може да бъде негова защита?

Убийството на Немцов, което никой няма искрен интерес да бъде разкрито, ще остане като един от последните крайпътни камъни на пътя на Русия към нищото и самотата. Изход от този път няма. Това е тупик (рус.). Има бъдещ, скорошен, предвидим край.

Реакциите, като мигновени снимки, тук, у нас и по света, показват за сетен път колко малко (един човешки живот и неговата "смешна" цена) могат да покажат толкова много за останалите живи и на тях, живите, един за друг. Циничността на реакциите на уплашените адепти на империята, пожелала да спре историческото време, разказват всичко.

Вече няма нужда от маски, вече няма бал. Няма и музика, оркестър, фалшива приповдигнатост или нужда от грим.

Светът е все повече черно-бял. Съмненията кой кой е все повече намаляват, анихилират се.

От "вежливата" анексия на Крим, от краят на полета MH17, през драмата на "народните републики" в Донецк и Луганск, през близо един милион бежанци и (поне) 10.000 убити по земите на Украйна, до днес, през цялата деградация на представата за световната моралност, правила, международни норми и задължения, от неистовия стремеж за мир, ние ставаме свидетели на края на днешната "руска демокрация". Политковская бе само началото, което светът тогава не "видя".

Бог да прости Борис Немцов, един от не случилите се реформатори на Русия. Днешна Русия на Путин не се нуждае от него дори само жив. Страхът убива.

Мълчанието и безразличието просто продължават агонията към края на всяко безправие, насилие и безчовечност. На края, на финала всички са жертви. Живи или мъртви, дишащи или бездиханни, трупове или опечалени.

Страхът и самоубива. Това не е анализ, това не е и съждение. Това е "бъдещ" факт, който ще бъде видян от доживелите през драмата, която не просто предстои - тя е пред нас, пожелалите да видят бъдещето днес, през фактите. Дори през кръвта на убития вчера Борис Немцов.

Дано Бог прости и на днешна Русия, която сътвори днешната "империя на злото", убила и Немцов.
Вече не харесвам ·

24 септември 2008 г. в Москва е убит депутат от Държавната дума Руслан Ямадаев. Неговият "Мерседес" е бил обстрелван на Смоленска набережная. През октомври 2010 г. Московски съд осъди на 20 г.  кол Той ия със строг режим чеченеца Асланбек Дадаев, признат за виновен за убийството Руслан Ямадаев. Съучастникът му Елимпаша Хацуев е осъден на 15 г. кол Той ия със строг режим, а третият Тимур Исаев получил 14 г. кол Той ия строг режим.


9 мая 2004 г. при взрив на стади Той "Динамо" в град Грозни по време на честване за Деня на победата е убит президента на чечения Ахмат Кадиров. Взривното усторйство с мощност 1 кг. еквивалент тротил е заложено под трибуната за почетните гости. На 15 юни 2006 г. в интернет е разпространено заявление от главатаря на терористите Шамил Басаев, който поел отговорност да атентата.

17 април 2003 г. в Москва около дома си е  застрелян депутат от  от Държавната дума Сергей Юшенков. Поръчителят и организатор на убийстото Михаил Коданев и изпълнителя   Александър Кулачинский получават по 20 г. затвор.

Сутринта на 21 август 2002 г. в Москва на Пятницко шосе, в микрорай Той Митино по време на разходка с кучето е убит депутат от Държавната дума Владимир Головлев с изстрели в главата. Убиецът не е залове.

7 август 2002 г. неизвестни лица застреляли вице-губернатора на Смоленск Владимир Прохоров на излиазне от дома му. Съпругата му, която била с него видяла иззад храстите за бяга мъж, който изстрелял шест куршума. Убийството не е разкрито.

10 февруари 2001 г. в село Первомайское, Алтайския край, е убит бившия депутат от Държавната дума Михаил Сирота. Той е застрелян на излизане от дома му, когато отишъл да види защо там стоя от часове бяла "Нива". Убиецът стрелял от упор със самоделен наган. Убийците били членове на престъпна група, която е разкрита и члентовете й са осъдени на различни срокове затвор - от 10 до 18 години.

18 декември 2000 г.  - убит е кметът на Мурома Пьотр Кауров. Убийците не са разкрити.

27 март 2000 г. - убит е вице-губернатора на Камчатка Алексей Котляр. Убийството не е разкрито

10 март 2000 г. в Санкт-Петербург около дома му е убит с изстрел в главатах известният бизнесмен и член на политическия съвет на "Блока на Юрий Болдирев" Дмитрий Варварин. Считан е за един от най-богатите жители на Санкт-Петербург. Убит е, когато обявил намерението си да се кандидатира за губернатор на града.

20 октомври 1999 г. в Санкт-Петербург е убит депутата от местния парламент Виктор Новоселов. В автомобила му била хвърлена бомба, която му откъснала главата.  Нападателят не е заловен.

20 ноември 1998 г. късно вечерта около дома си в Санкт-Петербург е убита депутатката от Държавната Дума и съпредседател на партия Демократична Русия Галина Старовойтова. Тя умира на място, а помощникът й Руслан Линков е ранен. Убийството не е разкрито.

10 октомври 1998 г. в Москва е извършено покушение срещу бизнесмена политика Дмитрий Филипов. Той е тежко ранен и на 14 октомври умира. Убийството остава неразкрито.

3 юли 1998 г. на вилата му в село Клоково, Московска област е намерен убит депутата от Държавната дума Лев Рохлин. Генералната прокуратура обвинява съпругата му Тамара Рохлина. Първоначално тя е осъдена на 8 години затвор, впоследствие присъдата е намалена на 4 г. През май 2001 г.  подава жалба пред Съда в Страслург с иска за $5 млн. като невинно осъдена. На 7 юни Върховния съд на Русия отменил присъдата и я освободил от затвора с мярка подписка и забрана да напуска страната.

3 март 1998 г. в Санкт-Петербург е застрелян съветника на губернатора на града Игор Дубовик. Той е разстрелян с 8хкуршума. Убийците не са заловени.

18 август 1997 г. в Санкт-Петербург е убит вице-губернатора на града Михаил Маневич. Той се намирал в служебната кола заедно със съпругата си. Убит е от снайперист с два куршума, които попаднали в гърдите и шията. Умира на път за болницата. Убийството не е разкрито.

През нощта срещу 26 ноември 1995 г.  депутатът от държавната дума Сергей Маркидонов е убит по време на командировка в Читинска област. Той е застрелян от своя охранител, който бил мъртнво пиян. След убийството бодигардът се самоубил.

1 февруари 1995 г.  депутатът  от Държавната дума от фракцията на ЛДПР Сергей Скорочкин е потихен от подмосковския район Зарайск и е застрелян в гората близо до село Луховиц. Първонамално са заловени и обвинени в убийство Олег Липкин и Теймураз Кургин. впоследствие те са опраданни и пуснати на свобода.

1 ноември 1994 г. в Москва пред дома си е жестоко пребит и ограбен депутата  от Държавната дума Валентин Мартемянов. Но 5 ноември починал от раните си. Убийството остава неразкрито.

26 април 1994 г. депутатът  от Държавната дума Андрей Айздердзис е застрелян в Химки. Предполагаемият убиец - депутата Дмитрий Михненко е обявен за федерално издирване през 1994, но и до днес не е намерен.