И каква трябва да е тая глупост?

Драконче, сподели, ако не те мързи

. Просто тук темата става малко тежичка за мен. Знам какво не е простил баща ми на майка ми например. И двамата не са били перфектни, всеки е имал кривване встрани. Но тя е направила нещо, от последиците от което се е изплашила. В резултат е излъгала, знам, че е било от страх, но лъжата е била по-тежка и нараняваща от истината. Не знам дали той би й простил изцяло, ако му беше казала истината, но категорично щеше да е по-добре за всички. Но години по-късно ми каза , че това предателство не е могъл да преглътне и тогава се е решил на развод. Та в общия случай според мен, не прощават предателства - да имаш 100-процентовото им доверие, което те не дават никак лесно, но пък дадат ли го, е наистина изцяло, и да го предадеш, като тръгнеш срещу тях с действия и думи...Ще те загърбят безвъзвратно и след 100 години няма да си променят решението.Скъпият е имал един период, в който е чакал жена си по 1 час след работа, за да се приберат заедно. Една вечер след такова чакане, се прибират, тя започва да готви нещо, което е знаела, че той не харесва. Явно са го коментирали и тя му е заявила, че готви за себе си, не е длъжна да се съобразява с него, защото не му е робиня. Чудя се разбрала ли е изобщо, че с тези си думи е счупила нещо в него...От този момент нататък, той е отказал да яде каквото и да било, приготвено от нея. Инат?! Или огорчение от неоправдана грубост?
Те може да изглеждат темерути, чешити, непоклатими скали, но твърдата черупка може да крие мека, ценна ядка. Виждала съм наранен телец, бездънността на болката му ме срази. А щастлив и влюбен е като шоколад на слънце. Имам усещането, че дълбочината на чувствата им е такава, че ако ги нараниш, не успяват да доплуват до брега на прошката. И все пак това си е само моето усещане.
.
.
.
Вярвай си напълно - вярно е 
. 
КЛУБА"...
Ч.Р.Д....на голям бастун
с 
"не съм била аз"