ИСТАНБУЛ 32

Не вярвам да минете без паспорт в Турция, моят с обикновена поръчка бе готов за 6 дни, предишният път стана за около 10, не вярвам да бавят цял месец ,просто трябва да проверявате редовно.
За жегите юли и август не знам,имахме късмета да е ветровито два от три дни и беше страхотно , а по време на пътуванията с корабчетата и вечерта на нощната обиколка умрях от студ, носете си и шалове / там са на особена почит не само заради джамиите, забелязах/ и по- плътни връхни дрехи.
На всяка екскурзия екскурзоводите ни " бутат" да опитаме менюто в някой ресторант, уж евтин и т. н. , сигурно имат двустранна далавера.Аз също не харесвам такива настойчиви препоръки и така и не опитах лаврака на Хейбелиада.

Танче явно съм пропуснала, че Пинето го е казала това за острова, тя екскурзията ни беше включена в пакета, но аз още в автобуса попитах водачката на кой остров ще ни заведат и тя каза че не е много сигурна, но сигурно ще е на Буюк Ада и хоп сутринта на пристанището ни съобщават, че ще отидем на най-красивия остров Хейбелиада и мен това доста ме разочарова 

bialk Хванахме си трамвая, а не метрото защото искахме да отидем до шарените стълби, но като видяхме, че по близките до трамвайната спирка са избледнели, а за тези по ярките трябва да се връщаме почти до предишната спирка пеша и се отказахме, но пък така се качихме на финикуляра, защото до сега не бяхме се возили на него.

Синя диня И аз като теб пропуснах лаврака там, особено след сравнението - "Да дойдеш на Хейбелиада и да не хапнеш лаврак" е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата  , аз го замених с вкусен дюнер и с айрян с пяна, на който ще кача снимка по късно.

Мимето, благодаря за хубавия пътепис и снимките, чакам и още разкази за пътуването и обиколката ти из Истанбул, толкова хубаво разказваш, давай още снимки и информация
добре, че сте вие и тази тема, та да мога да "усетя" културата и атмосферата на този мегаполис.
 

Гарата Хайдарпаша е уникална постройка с невероятна архитектура и страхотно местоположение. Може да се уверите от този клип. В темата "Истанбул - поглед от високо" съм поместил едни от най-хубавите видео клипове от високо на любимия ни град. Насладете се на гледката!

Бялк, благодаря ти. Както вече писах, тя си ми е една от забележителностите, набелязани за следващото пътуване. Някой беше писал, че не работи и аз погрешно реших, че не е достъпна за посещение. А Сиркеджи

Аз писах, че гара Хайдарпаша е затворена. Преди три седмици бяхме в Истанбул и искахме да я разгледаме не само отвън, но и отвътре. Когато слязохме на последната спирка на Мармарай в Азия, попитахме един местен човек, да ни упъти как да стигнем до гарата. Той ни каза, че е затворена и се отказахме да ходим до там.

 
Ето малко снимки от гара Сиркеджи, но от 2011 г.

Надявам се, че Мимето няма да ми се сърди. Ето снимката, която е сложила от ферибота:



Виждат се и двете отворени врати. Едната се вижда съвсем малко над локомотива. Все пак тя е и административна сграда, пълна с кацеларии. Но е възможно и да има някой пазач, който да пита каква работа имате там при неработещи влакове.    И на Сиркеджи касите са плътно затворени, но се влиза вътре. Там няма как и да я затворят, защото станцията на Мармарай е в гарата. Само ми направи впечатление колко грозно са оградили ж.п. линиите с огради. 

Ето снимки от 2012 г от Хайдарпаша и от Сиркеджи

Ооооооооо,  Таня, толкова професионално направени снимки не бях виждала. Невероятни са. Огромно благодаря.   

Благодаря ви много. Май трябва да се обадя и в Българското посолство за инфо. Аз съм си все още с българско гражданство и ако не се наложи по разни много важни мотиви нямам никакво намерение да си сменям гражданството, макар че понякога наистина ми се ще да "убия" някой много надъхан бюрократ, ама с малко медитация се научих да преодолявам проблема.
Относно ваденето на паспорт проблемът е че нямам нито 6, а още по-малко 10 дни за губене. За да си дойдем през Гърция ни трябват повече от 48 часа и то като караме и двамата,та....
Е ако не стане ще съжалявам много...Поне се нагледах на красоти тук и никак не съжалявам!

Продължавам с разказа си за вторият ни ден в Истанбул, който беше изцяло в европейската част. От всичките си ходения до Истанбул до сега не бяхме влизали в Св.София и Двореца Топ Капъ, затова решихме да не ги пропускаме и този път. Към 8:30 сутринта бяхме на площад Султан Ахмед, мислехме да направим малко снимки пред фонтана, но се оказа, че той не работи, дори когато излизахме от Св.София пак не работеше така  и не разбрах защо. Пред входа започна да се вие огромна опашка, но пред нас имаше малко хора и в 9ч. отвориха вратите и влезнахме. Цялата атмосфера в църквата не може да се опише с думи, задължително трябва да се види, архитектурата е великолепна. Даже се чудя защо все сме я оставяли за следващ път. Много ни хареса и впечатли и отново бихме я посетили. След нея тръгнахме към Двореца Топ Капъ.


Там почти нямаше опашка веднага си взехме билети и влезнахме да разглеждаме и правим снимки. Оказа се, че имало слушалки и на български език, но това го видяхме, чак като излизахме и беше късно, което се оказа доста важно, защото така щяхме да разберем доста подробности,  а не само да разглеждаме. Терасите с гледката към Босфора и Златния рог много ни харесаха, там вече имаше голяма блъсканица за снимки. Двореца беше интересен, но както казах ако си бяхме взели слушалки, щяхме да получим доста информация за всичко. Знам, че Топ Капъ и двореца Долмабахче са коренно различни, но ако трябва да избирам кой да посетя пак, то със сигурност ще избера Долмабахче, за мен той е по-красив и величествен дворец. След това за да излезем на трамвайната спирка Гюлхане решихме да се спуснем през Археологическия музея и от там да направим малко снимки в парка Гюлхане.


С трамвая отидохме до Кабаташ и от там се качихме на 25Е до пристанище Бешикташ. Бяхме гледали снимки в интернет от Кафе Улус с гледка към Босфора, което се намира в едноименния парк Улус и решихме да отидем да обядваме там. От пристанище Бешикташ се качихме на автобус UL1 за 7/8 спирки, таблото в автобуса не работеше, но се ориентирахме по имената на спирките, когато спираше. Спирката на която слязохме се казва Camlitepe и малко преди нея се намира и входа на парк Улус.

Разходихме се в парка, който за съжаление не е много поддържан и не е голям, имаше местни хора седнали по пейките, по средата на парка някога е имало езеро с каменни фигури отстрани, но в момента не изглежда хич добре, езерото е празно и си личи, че е занемерено. Цветя също нямаше, освен уханието на няколко прекрасни Олеандри. От горната част на парка  до долната част се слиза по стълби с голяма денивилация, но хубавото е че от всички страни на парка гледката е зашеметяваща само към Босфора и азиатската част, виждат се и двата моста. Гледката си заслужаваше най-много, предполагам, че и вечерно време на светлини ще е още по-красиво. Седнахме в кафето, което се намира в горната част на парка и основно се вижда първия мост над Босфора, имаше и още един етаж отгоре, от където бяхме гледали снимки, ме се виждат и двата моста, но за съжаление, той беше затворен и не можахме да се качим. Обядвахме в заведението, направихме снимки и се отправихме към спирката на автобуса за връщане Ul2. С него слязохме на Ортакьой, защото искахме да разгледаме реставрираната Ортакьойска джамия.


Преди това не сме я посещавали и определено е удивителна, много ни хареса, влезнахме и за малко вътре и изглеждаше все едно е направена сега, от вътре е много хубава. След нея се качихме на автобус до пристанище Бешикташ, понеже не знаехме как ще се справим с времето, защото в 17:30 най-късно трябваше да сме в хотела решихме да отидем до Левент там където са всички небостъргачи. Качихме се на автобус 36L и тук отварям голяма скоба /На Ортакьой се заредихме Истанбулкарт, защото си бяхме сметнали колко пътувания имаме още, смятахме ги х 2,15, макар, че първия винаги беше х 1,45 и какво са оказва в картата имахме 20 лири и някакви стотинки, след автобуса до Бешикташ на последния изписа остатък 14,39 и ние спокойно се качваме в 36L, който ни таксува и трите по отделно х 3,65 и в картата останахме с 3,44, което тотално ни разби, мислихме, мислихме и така и не разбрахме каква е тази тарифа по която ни таксува, но както и да е на Левент заредихме още 5 лири, за да имаме за метрото до Yenikapi/. И сега продължавам на там минахме през Небостъргача Сапфир, но не влизахме, защото вече сме ходили там, нямах план за района, само знаех, че някъде в близост е и мол Каньон уж се оглеждахме, но така и не го видяхме, а исках да го видим. Тръгнахме по някаква улица отстрани на небостъргачите и се озовахме пред ето това малко паркче с гледка към всички небостъргачи.


В парка, силно казано да  е парк, но както и да е,  по средата някога е имало фонтан, но си личеше, че отдавна не работи. Поседяхме си хубаво там, но така ни напичаше слънцето, че грам не ни се ставаше, то затова и изгоряхме така. В парка имаше само местни, които ни гледаха доста странно, сигурно скоро не са виждали такива заблудени туристи като нас  . След почивката, която направихме решихме да се прибираме към хотела с метрото. Когато се прибрахме и отворих картата на Истанбул се оказа, че сме подминали още с автобуса Каньон и затова не сме стигнали до него. В 19ч. слязохме в фоаето на хотела, защото трябваше да дойдат да ни вземат. Искахме нещо различно в Истанбул и си направихме резервация за вечеря на яхта по Босфора с програма още от тук предварително. Това беше най-незабравимото ни преживяване в Истанбул, ако пак отидем задължително ще си направим не една, а две вечери такива. Взеха ни от хотела с бусче, вътре имаше и други туристи и двама българи, които живеят в Чикаго,но си бяха направили еднодневна екскурзия в Истанбул преди Чикаго. Стигнахме на Кабаташ от там тръгваха яхтите, бяха общо 4 пълни с хора.


 Посрещнаха ни с питие ни казаха да се качим най-отгоре докато се съберат всички хора и тръгнем. Направихме си куп снимки, докато чакахме останалите, а сервитьорите постоянно ни поднасяха питиета, имахме включени неограничени безалкохолни и алкохолни вносни напитки  и общо взето изпробвахме от всички видове. Към 20ч. и нещо яхтата беше почти пълна, но вятъра беше много силен и нямахме търпение да ни кажат да слизаме долу. Забелязах, че на една от другите яхти раздаваха безплатно одеалца, при нас продаваха за х 20 лири. Към 20:30ч. вече бяхме долу в ресторанта, имахме ордьоври, салата и основно ястие лаврак, който беше много голям. Яхтата тръгна като се движеше бавно по близо до европейската част. Когато стигнахме Крепостта Румели Хисар, започна и програмата, трудно бих я описала имаше различни танци, както и кючекиня. Направили сме няколко клипчета от програмата на яхтата и тях ще ги кача, за да се види, купона, защото него с думи няма как да го опиша. След втория мост яхтата обърна и по стояхме на едно място известно време докато вървеше програмата. А гледката отвън беше просто прекрасна обръщаш се на ляво и гледаш сините светлини на първия мост към Азия, а гледката на дясно беше към червените светлини на втория мост към Азия. След като тръгнахме да се връщаме диджея започна да пуска всякаква музика и ни подканяха да станем да танцуваме, а ние само това чакахме. По танцувахме и се по веселихме все едно не сме на яхта, българите бяхме в центъра на купона както винаги. Забравих да кажа за десерта беше от плодове и към него чай или кафе по избор, целия персонал на яхтата беше много любезен, сприятелихме са дори с двама сервитьори, които е оказаха албанци и ни поканиха пак. Малко преди да стигнем Кабаташ решихме да излезем навън с по една чаша бяло вино,  за да се насладим на гледката по Босфора и да направим снимки и така завърши приказната ни нощна разходка  по Босфора. Купона продължи и в бусчето с което се прибирахме шофьора беше готин и усили музиката до край и започнаха луди танци в движение и тук има клипче, но от тъмнината в буса почти нищо не се вижда. По светофарите  хората ни гледаха и се чудеха какво става. И така завърши нашата втора незабравима вечер. Следва продължение за третия ни последен ден в Истанбул.

Mimeto, таксували са ви двойно, понеже сте се качили на експресен автобус - 36L. Освен това при качването на такъв автобус се губи и правото на отстъпка при прекачване в рамките на 2 часа (aktarma), сиреч Истанбулкарт се ресетира. Именно поради активиране на "aktarma" в повечето случаи първото чекиране на картата ви е струвало 1,45 TL. По-късно ще публикувам списък с номерата на експресните автобуси на IETT, както и на преминаващите мостовете над Босфора, които също таксуват с надценка. Трябва да сме запознати с тези автобуси за да не останем с празни карти в най-неподходящия момент в града.

Снимката на паркчето в Левент всъщност е джамията на Ортакой. Можеш ли да постнеш снимка на този парк за да го издиря на картата? След като сте се качили на Бешикташ е трябвало да слезнете на спирка Левент за Каньон. Подминали сте я, а после сте продължили пеша в противоположна посока (към Маслак), вместо да се върнете към Левент.

Списък на експресните автобуси в град Истанбул:

96T  ATATÜRK HAVAALANI-TAKSİM
E-10   SABİHA GÖKÇEN HAVALİMANI - KURTKÖY - KADIKÖY
E-11   SABİHA GÖKÇEN HAVALİMANI - KADIKÖY
E-18   ALTUNİZADE-ÜMRANİYE-SABİHA GÖKÇEN HAVALİMANI
E-3   SABİHA GÖKÇEN HAVALİMANI - 4.LEVENT METRO
E-60   MİMAR SİNAN - B.ÇEKMECE - MECİDİYEKÖY
E-7   TUZLA - KADIKÖY
E-9   BOSTANCI - SABİHA GÖKÇEN HAVALİMANI
36L   MESCİDİ SELAM-BEŞİKTAŞ
E-57   ESENKENT BAHÇEŞEHİR - BAKIRKÖY
E-58   ESENKENT BAHÇEŞEHİR - MECİDİYEKÖY

Пътуването с тези автобуси се таксува двойно. Експресните автобуси обикновено имат буквата Е пред номера, но има и такива, които са без тази буква, като 96T и 36L.   


Списък на автобусите преминаващи мостовете над Босфора:



Автобусите в синьо минават по първия мост, а тези в червено - по моста Фатих. И двата вида начисляват такса за преминаване на Босфора.

bialk Коригирах си направо целия разказ и там сложих снимката, защото вчера като го публикувах не го прегледах и затова така е станало. Иначе имах спомени за Каньон, че се намира около Сапфир и затова слезнахме на спирка 4.Levent и от там е дошло объркването, просто нямах време преди да тръгнем да огледам подробно маршрута и карах по памет.
И мерси за информацията за автобуса това въобще не го знаех мислех, че тарифите за всички автобуси са еднакви и защо тези автобуси се водят експресни?

Мимето, чудесно започна денят ми с твоя разказ. Много наситена програма, а за яхтата направо ти завидях . Добре, че имаш още за разказване, много ми е приятно да си припомням моето прекарване там, но през чужд поглед.

Бялк, много полезна информация за автобусите. Веднага прехвърлям във файла си.

Характеристики на експресните автобуси на IETT:

- Кратко пътуване, използват се магистрали и първостепенни пътища
- Спирките са сведени до минимум
- Автобусите са обозначени със специално лого - червено Е
- Климатизирани са, с повече седящи места, не се качват правостоящи, освен при спешни случаи
- Експресните автобуси таксуват на цената на 2 нормални билета, а тези от тях, които преминават над Босфора - 3 билета.
- В тях не важат отстъпките от прекачвания, няма намаления за студенти и не приемат пътници, с право на безплатно пътуване (пенсионери)
- Шофьорите им притежават специална квалификация за водач на експресен автобус.
- Пътуващите в тези автобуси са застраховани.