Православието като начин на живот 4

http://dveri.bg/xkd9
Въпрос на Цветелина Георгиева: Въпросът ми е каква е целта на паленето на свещи и кандила и къде за това е писано в Библията. Каква е целта на подобни действия и какво общо имат с вярата в Господ?

Здравейте, традицията да се палят свещи по време на богослужение или в дома при религиозен празник е предхристиянска. В Стария Завет има многобройни примери, където се споменава за използването на свещи в богослужението. Според еврейската традиция в навечерието на събота или на някой друг голям празник се палят т.нар. съботни или празнични свещи, като времето и начинът на тяхното запалване са строго регламентирани в юдейския закон.  Християните запазват употребата на свещи в своите богослужения, като те са имали не само практически функции (да осветяват тъмните помещения, където са протичали християнските събрания), а са имали дълбок символичен характер. Неслучайно в Писанието се казва: Бог е светлина.
Ако евреите виждат и днес в паленето на свещи символ на светлината на Тората (техният закон), който всеки е призван да предава от поколение на поколение, то за християните неугасващият пламък на лампадата или свещта символизира непрестанната молитва към Бога, която като християни сме призвани да постигнем.

Затова, когато влезем в храма, за да се помолим на Бога за някоя конкретна нужда, или да Му благодарим за някое благодеяние, или просто, за да помолим за Неговия благослов през деня, ние придружаваме молитвата си със запалването на свещ или кандило, като с това сякаш казваме: “Господи, удостой ме да Ти се помоля с пламенна молитва, какъвто е пламъкът на тази свещ. Нека думите на прошението ми предстоят пред Теб, както постоянен е пламъкът на кандилото пред светия Ти образ”.

Ето някои места от старозаветния текст на Библията, където сам Господ нарежда в богослужението да се използват свещи или пък използва кандилата като символи в откровенията си.

И рече Господ на Моисея, думайки: “И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него; ... той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато. И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му” (Втора книга Мойсеева, Изход, 25:31,37)

“И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън. И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му; и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво. И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?” (Книга на пророк Захария 4:2-4)

“...после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите; направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза; разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма (Първа книга Макавейска, 4:48-50)

Явно Бог е избрал огъня поради неговите характеристики (светлина, топлина, сила и др.) като особен символ, натоварен с духовно съдържание. Тази традиция продължава и в Новия Завет. Спомнете си притчата за неразумните девици, които не поддържали запалени светилниците си и се оказали недостойни за Младоженеца.

Ето как е описано неделното богослужение на християните в Деяния на св. Апостоли: “И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи...” (20:7-8)

Всяка година на Великден в Йерусалим, в храма на Христовото възкресение, слиза благодатният огън с Божествен произход, от който всички вярващи запалват своите свещи. След това той се разнася из повечето православни страни, за да могат повече хора да получат чрез него Божието благословение. (Вж. повече в материала "Огънят, който слиза от небето")

Въобще, в Своето общуване с хората Бог използва много често материята, тъй като Неговото земно творение е материално, а и след Христовото възкресение не само човекът е осветен, но и цялата материя може да бъде освещавана чрез Божията благодат. Оттук произлиза традицията вярващите да вземат елей от запалените кандила пред чудотворни икони или мощи, да помазват с вяра себе си и своите близки и да получават Божията благословия.

http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=304
„В нощта на Възкресението, които бяха с Петра, видяха и повярваха... защото Гробът бе изпълнен със Светлина, и като че да не бе нощ те видяха вътрешността на Гроба по два начина, и с телесните си  сетива, и с духовните"

(Св. Григорий Нисийски, Слово 2, J. P. Migne, PG 46,636d)

Патриарх ДАМЯН (1897-1931)

Щом вляза при Божия Гроб, разтворя богослужебната книга и прочета малко от редовете на светите й молитви, издигам сноповете със свещи. Тогава се запалват и вечното кандило, и свещите. Ако обаче нямам нужното душевно спокойствие и необходимата подготовка и отдаденост на Бога, тогава не изпитвам и онази необяснима радост. При тези случаи, когато влизам в светата крипта, виждам вечното кандило вече да гори.

***

 

 
Патриарх ДИОДОР (1981-2000)

Щом загаснат светлините, навеждам се и влизам в първия притвор на Гроба. Напипвам в тъмата пътя към вътрешната крипта на Гроба, където е било положено Тялото Иисусово. Там вече коленича със свещен страх и... изричам определените молитви, които са достигнали до нас през вековете, и когато ги прочета, заставам в очакване. Понякога чакам няколко минути, но обичайно чудото се случва в момента, щом прочета молитвите. От средата на камъка, върху който е било положено Тялото Христово, една неописуема светлина започва да се разстила навън. Обичайно тя има синкав цвят, но цветът може да се променя и да приема различни оцветявания. Не може да се опише с човешки думи. Светлината струи от камъка, сякаш като от извор, прилича като че ли гробната плоча е цялата покрита от един воден облак, но не е вода, а е Светлина. Тази светлина всяка година се държи различно. Някой път тя покрива само гробната плоча, докато друг път изпълва със светлина цялата Кувуклия, така че дори хората, които са вън от Гроба, но гледат навътре към него, могат да я видят.

Този огън не пари. Никога не се е случвало през тези 16 години, докато съм бил Йерусалимски патриарх и съм приемал Благодатния огън, той да опърли брадата ми. Неговата Светлина е с много по-различно съдържание от физическата светлина, с която гори едно кандило.

***

 
Елевтерополски епископ ХРИСТОДУЛ (1998-1999)

Започнах да чета специалната молитва и когато свърших, забелязах, че гробната плоча започна да "се поти". Колкото напредваше времето, този феномен се засилваше все повече и сякаш плочата се покри с течно миро, изтичащо от нейната вътрешност. Същевременно заедно с течното миро се яви една много силна небесносиня Светлина, която покри цялата Гробна плоча. В този момент по чуден начин се запали и вечното кандило. Тогава само поднесох сноповете със свещите над Гроба, над синята Светлина и те веднага запламтяха. Същото се случи и на следващата година.

***

 
Патриарх ИРИНЕЙ (2001-2005)

­ - Ваше Светейшество, чудото се случва след като прочетете специалната молитва или по време на нейното четене?

­ - Понякога и по време на молитвата.

­ - Какво точно се случва в този момент?

­ - Целият Гроб се изпълва със Светата Светлина. Тя е синя Светлина. Много е вълнуващо. Не си на себе си в този момент. Това е голям син пламък, който се разпръсква. С този пламък се изпълва целият Гроб... Не е лесно да го опишеш.

­ - А как точно се запалват сноповете със свещите ви?

­ - В момента, в който издигна четирите снопа с по 33 свещи, те веднага се запалват от синия пламък, който изпълва пространството и който не след дълго приема златния цвят на обикновения пламък.

­ - Истина ли е, че в този момент Благодатният огън не пари?

­ - Разбира се. Благодатният огън в тези първи моменти въобще не пари. За съжаление има някои, които се съмняват в това чудо. Сред тях има и расофорци. Така, както някога имаше иконоборци, така пък днес съществуват светоогнеборци (агиофотомахи). Бог да им помогне да се вразумят и да престанат да ругаят божественото. Светата Светлина не е просто чудо. То е Чудо на чудесата.

***

 
Патриарх ТЕОФИЛ (2006 до сега)

Това, което мога да ви кажа във връзка с обреда на Небесния Огън е, че силата на вярата е тази, която предизвиква чудото. Това е един разтърсващ опит, подобен на този от тайнството на св. Евхаристия, по време на която хлябът и виното се пресъществяват в Тяло и Кръв Христови. Случващото се с Небесния Огън не е лесно да се опише и да се обясни с човешки думи. В този момент можеш само да прозреш колко си малък и нищожен.

Св. прав. Иоанн Кронштадтский пишет о смысле возжигания свечей перед святынями:

"Огонь горящих... свечей и лампад, как и само кадило с горячими углями и благовонным фимиамом служат для нас образом огня духовного - Духа Святаго, сшедшаго в огненных языках на апостолов, попаляющего греховные наши скверны, просвещающего умы и сердца наши, воспламеняющего души наши пламенем любви к Богу и друг к другу: огонь пред святыми иконами напоминает нам о пламенной любви святых к Богу, из-за которой они возненавидели мир и все его прелести, всякую неправду; напоминает нам и о том, что мы должны служить Богу, молиться Богу пламенным духом, чего у нас большею частью и нет, ибо имеем охладевшие сердца. - Так в храме все поучительно и нет ничего праздного, ненужного".