Православието като начин на живот 4

За елея доста пише в Стария Завет също по повод дървеното масло първоток, което евреите принасяли в храма.
Симпатикония, за такъв вълнен фитил за пръв път чувам. За тези от руски тип ли говориш - с железце отгоре и дълги конци? Мислех, че са памучни. Струват ми се по-сложни тези конци, точно защото се променя нивото на елея, и не ги ползвам. Тези корковите поплавъци с восъчните фитили са доста добри. Ако гасне, може да се бутне фитилчето малко нагоре. Добре се наглася и за по-малко огънче, ако искаме да хабим по-малко елей. Коркът си плува на нивото на елея и, като свърши елеят, пламъкът си изгасва от само себе си, поради липса на гориво. Когато се случи това е удобно да си изчистиш чашката. Коркът не се разваля от това догаряне. Доста са трайни восъчните фитили, една кутия с фитилчета трае много дълго време.
Дядо Хаджия, нали публикувах цели две статии в скрит текст за свещите и кандилата (това на въпроса какво правят църковните свещи). Освен това, вече на доста места по църквите има от новите восъчни свещи, които са по-качествени. Свещта, закупена от църква, е по-добро приношение от обикновена чаена свещ, на входовете на храмовете си го пише, дори в църковното календарче.

Сега да си признаем някои истини.

Първо да почнем със свещите. Никъде в каноните няма да срещнете каква точно свещ да запалите. Едно време са се палели вощеници направени от пчелен восък - нашата църкна сега се стреми пак да ги върне, защото по-малко пушат и от там по-малко унищожават стенописите и иконите. Свещите обаче са един от основните източници на издръжката на църквата и затова тя е записала нам някои умотворения за църковната свещ в църковното календарче, които повтарям не съм срещал в нито един канон. Свещите струват много по-малко от това, което плащаме за тях. Разликата ние съзнателно даваме  като дарение и пожертвование за църквата. От там се приема, че църковната свещ е и жертва.

За кандилото - има изисквания например за силата светлината (огъня - той трябва да не трепти и да не е много силен). Еми навремето в средиземноморските страни зехтина (елея) е бил основната растителна мазнина, която са познавали и произвеждали най-лесно и затова него са ползвали за кандилата. После са се появили нали големите светилници дето са висели от покривите (много елейни - полиелеи от там и нашите полилеи, после ти заместили със свещи - това само за полиелеите дето висят от тавана).

Бъдете сигурни, че ако навремето са познавали сегашния изкуствен восък са щели да ползват него. Еле пък чаените свещи, които горят по 3 - 4 часа. Това са познавали хората, това са ползвали и това е останало като традиция.

Знаете ли например, че в Йерусалим в храма на Божи гроб свещите са бели и са подобни на състава точно на този восък, който се ползва за чаените свещи. Да не би да си мислите, че това е от векове така.

Аз приемам паленето на свещ и кандило като спазване на последованието на Жениха (помните ли как едните моми останали без масло за светилниците си и не са могли да го посрещнат). Символ на будност, на готовност, на Божествена светлина, на горение на душата във вярата. Светлината на кандилото означава святост, свещта също. Светия Дух е слязъл като огньове върху апостолите ... огъня от кандилото и свещта напомня точно това по време на нашата молитва. Молим се ... а това означава, че сме приели Светия Дух с по-голяма сила е в нас и около нас.

„Жертва Богу е дух съкрушен“, а на Божествената Света Литургия народът (хора) пее „Милостта на мира е хвалебна жертва“. Тоест начина на живот, молитвата и състоянието на духът в днешно време са жертвата пред Бог. Затова понякога свещениците се сърдят като кажем, минах набързо в храма да запаля една свещичка, че бързам. Паленето на свещ, не е извинение, нито оправдание, нито замества молитвата. Тя е символика и съпътства молитвата. Само запалена свещ (или запалено кандило) обаче без молитва е нищо!

Когато съм в храма естествено ще паля църковната свещ. У нас в домът ми, само тази която съм донесъл от Светата Литургия на Възкресение Христово е от църквата. Имам си малко кандило, в него чаена свещ. Когато реша да запаля кандилото, паля Възкресенската свещ, държа я запазена по времето на една кратка начална молитва и след това с нея паля кандилото, което пък стои запалено до края на цялата молитва (например).

Дядо хаджия, то е ясно, че купувайки свещи от църква, поддържаме Църквата. Купувайки чаени свещи не се знае кого поддържаме. По отношение на изкуствения восък, боя се, че всичко, което замърсява Божието творение, руши околната среда, не е токова добро. От тази гледна точка, също ми се струва, че рафинираното олио не е най-добър избор.

За това, че само с палене на свещи няма да се спасим, съм напълно съгласна с теб. Към това, което си написал, ще добавя и "Милост искам, а не жертва". Ако нямаме дела на любов към ближния, жертвите ни не ни ползват. Така е било и при Каин и Авел, била приета жертвата на онзи, който не таял в сърцето си завист и злоба към брата си. Първо трябва да изчистим душите и сърцата си.

Интересно би било, ако ползвате специални молитви при палене на свещ, да ги споделите.

hjkl;, въленият фитил, за който стана дума, е собствено производство. Поплавъчето също е направено от мен - от капачка на буркан, което много удобно се закрепва върху стъклото. И аз съм ползвала коркови поплавъци и фитилца, но това постоянно сменяне и омазване с елей не ми е приятно. Предпочитам дългия фитил, който трябва само леко да изтегля нагоре със специална пинсета, когато прегори.
Ето какво представлява това, за което ти говоря:

Дядо хаджия, по повод на свещите.
Била съм няколко пъти в Гърция. Там няма такова палене на свещи като при нас (по цели снопове). Няма и продаване на свещи - хората си вземат малко на брой свещи, а в касичката всеки жертва, каквото е решил - обикновено повече от себестойността на свещите.

Това продаване на свещи, които има у нас превръща храма в бакалница, оформят се дълги опашки, при които диалозите се водят на висок глас и се чуват чак до средата на храма... Грозна работа. Толкова ли нямаме съзнание и честност, за да възприемем другия модел? А и в Гърция никаде не видях да се записват имена за литургията и да се диктуват на висок глас, както това става в нашите храмове. Видях само различни хора и семейства да носят до олтарната врата кошници с просфори за литургията.

Нямам специална молитва. Имах предвид следното. Молитвата ми е от три части. Начална и крайна (почти винаги с редки изключения едни и същи) и същинската, която вече си е индивидуална според случая. Та Възкресенската свещ я държа запалена докато кажа началната молитва, след това паля кандилото и продължавам нататък.

Например на всяко 17-то число от месеца чета канон на свети Теодор Тирон (неговата памет се чества на 17-ти февруари, аз по една случайност пък съм роден на 17-то число) и затова така съм приел. Значи докато чета началните молитви държа в ръка запалена Възкресенската свещ, после паля кандилото, чета канона и крайната молитва и след това или го оставям да свети малко или го гася.

Сега ... няма Възкресенска свещ нито по канон, нито по някакви правила. Аз просто така си наричам свещта с която съм си донесъл огъня на Възкресение Христово.

Аз поменните листа си ги разпечатвам с едри букви на компютъра. Купувам една голяма свещ от 2 лева и едно пакетче тамян. Отивам при жената оставям свещта и тамяна и листчетата и съответната сума за записване за литургия и с това въпроса приключва. Много са доволни. Свещта си я ползват после я в олтара, я в свещите пред иконите, тамяна също и така. А иначе свещи не паля, щото докато ги сложа на свещника и след минута вече са се огънали от топлината и никакви ги няма. Затова пускам в кутията за даренията някакви пари и въпроса приключва.

На Тодоров ден всяка година правя петохлебие и отделно подарявам по три бутилки вино и олио на църквата.

В руските църкви листчетата за записване стоят на една маса и там всеки минава записва и пуска в една кутия. Ама това го правят през седмицата. В събота вечерта свещеника прибира кутията в олтара и следващата възможност за записване е чак в понеделник. Щото там имената се четат на проскомидията в утренната преди началото на литургията и няма кой да ти ги разнася тия листчета и по време на литургията. Нямам идея дали им събират такси като тук или хората правят дарения по свое усмотрение.

Здравейте,приемате ли нови членове в темичката? Извинете ме от сега,ако задавам въпроси,които за вас са скучни и с отдавна известни отговори,но нямам никого,който да се вълнува около мен от Православието живо...Моята баба,Бог да я прости беше много вярващ човек,тя ме е учила като дете да се прекръствам и на Господнята молитва,разказвала ми е чудеса,лично преживяни от нея,но какво може да попита едно дете. Не зная почти нищо.
 Сега съм човек,който чете понякога православна литература,случва се да посети църква в неделя и толкова... Много мисля за тайнството Изповед,но не мога да се престраша.В повечето случаи не говоря вкъщи за неща,свързани с вярата,понеже срещам неразбиране и лека насмешка,даже се срамувам,макар да разбирам колко съм зле-да се срамуваш от вярата си в Бога...
Имам две малки момченца,надявам се скоро да ги кръстим и това за мен.
Възхищавам се на всички вас,които постите,причастявате се,изповядвате се...От доста време ви чета,прекрасна темичка имате! 

°•°мечо°•° , добре дошла!

Всеки има свой личен път към Бога, вярата и Църквата. Този път е свързан както с мигове на силна вяра и въодушевление, така и с мигове на съмнение и униние. Важното е, че в този път не сме сами - подкрепя ни Бог със Своята благодат, а също и ближните ни. Никой не се спасява сам, а в единение с Църквата. Добре е да потърсиш около себе си единомишленици - новоначални като теб или още по-добре опитни християни, които да са близо до твоята възраст и разбирания. Но най-вече се постарай да потърсиш добър духовник, на когото да имаш доверие  и пред когото да се изповядваш. Първо разбира се ще поговориш с него - духовниците имат подход и като знаят, че ти е първа изповед ще се отнесат максимално внимателно. Разбира се ти сама ще решиш кога да пристъпиш към изповедта и никой няма право да те насилва.

Препоръчвам ти този и особено този сайт -  има много интересни и достъпни за разбиране четива, които могат да ти помогнат и да те насочат в правилна посока.
Успех!

Дядо хаджия, да те попитам, Възкресенската свещ, винаги ли е запалена от Благодатния Огън?

мечо, добре дошла! Една голяма грешка на начинаещите е да смятат, че на изповед трябва да разказват живота си надълго и нашироко. Всъщност в по-голямата си част греховете се назовават. Може да се дадат някои подробности, когато е необходимо, защото иначе няма как да се обяснят нещата. Основното ми ръководство за изповед е В помощ на каещия се от св. Игнатий Брянчанинов. Мисля, че в Русия това е основното ръководство за изповед. Тук го има ламинирано на входа на Руската църква. Продава се в храмовете, но може и да го изтеглиш от тук http://velikdunchev.blogspot.com/2012/10/blog-post.html
В него има много назовани грехове и това улеснява нещата. Повечето хора си записваме изповедите, за да вървят по-леко и да не забравим нещо.
Би могла да отидеш при някой свещеник, който ти е приятен, и да му кажеш това, което каза на нас. Да си поговорите и, ако прецениш, да се разберете за изповед. Може да поговориш с няколко, преди да направиш избор. Също, ако познаваш миряни там, където живееш, можеш да поразпиташ за добър изповедник. Дано Куркума да чете, понеже и при него нещата са такива.
симпатикония, интересно кандило е твоето. Мерси за разясненията и снимката. Вярно е, че фитилчето цапа, но пък това масло е осветено от кандилото. Досега не съм пробвала руската система за кандилата, трябва да се позаинтересувам.

Обръщам внимание отново, че Възкресенска свещ няма нито по канон, нито по правила. Аз просто така съм си я нарекъл, защото това е една голяма свещ, с която съм си донесъл огъня от Пасхалната литургия.

Сега дали във всяка църква дават огън от Благодатния огън донесен от Йерусалим - не знам. То всъщност до преди няколко години, не са го донасяли у нас. Тогава огъня се палеше от главното кандило в олтара, което никога не загасва.

°•°мечо°•° , добре дошла   
Разбирам те напълно 
Тези трудности са много сладки за душата, мила!

Сега се сещам за една много хубава книга, която може да подпомогне подготовката за изповед - книгата на старецът Иоан Крестянкин "Опит за построяване на изповед".


Да, олиото е осветено, но не е много притно да се миеш всеки път, когато палиш кандилото. Като се има предвид, че след това пипаме и прелистваме молитвеника... няма как да минем само с едно избърсване в чиста салфетка .

Дядо хаджия, мисля, че във всички храмове на Великден огънят е от Божигроб. В този смисъл свещта е запалена от благодатния огън и е осветена от него .

Симпатикония, май не е много редно да си мием ръцете в такива случаи, имам много големи задръжки в това отношение. Явно си намерила своето решение, според както ползваш кандилото заедно с молитвеника. Полезна информация за великденските свещи.

Според разсъжденията ми, ако свещта се сложи, дори скоро да се огъне и угасне, приносът е направен и Бог знае за него. Дори може да е по-добре, свещите ще се претопят за нови приноси...

Много благодаря за топлото посрещане,радвам се,че ви има! Ще се възползвам от всички сайтове и книги,които ми препоръчахте.

Мечо, да знаеш, че мислите, които ни карат да стоим настрана от изповед и причастие, ни ги навява Божият враг. Винаги се явяват пречки, но ние трябва да ги преодоляваме. Винаги има изкушения и проблеми. Но не трябва да им се поддаваме. По принцип за начинаещи се препоръчва изповед и причастие 4 пъти в годината.
На сайта Богоносци, препоръчван от Симпатикония, препоръчват много често причастие. Но съм чела книгата "Душеполезна книга за честото причастяване със светите Христови тайни", която се препоръчва на същия сайт. Тя наистина препоръчва често причастие, но и призовава да живеем така, че да можем да се причастяваме често. Отзад са житията на авторите - те са били монаси, водили аскетичен живот, не са вкусвали месо, единият помня, че казвал на хората, че олиото не му понасяло и се хранел много оскъдно. И двамата живели подвижнически живот... Няма нищо лошо човек да се причастява по-често, но мисля че е добре човек да слуша препоръките на духовника си, особено ако е начинаещ.

Относно, изцапаните пръсти, при паленето на кандилото, винаги си има книжна кърпичка в която се избърсвам, внимателно и тези кърпички си ги събирам отделно, след което си ги изгарям, както се прави със салфетката в която поставяме просфората.